Дойран'1918

[davc]

От: Дойран'1918

Поздравления за темата. Не знам защо патриотизъм се приема за соц отживелица. Всяка нация има нужда да се гордее с историята си.

Аз пък не виждам откъде-накъде установи, че патриотизъм се приема за соц отживелица. Ако непременно трябва да сложим соц и патриотизъм в едно изречение, то логичен контекст следва да е възстановяване.
А патриотизъм не се изгражда с митове и легенди, обладаващи достоверността на 1001 нощ - така се възпитава талибанизъм...

ПП
Поздравления и от мен за темата.

[mikivt]

От: Дойран'1918

Аз пък не виждам откъде-накъде установи, че патриотизъм се приема за соц отживелица

То няма и нужда всеки да вижда всичко. Нямам намерение да се обяснявам, да не пълним темата с талаш.

А патриотизъм не се изгражда с митове и легенди, обладаващи достоверността на 1001 нощ - така се възпитава талибанизъм...

Тук пък аз имам забележки, но, поради горното, ще си ги оставя за мен си.

[santaclash]

От: Дойран'1918

Този вид патриотизъм, който се прави опит да се изгражда в момента в БГ си е комунистическо творение и наистина е фундаметализъм. Аналози бол. През споменататите талибани, до македонизма, който си е натурално, лабораторно чисто комунистическо зло. Лошото е, че повечето хора, непознавайки историята на собствената си родина, лесно падат в плен на псевдонаучни писания, дело на професионални мистификатори, каквито оная система за половин век успя да отгледа със стотици. Този вид национализъм е изключително удобен за политическо манипулиране на масите, но е трудно да се видят порочните му корени, здраво захванати именно за "оная" система. Фундаментализмът в историографията води до чудовищно нарушаване на пропорциите, при което изключително важни исторически процеси се неглижират, а определящи исторически факти се оставят без внимание. И понеже балансът си е вселенски закон, нямаше как отсрещния полюс да не се обзаведе със собствен политически урод. Така се роди еврогейщината, която започна да враждува с "патриотизма".

Историческата наука по същността си е демократична и либерална наука. Изисква безпрострастност и хладнокръвие не само у професионалния изследовател, ами и в редовия читател.

[ivaningbg]

От: Дойран'1918

Дарданелската операция е 1915г, а не 1916. Благодарение на нея и на победата на германците и австро-унгарците през същата 1915г при Горлице-Тарнов, правителството на д-р Радославов решава да се намеси (разбира се Фердинанд не стои безучастен) във войната, след като е изслушала мнението на генералитеот генералния щаб от военна гледна точка. Отделно фердинанд получава огромни подкупи от Германците, преди това е получил такива и от Николай 2. Много е интересно да се прочете мнението на тогавашния ни нач. ген. щаб Ген. КОнстантин Жостов, който по много стреанни причини си отива твърде бързо от "заболяване" и много неща остават покрити.

[Asteri]

От: Дойран'1918

Друг интересен факт е при честването на годишнина от войната в Англия. Когато минава българската делегация, англичаните само на нас свалят знамената.

Гостували са на една частна организация, не са държавни почести. Това че са поканили генерала е голяма почест, де, като се има предвид общия брой пълководци срещу които са се били... Един от комплиментите е че българите са се били джентълменски.

...Тя дълго е подценявана - не на последно място заради един трагичен парадокс. Окончателната победа на 9-а пехотна Плевенска дивизия, командвана от ген. Владимир Вазов, почти съвпада по време със злощастния пробив при Добро поле. А десетина дни по-късно идва Солунското примирие, с което България излиза от Първата световна война като победена

Не виждам парадокс. Битките при Дойран се водят няколко години, евентуално е могло да продължи и повече, но след пробива при Добро поле се налага българската армия да се оттегли от тази позиция.
За подценяването - то май си беше навсякъде. Колко паметника имаше на велики българи? Книги? Филми? Та и досега.

... заелите стратегическа позиция са били в несравнимо по-благоприятно положение от тези, които трябва да я атакуват.

И няколкото батареи гаубици също помагат за установяване на огнево превъзходство. Освен това противникът не е могъл да получава подкрепления, защото теренът през който трябва да минат е бил яко бумкан с гаубиците. Настъплението им е било доста разпокъсано, просто не са успявали да задържат завзетата територия. Тичали са нагоре по камънак и през храсталаци, с противогази и под непрекъснат обстрел.

Англичани, франзузи и т.н. към 17-та година вече са малцинства в армиите си, защото първите военни действия ги отнасят точно те и към края на войната бройката на убитите и ранените е такава, че няма вече набори, които да се мобилизират, та се налага рекрут от колониите.

