От Дъскотна към Ришки проход

[AlexHD]

Здравейте, ще ви споделя една разходка, която направихме с Тишо cnc82 преди 2 седмици.
Идеята ни беше да тръгнем от Дъскотна, назапад и да стигнем до водопад Скока до Веселиново на Ришки проход.

Сборния пунк беше с. Дъскотна, след кратко уточняване на маршрута тръгнахме. Поехме по асфалт до Паницово. След селото, хванахме вече по черно по червената маркировка.
На картата излезе отбивка до с. Дюла и решихме да ги посетим.



Не обиколихме повече, само спряхме да се снимаме пред тази изоставена постройка, а и не личеше наоколо да има други сгради. От селото тръгват пътища на север и запад.
Ние се върнахме обратно на юг за да се тръгнем отново по червената маркировка.



Есента вече беше доста напредлала:







На места се откриваха страхотни гледки, беше чудно и пъстро





Навлизаме отново в гората











Беше вече минало обяд, стомасите се обаждаха и ненадейно попаднахме на тази беседка, впоследствие разбрахме, че е построена от ловци.
Времето беше страхотно.





След около 2 часа скара, бира и приказки потеглихме отново.

Пътя започна да става по-туден и различим.
На една разклонение навигацията показваше, че трябва да се отклоним наляво за да продължим по червената маркировка, но там ясно се виждаше, че пътя нарочно е разоран и натрупани дървета. Хванахме друга отбивка, но след около 10тина мин ни стана ясно, че пътя ни води наобратно в кръг. Решихме да продължим за да видим къде ще излезем, а и нямахме друг избор и не ни се връщаше по същия път..






Ненадейно попаднахме на ловна дружинка, бяха около 20-тина с 6-7 сериозни джипа. Именно те бяха направили беседката.
Разприказвахме се, казахме им къде искаме да отидем, но ни обясниха, че преди можело, сега терена бил много тежък. Решихме, че няма смисъл да се мъчим,а и времето напредна. Изхода беше да се върнем до беседката и да хванем пътя на юг, който ще ни отведе до Люляково. Спускането беше много готино, като излязохме от гората, пътя стана като магистрала и спокойно се движехме с 60-70км по черно.







Въпреки, че не можахме да стигнем до водопада, си прекарахме много хубаво. Аз лично тук и в предната разходка до Доброванските гъби, открих нови хоризонти за пътуване и опознаване на природата в близост до Варна - Върбишка и Еминска планини. Макар, че не е висока планината там, може да усетиш малко от нея, има хубави гори, поляни, места за пикник, пътищата са хубави и широки.

[cnc82]

От: От Дъскотна към Ришки проход

Да, разходката беше чудесна!
Със сигурност ще посетим района отново .

[Juiced]

От: От Дъскотна към Ришки проход

Страхотна разходка сте си направили, бихте ли обявили следващият път ако мислите да ходите в тази част?
Аз също не съм никак подготвен, но като гледам паджерото съм обнадежден,че и и аз мога да присъствам активно на такава разходка.

[cnc82]

От: От Дъскотна към Ришки проход

Страхотна разходка сте си направили, бихте ли обявили следващият път ако мислите да ходите в тази част?
Аз също не съм никак подготвен, но като гледам паджерото съм обнадежден,че и и аз мога да присъствам активно на такава разходка.

Разбира се колега!

Колкото повече сме, толкова по-добре и по-весело ще е.
Засега обмисляме датата 1 декември, но още не сме решили със сигурност.

[Валери Недялков]

От: От Дъскотна към Ришки проход

Много е красива тази златна есен. Браво и снимките и за пътеписа.

[Stany]

От: От Дъскотна към Ришки проход

Браво. Отново сте разкършили джипките . Страхотни снимки и пейзажи.

[Оника]

От: От Дъскотна към Ришки проход

На снимката с постройката завивате на ляво и излизате на пътя за водопада, Ние минахме от там в събота.

[s_s1]

От: От Дъскотна към Ришки проход

Благодаря за споделената чудесна разходка и снимки.

Завиждам!

[Bogoljub Gagic]

От: От Дъскотна към Ришки проход

На снимката с постройката завивате на ляво и излизате на пътя за водопада, Ние минахме от там в събота.

Водопад? Къде има водопад? И кое е снимката с постройките? Че има една снимка с някакъв изтърбушин трафопост и една друга с беседка?

[cnc82]

От: От Дъскотна към Ришки проход

Водопад? Къде има водопад? И кое е снимката с постройките? Че има една снимка с някакъв изтърбушин трафопост и една друга с беседка?

Ами на Гугъл мапса излиза някакъв водопад "Скока" на юг от с. Веселиново, дали съществува такъв, така и не успяхме да разберем.
https://www.google.com/maps/place/%D...5!4d27.0269767

А "постройката" е Бившия трафопост...

[Ivan_J]

От: От Дъскотна към Ришки проход

От трафопоста наляво, минавате покрай единствената останала къща от селото, излизате на бившето с. Звезда, там съвсем няма къщи.
Има доста кал и клони, лъскавото паджеро ще се откаже.

[Борислав Бонев]

От: От Дъскотна към Ришки проход

Скоковете са два - малък и голям. За малкия няма да коментирам. Големия ако има вода ще е много интересен, но няма - водата се стича по тръба на ВиК може би. Чува се как тече през шахтата долу в ляво на водопада. Там наоколо са още няколко интересни неща, едно от които е " Софрата" - изсечени в скалата древно светилище. В началото на късата пътека до него има готино местенце за пикник - навес, пейки, зидано огнище. П.п.- пропуснах да пиша - зоната е защитена, но няма бариери. Пътя е магистрала - Макадам с малко дупки - никакъв проблем за Паджерото. Трудно се намират - табелите са малки и трябва да се внимава да не се пропуснат.

