Тази тема е актуална при условие ,че има толкова много описани машини тук на форума.
Ще поставя тук описанието на шабароването така, както е описано в книгата Шабароване и притриване.
Шабаровката е шлосерска операция , при която чрез стъргане (чегъртане) с помощта на режещ инструмент, наречен шабър, се снема много тънък слой материал, като на повърхността се придава голяма точност на обработката и гладкост.
Пак от същата книга е и следното твърдение:
Точността на обработката при шабароване е от 0,01мм до 0,005мм.
Няма как да заобиколя тази операция ако искам да реставрирам металорежеща машина.
Поне аз така мисля.
На базата на събраната информация и на чисто теоритичния ми опит тази операция дава множество предимства пред останалите налични и методи за обработка на детайлите.
Ще изброя най-съществените, които според мен са:
- Само с шабър и контролен еталон(контролна повърхност) може да се добие точност от 0,005 мм.Разбира се , за сметка на времето и натрупания опит.
- Получените повърхности имат много голяма равнинност и в същото време добре задържат масло( в микро ями), което спомага за тяхното плавно движение и по-малко износване в сравнение с шлайфаните такива.
- В сравнение с шлайфаните повърхности няма набити отделни зърна, които продължават да износват детайлите.
- При шлайф независимо от количеството охладителна течност можете да видите,че се получава искрене , когато камъка докосне детайла.При това искрене повърхността е подложена на много висока температура и според мен се получават микро закалявания.
Този ефект при шабароването въобще липсва.
- Контролът на качеството на повърхността е много лесен.Броят се само количествата петна на единица площ(в квадрат един инч)
- Шабароването на малки детайли може да се направи буквално и в кухнята у дома.Трудно ще поставим там шлайф машина.
- При монтаж на детайла в металорежеща машина той трябва да бъде фиксиран стабилно.При това фиксиране ние влияем директно върху формата на детайла, като го деформираме.При лоши повърхнини на закрепване или при лошо закрепване обработката ще влоши само положението.При шабароването детайла не е поставен при такива условия и няма опасност да го деформираме а от там да получим изместена геометрия.
Разбира се и шабароването има недостатъци.Ето някой от тях:
- Много бавна операция.Може да отнеме много време.
- Изисква наличие на точни еталони повърхнини.
- Изисква опит за да се постигне висока точност .Съответно това изисква пак време.
Ще поставя тук описанието на шабароването така, както е описано в книгата Шабароване и притриване.
Шабаровката е шлосерска операция , при която чрез стъргане (чегъртане) с помощта на режещ инструмент, наречен шабър, се снема много тънък слой материал, като на повърхността се придава голяма точност на обработката и гладкост.
Пак от същата книга е и следното твърдение:
Точността на обработката при шабароване е от 0,01мм до 0,005мм.
Няма как да заобиколя тази операция ако искам да реставрирам металорежеща машина.
Поне аз така мисля.
На базата на събраната информация и на чисто теоритичния ми опит тази операция дава множество предимства пред останалите налични и методи за обработка на детайлите.
Ще изброя най-съществените, които според мен са:
- Само с шабър и контролен еталон(контролна повърхност) може да се добие точност от 0,005 мм.Разбира се , за сметка на времето и натрупания опит.
- Получените повърхности имат много голяма равнинност и в същото време добре задържат масло( в микро ями), което спомага за тяхното плавно движение и по-малко износване в сравнение с шлайфаните такива.
- В сравнение с шлайфаните повърхности няма набити отделни зърна, които продължават да износват детайлите.
- При шлайф независимо от количеството охладителна течност можете да видите,че се получава искрене , когато камъка докосне детайла.При това искрене повърхността е подложена на много висока температура и според мен се получават микро закалявания.
Този ефект при шабароването въобще липсва.
- Контролът на качеството на повърхността е много лесен.Броят се само количествата петна на единица площ(в квадрат един инч)
- Шабароването на малки детайли може да се направи буквално и в кухнята у дома.Трудно ще поставим там шлайф машина.
- При монтаж на детайла в металорежеща машина той трябва да бъде фиксиран стабилно.При това фиксиране ние влияем директно върху формата на детайла, като го деформираме.При лоши повърхнини на закрепване или при лошо закрепване обработката ще влоши само положението.При шабароването детайла не е поставен при такива условия и няма опасност да го деформираме а от там да получим изместена геометрия.
Разбира се и шабароването има недостатъци.Ето някой от тях:
- Много бавна операция.Може да отнеме много време.
- Изисква наличие на точни еталони повърхнини.
- Изисква опит за да се постигне висока точност .Съответно това изисква пак време.
Коментар