Английската армия по това време си включва колониална войска по определение, понеже са империя, и си е така от самото начало на войната... Ако България е оцеляла в оня си размер с границите на три морета и ние щяхме да имаме гърци и маджари в армията.

Почти всички кампании на Антантата в нашия регион са комбинация между зле определени цели, неопитни войски, лошо планиране, недостатъчна и лошо командвана артилерия, неточни карти, липса на разузнавателни сведения.

Тя цялата ПСВ си е комбинация между зле определени цели, неопитни войски и т.н. Да не говорим че и цялата технология е нова, за всички участващи, а комуникацията е гола вода.

Това в комбинация с нищо неоправданата благородническа самоувереност, че ще воюват едва ли не срещу диваци с копия, им донася серия от чудовщни поражения срещу не особено претенциозни противници.
Факт е обаче, че англичаните остават шокирани ....

Горното звучи толкова старомодно... И като в роман. Между другото, англичаните още преди да дойдат на Балканите вече имат опит от войни с "диваци с копия"(зулусите), така че са на ясно, че дори това не е просто начинание. И ако ще говорим за това колко е велика битката при Дойран, какъв е смисълът да се омаловажава противиника? Ако противника е бил тъп, то не е никаква гордост че сме го победили, нали...
На практика българите далеч не са били "не особено претенциозни противници" при Дойран специално. Ако ще говорим за това колко велика е битката, то може би трябва да се почне от това какво точно е великото там. Освен че сме победили, де.

Четейки техни форуми и анализи, англичаните не ѝ отдават особено значение, зер имат си доста по- сериозни поражения, с които да се гордеят.

Ако участваш в милион битки, в един момент се налага да ги степенуваш. Мястото в "Топ 10" е ограничено. Освен това защо непрекъснато е необходимо за всяко събитие в България да се търси някакво чуждестранно одобрение? Ако англичаните не отдават особено значение, това какво значи? Ми нищо не значи.

[andreiS40]

От: Дойран'1918

Колега, поздравления за прекрасната идея,която имаш. Аз лично съм много запален по тази тема и изобщо по военната история на България след Освобождението, та дори съм и заклет колекционер на оригинални предмети и други с висока антикварна стойност.
Искам да добавя един малко известен факт още към това,че не е допуснато България да бъде раздробена между 3те балнакски държави:Сърбия, Гърция и Румъния, благодарение на Американския тогавъшен Президент Уилсън,който все пак на Мирната конференция идва спрямо България като президент на неутрална държава и успява да се наложи на конференцията и именно това е имал предвид Ген. Вазов в последствие. Този факт явно като много други не се е харесвал на много хора през годините, но... Държа да подчертая, че не съм никакъв американофил, напротив, но тогава сме във война с Русия (до 3.3.191, а със САЩ не сме и оставаме неутрални за тях. Именно техни 2 представители придружават нашите 3-ма представители на 29.09.1918 в Солун да преговаряме с ген. Франше Д'Апре, след като са уговорили като американски дипломати прекратяването на огъня.
Щеше ми се да мога да знам,какво ли би се случило, ако го нямаше пробива на Добро Поле и както пред Дойранската позиция нищо живо почти не е останало живо, какво ли им се е пишело на всички войници на Антантата,които са се намирали в Солун по това време...но, както казваше покойният проф. Б. Димитров, в историята "Ако" не съществува и фактите трябва да се приемат такива,каквито са.

И без пробивът при Добро поле, сме щели да капитулираме. Положението на България, се влошава много след април 1918г. Истинско чудо е, че в тази Голяма война, която е толкова технологична и изискваща много високо ниво на организация на органите за вобилизация и логистика, Бъгария удържа почти 3/ТРИ/ години.
Пробивът при Добро поле е резултат от множество, комплексни фактори, а именно
1. Стратегически фактори:
Цялостното състояние и разстановка на силите на Южния /Македонски / фронт, който се явява спомагателен /второстепенен такъв/ за Германия и за Антантата.
Бълария е без военна индустрия /барутните фабрики, произвеждащи боеприпаси за стрелковото оръжие не ги броим за военна индустрия/.
Иконоиката е аграрна, недобре развита. Възможностите за водене на война, разполагаемите ресурси, било то човешки и материални са ограничени.
България е най-малкият съюзник в обречения съюз Централни сили. Всичко това, съчетано с управлението на държавата от един монарх, с австрийски етнически произход и липсата на достатъчно подготвен командващ на Действуващата ария, който да има самочувствие да отстоява българските интереси, пред германците, също отреждат неблагоприятната роля на България в тази война. Фактически, след спирането на българското настъпление на север от Солун, България се обрича да води позиционна война, което означава само бавно, но неизбежно обезкръвяване и изтощаване на армията и на икономиката на държавата.
Отношението на Германия, спрямо по-малкият й съюзник Царство България по време на българското участие н Първата световна война /1915г.-1918г. /, е меко казано некоректно. Върха на това отношение е споровете около статута на Северна Добруджа, изземването на храните от тази област от Германия и Австро-Унгария
А също и изтеглянето през лятата на 1918г., на немската тежка артилерия от Южния фронт и предислоцирането й на Западния фронт...

