И аз сядам да понапиша нещо - да се ключа отново сред разказващите, а не само четящите тук и по други форуми. Не, че не съм пътувал напоследък, ама все времето е кът...
Идеята за дълбока Турция си я имам много отдавна в главата. Ходил бях най-много до Кападокия (и за там има много да се пише) и егейското им крайбрежие.
През септември ми се освободиха няколко дни в края му и много-много не му мислих. Мотора уж готов - маслото сменено преди няколко стотин км след голяма карпатска обиколка през юни (пак повод за писане, ама по-нататък), обслужен пролетта преди това, общо взето само масло в ойлера долях; къмпинг-оборудването си е винаги готово; жената има работа тогава; приятели също не могат да се решат толкова бързо и за толкова надалече - та тръгвам сам. А, и турската лира е супер евтина (не, че и на скъпа се спираме да ходим, де).
Самотното пътуване за повече от два дни също ми е ново.
Имах набелязани няколко точки, но основно идеята ми беше да се накарам яко...
Първия ден - 19ти септември - исках да подмина Анкара - т.е. поне едни хиляда км.
Станах рано (без аларми, от нетърпение) и реално в 3 и малко излязох от Варна. В 6 без нещо минах Малко Търново и влязох в Турция.
Изглежда студено, ама не беше толкова зле, като си екипиран. Само малко мъгла на места...
Взе да се развиделява някъде около Лозенград - както и друг път съм казвал: Да посрещенш изгрева след няколкостотин км - Безценно!
Общо взето: каране, сравнително студено по магистралата, преди да напече Райко; спиране за зареждане; горещи чорбички, гюзлеме, задължителния чай.
Истанбул мина сравнително бързо (както винаги напоследък), пак зареждания, стана жега.
Бях решил да мина и през Анкара да видя Комплекса с Мавзолея на Ататюрк.
Определено е интересно, впечатляващо, надъхващо за местните - без да разбирам особено езика, е ясен тона и патоса, с който говорят гидовете на групи ученици, униформени, обикновени турци, китайци (или корейци)...
Видях и смяна на караула - интерсно е:
Има още много за разглеждане и из Анкара, но сега ми бяха други плановете и отпраших в посока към Сивас. Пак зареждане, пътя на моменти скучен, но по-често интересен, движението започва да става рехаво, отдалечавайки се от Анкара.
Спрях да хапна някъде в нищото из централна Турция. Храната в Турция, приготвянето ѝ, обслужването, че и цените са отделна тема - мен ме кефи много там!
Та там в крайпътно заведение ме заговори младеж - моя набор от турски думи е доста ограничен, та пробвам и английски, и български (често го говорят в близките ни части) - момчето веднага обърна на руски - бил киргиз, от Бишкек. Работил в Москва, Киев, Одеса (за там ме разпитва много); навсякъде имал приятели, роднини, оставял приятелки. Говори ми за политиката в Близкия изток и Русия, представи ми и двама негови колеги - момчета от Сирия и Афганистан (трудно различими от местните), черпи ме отново чай. Разказвайки ми за себе си, без да се оплаква въобще - за един час ме накара да се почувствам много щастлив и богат с това, което имам - семейство, дом, приятели, работа и възможност да пътувам за удоволствие...
Естествено колкото по-източно се отива, толкова и по-рано се стъмва. Та по това време на годината е добре към 6ч следобед вече да се ориентираш за бивакуване. Под едни дръвчета на около километър от главния път:
Наблизо бяха обработваеми полета - имаше малко движение през нощта, но никой не ме е притеснявал. Само дето към 9ч тръгнаха да шумят явно помпи за напояване. Чувах ги до незнам кога, но се наспах. Чак сутринта местен прояви интерес към мен, но се разбирахме само с жестове.
За следващия ден: Каменния път покрай р.Ефрат
Идеята за дълбока Турция си я имам много отдавна в главата. Ходил бях най-много до Кападокия (и за там има много да се пише) и егейското им крайбрежие.
През септември ми се освободиха няколко дни в края му и много-много не му мислих. Мотора уж готов - маслото сменено преди няколко стотин км след голяма карпатска обиколка през юни (пак повод за писане, ама по-нататък), обслужен пролетта преди това, общо взето само масло в ойлера долях; къмпинг-оборудването си е винаги готово; жената има работа тогава; приятели също не могат да се решат толкова бързо и за толкова надалече - та тръгвам сам. А, и турската лира е супер евтина (не, че и на скъпа се спираме да ходим, де).
Самотното пътуване за повече от два дни също ми е ново.
Имах набелязани няколко точки, но основно идеята ми беше да се накарам яко...
Първия ден - 19ти септември - исках да подмина Анкара - т.е. поне едни хиляда км.
Станах рано (без аларми, от нетърпение) и реално в 3 и малко излязох от Варна. В 6 без нещо минах Малко Търново и влязох в Турция.
Изглежда студено, ама не беше толкова зле, като си екипиран. Само малко мъгла на места...
Взе да се развиделява някъде около Лозенград - както и друг път съм казвал: Да посрещенш изгрева след няколкостотин км - Безценно!
Общо взето: каране, сравнително студено по магистралата, преди да напече Райко; спиране за зареждане; горещи чорбички, гюзлеме, задължителния чай.
Истанбул мина сравнително бързо (както винаги напоследък), пак зареждания, стана жега.
Бях решил да мина и през Анкара да видя Комплекса с Мавзолея на Ататюрк.
Определено е интересно, впечатляващо, надъхващо за местните - без да разбирам особено езика, е ясен тона и патоса, с който говорят гидовете на групи ученици, униформени, обикновени турци, китайци (или корейци)...
Видях и смяна на караула - интерсно е:
Има още много за разглеждане и из Анкара, но сега ми бяха други плановете и отпраших в посока към Сивас. Пак зареждане, пътя на моменти скучен, но по-често интересен, движението започва да става рехаво, отдалечавайки се от Анкара.
Спрях да хапна някъде в нищото из централна Турция. Храната в Турция, приготвянето ѝ, обслужването, че и цените са отделна тема - мен ме кефи много там!
Та там в крайпътно заведение ме заговори младеж - моя набор от турски думи е доста ограничен, та пробвам и английски, и български (често го говорят в близките ни части) - момчето веднага обърна на руски - бил киргиз, от Бишкек. Работил в Москва, Киев, Одеса (за там ме разпитва много); навсякъде имал приятели, роднини, оставял приятелки. Говори ми за политиката в Близкия изток и Русия, представи ми и двама негови колеги - момчета от Сирия и Афганистан (трудно различими от местните), черпи ме отново чай. Разказвайки ми за себе си, без да се оплаква въобще - за един час ме накара да се почувствам много щастлив и богат с това, което имам - семейство, дом, приятели, работа и възможност да пътувам за удоволствие...
Естествено колкото по-източно се отива, толкова и по-рано се стъмва. Та по това време на годината е добре към 6ч следобед вече да се ориентираш за бивакуване. Под едни дръвчета на около километър от главния път:
Наблизо бяха обработваеми полета - имаше малко движение през нощта, но никой не ме е притеснявал. Само дето към 9ч тръгнаха да шумят явно помпи за напояване. Чувах ги до незнам кога, но се наспах. Чак сутринта местен прояви интерес към мен, но се разбирахме само с жестове.
За следващия ден: Каменния път покрай р.Ефрат
Коментар