Кратка разходка из България - Шипка, Бузлуджа, Орлово Око и други..

[c0dy^]

Здравейте, колеги,

Дълго време се чудих, дали да пусна такава тема, но, прочитайки тема на друг колега, реших и аз да пусна такава тема.

От известно време се планираше такъв тип разходка, че даже и други, но все нещо непредвидено излиза, което да ни спре. В случая беше същото. Аха да се нагласим на другия ден да тръгнем и накрая пак се провалят нещата.

Но, в крайна сметка, на 9-ти август 2018-та рано сутринта решихме, че трябва да тръгнем. Аз, спейки с нагласата, че няма да се ходи никъде, на другия ден ми дойде малко нагоре.

Тъй като решихме с приятели да си направим разходка до забележителности из България, до повечето от които се стига с лек автомобил, добавихме и една дестинация, до която не се стига с лек автомобил, а именно - Орлово Око. Да, има джипове, които ходят до там, но друго си е човек да тръгне с негов си джип. Адреналин и в двата случая има, но са от различно естество. Поне за мен.

Стига съм говорил толкова много. Нека започнем със снимките.

Ден 1: 09 август 2018.

След като се разбрахме, че ще тръгваме, на мен ми се наложи да сменя гумите, които ги имах в комплект с джантите в мазата.



Сменянето на гумите пред блока ми отне по груби сметки около час и половина.

Ето как изглеждаше джипа със старите гуми и джанти.



Ето и как изглежда след слагането на новите гуми и джанти.



Знаех, че ще стърчат отстрани, но се надявах да не е чак толкова. Все пак беше поносимо.



Една снимка на километража, за да засечем километри и среден разход.



Една бърза автомивка само отвън, като преди няколко дни го бях мил отвътре.



Закупуване на винетка и газ към първата дестинация, която ни беше връх Шипка. Ориентировъчен час за тръгване от Варна: 15:00.



По пътя за връх Шипка, минахме през Габрово, за да заредим.



След още известно време каране, най-накрая стигнахме до паркинга.



Започнахме изкачването на стълбите. Не ме бива особено много в разказването, за което се извинявам, затова ще оставя снимките сами да говорят.



Стана време вече да си тръгваме, за да можем по сравнително светло да посетим и Бузлуджа.



Ето и една снимка по пътя.



Пътят, по който минахме, не беше особено приятен. Явно има друг, с по-малко дупки по него, но от Шипка до Бузлуджа се стига за по-кратко разстояние по този път.

Следващите снимки, които ще покажа, не са с особено добро качество, тъй като вече взе да става доста тъмно, но все пак се вижда.



След Бузлуджа се отправихме към Пловдив, за да се настаним в хотела, да поспим и на другия ден да потеглим към следващата дестинация.

И още една снимка на километража.



Ретроспекция за ден 1: Общо разстояние от 424 км., като пристигнахме в хотела в Пловдив около 01:00 часа. Забравих да допълня, че резервациите ги правихме ден за ден. Този път така решихме.

Следващата дестинация: Кръстова Гора.

Ден 2: To be continued...

[aldr]

От: Кратка разходка из България - Шипка, Бузлуджа, Орлово Око и други..

Давай продължението ...

[са6о]

От: Кратка разходка из България - Шипка, Бузлуджа, Орлово Око и други..

Аз също направих тази дестинация миналата седмица . Пътят между Шипка и Бузлуджа определено е напрягащ и тегав. Разбордирах едната гума . Вярно ще са 15цолови на фиестичката , но все пак, можеше пътят да е в по-добро състояние.

[Roninn]

От: Кратка разходка из България - Шипка, Бузлуджа, Орлово Око и други..

Аз също направих тази дестинация миналата седмица . Пътят между Шипка и Бузлуджа определено е напрягащ и тегав. Разбордирах едната гума . Вярно ще са 15цолови на фиестичката , но все пак, можеше пътят да е в по-добро състояние.

Нали говорим за асфалтовия път,минавам го с лека ниска кола,товарна,мотор,джип и колело...какво му има на пътя?

[c0dy^]

От: Кратка разходка из България - Шипка, Бузлуджа, Орлово Око и други..

Да продължим нататък...

Влязох в Google Maps и видях, че маршрутите по дни са записани. Ето как е изглеждал първият ден:



Ден 2: 10 август 2018.

Този път предварително ще пусна маршрута, за да се вижда.



Тъй като аз съм бърз с оправянето, хвърлям всичко в куфара и слизам до колата, защото не ме свърта на едно място. Докато те се оправят, реших да отида да заредя гориво.



След което паркирах пред хотела, за да чакам останалите.



На тръгване решихме да спрем през аптека и закусвалня, за да се запасим и да потегляме.



Следваща дестинация: Кръстова Гора.