На следващо място, слагам тактически причини

Истината е, че до пробив при Добро поле е можело и да не се стига, ако позициите, са били адекватно инженерно подготвени /това което прави генерал Вазов при Дойран /. Такава подготовка при Добро поле няма. В резултат на това, след първите три дни боеве при Добро поле, към 18 септември 1918г., на Южния форнт, в българските позиции се получава един огромен бреш в отбраната, с оперативна ширина от около 150 км. Фактически, Македонският фронт рухва, много бързо. Добре, че 9-та Плевенска дивизия удържа щурма при Дойран, защото войските на Антантата щяха да нахлуят по долината на река Струма и в старите предели на Царство България. Тогава чисто военните проявления на поражението щяха да бъдат още по-тежки и страшни.

[andreiS40]

От: Дойран'1918

Прадядо ми е участвал в тая война ,а дядо ми ми е преразказал всичко .Той пък за ВСВ до Драва.Велик патриотизъм ,който трябва да се помни !Не трябва да срамиме дедите си!Поздрав за темата!

Бързий, ние днешните българЕ немаме абсолютно нищо общо, като морал и светоусещане с българите, които са участвали във войните за национално обединение /1912-1913г./ и /1915-1918г./. Единственото общо, че генеалогично произхождаме от тях....Но иначе, като морал сме друго нещо..

[Veselin Monkov]

От: Дойран'1918

По-долу има едно писмо на умиращ войник, което ме докосна - https://statii.troyan21.com/2018/09/blog-post_7.html

[дядо Ники]

От: Дойран'1918

ТОЧНО ПРЕДИ 100 ГОДИНИ започва най-яростната, драматична и кръвопролитна серия* сражения от отбраната при Дойран. Тогава силите на Девета плевенска пехотна дивизия, командвана от ген. Владимир Вазов, са подложени и на особено тежки газови нападения, както и на обстрел с фосфорни снаряди.

Боевете са рядко ожесточени: в периода от 16 до 19 септември 1918 г. участъци от укрепената Дойранска позиция са полуразрушени и неведнъж минават от ръце в ръце - биват превзети и пак отвоювани.


Както знаем, в крайна сметка победата е българска. Нейният реален резултат е значим: въпреки съдбоносния пробив на Антантата при Добро поле на 15 септември 1918-а, е предовратено окупирането на територии в Царство България от битите на бойното поле (и съответно отмъстителни) сърби и гърци. С други думи, ограничени са - в рамките на възможното - катастрофалните последици от поражението на страната ни в ПСВ.


***
Мощна артилерийска подготовка за нападението съглашенските сили, командвани от английския генерал Милн, започват още призори на 16 септември.

От книгата на ген. Никола Недев "Дойранската епопея, 1915-1918" (изд. 1921):

"Огънят беше систематичен и много силен. Всеки момент грохотът на пукащите снаряди се засилваше. Вслушвайки се, генералът [Вазов] казваше, че това е необикновено обстрелване и, че ще има да се случи нещо по-сериозно."

... "Стрелбата се ръководеше от аероплани. Нашата артилерия започна да отговаря. За прогонване на аеропланите бяха поискатни от щаба на армията наши аероплани."

До пладне - според цитираната книга - по нашите позиции са били изстреляни общо 22 250 снаряда и 250 мини, а след пладне - нови 48 000 снаряда, докато "Нашата артилерия беше изстреляла една 3550 снаряда". (Имало е нареждане да се пестят снарядите.)

От 16 до 19 септември включително противникът е изстрелял общо между 350 000 и 500 000 снаряди и мини.

***
Изобщо в Дойранската епопея ролята на артилерията е огромна; това е сред причините Дойран да да получи и названието "Малкият [или Българският] Вердюн".

В някои отчети за онези артилерийски сблъсъци изстреляните снаряди се измерват в десетки вагони.

