Ранно неделно утро, по обед време. Поколението се е опашкулило и се какавиди, издавайки подхъркващи звуци... Да им завиди човек.
А от завистлив човек можеш само бели да чакаш. Особено ако ти е баща и то изобретателен като мене.
И за да отговоря на очакванията, свиря бойна тревога. Сбор с велосипедите и пълно снаряжение след пет минути на паркинга. Където издавам заповед: бойният състав да бъде извозен до изходната точка на марша, между селата Ярджиловци и Завала, откъдето да се спусне през Ново Село до Грълска падина, да се изкачи до село Врабча, където се намира и пункта за ексфилтрация в близост до известния водопад.
Потегля се към изходната точка.
Където стигаме към 14:00, разтоварваме колелата и след кратко изкачване извършваме първото разузнавателно заснемане.
Следва спускане с рекогносцировъчна цел, което установява непригодността на пътя за по-тежки превозни средства. Пътят е обрасъл с няколкогодишни фиданки, а коловозите са над коляно и в мрежовидна конфигурация.
Преди Ново Село пътя се подобрява...
"Аре бе охлюви". Младшите чинове наглеят.
...а после пътят става и съвсем асфалтов...
След Грълска Падина следва тежко катерене, при което огледа на красивите околности не забелязва следи от противник.
Но може би растителността помага същия да се укрие от нашето наблюдение. Във всеки случай се установява използването на пасивни заграждения (пирони), на които се пука гума. След оперативен ремонт, продължаваме по маршрута.
Достигаме Врабча на свечеряване.
Зоната за ексфилтрация се достига малко по-късно, по залез слънце.
Евакуационното средство още не е пристигнало.
При проведения радиообмен е отправено предложение, групата да се отправи към пункт Трън.
Отговора е недвусмислен: "Като си родиш синове, рискувай ги по тесните серпентини в тъмницата".
Подчиняваме се на заповедта и биваме спешно изтеглени към родното поделение, за попълване на провизиите и възстановяване на боеспособността.
Рапорт даден!
А от завистлив човек можеш само бели да чакаш. Особено ако ти е баща и то изобретателен като мене.
И за да отговоря на очакванията, свиря бойна тревога. Сбор с велосипедите и пълно снаряжение след пет минути на паркинга. Където издавам заповед: бойният състав да бъде извозен до изходната точка на марша, между селата Ярджиловци и Завала, откъдето да се спусне през Ново Село до Грълска падина, да се изкачи до село Врабча, където се намира и пункта за ексфилтрация в близост до известния водопад.
Потегля се към изходната точка.
Където стигаме към 14:00, разтоварваме колелата и след кратко изкачване извършваме първото разузнавателно заснемане.
Следва спускане с рекогносцировъчна цел, което установява непригодността на пътя за по-тежки превозни средства. Пътят е обрасъл с няколкогодишни фиданки, а коловозите са над коляно и в мрежовидна конфигурация.
Преди Ново Село пътя се подобрява...
"Аре бе охлюви". Младшите чинове наглеят.
...а после пътят става и съвсем асфалтов...
След Грълска Падина следва тежко катерене, при което огледа на красивите околности не забелязва следи от противник.
Но може би растителността помага същия да се укрие от нашето наблюдение. Във всеки случай се установява използването на пасивни заграждения (пирони), на които се пука гума. След оперативен ремонт, продължаваме по маршрута.
Достигаме Врабча на свечеряване.
Зоната за ексфилтрация се достига малко по-късно, по залез слънце.
Евакуационното средство още не е пристигнало.
При проведения радиообмен е отправено предложение, групата да се отправи към пункт Трън.
Отговора е недвусмислен: "Като си родиш синове, рискувай ги по тесните серпентини в тъмницата".
Подчиняваме се на заповедта и биваме спешно изтеглени към родното поделение, за попълване на провизиите и възстановяване на боеспособността.
Рапорт даден!
Коментар