[Ivan_J]

От: От Дъскотна към Ришки проход

Така, за да няма лутане из горите. Водопадът до Веселиново се достига най-лесно, може и с лека кола от с. Веселиново.
През с.Звезда може, но за него писах по-горе.

[cnc82]

От: От Дъскотна към Ришки проход

Така, за да няма лутане из горите. Водопадът до Веселиново се достига най-лесно, може и с лека кола от с. Веселиново.
През с.Звезда може, но за него писах по-горе.

Благодарим Ванка!

Следващия път ще го имаме в предвид.

[Juiced]

От: От Дъскотна към Ришки проход

Такааа, малко снимки със закъснение, за да е актуална темата. Този път посоката не беше към ришки проход а в другата посока към Снягово. Сашо изкара офроуд картата и щяхме да следваме червения маршрут, който е част от КОМ-Емине. Бяхме 3 джипа - Сашо с паджерото, Тишо с ферозата и аз и жената с теракана. От тримата само фертозата беше с кални гуми, но не много агресивни. Ние със сашо бяхме със зимни гуми , и като цяло имахме късмет, защото беше доста студено и земята се беше сковала.

Тръгнахме стегнато, и още в началото се поколебахме за пътят, защото пътят който следвахем ни водеше до не малко изкачване комбинирано с коловози и завой. Не съм го снимал защото докато се чудехме и Сашо каза аз тръгвам и ние след него..







Тук трябваше да видим кой е по-голям и кой е по-висок, не че имаше значение ама...


В началото повече снимки на джипките правехме ,защото беше още рано и не бяхме огладнели

От тази перспектива човек може да си каже ,че ферозата е доста голяма а теракана е като джимни

Като цяло трасето не е кой знае какво, но ние не бяхме особено подготвени и не сме рискували а гледахме само да покараме на чист въздух, а и нямахме особена подготовка за закъсвания и ремонти. Та...

Въжето от темата на колегата Icerunner , наложи му се два пъти да влиза в употреба, първият път Тишо се забави с преминаването през една замръзнала локва и леко по корем... ни напред, ни назад. Но пък той беше посредата и имаше опции за измъкване .

След това като цяло нямаше изненади и се движехме спокойно и стегнато.


На високото си беше доста приятно, имаше сняг колкото да покрие цемята и да се задържи, но точно толкова колкото да ни донесе настроение. Защото ние и тримата идвахме от места където още не бяхма видели сняг.






По едно време Сашо се откъсна малко и се обади ,че е намерил ловджийски заслон с пещ - Читаковата чешма.Ние вече бяхме огладнели и реално вече мислехме само за скарата.

Много приятно място, имаше си всичко , дори и чешма.

Паркирахме се набързо и започнахме да се приготвяме и да вадим кой каквото има.



Ние обаче бяхме забравили да си вземем дървени въглища и се надявахме да намерим малко сухи дърва за да ги разпалим на коминчето(него поне не забравих)

Дърветата бяха като напоени с вода, въпреки че в първият момент изглеждаха сухи. Просто на земята си бяха поели доволно влага и после бяха замръзнали ,за да ни подлъжат.

Трябваше да подходим по друг начин и да намерим дърва ,които не са лежали по земята.

Гладът винаги е бил движеща сила и сега не е по-различно.

Трябваше да потренирам сурвакането,зада мога да покажа после на детето как се прави.

Излишно е да казвам, че и с тези дървета нищо не стана, добре че половинката се разходи около заслона и намери някакви сухи дъски. С тях нещата си дойдоха на мястото.


И всеки искара каквото имаше в багажника, в един момент и яденето и пиенето изглеждаха доста на фона на скромната компания. Както и да е пиенето си го върнахме , но ядене не остана


Мястото помнеше предишни посетители, главно по боклуците оставени в пещта, виждат се спокойно на заден план. За съжаление не всички си носят торбички като нас.

Хапнахме и продължихме, жената се охили от виното на Сашо защото беше доста приятно сладко и не спря да си рови в телефона след това, това е и причината за сериозната липса на снимки по-нататък
Трасето беше малко по-неприятно, защото имаше повече храсталак и дереше неприятно тънката ми корейска боя


Тук имаше някакво вирче с доста лед, та се чудехме колко ли е дълбоко и как да го заобиколим, за да не пропадне някой.





Малко след това прекосихме асфалтовият път към Снягово и решихме да продължим още малко по черно, но там срещнахме малко повече трудности.


Пътят стана тесен и нямаше възможност да се обърнем и да се върнем. Стигнахме до място със сериозни коловози отдясно на пътят, беше веднага след ляв завой, а точно на завоя имаше 5 метрова пропаст. И две възможности ако няма кой да ти показва пътят - или се изсухляш с левите колела наляво към пропастта , или влизаш с десните в коловоза, както стана и със Сашо.

тук ферозата се опитва да го измъкне със гореспоменатото въже, обаче паджерото беше залепнало по корем и не помръдва.
Решихме да обърнем колите в обратната посока на единственото възможно място и да се закача и аз пред ферозата за да го измъкнем. Отново няма фото, защото бяхме кални.
Само да вметна ,че като се врзахме аз и Тишо, измъкнахме паджерото като пресен пролетен чесън оттам
И тъй като времето напредваше а ние имахме дълъг път докато се приберем ,решихме да не рискуваме повече.


Оглед за травми и наранявания по мпс-тата , и последна снимка и газ кой от къде е.



Мисля,че и тук е мястото да поканя всеки който има желание за такава лека разходка да се присъедини към нас.Плануваме отново лека разходка или на 16,02,19, или 02,03,19. Зависки кога колко хора ще се съберем, тъй като е желателно да сме поне 3 джипа.