Неведнъж артилеристите ни показват завиден опит, хладнокръвие и майсторство** в "дуелите" с противника. Ето свидетелство (пак от Недев) само за един епизод от най-тежкия ден:

"През нощта срещу 18 септември противникът на два пъти подава червени ракети, за да предизвика преждевременно нашия преграден огън. Артилерията ни не беше излъгана в тая игра, а продължаваша да обстрелва неприятелските батареи и с унищожителен огън да бие окопите, отдетосе чуваше необикновен шум и глъчка".

"Към 4 часа и 35 м. преди пладне се подадоха червени ракети по цялата [предна] позиция - Сратина, Габрово Солун, Свищов, Канарата, Пазарджик, Борис, Жеков, Кирил и Нерезов [кодови означения на укрепени участъци]. Артилерия откри преграден огън пред всички гореспоменати пунктове. С поставени противогазови маски защитниците им започнаха борба с многочисления противник."

***
Смятам утре-вдругиден тук да приведа още няколко епизода от боевете. И трябва да ви кажа, че творецът Ремарк бледнее пред тези документални свидетелства на сурови и обръгнали участници в събитията. И колкото и човек да се радва и гордее с българските победи, неизбежно се замисля над това какво представлява ПСВ: ужасна, безумна и в крайна сметка безсмислена касапница.

- - - - -
* За периода 1916 - 1918 историците открояват при Дойран три кампании и пет опита за пробив. Сериозните нападения на съглашенците против позицията са:
през 1916 г. - от 9 до 18 август;
през 1917-а - 9-10 февруари, 22-25 април и 8-9 май;
през 1918-а (точно преди век) - 14-19 септември.

** Признавам, че не разбирам добре разликата между различните видове артилерийски "огньове" - преграден, барабанен, унищожителен и т.н. Но тяхното умело комбиниране безспорно има голямо значение за победата при Дойран - особено при надмощието на противника в цеви, боеприпаси и авиация (т.е. въздушно разузнаване и управление на стрелбата).

[cross4funbg]

От: Дойран'1918

днешните българЕ немаме абсолютно нищо общо, като морал и светоусещане с българите, които са участвали във войните за национално обединение /1912-1913г./ и /1915-1918г./

Нормално, по онова време на тази земя са живее ли основно българи в които е дремел по един малък Бай Ганьо, а сега живеем основно Бай Ганьовци в които дреме по един малък българин. Затова си има и обективни причини, но не е за тая тема, която впрочем е доста интересна.

[дядо Ники]

От: Дойран'1918

Връщам се за малко към нещо, което ми се струва интересно - към уж ясния въпрос кога започва Дойранската епопея.

Отговорът на ген. Недев, когото често цитирам тук, е: през 1915-а, тази година е посочена и в заглавието на неговата книга, излязла през 1921 г.

АВГУСТ 1916

Убедително обаче е и мнението на военния историк доц. полк. Димитър Зафиров, които смята за начало 9-18 август 1916 г. (статия във "Военноисторически сборник", бр. 1/2004):

"В тези почти 10-дневни бойни действия противникът оставя на бойното поле повече от 3200 души. Само в боевете на на 17 и 18 август той оставя 2300 убити и ранени и 198 пленени войници и офицери." Тежки са и нашите загуби: "2-ра бригада на Тракийската дивизия загубва почти половината от състава си."

"Във военноисторическата литература на тези първи действия е отделено по-малко внимание, въпреки че оттук започва българската епопея при Дойран, поставя се началото на изграждане и водене на образцова тактическа отбрана с оперативно и оперативно-стратегическо значение."


***
Действително опитът от августовските боеве през 1916-а е в основата на двегодишната успешна отбрана на теренно сложния участък между река Вардар и Дойранското езеро.

След онези боеве отбраната е поверена вече на 9-а Плевенска пехотна дивизия, а нейното командване през пролетта на 1917 г. поема полк. (малко по-късно генерал-лейтенант) Владимир Вазов. Той пък е убеден, че "подготвителната работа е най-важен фактор за успеха" и че "укрепяването трябва да продължи, защото е недостатъчно и трябва да продължава непрекъснато".

Именно в организацията и строителството на Дойранската позиция е основната на времето заслуга на блестящия български военачалник.

ДЕКЕМВРИ 1915

От друга страна, за да стане толкова важна малката хълмиста територия край западния бряг на езерото, известна и като "Дъбов гръбнак" (от името на връх Дъб или Дуб), пръст има генерал фон Фалкенхайн. На 23 ноември (6 декември нов стил) 1915 г. именно той нарежда с телеграма българската войска да не пресича сръбско-гръцката граница.

