Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Дойран'1918

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • Дойран'1918

    Здравейте колеги!

    Сега, пред есента на 2018 година, е редно да има тук точно такава отделна тема. Така мисля.

    Дойранската епопея от 1915(или 1916)-1918 година - и нейният завършек на 16-20 септември преди век - е сред най-славните победи на българската армия. Нещо повече - може би от нея няма по-голяма в цялата 13-15-вековна история на България.

    Тя дълго е подценявана - не на последно място заради един трагичен парадокс. Окончателната победа на 9-а пехотна Плевенска дивизия, командвана от ген. Владимир Вазов, почти съвпада по време със злощастния пробив при Добро поле. А десетина дни по-късно идва Солунското примирие, с което България излиза от Първата световна война като победена, макар и далеч не бита.

    ***
    Признавам, малко знаех за тези събития, преди да се заинтересувам повече преди около два месеца.

    И тук няма да напиша много. Ще цитирам част от спомените на генерал Вазов (един от братята на народния поет), на мъжа, посрещнат след години с военни почести от битите през 1918-а англичани.

    Ето откъси от неговото заключение:

    Дойранските боеве съкрушиха напълно духа на противника и той нямаше вече сили да предприеме активни настъпателни действия...
    ...
    Значението на тая бляскява победа не е само, че възвеличи славата на българското оръжие и показа на какви подвизи е способно българската войнство, но още и това, че единствено на Дойранската победа се дължи гдето България бе запазена от вражеското нашествие на гърци и сърби, катастрофалните последици от което нашествие за целостта и дори за съществуването на нашето Отечество не могат да се предвидят. Подвигът на 9-а плевенска дивизия спаси България от страшо унижение и гибел, спаси нейната чест.

    ...Трябва да отбележа, че през горните жестоки боеве нито един войник от Плевенската дивизия не непусна своето място, че макар и позицията и телените мрежи да бяха разрушени, нищо не можа да разколебае духа на доблестните дойрански защитници от всички родове войски... Отечеството трябва да се гордее с доблестните дела на своите верни чеда.

    ***
    За разлика от битката при Клокотница, например, за 2-3-годишните боеве между Дойранското езеро и Вардар няма никакъв начин да се разкаже "ясно и кратко". Първа причина за тази трудност е, че става дума за съвременна война (нещо, за което не се сещаме веднага, зер "100 години са това, брато!"). Като примери ще спомена само:

    - постоянно строителство на сложни укрепления, включително бетонни;
    - проблеми с въздушното превъзходство (и фоторазузнаване) на противника;
    - редуващи се газови атаки;
    - сложни, разнородни и динамично редуващи се задачи на артилерията, също сложна и разнородна;
    - проблеми с болести и хигиена, включително заради огромното количество жертви в боевете;
    - свръзки, в които гъвкаво се съчетават флагове, ракети, телефони и тук-там радио;
    - управление на действия върху площ от десетки квадратни километри;
    - постоянни и заплетени дипломатически игри и интриги, включително вътре в лагера на "нашите";
    и тъй нататък.

    ***
    За да се получи нещо от тази тема, е желателно участието на повече колеги. Самият аз обещавам да споделя най-интересното, на което съм се натъкнал досега и което ще намеря близките дни.

    ***
    Натъкнах се обаче и на ЗАГАДКИ. Ще бъде благодарен, ако някой ме светне по следните два въпроса:

    1. Какво значи "хелиограф" - в смисъл не на копирна машина, а на някакво свързочно устройство, използвано в ПСВ, включително от българските сили на Южния фронт?

    2. Възможно ли е да е съществувало нещо като "дронове" преди 100 години? Питам поради следното свидетелство на Стефан Пейков от хубавата му, написана с математическа добросъвестност документална книга "Артилерията при Дойран", София, 1925:

    "През всичкото време (става дума за 16 септември 1918 г.) ниско над позициите ни и тилът, летяха тежки наблюдателни противникови аероплани, високо над тях се издигнаха малки, като комари, апарати." (стр. 139)

    Чувал ли е някой някога за такива "комари". Или имаме просто грешка на наблюдателя.