Пътят за Кръстова Гора е приятен за изкачване. Единственото неприятно е, че на места няма видимост, а доста често пътуват камиони, затова, който ще ходи натам, да има едно наум.

Докато се качвахме нагоре, видяхме едно местенце с приятна гледка, на което реших да спрем. В близост имаше и чешма с водя, която е лековита. За съжаление явно не съм снимал чешмата. Ето малко снимки от въпросното местенце.



Стигайки най-горе, влизате в самата Кръстова Гора. Веднага след входа, вдясно има паркинг. Тъй като по този път минават и автобуси, реших да се набутам в дъното, за да не преча на никого.



Хората вярват, че Кръстова Гора е едно свещено място, където, молейки се и вярвайки, биха могли да се отърват от болести и други.



Отново една чешма с вода. Под нея, където се стича водата, има нахвърляни монети.



Ето и малко снимки в горната част. Тук има места за спане, където хората могат да остават да пренощуват с дни.



И един Зил, който, вероятно, го ползват само зимата.



Оттук нататък започва изкачването на стълбите. Има наредени 12 параклиса - по 6 от всяка страна.



Носи се поверие, че бял гълъб бил кацнал на едно от местата, от което след това текнала животворна вода. Също така се говори, че на мястото на този кръст имало друг, който тежал 66 кг, но бил откраднат. Този кръст вече тежал 99 кг.



Дойде време да тръгваме за мястото, където ще пренощуваме - с. Ягодина. По пътя на слизане се разминах с един приятел. Набързо разменихме по няколко приказки и потеглихме. Както се казва, това беше последното място, където съм очаквал да срещна познат.

По пътя за с. Ягодина отново намерихме приятна гледка, на която реших да спра и да поснимам малко.



Още една бърза снимка и продължаваме.



Пристигнахме в с. Ягодина, където успяхме да си намерим свободна къща за гости. Когато се настанявахме, видях до къщата спрени две варненски коли. Викам си какъв е шансът отново да срещна познат? Минимален. Да, ама не... Но за тази случка ще разправям за другия ден.

Ето и една снимка, където успях да намеря да паркирам. И то по-точно един човек ми каза, който си обслужваше джиповете.



Горе вдясно съвсем леко се вижда една отворена врата. Човекът притежава два джипа - Патрул и Терано. Разправя, че Патрулът е военен. На 24 волта е, с два акумулатора, предна и задна лебедка. Добро изпълнение.

Та така, това е за този ден. Решихме, че е време да се настаним и после да отидем да хапнем някъде, защото утре ще ни чака дълъг ден.

Следваща дестинация: Орлово Око.

Ден 3: To be continued...

[bochkata]

От: Кратка разходка из България - Шипка, Бузлуджа, Орлово Око и други..

С нетърпение чакам продължението!

[Roninn]

От: Кратка разходка из България - Шипка, Бузлуджа, Орлово Око и други..

Там аптеката дето сте спрели е квартал Кичук Париж в Пловдив,хотела не го познах.

Предишния кръст наистина е бил откраднат,изцяло от мед .....нарязан и подготвен за скраб.....

После историята ни я разказа една жена която работи в църквата...взели да умират един по един крадците,на тоя дето върнал кръста му се разболяли жената,децата и т.н
Дали е вярно незнам,но кръста е върнат.

Кръста до миналата година стоеше горе в църквата ,заварен на едно или две места ..

[c0dy^]

От: Кратка разходка из България - Шипка, Бузлуджа, Орлово Око и други..

Продължението може и тази вечер да бъде. Третият ден се оказа най-дълъг, тъй като този път решихме да правим резервации ден за ден. Даже бяхме предвидили два дни в с. Ягодина и два дни във Велинград, но не се получи така, както го бяхме планирали.

Иначе хотелът е Intelcoop. Там историята е доста интересна. Преди да тръгнем, клиенти се обадиха да поръчат нещо дребно за Пловдив. Казахме им, че не можем да го изпратим, тъй като нямаме възможност, но пък имаме път към Пловдив и можем да го доставим лично, просто не се знае, дали ще успеем за същия ден или ще го оставим за другия ден. Човекът, който си беше поръчал въпросното нещо, беше много разбран и любезен, даже ни беше предложил да ни резервира хотел, който в случая беше този въпросния, който в последствие и ние си резервирахме. И на другия ден се разбрахме да се видим и да му предадем стоката, а той работил в сервиз в близост до хотела.

Иначе сме доволни от хотела. Имаше опция за късно настаняване, защото не знаехме, кога ще пристигнем, а и си има паркинг.

[Roninn]

От: Кратка разходка из България - Шипка, Бузлуджа, Орлово Око и други..

Мда,това преди беше старо общежитие към някакъв учебен център,преди 10 г.съм оглеждал сградата като Ел.инсталация...незнаех че е станало хотел,пък съдружника ми живее на 100 метра от хотела

[c0dy^]

От: Кратка разходка из България - Шипка, Бузлуджа, Орлово Око и други..