Така Германия забранява на своя съюзник, допринесъл решаващо за разгрома на Сърбия, да влезе в земите, които Гърция му е отнела през 1913-а. Има и роднински мотив зад този ход - все пак гръцкият крал Константин I е женен за сестра на кайзер Вилхелм II.

По-важно е обаче, че Берлин се надява да привлече Гърция, както и Румъния към Централните сили във войната. Не успява, но игрите му ще имат не един трагичен отглас, включително при Дойран. Срещу себе си 9-а Плевенска пехотна дивизия ще има не само англичани и гърци, но и българи, принудително мобилизирани в гръцката армия. (Те нерядко избират да се предадат, стига да имат тази възможност.)


***
Така или иначе, към края на ноември 1915-а българските войски вече са овладели Дойран, Гевгели и Струга и са прогонили от Македония съглашенските части. Силите ни наистина спират до границата с Гърция, а командването логично се ориентира към организиране на отбранителни линии.

Към средата на декември (по нов стил) се оформя сполучливият избор на Дойранската позиция, която по думите на военния публицист Илия Мусаков, участник в боевете, "затваряше най-важния възел на пътищата в сърцето на Македония, а това й придаваше първостепенно значение".

"Тази част от очерталия се Южен фронт - пояснява Мусаков - беше особено важна, защото затваряше както долината на река Вардар, така също и удобния път през село Валандово и град Струмица за долината на река Струма - най-късият път за София. От друга страна, по долината на река Вардар се виеше единствената железопътна линия за Скопие и Белград, и шосето в същата посока."


"ИНТЕРЕСНА ТРАДИЦИЯ"

Сигурно винаги ще се спори какво реално е можела и какво е трябвало да направи България към края на 1915 и първите 2-3 месеца на 1916 година.

Заплетени са дипломатически интриги през цялата война, както и преди нея; твърде сложни са мотивите, плановете, а и илюзиите в големите столици; да не говорим за причините и дългосрочните последици на ПСВ за света и за всяка страна.

***
Трудно е дори да се каже точно откога докога се развива един или друг епизод, кой защо побеждава и т.н. Неслучайно и в сегашната малка тема виждаме разнопосочни и разнообразни мнения, в които се смесват куп аспекти на войната.

Тук "бягам" от тази сложност, като ви предлагам мнение, ограничено в чисто военно-стратегическия аспект на Дойран. То е на цитирания вече полк. Зафиров и ми се вижда много оригинално. Ето го:

"В българската военна практика от Освобождението до края на Втората световна война се проявяма интересна традиция, при която тактически формирования от нашата армия с отбранителни действия провалят стратегически намерения и операции на противника."

"През 1877 г. с отбраната на Шипка Българското опълчение срива стратегическия замисъл на турското командване за прелом в Руско-турската война. След осем години войските на Западния български корпус с отбраната на Сливнишката позиция не само спират настъплението на Нишавската армия, но вземат инициативата и създават условия за контранастъплението."

"По подобен начин отбраната на 7-а Рилска дивизия през 1913 г. срива настъпателната операция на турската Галиполска армия, целяща поврат в Балканската война. Такива случаи има и през позиционния период на българското участие в Първата световна война, такива са и действията на 3-ти и 4-ти корпус на Първа българска армия през март 1945 г."

"Най-яркият пример в това отношение са отбранителните действия на българските войски през Първата световна война в участъка между р. Вардар и Дойранското езеро. Макар да се водят на по-малко от 20 км фронт..."

***
Иначе, съвсем точно преди век, на 17-18 септември 1918 г., кипят неописуемо жестоки боеве по почти цялата Дойранска позиция. Някои подробности за тях ще напиша тук по-късно.

[дядо Ники]

От: Дойран'1918

"ИДЕ МИ НАУМ ДА СЕ ЗАСТРЕЛЯМ!" - това признава генерал Владимир Вазов за предиобедните часове на 18 септември 1918 г., в които англичаните, "настъпващи в няколко гъсти последователни вериги", са завладели цялата предна Дойранска позиция, както и заставите [с кодови имена] Слатина, Габаре, Целувка, Солун и Свищов.

Завзети са и пунктовете от главната позиция Съединението и Царевец, застрашени - Йотовски и Вазов.

"ТАЯ НЕЩАСТНА МИСЪЛ..."

"Това е ужасно!" - възкликва в мемоарите си генералът, който не крие, че е лошо изненадан от бързия успех на противника.

Пак в спомените си той споменава хрумването за самоубийство, за да добави категорично и почтено:

"Но в същия миг сам се осъдих за тая нещастна мисъл. Аз имам дълг към моите войски: трябва докрай да бъда с тях и при тях, за да им помогна да излязат с по-малко жертви от катастрофата, ако такава настъпи..."

