Tweet
Предистория:
Първото сандъче го зарових преди 10-15 години. Даже не помня точно кога.
Идеята беше, че ако поради някаква причина се окажа без дом близки и подкрепа и само с дрехите на гърба си, да имам място от където да се снабдя с няколко дреболии от първа необходимост без да се налага да ги крада и да са сравнително достъпни.
С течение на времето направих по едно такова за всеки член от семейството според нуждите и желанието му. Само най-малкия дели мястото с майка си(за сега). Разположени са в околностите на София в близост до големите изходни артерии. Приблизителния радиус е от 3 до 5 км. в страни от пътя, в гористи райони без пряка видимост от пътя и близо до ясни видими и трудно унищожими ориентири. (Например: голямо и по възможност специфично скално образование, но НЕ къща или дърво.)
Мотиви:
Пониже някой ще се запита за какво ми е всичко това- най-краткия отговор е: за кеф. Малко по-дългия е: всеки сам за себе си трябва да намери причини да го направи и ако не успее, по-добре да не се занимава с това.
А най-дългия отговор всъщност не засяга никого освен мен и близките ми.
За самото сандъче:
Тъй като това е нещо което заравяш в земята и нямаш контрол над него и е възможно да не го намериш повече, водещи са били ниската цена и малката стойност на нещата.
Всичките ни сандъчета, както и нещата в тях са употребявани но здрави и качествени. Общата стойност на всяко едва ли надвишава 40-50 лв. Сума която сме преценили, че едва ли ще ни "бутне".
Поставил съм неща, които съм преценил, че може да ми потрябват ако се наложи да повървя повечко пеша и някакъв екзистенц-минимум за пребивавани на открито.
Качвам няколко ориентировъчни снимки, но не и списък защото мисля, че всеки сам за себе си трябва да си прецени какво да сложи. Това е новия ми бидон от тази година тъй като се оказа, че стария все пак някой го е намерил и когато отидох да го проверя част от нещата бяха разхвърляни а други, които са им се видяли ценни задигнати.
Бидона и запечатването му.(многоо силикон за да е сухо)
Съдържанието и напълването.
Ползите:
1. Ако се наложи ще съм с малка крачка напред.
2. Всяка година като ходим да ги проверяваме с сина (сега на 6 г.) си правим приключение с откриване на "съкровище".
3. Един ден ако много остарея ще пратя внуците или правнуците да търсят "имането на деда си"
4. Ако до тогава не са открити- след 1000 г. някой млад археолог може да напише научен труд върху тях.
Сигурно има още какво да се каже, но за сега спирам.
П.П. Идеята за всичко по-горе далеч не е моя. Показаното е моя вариант.
Първото сандъче го зарових преди 10-15 години. Даже не помня точно кога.
Идеята беше, че ако поради някаква причина се окажа без дом близки и подкрепа и само с дрехите на гърба си, да имам място от където да се снабдя с няколко дреболии от първа необходимост без да се налага да ги крада и да са сравнително достъпни.
С течение на времето направих по едно такова за всеки член от семейството според нуждите и желанието му. Само най-малкия дели мястото с майка си(за сега). Разположени са в околностите на София в близост до големите изходни артерии. Приблизителния радиус е от 3 до 5 км. в страни от пътя, в гористи райони без пряка видимост от пътя и близо до ясни видими и трудно унищожими ориентири. (Например: голямо и по възможност специфично скално образование, но НЕ къща или дърво.)
Мотиви:
Пониже някой ще се запита за какво ми е всичко това- най-краткия отговор е: за кеф. Малко по-дългия е: всеки сам за себе си трябва да намери причини да го направи и ако не успее, по-добре да не се занимава с това.
А най-дългия отговор всъщност не засяга никого освен мен и близките ми.
За самото сандъче:
Тъй като това е нещо което заравяш в земята и нямаш контрол над него и е възможно да не го намериш повече, водещи са били ниската цена и малката стойност на нещата.
Всичките ни сандъчета, както и нещата в тях са употребявани но здрави и качествени. Общата стойност на всяко едва ли надвишава 40-50 лв. Сума която сме преценили, че едва ли ще ни "бутне".
Поставил съм неща, които съм преценил, че може да ми потрябват ако се наложи да повървя повечко пеша и някакъв екзистенц-минимум за пребивавани на открито.
Качвам няколко ориентировъчни снимки, но не и списък защото мисля, че всеки сам за себе си трябва да си прецени какво да сложи. Това е новия ми бидон от тази година тъй като се оказа, че стария все пак някой го е намерил и когато отидох да го проверя част от нещата бяха разхвърляни а други, които са им се видяли ценни задигнати.
Бидона и запечатването му.(многоо силикон за да е сухо)
Съдържанието и напълването.
Ползите:
1. Ако се наложи ще съм с малка крачка напред.
2. Всяка година като ходим да ги проверяваме с сина (сега на 6 г.) си правим приключение с откриване на "съкровище".
3. Един ден ако много остарея ще пратя внуците или правнуците да търсят "имането на деда си"
4. Ако до тогава не са открити- след 1000 г. някой млад археолог може да напише научен труд върху тях.
Сигурно има още какво да се каже, но за сега спирам.
П.П. Идеята за всичко по-горе далеч не е моя. Показаното е моя вариант.
Коментар