Дойран'1918

[andreiS40]

От: Дойран'1918

Темата е чудесна.
И тъжна.
Важното е който иска да научи истината.
Или поне повече от нея.
Колегата, който го каза е прав.
Българи липсват, само Ганьовци навсякъде.

Темата е тъжна, трагична. Трагически обречено на поражение е участието на България в Първата световна война /1915-1917г./ на страната на Централните сили. Истината е / БЕЗ НИ НАЙ-МАЛКО ДА ОМАЛОВАЖАВАМ УСПЕХИТЕ НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ/, че Голямата война/Първата световна вой 9114-1918г. /, се решава на на Южният /Македонски/ фронт, а на Западният фронт, при Сома и Вердюн..Източният фронт е важен, но спомагателен такъв.

Да се върнем на Дойран.
За съжаление, за СЪЖАЛЕНИЕ през късното лято на 1918 г., в сектора от фронта, находящ се при чукарите на Добро поле, няма командири на нивото на Генерал ВЛАДИМИР ВАЗОВ! Не е щяхме да спечелим войната, но поне излизането ни от нея, щеше да биде при малко по-благоприятни условия, а не както става на 29 септември 1918г. До такъв пробив,, който се превръща веднага в огромен 150 километров бреш в отбраната на Българската армия във Вардарска Македония нямаше да се стигне, ако командирите на място при Добро поле, бяха предприели и изпълнили необходимите мерки за инженерно оборудване и усъвършенстване на фортификационните съоръжения на Българската армия. В тази насока, в участъците при Добро поле, практически нищо не е направено, при условие, че Генералният щаб ЗНАЕ, АНТАНТАТА ПОДГОТВЯ подготвя масирано настъпление срещу Българската армия на Южния фронт.
Приблизително има данни и за участъците на удара.
И-...нищо не се прави за инжинерното оборудване на позициит.

Когато обсъждаме Българската военна победа при Дойран през септември 1918г., сме длъжни да отбележим, че тизи боеве са част от една система от сражения, разиграли се още от пролетта на 1917 г.
З мнозинството от българите, Дойран се свързва само с боевете в периода: 15.09.1918г. - 19.09.1918г. А това не е съвсем точно...
Генерал Вазов много умело и навременно прилага знанията си придобити от проучвания опит на германските съюзници на Западния фронт, касателно дълбоото ешелониране на отбраната, координираната употреба на огневите средства и навременните локални контраатаки...
За което поклон...
И вижте сега отчетливият контраст, със оперативната ситуация при Добро поле по същото време...
Истината е,, че поражението при Добро поле е могло да не се допуска. Тук отговорност за него пляко носи генерал Жеков / който лекува тежък отит във Виена / и висшите офицери при Добро поле.

[дядо Ники]

От: Дойран'1918

МНОГОБРОЙНИ И ПРЕПЛЕТЕНИ СА ПРИЧИНИТЕ и предпоставките за злощастния за България край на ПСВ. (Това, разбира се, не е "откритие", пък и същата "мъдрост" може да се изрече и по неизмеримо по-прости случаи от живота, като едно ПТП или фалита на някое кафене.)

При плетеница от фактори естествено и тълкуванията са много. Но по някои въпроси историците, а и преките участници в Дойранската епопея са практически единодушни - например това, че ударът на Добро поле е бил предизвестен, очакван и грубо подценен.

"Нямахме главно командване"

Генерал Владимир Вазов споменава слабости на политическо равнище, но и не прощава на военното "голямо началство". Ето част от разсъжденията му:

Започнаха септемврийските боеве. Противникът, точно според сведенията на разузнавателния бюлетин, атакува Добро поле и след това Дойранската позиция. При Добро поле направи пробив, напредна безпрепятствено, разшири успеха си и никой не взе мерки да го спре и да ограничи успеха му. Защо?

А в същото време дойранските защитници нанесоха съкрушителен удар на англичани и гърци. Защо в тоя случай не се намесиха нашите запазени флангови армии?