Намерението ми е да цитирам тук и други моменти от мемоарите на ген. Вазов, но засега се спирам на друг, по-малко известен източник - също интересен и добросъвестен.

***
Всички следващи по-долу свидетелства са на Стефан Пейков, командир на батареи в боевете преди век и автор на книгата "Артилерията при Дойран" (изд. 1925 г.).

17 СЕПТЕМВРИ. Противникът в стрелбата [артилерийската] си не прескочи нищо от пехотните позиции: галерии, окопи, наблюдателници, телени мрежи, пътища и пр. Всичко бе обстреляно.

В тая повсеместна стрелба задачата на телефонистите не бе лесна. На десятки места се късаха линиите, а още неприбрали се, [свързочниците] отново трябваше да отиват и вързват кабела.

...
Времето бе добро и сухо, вследствие на което от многото стрелба всичко бе потопено в прах. В далечината противникът запалил ливадите си с цел да се запуши [т.е. задими] тилът му и да не може да се наблюдава движението на частите.

"ХВЪРЧАХА ТЕЛА... ПРОГРЕСИВНО КОСЕНЕ"

В 10 ч. 37 м. се почувства миризмата на газ, затова на всички се командува "газова тревога"...

[Бел. - От този момент английските нападения с газови и запалителни снаряди идват едно след друго чак до сутринта на 19 септември. Едва в този последен ден от наша страна също е заповядано използване на отровни боеприпаси, изпълнява го 1/159 германска батарея.]

...
Във въздуха се прояви извънредно усилено аеропланна дейност. Нашите аероплани не се решават да дойдат. Те наистина във всяко отношение стояха по-долу.

18 СЕПТЕМВРИ, привечер. От силния съсредоточен огън [на българската и германската артилерия] оставеният на открито без скривалища противник бе поразен; от бягащите групи хвърчаха части от човешки тела из въздуха...

19 СЕПТЕМВРИ, предиобяд. От Съединението и Царевец (названия на застави) противникът се понесе към дола пред Канарата. Огънят падна всред масово насъбралия се и бягащ противник. От Лерин и Пазарджик (пак кодови имена) също се почна бягство.

Пунктовете и доловете се покриха с трупове. От Лерин и Пазарджик към Царевец батареите развиха за пръв път огън с прогресивно косене.

Противниковата артилерия, при вида на тази картина обезумя. Тя млъкна и ни изстрел не даде, а нашите батареи продължаваха да гонят с огън групите, които като снопове се поваляха.

"ПЕХОТАТА СЕ ДВИЖИ НА ОТКРИТО..."

Нашите пехотинци от 17, 33 и 58 пех. полкове се държаха като истински храбреци. Противникът в три момента трябваше да получи разочарование: 1) при групирането си от унищожителния огън, 2) при настъплението - от преграден огън и 3) от барабанния огън и острия нож при повратните нападения.

(Бел. - "Повратно" е отчаяното нападение за отвоюване на превзети от англичаните окопи, застави или цели укрепени участъци, нещо което се случва многократно на 17, 18 и дори 19 септември.)

При последното повратно нападение на Съединението и Свищов [названия на български укрепени участъци], нашата пехота излезе и се движи на открито. Попитана защо - войниците отговаряха: "Окопите са пълни с убити и умирающи. Не можем ги изчисти за повече от един месец".

(Може би тук е мястото да се поясни как и защо български войници са погребвали убити врагове. Документирани са случаи, в които това е правено рицарски, дори с военни почести. Но основният мотив изглежда не само джентълменски, а санитарен. "Защитниците на Дойрански фронт - пише ген. Недев - бяха поразени от грамадното число убити неприятелски войници. Те се безпокояха, че ако не се погребат ще се зарази цялата позиция при разложението им.")

[дядо Ники]

От: Дойран'1918

Към предишния текст ще добавя още едно живо свидетелство на Пейков. То се отнася до действията на нашата артилерия сутринта на 18 октомври (след мощно и доста успешно настъпление на противника още призори). В посочения район са българските укрепени пунктове и застави Царевец, Свищов, Съединението, Лерин, Канарата и още няколко. Ето (с малки съкращения):

Батареите от десния подучастък и тежката група откриват почти едновременно силен унищожителен огън по Царевец, като две оръдия от 4/9 батарея дават преграда между Царевец и Канарата...