    Поздрави!
    Искам България чиста!

  • #2
    От: Дойран'1918

    Първоначално публикуван от дядо Ники Преглед на мнение
    ...
    "През всичкото време (става дума за 16 септември 1918 г.) ниско над позициите ни и тилът, летяха тежки наблюдателни противникови аероплани, високо над тях се издигнаха малки, като комари, апарати." (стр. 139)

    Чувал ли е някой някога за такива "комари". Или имаме просто грешка на наблюдателя.

    ...
    Може и да не е грешка, а просто на по-голяма височина над "тежките наблюдателни аероплани" да са летели по-малки изтребители.
    Ние не сме неутрални!

    Коментар


    • #3
      От: Дойран'1918

      Колега, поздравления за прекрасната идея,която имаш. Аз лично съм много запален по тази тема и изобщо по военната история на България след Освобождението, та дори съм и заклет колекционер на оригинални предмети и други с висока антикварна стойност.
      Искам да добавя един малко известен факт още към това,че не е допуснато България да бъде раздробена между 3те балнакски държави:Сърбия, Гърция и Румъния, благодарение на Американския тогавъшен Президент Уилсън,който все пак на Мирната конференция идва спрямо България като президент на неутрална държава и успява да се наложи на конференцията и именно това е имал предвид Ген. Вазов в последствие. Този факт явно като много други не се е харесвал на много хора през годините, но... Държа да подчертая, че не съм никакъв американофил, напротив, но тогава сме във война с Русия (до 3.3.191, а със САЩ не сме и оставаме неутрални за тях. Именно техни 2 представители придружават нашите 3-ма представители на 29.09.1918 в Солун да преговаряме с ген. Франше Д'Апре, след като са уговорили като американски дипломати прекратяването на огъня.
      Щеше ми се да мога да знам,какво ли би се случило, ако го нямаше пробива на Добро Поле и както пред Дойранската позиция нищо живо почти не е останало живо, какво ли им се е пишело на всички войници на Антантата,които са се намирали в Солун по това време...но, както казваше покойният проф. Б. Димитров, в историята "Ако" не съществува и фактите трябва да се приемат такива,каквито са.
      JEEP Grand Cherokee WK2; 184kW (250 PS), 2017 г.
      Тел: +359 887 847261

      Коментар


      • #4
        От: Дойран'1918

        Бил съм там, укрепленията и сега си стоят ,макар и разрушени от сърбите. Стените им стигат до 1 метър. Голяма роля изиграват гермаците при построяването на тези укрепления. Почти целия цимент е докаран он Немечко.
        Натиснете снимката за да я уголемите

Име:дойран1_1.jpg
Прегледи:1
Размер:545.0 КБ
ID:5797372

        Коментар


        • #5
          От: Дойран'1918

          Нека някой по-навътре в историята да сподели за знаменитата тактика на ген. Вазов, която и до днес се изучава от военните. Слушал съм за нея от проф. Божидар Димитров. Но за да не объркам някои дребни неща, все пак съм пълен лайк, нека някой по-запознат да я опише.
          Друг интересен факт е при честването на годишнина от войната в Англия. Когато минава българската делегация, англичаните само на нас свалят знамената. Английският генерал казва “Свалете знамената-минава победителят при Дойран”.
          Французите и англичаните си свалят и долните гащи, хвърлят оръжията и бягат, докато краката ги държат.
          Вечна слава на героите!

          Коментар


          • #6
            От: Дойран'1918

            Прадядо ми е участвал в тая война ,а дядо ми ми е преразказал всичко .Той пък за ВСВ до Драва.Велик патриотизъм ,който трябва да се помни !Не трябва да срамиме дедите си!Поздрав за темата!
            Трябваше да почивам вчера! // Мразя сапунени сериали и фейсбук ,не слушам чалга!NO FEAR!