Ето отговора: след демобилизацията намерих полковник Ватев, началник на разузнавателната секция при Щаба на Действащата армия, който бе съставил точния бюлетин, и го запитах: "Как стана така, че когато се имаха толкова точни сведения за намеренията и силите на противника, от Щаба на Действащата армия не се взеха никакви мерки за противодействие?"

Полковник Ватев ми отговори: "Защото вие сте чели бюлетина и сте си направили съображения за действия, обаче в Щаба на Действащата армия никой не е прочел бюлетина и дори началникът на щаба ми рече: "Оставете вашия бюлетин, аз имам по-точни сведения."

Нека всеки си прави заключението.

Явно е, че в най-критическия период на войната ние нямахме Главно командване...

Нещастна българска съдба!

(Има обаче и мнения, че на Добро поле - за разлика от Дойранската позиция - поначало не са подготвени достатъчно ефикасни отбранителни линии. /Това отбелязва тук и колегата andreiS40./ А такава подготовка е въпрос на седмици, че и на месеци.)

* * *
Що се отнася до цялостната Голяма война, през лятото на 1918-а вече не са възможни кой знае какви обрати. Нищо, че това не за всички е очевидно, а психически разклатеният шеф на германския генерален щаб Ерих Лудендорф, дори още вярва, че страната му ще завърши войната с териториални разширения.

ГЕРМАНСКАТА ИМПЕРИЯ Е НА ВЪРХА на експанзията си в средата на юли 1918 г., пише английският историк Хю Стракън в книга за ПСВ (Hew Strachan. The First world war. 2003). Тя не е много обемиста, но е богата на малко известни факти и на изводи, колкото изненадващи, толкова и реалистични.

Към онзи момент германските сили на запад са близо до Париж, на изток държат Украйна; те контролират Балтийските държави, а през Кавказ им е открит пътят към Баку.

Само че, ако на 20 март 1918 г. Западният фронт на германците се простира на 390 км, към 25 юни той вече е 510 километра, а в същия период армията е загубила 800 000 души. На всичкото отгоре там вилнее първата вълна на грипната пандемия (инфлуенцата, както я наричат тогава). В самата страна спада производството на боеприпаси, а в коалицията на Централните сили вече зеят пукнатини. Това личи и на Балканите.

"БЪЛГАРИТЕ БЯХА ЗАГУБИЛИ СВОИТЕ ПРИЧИНИ да се сражават", пише Стракън. И пояснява:

"Техните военни цели бяха постигнати със завоеванията в Сърбия през 1915 г. и Румъния през 1916-а. Сега те се биеха за постигане на германските цели, но германците не показваха особена щедрост към тях. Те [българите] не бяха включени в сделката от Брест-Литовск. Надяваха се, че договорът от Букурещ ще им даде цяла Добруджа и нейното зърно. Той не им я даде. Северът [Северна Добруджа] бе поставен под съвместно германско-австрийско-българско управление [т. нар. кондоминиум]."

"Докато българите гладуваха, германските войски в България изкупуваха доставки за транспортиране към Германия. Изтеглянето на германски дивизии за Западния фронт засилваше предупрежденията, че позициите на Централните сили на Балканите сега са опасно уязвими. Хинденбург и Лудендорф бяха безсилни да отговорят: те нямаха хора, а отказваха компромис за Добруджа. На 17 септември те направо обявиха: "трябва да се приеме, че разрешаването на цялата война" остава за Западния фронт."

Тези сътресения във висшата политика и дипломация неизбежно стигат до окопите - и далеч не само поради гневно сочените с пръст "агитатори".

Опасни отпуски

Висшите офицери на фронта, включително на Дойранската позиция, изтъкват едно противоречие, твърде изострено в последните месеци от войната.