"УНИЩОЖЕНИЕ И НАСМИТАНЕ НА ПРОТИВНИКА"

Окопите на Царевец, Свищов и Съединението почнаха да врат. Противниковите групи като пияни* се люшкаха ту вляво, ту вдясно; те излязоха вън от окопите. Още няколко минути и те обърнаха гръб. Спущайки се към Лерин и Вълчия дол, огънят на батареите от левия подучастък ги пресрещна...

Скоро противникът, след като бяга вляво и вдясно, удари назад, но биде срещнат от нови прииждащи [т.е. настъпващи] вълни. За момент стана слисване но огънят с отличните си попадения ги смете към Вълчия дол. От ляво и от дясно на Канарата се вливаха бягащите, а кръстосаният огън на двата подучастъка нанасяше маса поражения.

Това оттегляне предизвика отстъплението и от [застава] Пазарджик към Стъклен. От Лерин също почнаха да бягат. Долът и склонът на Стъклен почерня от хора.

Трябва да се отбележи, че за това унищожение и смитане на противника към Вълчи дол най-вече спомогна предприетата към бастион № 2 атака на 33-и (Свищовски) пехотен полк. Една верига храбреци, вън от окопите, тръгва в атака във фланг, противникът не издържа и почва да бяга по окопите към дола пред Канарата. Той се напластява в окопите и скоро движението става невъзможно, защото и масата вече избити е задръстила окопите.

Към 8 ч. 55 м. (сутринта) Съединението вече е в наши ръце. [Бел. В следващите часове тази застава е превземана още няколко пъти и окончателно остава под български контрол чак на 19 октомври предиобяд.]

ТЕРЕНЪТ

Особеностите на местността отчасти обясняват защо са тъй много всичките тези твърдини и пунктове с имена на градове, хора и събития и т.н. (като Пловдив, Солин, Бончев, Царевец и Съединението.

Тя е силно пресечена, което от самото начало създава големи трудности за транспорта, комуникациите и снабдяването на войските. Затова пък, като цяло е удобна за организиране на отбрана, стига то да е извършено умно и предвидливо.

Ето накратко как я вижда професионален офицер, пряк участници в събитията. Той е генерал Никола Недев (през 1918-а - майор, работил в щаба на ген. Владимир Вазов):

"Най-важният пункт от позицията е вр. Дъб [западно от Дойранското езеро], който командва всичката околна местност, а хребетът, който се спуща в ю.и. посока представлява удобен подстъп за атака на самия връх."

"Конфигурацията на местността зад левия бригаден участък - Кала-тепе, не дава удобства за организиране на една по-дълбока последователна упорна отбрана, зад линията на главната позиция. Затова дълбочината на позицията се достигаше не с постройка на нови линии назад, а с изнасяне такива към страната на противника." [Общо взето на юг.]

"Предната Дойранска позиция, със своето изнесено напред положение, отдалечава твърде много противника от левия фланг на Главната позиция и затруднява твърде много неприятелските атаки по посока на вр. Дъб."

- - -
* Участници в тези боеве свидетелстват, че англичаните неведнъж са атакували и буквално пияни. Така е призори на 18-и септември в района на Лерин и Канарата. А на другия ден масова атака против пункт Пазарджик е извършена от "англичани и гърци, напоени с ром".



Основната част от района на боевете, видяна днес чрез Google Earth. Ясно личи т.нар. Дъбов (Дубов) гръбнак. В село Фурка (горе) и околностите му са били щабът на ген. Владимир Вазов и ред други служби, като комуникационен възел включително телефонна централа и "гълъбна станция", голяма полева болница и т.н.


Наблюдателен пункт на височината Фурка (край едноименното село) към май 1917 г. Сред висшите военни е и Владимир Вазов, в онзи момент все още полковник. Снимка от фондовете на НИМ.

[дядо Ники]

От: Дойран'1918

БЪЛГАРСКОТО НАДМОЩИЕ в последните сражения от Дойранската епопея започва да се затвърждава към края на 18 септември 1918 г. Обаче ожесточените боеве с променлив успех и много жертви подължават и през нощта и целия следващ ден, четвъртък.

След полунощ на 18 септември до разсъмване са извършени не по-малко от 8 масирани газови нападения на противниковата артилерия.

Пак тогава, от 02.50 ч до 06 ч. няколко пункта, сред които важните Свищов и Съединението няколко пъти минават от ръце в ръце, а на разсъмване все още ги владеят съглашенците. Също важният Царевец остава техен до 10.40 ч на 19-и.

"Контраатакуван с огън и "на нож", до вечерта врагът бе прогонен от всички опорни пунктове, като цялата главна позиция остана здраво в български ръце - така обобщава този ден историкът акад. Георги Марков. - В 22 ч. англичаните нападнаха за последен път височините Бончев и Канарата, но храбрите им защитници не помръднаха."