            Коментар


            • #7
              От: Дойран'1918

              https://bulgarianhistory.org/doiranskata-epopeq/

              Коментар


              • #8
                От: Дойран'1918

                Първоначално публикуван от Пенчо Преглед на мнение
                Браво!
                .Карам бавно стигам бързо. А...ма не всеки път.
                Киа спортаж2000тди 98г
                Ауди А3 1.9ТДИ
                Каравана Аdria 390Q

                Коментар


                • #9
                  От: Дойран'1918

                  Моят прадядо е загинал в тази война.
                  Като оценяваме георизма на войниците ни, редно е да си дадем сметка и за реалностите на бойното поле-такива, каквито са били. А те са, че през 1918г. българската войска вече е била на предела на възможностите си в абсолютно всяко едно отношение. С изчерпващи се муниции, гладна, боса и болна. Вторият фактор-в голяма част от териториите армията ни се намира в своя етническа среда. Изобщо не е без значение дали настъпваш сред свои и кой остава зад гъррба ти когато отбраняваш позиция. Третото нещо- ПСВ като цяло е позиционна война. Българите са в положение да отбраняват стратегически позиции, а при тогавашните средства за водене на война, в която на практика не е имало далекобойни високоточни оръжия, заелите стратегическа позиция са били в несравнимо по-благоприятно положение от тези, които трябва да я атакуват. Решаващ е бил човешкият фактор и това прави възможно една добре мотивирана армия, добре ръководена и оборудвана, да постигне победи срещу десетократно превъзхождащ я противник. В ПСВ случаи като този при Дойран изобщо не могат да се смятат за прецедент. Военното изкуство се е развивало бурно, заедно с техническия прогрес. Изключително примитивни пък са били средствата за разузнаване, поради което често се е случвало атакуващата армия да се набие точно там, където е най-силно укрепената част на противника. Възможностите за нанасяне на точни удари в тила, които да разстроят снабдяването и комуникациите са били силно ограничени. Да не говорим пък колко време е отнемало снабдяването на напредващите военни части и колко време е било нужно да се евакуираш ако загубиш позиция, та евентуално да дадеш сражение на следващата си укрепена линия... Волските каруци и конете тогава все още са основно транспортно средство. Най-често е било невъзможно.
                  Големият брой жертви в тази война е именно заради позиционния и характер, понеже владеенето на стратегическите места е било решаващо. Именно това се случва при Дойран-изключително лоша позиция на атакуващите, докато при нас има надъхана армия на чудесна позиция, с много прилично за времето и възможностите на тази армия ръководство.
                  Давайки си сметка за ограничените ресурси, и двете страни бързат. Правителството на Ляпчев се надява да постигне мир преди армията да грохне,а от страна на Антантата са наясно, че българската позиция рано или късно ще падне, защото малка България няма как да устои на ресурсната обезпеченост на колониални държави, разпростряли се върху поне два континента всяка. И нещата не са станали ясни при Добро поле, а стават ясни още в момента, в който САЩ се намесват във войната.
                  Редно е също така да си припомним къде са били дислоцирани главните сили на Антантата и къде са били главните стратегически направления. До началото на 1916-та те се занимават с Дарданелите, където Турция постига блестяща военна победа, англичани и французи дават над 200 хиляди жертви. Почти всички кампании на Антантата в нашия регион са комбинация между зле определени цели, неопитни войски, лошо планиране, недостатъчна и лошо командвана артилерия, неточни карти, липса на разузнавателни сведения. Това в комбинация с нищо неоправданата благородническа самоувереност, че ще воюват едва ли не срещу диваци с копия, им донася серия от чудовщни поражения срещу не особено претенциозни противници. Ние не сме изключение.
                  В големите войни възможностите на малките народи да пишат златни страници във военната си история не са толкова големи. Използвали сме нашите. И това си го плащаме след това скъпо и прескъпо. Изблиците на неоправдан с нищо патриотичен патос по темата Дойран определено пречат на историческата истина. Пример е споменатата тактика на ген. Вазов, която в годините е добила едва ли не легендарен статус. Факт е обаче, че англичаните остават шокирани от възможностите на българската армия. Но това е заради собственото им самочувствие, което се оказва без никакво покритие, а не толкова заради извънземните способности на нашите генерали и офицери.
                  Много по-значима във военно и в историческо отношение е настъпателната операция в Сърбия и в посока Солун, където англичаните ядат също голям бой, въпреки стратегически по-добрата си позиция.
                  Съботата ми вървеше добре докато не осъзнах, че е понеделник.