В щаба на 9-а Плевенска дивизия то е забелязано така [от ген. Н. Недев]:

"Отиването в отпуск във вътрешността на церството, покрай много добрите си страни, имаше и тгова лошо последствие, че войникът, видял там недостатъчната държавна организация, несправедливостта в третиране на войнишките семейства..., лошата реколта, липсата на много най-необходими за семействата на бойците предмети, голямата и непоносима скъпотия, дохождаше на позицията не ободрен, а най-често смутен и замислен."

"Войниците и офицерите почнаха да губят вяра в лоялността на нашите съюзници - германците. Повдигнатите от тях въпроси за владението на българска Добруджа...; Маришкият въпрос, по който германците поддържаха турците, изнасянето на продуктите из България..., грубото третиране на българите офицери и войници по треновете от германските власти - всичко това беше от естество да убие доверието, което в началото на войната германците бяха внушили на българските войски."

"Проникваха вече сведения, че германската сила е на изчерпване, че на западния фронт те търпят поражение..."

* * *
Имам намерение тези дни да събера тук и поне десетина имена на защитници при Дойран. Каквато и да е голямата политика и стратегия, става дума за конкретни хора, за хиляди мъже, загинали за България. И много от тях правят решителната крачка с ясното съзнание, че това е крачка право към смъртта.

[дядо Ники]

От: Дойран'1918

ДНЕС УЛИЦА "ДОЙРАН" ИМА във всичките ни големи градове (в Плевен е дори централен булевард). Това e хубаво, без значение на колко от минувачите табелата говори нещо. Но би било добре да се припомнят повече имена, все пак Дойранската епопея се състои от стотици и хиляди индивидуални подвизи и далеч не всички са безнадеждно анонимни.

Следните няколко (измежду множество) имена и случаи вземам почти дословно от цитираните вече книги. Те са предимно от септемврийските боеве през 1918-а. Не съм гледал за хронологичен ред.

* * *
1. Ще започна с майор (посмъртно звание подполковник) Васил Манолов, 30-годишен, командир на 2-ра дружина от 33-и пехотен Свищовски полк. Загива на 19 септември призори, в контраатака против настъпващите 3-4 хиляди англичани и гърци.

"Вярно ли е?"

Ето и подробности:

При артилерийски обстрел, включително с газови снаряди, известният в цялата армия храбрец майор Манолов в 06 ч. и 15 м. поведе със смела контраатака своите войници заедно със своевременно изпратената в негово разпореждане полкова поддръжка.

Противникът е заварен на телените мрежи на Бастион Полковник Нейков, когато отделни хора вече са успели да се промъкнат и в окопите. Врагът - в неравен ръкопашен бой и косен от картечниците, бива кърваво отбит, но срещу тази победа майор Манолов сложи там своите кости.

...Неговата смърт стана известна не само на частите, които лично водеше, не само на полка, бригадата и дивизията, но и на съседните дивизии. И - това е тъй странно - във вихъра на такъв бой, от съседните дивизии половин час след неговата гибел запитваха по телефона: "Вярно ли е, че майор Манолов е убит?"

- Да, за жалост майор Манолов не е вече жив.

2. Подпоручик Илия Ташев (от Плевен) загива при отбраната на позиция при "новата Шипка" - височината Голям Бончев (тук названията не са географски, а кодови - означават пунктове, застави и участъци от цялата позиция).

3. Загива почти цялата Трета картечна рота от 17-и пехотен Доростолски полк, бранеща междинна позиция от Царевец до Голям Бончев. В последните часове на епопеята, вечерта на 19 септември от нея оцеляват едва 15-ина души, колкото за един взвод с три картечници.

"Да умирате като българи"

4. Кандидат-подофицер Илия Вутов, картечар. Именно пред неговите останки се покланя английски офицер преди да се обърне към своите войници: "Вземете поука от този българин... Научете се да умирате като българите, тогава ще ги победите".
(Това често се цитира. Но в интерес на истината, не е съвсем ясно кой е бил пряк свидетел на станалото, та по-късно да описва жеста и думите на англичанина.)