* * *
Само откъслечни изстрели бележат 20 септември. Това си спомня очевидец, според когото:

"През целия ден противникови и наши носачи събираха ранени и убити. Двете артилерии не безпокояха белите флагове на червения кръст. Офицери излязоха и пред телените мрежи."

ОТСТЪПЛЕНИЕ

Има мнения, че триумфът при Дойран би могъл да прерасне в основа за контранастъпление, ликвидиране на пробива при Добро поле и дори, според генерал Стефан Нерезов, "в такъв случай войната щеше да се реши в наша полза". Далеч не е сигурно обаче, че това би било за добро, след като Централните сили като цяло вече губят ПСВ.

Така или иначе, пробивът при Добро поле, макар и неизползван незабавно от съглашенците, слага начало на разпадане на фронта. А на победилите защитници при Дойран е заповядано да отстъпят.

Започва унищожаване на складове с боеприпаси и други материали.

Покрусата от тези часове се усеща в редица спомени на участници - сурови мъже, които гледат да не дават воля на емоциите. Мисля, че този шок е първата психологическа основа за многобройните жилави хипотези в дух "какво и как можеше да стане", "защо загубихме и т.н.".

"СЪС СЪЛЗИ НА ОЧИ"

По-нататък привеждам няколко съкратени откъса от мемоарите на ген. Владимир Вазов.

19 септември.
...Най-сетне, след почти 5-часова близка и свирепа борба... атаката бе отново кръвопролитно отблъсната по целия фронт. В тая борба между двама храбри и достойни противници, надделя българинът, който защищаваше родната си земя. Поражението на противника бе пълно и съкрушително...

...Всички части от дивизията бяха капнали от умора и изтощение. Но вечерта закипя работа: попълваха се бойните припаси, подменяваха се счупените и разрушени картечници и минохвъргачки, погребваха се убитите храбреци, пренасяха се ранените, готвачите носеха изобилна топла храна. Дойранските защитници със спокойствие посрещнаха нощта, без да подозират каква страшна изненада ги очаква.



Генерал Владимир Вазов (1868-1945)

20 септември.
...Беше ми студено. Едва що се показа слънцето, ето че пристигна един велосипедист от щаба на 1-ва армия и ми подеда оперативна заповед № 102. Скъсвам плика и почвам да чета. На каква е тая заповед? В нея се говори да се готвим за отстъпление! Струва ми се, че не съм разбрал. Тия очите си и пак чета: ясно - да се готвим за отстъпление!...

...
Новината за пробива при Добро поле и за необходимостта да напуснем позицията ме съкруши. Нещастна България.

...Качихме се [с майор Недев] на автомобила и мълчаливи и съсредоточени се завърнахме във Фурка. Тук отрано започнали да пристигат поздравителни телеграми от висшето началство, от съседните дивизии и др. А в същото време мощно българско "ура" се носеше по позицията. Полковете бързо се привеждаха в ред, за да бъдат готови за нова борба.
Те още нищо не знаеха...
В щаба на дивизията в с. Фурка закипя траскава работа... Тук вече ме очакваха бригадните командири и лично им съобщих какво предстои да се върши...

...
Никакви материали, бойни, инженерни и хранителни припаси не трябвате да остават в ръцете на противника. Ония от тях, които не можеше да се отнесат, трябваше непременно да се унищожат от специални пионерни команди, назначени от ариергарда. По същия начин да се постъпи с всички по-важни мостове, чешми, телеграфни и телефоснни линии и централи. Всички апарати непременно да се вземат. Всички по-добри постпойки, като дивизионния театър и други такива, да се изгорят, щом мина ариергардът...

...
Със сълзи на очи юнаците от 9-а плевенски дивизия напуснаха позицията, която тъй геройски защитаваха, гдето оставиха толкова свои паднали другари...
Каква жестока съдба!

...Надвечер германците прибързано запалиха някои от складовете си при гара Дедели. Големите облаци дим обърнаха вниманието на английските аероплани, които рано сутринта на 21 септември се явиха в голям брой, забелязаха отстъпващите по шосето колони и ги обсипаха с бомби.
Но противникът беше толкова съсипан от боевете на 18 и 19 септември, че макар и да узна за нашето отстъпване, той нема сили и кураж да настъпи веднага.

[Маркони]

От: Дойран'1918

Темата е чудесна.
И тъжна.
Важното е който иска да научи истината.
Или поне повече от нея.
Колегата, който го каза е прав.
Българи липсват, само Ганьовци навсякъде.