Ден 3: 11 август 2018.

Както бях споменал по-горе, в с. Ягодина имаше още две варненски коли. На излизане от къщата, носейки куфара, се вглеждам и виждам познато лице. Като се доближих, какво да видя - доцент от ТУ-Варна, който ми беше преподавал по много дисциплини. Поздравихме се, разменихме няколко приказки набързо, отново констатирахме, колко е малък светът и тръгнахме.

Днешният ден в път изглежда така:



Слагаме куфарите и чантите в джипа и тръгваме към първата дестинация - Орлово Око.

Разбира се, всички искаха да се насладят на гледката, както и на пътя, затова и никой не е снимал по време на движение. То като цяло и никой друг не снимаше де, но това е друга тема.

Както бях писал в друга тема, пътят до гледката е интересен и приятен за изкачване. Тъй като не бях сигурен, макар и да ми казаха хората от къщата за гости, реших все пак да отида на центъра, където да видя някой джип, след който да карам. Така и се случи. Видях, попитах, човекът се съгласи и тръгнах след него. Да, ама те там карат като на рали (все пак това им е работата), а аз искам да не потроша нещо, та се беше видяло, че ще карам по-бавно. Обикновено хората там го изкачват за около 25 минути, а аз го изкачих за около 35-40 минути. Когато имаше някой зад мен или пред мен, отбивах, за да ги пусна да минат. Все пак в този тип работа, ден година храни, както се казва.

В началото пътят беше предимно пясък и коловози. С изкачването започнаха да се появяват тук-таме и камъни, както и стръмни баири нагоре, където се налагаше да пускам бавните. Не съм карал през цялото време на бавни, защото не видях смисъл. Пусках ги само тогава, когато се налагаше.

Вече по средата на пътя се забелязваха множеството камъни. Тамошните си знаят пътя и профучават бързо, а аз криволича като змия. Но, все пак, не искам да потроша нищо, а и гледам да се накефя на максимум на това, което се случва. Такива ралиджийски изпълнения не са ми в кръвта.

В крайна сметка благополучно стигнахме до върха. Веднага отбих вляво и оставих джипа да поработи 5-6 минути на празен ход. През този период си говорих с един от шофьорите, който ми разказваше случката за масло по пътя.

След като поработи на празен ход, реших да го изгася и да сляза да се поразходя и да огледам ситуацията. Същевременно направих малко снимки от първата ми спирка.



Качвайки се най-горе и виждайки мястото, ми се появи желанието да кача джипа най-горе. После си викам "Защо?". Нямах логично обяснение. Просто исках да го направя. И си казах, че, ако не го направя сега, едва ли в скоро време ще го направя.



Малко ми трябваше... Качих се и го преместих...



На самата гледка имаше доста народ. Направо като на опашка пред някой магазин. Но, разбираемо, няма как. Докато се повъртим, за да изчакаме да намалее малко навалицата, реших да поснимам още.



След като минахме и на самата гледка, решихме да се качваме лека полека нагоре и да се ориентираме към тръгване. Аз, разбира се, отново да направя няколко снимки.



И, разбира се, една панорамна, която тук няма да се види хубаво, но все пак.



Тъй като забравих да снимам километража предната вечер, че и на тръгване, реших да го снимам, докато сме горе.



След което тръгнахме по пътя надолу. Както можете да предположите, отново имаше голям трафик, та отново изчаквах всички. Бавно бавно, лека полека, си слязохме най-долу и се отправихме към следващата дестинация - Ягодинската пещера.

За Ягодинската пещера имаше платен паркинг, който е 2 лв./24 часа. Ето и няколко снимки от мястото, където реших да паркирам.



Снимането в тази пещера беше строго забранено. Позволиха ни да снимаме само едни малки "перли". Историята за тези перли е, че се образуват от постоянното падане на капки на едно и също място. За да се образуват такива перли в размер от 4-5 мм в диаметър, им трябват около 200 години. Преди няколко години някой решил, че това има голяма стойност и решили да ги откраднат. Та затова са ги "затворили". Също така в тази пещера се правели много сватби.



Следващата дестинация беше пещерата Дяволското гърло.



В тази пещера беше разрешено снимането.

Ще се опитам да пресъздам историята, която ни разказаха на входа. Надявам се да я разкажа в максимално близък вариант до оригиналния.