5. Фелдфебел Стоян Лидженски от 11-а рота в 17-и пехотен Доростолски полк, загинал при отбраната на силно атакуваната важна позиция Борис. Макар и тежко ранен, той намира сили да се хвърли в бой "На нож".

6. Геройска е гибелта на редник Цоцо Ненков, от 6-а рота на 27 пехотен Чепински полк.

7. Подпоручик Владимир Евстатиев пада на 18 септември сутринта в боеве пред участъка на 57-и пехотен полк, по-точно в контраатаката, с която от противника е отвоювана застава Габаре. Там са пленени 30 англичани, двама от които офицери.

8. Също на 18-и подпоручик Борис Пелов, взводен командир от 33-ти пехотен Свищовски полк се откроява със себеотрицание при отбраната на един от най-големите и важни укрепени участъци - Цербера.

Той загива, след като вече е водил една контраатака. Ето как става това:

На челото на Цербера, в добре иззидана галерия, имаше една огнепръскачка. Тя е готова за действие, маркучът й е изваден, запалката е поставена и огнепръскачите са готови да срещнат англичаните с огън, но противникът успява да проникне право срещу огнепръскачката.

В тоя момент подпоручик Пелов се хвърля върху английския офицер и го хваща за ръката, за да му попречи да хвърли бомбата върху огнепръскачката. Но с един изстрел тоя храбър офицер бива убит.

Англичаните в ръкопашен бой избиват и част от прислугата, хвърлят бомби върху огнепръскачката и галерията й, вследствие на което тя се подпалва и изгаря всичко около себе си. Това привлича вниманието към височината, пратено е подкрепление, което обръща в бягство проникналия там противник. Но следват още няколко атаки, преди бранителите да надделеят. След това "повече от 800 трупа бяха постлали пространството около Цербера, а противникът почна да бяга, преследван с огън".

9. Подпоручик Коста Халачев е убит в същите неколкочасови боеве за Цербера.


Взводът на подпоручик Пелов, 1918

Между другото - Откога наши бойци имат каски?

Търсих Пелов в Гугъл, за да сверя първото му име, и попаднах на снимката, която прилагам тук, горе. Тя е качена в интернет от читалището в Угърчин.

Тя ми припомни нещо, над което доскоро не бях се замислял - а уж е очевидно. Почти няма снимка на български войник от времето на ПСВ, който да е снабден с каска.

Съвременната пехотинска каска е "рожба" на ПСВ, по-точно на свързаните с нея революционните промени в оръжията и начина на воюване.

През лятото на 1914-та все още никой не разбира истински онзи "вятър на промяната". Френски националисти гневно (и лекомислено) се борят войската да не изоставя славните и традиционни... червени панталони. Германците си пазят платняната имитация на старинен шлем - с нещо смешно стърчащо нагоре, каквото накрая носи само кайзер Вилхелм.

И тъй нататък.

Страшно бързо обаче се налага стоманената каска; заслугата за това е на картечниците, скорострелната артилерия, шрапнелите и тежките минохвъргачки. През 1916-а въпросът общо взето е решен.

Големите производители - без изненада, са Германия, Франция и Англия. Французите произвеждат своя "Адрианов шлем" от средата на 1915 г., а не след дълго снабдяват и съюзници - като Белгия, Италия, Румъния и Сърбия.

Във Великобритания в първото полугодие на 1916-а са произведени един милион каски от стомана с манганови примеси - това бързо снижава със 75% (!) "нормалния" дотогава брой ранени в главата. През 1917-а с английски каски воюват и американците.

На германските каски е нужно доста повече време, за да стигнат до част от българската армия. През 1918 г. ги има тук-там, включително при Дойран. Но откога точно започват доставките, колко бойци предпазват? Не знам.

* * *
Ставаше дотук дума за мъже, геройски загинали за България преди век. От друга страна и при Дойран има случаи, потвърждаващи латинската сентенция "Щастието (късметът) помага на смелите". Няколко пъти успяват - и то почти без загуби - контратаки на няколко десетки български бойци против многочислен противник.

