Tweet
Здравейте,
може би по-малко от малцина знаят за съществуването на това село, всключително и аз до преди няколко часа. Сега ще разкажа моята история.
От Варна съм и отдавна исках да премина през Дюлинския проход. Возили са ме като дете от там, преди повече от 20г. Обичам старопланинските проходи, дори и в източната ниска част, те са красиви. Преминавайки многократно Варна - Бургас в далечината понякога се откриваха чудесни гледни в нея посока и знаех, че ме очакват интересни места там - Източна Стара планина. Чудейки се към плажа ли да потегля или другаде, ми хрумна да осъществя тази идея. А и исках да разнообразя морските разходки.
Идеята, която ми се прокрадваше беше Варна - Дюлино - Руен - Дъскотна - Провадия - Варна
Паджерото беше заредено още предната вечер. След приключването на няколко сутрешни ангажимента, към 11ч потеглих.
По "магистралата" и неусетно достигнах до отбивката за прохода
Днес засичах разход, т.к. колата е след ремап и ми беше интересно. До тук - 8.1.
Пътя минава през гора, в която съм брал доста гъби преди време. Отбивката за с. Господиново:
Продължаваме и отбиваме встрани за да видим гледката, където ни нападнаха множество мухи:
Минаваме през Дюлино. Поздравявам един дядо, единствения човек, който видях.
След селото започва изкачване вече.
Паницово:
Като цяло пътя няма дупки, но е неравен, тесен и с кръпки.
Последната снимка е на най-висока точка и от там почва спускане. Преминавайки през нея. забелязох вляво черен път. След това спрях малко след него да щракна някоя снимка, и продължих надолу да се спускам. Няколко стотин метра ме глождеше мисълта, на къде ли води този черен път. Всичко беше ясно - обратен и по него:
В начлото пътя започваше със суха твърда настилка с известни неравности и коловози на места, няма проблеми. На последната снимка се вижда кула вдясно в далечината. Аха, най вероятно пътя е за нея, продължих:
Продължих, но пътя почна да се спуска надолу и да подсича кулата. Стана ми още по-интересно. Тогава реших да отворя Google Maps-a. Естествено път не показа, но на известно разстояние се показа името Морско. Този черен път, без табела за него, нищо не подсказваше, че води до някакво село:
В далечината се показа нещо вече:
Това е селото общо взето. Вижда се и кулата в обратна посока. Напомни ми за някое родопско такова. Влизайки в селото в единия край видях 2 коли, но пътя водеше в обратна посока. Така и не отидох на там. Минах през стадо почиващи на сянак овце и естествено лаещо куче. Кога ли е идвал чужд човек тук последно. Накрая на селото реших да проверя какво казва навигацията. Имаше на приблизително на същото разстояние друго село - Пязовец, от където вече почваше асфалт. Продължих след Морско по пътя който ме водеше, но посоката не отиваше към Пязовец. Пътя започна да става и с доста камъни, а бях с магистрални летни гуми. Реших да обърна и да дойда пак, когато съм по-подготвен, знам кой път да хвана и ако е леко кално също ще е бонус
А и целта ми беше да мина Прохода. Но Пязовец си остава като цел за друга разходка със сигурност.
Обърнах, и минах през всичките гледки отново:
Впрочем имаше няколко разклонения и съм сигурен, че някое от тях ще води до кулата. Аз просто се движех по "главния" път.
На разклонението за асфалта спрях и си помислих как една такава случайна забежка от пътя може да те отведе на такова потайно и закътано място. А кой знае колко има из България?
Продължих надолу по прохода:
Имаше повече движение и пътя беше една идея по-зле. Срещнах и група Сафари джипове за разходка на туристи.
Бях понастъпил надолу колата и ненадейно вдясно ми се стрелна едно стръмно баирче, от където трябваше да се открива хубава гледка. Минах близо километър докато намеря подходящо място да обърно от толкова завои.
Ето къде ме отведе баирчето:
Отново приятно място.
Продължаваме по асфалта:
Горица - Просеник- Преображенци и сме в Руен. Пътя е много живописен, истинска наслада да се кара. Това беше от Дюлинския проход. След месец, когато настъпи есента, представете си какво ще е.
След Руен, излизаме на Айтос - Провадия:
След това магистралата и 40км до Варна. Навлизане в града, борда показваше разход 9.0, изминати 240км. Останах приятно изненадан.
Останах доволен от разходката и приятно изненадан от откритието ми на с. Морско. Пътя е много красив, има множество отбивки по черно, които кой знае къде ще те отведат. Есента пак ще се върна.
Надявам се, Ви е харесал разказа ми.