                  Коментар


                  • #10
                    От: Дойран'1918

                    На 15 Септември в Троян ще правят възстановка на битката - https://www.dnes.bg/obshtestvo/2018/...-armiia.386215

                    Коментар


                    • #11
                      От: Дойран'1918

                      Чета по сайтове и форуми за тази битка. Несъмнено, повод за гордост, пример за самоотверженост и огромното значение на фортификационните съоръжения.
                      Четейки техни форуми и анализи, англичаните не ѝ отдават особено значение, зер имат си доста по- сериозни поражения, с които да се гордеят.
                      Дойран е пример за това, че в "синджира от събития" най- важна се оказва не най- силната халка. Така е и в управлението на фирма, ако щете.
                      Ако не бяхме изтрепали сичките тия ингилизи, какво щяхме да правим сега? Ми... да пием узо, да играем сиртаки, сръбска музика до дупка и крушовица. Нещо, да ви се струва познато?
                      Битките и войните са си битки и войни. Тежкото идва след тях, а в тази посока, съвсем явно имаме сериозни пропуски.
                      Прави каквото щеш, ама да стане както трябва.

                      Коментар


                      • #12
                        От: Дойран'1918

                        Под "хелиограф" вероятно се има предвид различните конструкции свързочни устройства рефлектиращи (обобщено казано) слънчевата светлина в определена посока (където е адресата на съобщението).

                        "Свалянето на знамената пред ген. Вазов" е тежък, "патрЕотарски" мит ...
                        По английският протокол, при въпросното посрещане това е направено и за останалите (т.е. - всички) чуждестранни делегации участващи във церемонията.
                        A не че е оказана някаква специална почест на нашата, водена от ген.Вазов !

                        Следващият грандоманско - "патриотарски" мит е относно "70 000 - те ингилиза натръшкани от българите"...
                        Истинските цифри са, че войските на Антантата дават около 7000 жертви, а нашите - около 2500 (а не 500 ! )

                        П.П.: Е като за тоя памфлет става на въпрос! /показан и по-горе/
                        https://bulgarianhistory.org/doiranskata-epopeq/

                        С гръмки (и откровенно - смешни) митове и легенди история не се заучава. С тях тя се разлага!
                        /и да не се засегне нЕкой - и аз съм се подхлъзвал на тая динена кора! Та даже и на английски военен съм му я разправял ... / /
                        Последно редактирано от BulAf; 30-08-18, 23:42.

                        Коментар


                        • #13
                          От: Дойран'1918

                          Ако теглим чертата какво следва за държавата след Дойран, нещата ще станат горе-долу по-ясни. Или поне по-лесно разбираеми:
                          Добро поле
                          Войнишкото въстание
                          Радомирската република
                          абдикацията на Фердинанд
                          Ньойски договор
                          управлението на БЗНС
                          превратът на 9-ти юни
                          Септемврийско въстание....

                          Това всичкото е събрано само в 5 години, до 1923-та.
                          Съставът на армиите в цялата ПСВ от страна на Антантата е доста шарен. Има сенегалци, алжирци, кукри, шотландци и какви ли не още от колониите. Англичани, франзузи и т.н. към 17-та година вече са малцинства в армиите си, защото първите военни действия ги отнасят точно те и към края на войната бройката на убитите и ранените е такава, че няма вече набори, които да се мобилизират, та се налага рекрут от колониите.
                          Последно редактирано от santaclash; 30-08-18, 23:26.
                          Съботата ми вървеше добре докато не осъзнах, че е понеделник.