Преди десетки години, в този район валяло много дъжд. Толкова много, че р. Триградска излязла от коритото си. Някъде нагоре хората си държали дървата, които в последствие били повлечени от силната вода. Тъй като реката минава под пещерата, голямо количество от дървата влязло в пещерата. Хората си казали, че щом дървата са влезли, би трябвало да ги намерят от другата страна. Да, но така и не си намерили дървата. В последствие почнали да правят проучвания. Да пускат различни предмети и да ги чакат от другата страна. Те също не излизали. Хората си мислели, че може би водата отива на друго място. Решили да направят друг тест. Да оцветят водата. Оцветили водата в горния край и очаквали да излезе оцветена вода в долния край. Да, но оцветената вода излязла след близо 50 минути. По техни изчисления, разстоянието, което изминала водата от горния до долния край, било над 20 км.

Цялата тази мистерия около тази пещера привлякла вниманието на двама водолази от Варна - момче и момиче. В онези години били млади, на около 20 годишна възраст. Проявили интерес и решили, че искат да се спуснат вътре в пещарата, за да пробват да открият причината за всичко, което се случва. Обезопасили ги с въжета и се спуснали. След известно време вътре, за съжаление, нямало отговор от тях. Хората, които били отгоре, успели да издърпат безжизнените им тела. На излизане от пещерата, вляво, на самата скала, се вижда паметната плоча на водолазите.

Друго нещо, което ни разказваха, за разлика от Ягодинската пещера, в Дяволското гърло се правели разводите. Мъжът и жената влизали и накрая излизала само жената. Разбира се, всичко това е в кръга на шегата.

Ето и малко снимки от самата пещера.



Орлово око и двете пещери трябваше да ги минем за два дни, но решихме да съберем всичко в един ден, за да имаме повече време за други неща.

След тази пещера поехме към Еко къмпинг Батак. От месеци насам исках да го посетя, та затова и се насочихме към него.

Пътувайки към къмпинга, от лявата страна на пътя видях интересна гледка. Реших, че трябва да спрем и тук.



В последствие разбрахме, че това е яз. Доспат. Доколкото съм запознат, има друго място, на по-голяма надморска височина, където гледката е още по-хубава, но ние и на тази бяхме достатъчно доволни.

Ето и няколко снимки.



Неусетно, на това място "изгубихме" близо цял час. Не само, че се наслаждавахме на невероятната гледка, но и успоредно с това търсихме място, където да се настаним. В последствие намерихме един хотел в Цигов Чарк. Беше време да потегляме отново, но към Еко къмпинг Батак.

Пътят между Доспат и Цигов Чарк е приятен. Нормален наклон на изкачване, път без дупки, хубава гледка, сред природата. С една дума - красота!

След още близо час пътуване, стигнахме до Еко къмпинг Батак. Невероятно приятно и спокойно местенце. Хората се наслаждаваха на спокойствието и тишината. Отидохме на рецепция и разговаряхме с хората. Изключително любезни и отзивчиви. Обясниха ни всичко, което ни интересуваше.

Тъй като системата ми казва, че мога да добавя до 100 (сто) файла, ще трябва в следващия пост да продължа.

[c0dy^]

От: Кратка разходка из България - Шипка, Бузлуджа, Орлово Око и други..

И така, след известни проблеми със снимките от горния пост, да продължим...

Следва да покажа снимки от Еко къмпинг Батак.



Имахме желание да покараме каяк, затова разпитахме, как стоят нещата. Дават ги под наем, но е по-добре, ако се ходи след 12-13 часа, защото е по-спокойно.

След като разгледахме къмпинга, решихме, че е време да се настаним в хотела. Локацията на хотела е на тихо и спокойно място, а управителката е изключително любезна, отзивчива и разбрана жена.

Ето и гледката от самия хотел.



Това е то за този ден. Ден, изпълнен с приключения и емоции.

Ден 4: To be continued...

[s_s1]

От: Кратка разходка из България - Шипка, Бузлуджа, Орлово Око и други..

Благодаря за споделената разходка.
И снимките са много добри.
Очаквам /а и не само аз/ продължението.

[са6о]

От: Кратка разходка из България - Шипка, Бузлуджа, Орлово Око и други..

Нали говорим за асфалтовия път,минавам го с лека ниска кола,товарна,мотор,джип и колело...какво му има на пътя?

Говоря за пътя който тръгва от Шипка към Бузлуджа. Където се разделя за изкачването към паметника тръгваш на ляво. Между дупките имаше по малко път. Само първа, втора . А не е като да си жаля колата . Просто не е приятен пътят . А гледки има, но не можеш да им се насладиш , защото постоянно внимаваш .

[c0dy^]

От: Кратка разходка из България - Шипка, Бузлуджа, Орлово Око и други..

Чичо Гугъл е решил, че трябва да направи цветови корекции на една от снимките. Доста добре се е получило.

[aldr]

От: Кратка разходка из България - Шипка, Бузлуджа, Орлово Око и други..

Тошко ,на каква надморска височина е Батак , вечер хладно ли е ? Аз минах от там ама транзит и баш по обед и ми се видя много горещо.