Така, от вече овладяната височина Цербера поручик Донсузов [Лазар] повежда вихрено един взвод от своята рота към друга важна застава - Съединение, и изтласква стреснатия неприятел от десния й фланг.

Оцелява и взводният командир Борис Димитрашев, който дръзко атакува с патрул от 30-ина души 200 англичани, държащи пункт Солун. Неговите бойци пленяват част от противниците, а останалите избиват в ръкопашен бой.

"На нож!" не е за всеки...

Тук ще добавя, че в книгата си "Дойранската епопея" ген. Никола Недев дава обективен и доста критичен анализ за поведението и действията, както на българските, така и на английските войници.

Свидетелствата потвърждават изводите на военни историци, че в ПСВ - що се отнася до цяла Европа, боят "На нож!" почти е излязъл от мода. (Съответно за щика и байонета остава церемониална роля - като при днешните паради и гвардейци.) Излиза, че преди 100 години българският войник в известен смисъл е "изостанал от модата".

Преглеждайки причините за българските загуби, Недев пише: "От нож едва ли имаше 2-3 человека, защото противникът изобщо не си служеше с ножа". И обратно: "В боевете имаше едно значително число неприятелски войници, промушени от нашия нож".

"Английските войници отлично се биеха, когато бяха на известно разстояние от нашите" - признава генералът и пояснява:

"Те отлично си служеха с картечниците, автоматическите пушки, бомбите, добри стрелци са, но щом блеснеше нашият нож, те не издържаха удара му и ако контраатаката ги свари преди да са успели да се настанят в нашите окоп, обезателно обръщаха гръб. Имаше много случаи, когато пред остървението на нашите, литнали настръхнали в атака на нож, те хвърляха пушки и бомби, вдигаха ръце и се предаваха."

* * *
Такива работи, преди 100 години. Всъщност 100 години не са чак толкова много, обаче всеки човек има нужда от повечко време, за да го разбере. (Тази "игра" на възприятието и мисълта има известно значение, ако говорим за родова и национална памет.)

Поздрави на всички колеги!

[Маркони]

От: Дойран'1918

Браво, дедо!
"Хвана" ме за гърлото...
Трябва да се помни какво е правено, за да сме тук сега.

[andreiS40]

От: Дойран'1918

Само за сведение, по време на българското участие в Първата световна война (1915-1918г.), докато с всеки изминал месец, постиянно се влошава логистиката на Действащата армия, в резулатат на което хронично недосрижат храни, войнишко облекло и снаряжение, не са достатъчни и артилерийските боеприпаси, в Царство България се подвизава едно ,,много интересно" юридическо лиже - ,,Германско покупателно дружество" чфез което, германците, напълно ,,по съюзнически", възползвайки се от естествени стремеж на цивилното население, да укрие храни от задължителните, неизбежни реквизиции, щедро заплащайки тези толкова важни за армията ни храни, да доведе нещата до такова състояние, че Българската армия, към края на 1917г. системно да гладува, да оголее и обосее.

[andreiS40]

От: Дойран'1918

В Българската армия, каски навлизат през 1916г. Немски каски, образец ,,М1915".

[joropetkov93]

Всеки път като прочета отново за битката при Дойран и генерал Владимир Вазов настръхвам.

Чел съм, че това е най-голямата загуба на Англия в 1 битка, която някога са получавали в цялата им история. Години след войната има събиране в Обединеното Кралство на ветераните от войната. Поканен е и генерал Владимир Вазов. Тогава при неговото посрещане има легенда, че англичаните свалят знамена в негова почит. Наистина голяма стратегия и кураж на ген. Взов!

[Krelion]

https://www.youtube.com/watch?v=eAy2eVlvaZQ

[Jimm]

Тъкмо щях да го публикувам мерси колега. Яко парче е .