                          Коментар


                          • #14
                            От: Дойран'1918

                            Първоначално публикуван от BulAf Преглед на мнение
                            "Свалянето на знамената пред ген. Вазов" е тежък, "патрЕотарски" мит ...
                            По английският протокол, при въпросното посрещане това е направено и за останалите (т.е. - всички) чуждестранни делегации участващи във церемонията.
                            A не че е оказана някаква специална почест на нашата, водена от ген.Вазов !

                            Следващият грандоманско - "патриотарски" мит е относно "70 000 - те ингилиза натръшкани от българите"...
                            Истинските цифри са, че войските на Антантата дават около 7000 жертви, а нашите - около 2500 (а не 500!)

                            С гръмки (и откровенно - смешни) митове и легенди история не се заучава. / /

                            И аз съм категорично против патриотарските изхвърляния. Преди всичко, защото реалната ни история е предостатъчно интересна, богата, и често славна и просто няма нужда от митове и фантасмагории.

                            Нещо повече, измишльотините "на едро" пречат да се знаят и изтъкнат куп съществени - и нерядко достойни за гордост - факти и подробности. (Така е, например, с участието на хан Тервел във войната против арабите преди точно 1300 години.)

                            ***
                            Пръв източник за посрещането на ген. Вазов във Великобритания през 1936 г. са мемоарите на самия генерал. И самият той пише: "Делегатите от всички държави минахме покрай легионерите, които отдаваха чест с навеждане на знамената".

                            Същевременно Вазов отбелязва (скромно, при това) някои от случаите, в които е бил "предмет на голямо внимание и почит". Т.е. специалното отношение към българския генерал все пак е факт; друг е въпросът, че сега от година на година, то се раздува до гръмовни и дори хумористични размери.

                            ***
                            Що се отнася до жертвите, оценки от българска и от английска страна са публикувани съвсем скоро след войната. Има ги в "Дойранската епопея 1915-1918" на ген. Никола Недев (от 1921-а, може би най-цялостната, точна и ясна книга за събитията). Там пише - специално за септемврийските боеве през 1918 г.:

                            "Всичко около 3150 бойци вън от строя. Или за бойците от дивизията това число съставляваше 19.5%." (Загубите включват убитите, ранените, изчезналите и обгазените, включително "Умрели от газове приблизително 25 души, от които един батареен командир").

                            Пак там става дума и за противника, в същите боеве:

                            "Точно колко са загубите му в хора не е известно, и досега не са обнародвани цифрите. Знае се, че частите наброиха пред и в позициите си до 6500 трупа на английски и гръцки войници. В предпозиционното пространство, дето косеше преградният артилерийски огън... има също много трупове, които не са преброявани. По сведения на съглашенски офицери, щабът на генерал Милн оплаквал 11 673 убити. ...Сам командуващият английската армия... признава, че в началото още на боя частите били понесли до 65% загуби."

                            ***
                            Не знам откъде са се взели тези 70 000, за които пишеш. Но не вярвам и да са 7000, най-малкото, защото има доста конкретни свидетелства и оценки след едно или друго сражение от 1916-1918 г.

                            ***
                            Благодаря ти за пояснението за хелиографа. И аз си представях нещо такова според споменаванията в в същата книга (а и в други). Например (относно тежко английско газово нападение на 17-18 септември):

                            "Хелиографите се помъчиха да предадат същото (т.е - "газова тревога"), но и това не беше възможно, защото газовите облаци и дим бяха непробиваеми за светлите лъчи и нищо не прозираше на 50 м."

                            Поздрави!
                            Искам България чиста!

                            Коментар


                            • #15
                              От: Дойран'1918

                              Поздравления за темата. Не знам защо патриотизъм се приема за соц отживелица. Всяка нация има нужда да се гордее с историята си.

                              Коментар

                              Активност за темата

                              Свий

                              В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

                              Най-много потребители онлайн 8,787 в 16:37 на 21-06-23.

                              Зареждам...
                              X