може би по-малко от малцина знаят за съществуването на това село, всключително и аз до преди няколко часа. Сега ще разкажа моята история.
От Варна съм и отдавна исках да премина през Дюлинския проход. Возили са ме като дете от там, преди повече от 20г. Обичам старопланинските проходи, дори и в източната ниска част, те са красиви. Преминавайки многократно Варна - Бургас в далечината понякога се откриваха чудесни гледни в нея посока и знаех, че ме очакват интересни места там - Източна Стара планина. Чудейки се към плажа ли да потегля или другаде, ми хрумна да осъществя тази идея. А и исках да разнообразя морските разходки.
Идеята, която ми се прокрадваше беше Варна - Дюлино - Руен - Дъскотна - Провадия - Варна
Паджерото беше заредено още предната вечер. След приключването на няколко сутрешни ангажимента, към 11ч потеглих.
По "магистралата" и неусетно достигнах до отбивката за прохода
Днес засичах разход, т.к. колата е след ремап и ми беше интересно. До тук - 8.1.
Пътя минава през гора, в която съм брал доста гъби преди време. Отбивката за с. Господиново:
Продължаваме и отбиваме встрани за да видим гледката, където ни нападнаха множество мухи:
Минаваме през Дюлино. Поздравявам един дядо, единствения човек, който видях.
След селото започва изкачване вече.
Паницово:
Като цяло пътя няма дупки, но е неравен, тесен и с кръпки.
Последната снимка е на най-висока точка и от там почва спускане. Преминавайки през нея. забелязох вляво черен път. След това спрях малко след него да щракна някоя снимка, и продължих надолу да се спускам. Няколко стотин метра ме глождеше мисълта, на къде ли води този черен път. Всичко беше ясно - обратен и по него:
В начлото пътя започваше със суха твърда настилка с известни неравности и коловози на места, няма проблеми. На последната снимка се вижда кула вдясно в далечината. Аха, най вероятно пътя е за нея, продължих:
Продължих, но пътя почна да се спуска надолу и да подсича кулата. Стана ми още по-интересно. Тогава реших да отворя Google Maps-a. Естествено път не показа, но на известно разстояние се показа името Морско. Този черен път, без табела за него, нищо не подсказваше, че води до някакво село:
В далечината се показа нещо вече:
Това е селото общо взето. Вижда се и кулата в обратна посока. Напомни ми за някое родопско такова. Влизайки в селото в единия край видях 2 коли, но пътя водеше в обратна посока. Така и не отидох на там. Минах през стадо почиващи на сянак овце и естествено лаещо куче. Кога ли е идвал чужд човек тук последно. Накрая на селото реших да проверя какво казва навигацията. Имаше на приблизително на същото разстояние друго село - Пязовец, от където вече почваше асфалт. Продължих след Морско по пътя който ме водеше, но посоката не отиваше към Пязовец. Пътя започна да става и с доста камъни, а бях с магистрални летни гуми. Реших да обърна и да дойда пак, когато съм по-подготвен, знам кой път да хвана и ако е леко кално също ще е бонус
А и целта ми беше да мина Прохода. Но Пязовец си остава като цел за друга разходка със сигурност.Обърнах, и минах през всичките гледки отново:
Впрочем имаше няколко разклонения и съм сигурен, че някое от тях ще води до кулата. Аз просто се движех по "главния" път.
На разклонението за асфалта спрях и си помислих как една такава случайна забежка от пътя може да те отведе на такова потайно и закътано място. А кой знае колко има из България?
Продължих надолу по прохода:
Имаше повече движение и пътя беше една идея по-зле. Срещнах и група Сафари джипове за разходка на туристи.
Бях понастъпил надолу колата и ненадейно вдясно ми се стрелна едно стръмно баирче, от където трябваше да се открива хубава гледка. Минах близо километър докато намеря подходящо място да обърно от толкова завои.
Ето къде ме отведе баирчето:
Отново приятно място.
Продължаваме по асфалта:
Горица - Просеник- Преображенци и сме в Руен. Пътя е много живописен, истинска наслада да се кара. Това беше от Дюлинския проход. След месец, когато настъпи есента, представете си какво ще е.
След Руен, излизаме на Айтос - Провадия:
След това магистралата и 40км до Варна. Навлизане в града, борда показваше разход 9.0, изминати 240км. Останах приятно изненадан.
Останах доволен от разходката и приятно изненадан от откритието ми на с. Морско. Пътя е много красив, има множество отбивки по черно, които кой знае къде ще те отведат. Есента пак ще се върна.
Надявам се, Ви е харесал разказа ми.
Прикачени файлове
)
Коментар