Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Plan B

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • #16
    От: Plan B

    Чудесен пътепис и прекрасни снимки!
    С нетърпение чакам продължението!
    0осем9осем7шест0осем7едно
    Миро

    Коментар


    • #17
      От: Plan B

      Ден 4ти, 24 Юли.
      260 мили.

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:93.jpg
Прегледи:1
Размер:92.8 КБ
ID:5796465

      Не спах добре. Хъркането на двете гълъбчета беше достойно за озвучаване на Джурасик Парк. Как ги търпят жените им е мистерия.
      Закусихме, пакетирахме и поехме към Twin Lakes.
      Времето беше фантастично, разбира се с уговорката да се задържи така. Замислих се какво точно бях видял в деня на тръгването което ме накара да реша, че времето тук ще е хубаво. Както и да е, вече бяхме тук и трбваше да приемем времето такова каквото е.

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:94.jpg
Прегледи:1
Размер:380.0 КБ
ID:5796466

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:95.jpg
Прегледи:1
Размер:245.4 КБ
ID:5796467

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:96.jpg
Прегледи:1
Размер:345.1 КБ
ID:5796468

      Когато бях тук преди 3 седмици, в щата бошуваха много горски пожари. Имаше, а и в момента беше в сила пълна забрана за палене на огън дори и в къмпингите с изградени огнища.
      Като, че пожарите бяха потушени, но следите от тях бяха на всякъде.

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:97.jpg
Прегледи:1
Размер:451.3 КБ
ID:5796469

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:98.jpg
Прегледи:1
Размер:684.7 КБ
ID:5796470

      Темпото на придвижване беше нарушавано непрекъснато от Фил, който спираше буквално през 15 минути да пуши, да пикае, да си купи вода или ръкавици, които губеше непрекъснато...
      Казах им, че ги чакам в Twin Lakes и дръпнах напред, исках максимално да се насладя на удоволствието да съм в Скалистите Планини.

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:99.jpg
Прегледи:1
Размер:293.7 КБ
ID:5796471

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:100.jpg
Прегледи:1
Размер:519.4 КБ
ID:5796472

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:101.jpg
Прегледи:1
Размер:346.2 КБ
ID:5796473

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:103.jpg
Прегледи:1
Размер:468.4 КБ
ID:5796475

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:102.jpg
Прегледи:1
Размер:535.4 КБ
ID:5796474

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:104.jpg
Прегледи:1
Размер:352.7 КБ
ID:5796476

      След незнам си колко време се събрахме в Twin Lakes. Магазин, хотел, няколко бунгала. Перфектно място за поредната спирка на моите другарчета, пихме и по една бира за пълен разкош.

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:105.jpg
Прегледи:1
Размер:615.8 КБ
ID:5796477

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:106.jpg
Прегледи:1
Размер:585.1 КБ
ID:5796478

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:107.jpg
Прегледи:1
Размер:535.1 КБ
ID:5796479

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:108.jpg
Прегледи:1
Размер:484.0 КБ
ID:5796480

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:109.jpg
Прегледи:1
Размер:517.9 КБ
ID:5796481

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:110.jpg
Прегледи:1
Размер:446.0 КБ
ID:5796482

      След като всяка релаксираща операция беше извършена по 2-3 пъти, най-накрая просто нямаше какво друго да правим и се понесохме нагоре, към Independence Pass.

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:111.jpg
Прегледи:1
Размер:540.7 КБ
ID:5796483

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:112.jpg
Прегледи:1
Размер:535.1 КБ
ID:5796484

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:113.jpg
Прегледи:1
Размер:525.0 КБ
ID:5796485

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:114.jpg
Прегледи:1
Размер:480.6 КБ
ID:5796486

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:115.jpg
Прегледи:1
Размер:427.7 КБ
ID:5796487

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:116.jpg
Прегледи:1
Размер:550.1 КБ
ID:5796488

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:117.jpg
Прегледи:1
Размер:440.0 КБ
ID:5796489

      Думи нямам, силно го препоръчвам.
      След 30 минути бяхме в Аспен. Лудницата там беше пълна. Започнах да се задушавам, такива места не бяха за мене. Отбихме за бензин-$4 за галон. Абе тия за какви се мислят? Чак ме хвана яд, че са развалили планината с този снобарски град.

      Пожарите явно все още бошуваха, предупредителните табели бяха на всякъде, разминахме се с хеликоптер пожарна, почернелите хълмове изглеждаха зловещо.

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:118.jpg
Прегледи:1
Размер:424.9 КБ
ID:5796490

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:119.jpg
Прегледи:1
Размер:235.0 КБ
ID:5796491

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:120.jpg
Прегледи:1
Размер:467.5 КБ
ID:5796492

      Поехме по път 133 на юг. Имахме още доста път, а моите спътници вече питаха до кога ще караме.
      На една от спирките им обясних още веднъж идеята, която те вече 4ти ден отказваха да приемат. Всеки ден се придвижваме от точка А до точка Б. По пътя спираме за снимки и кратки почивки, но не прекаляваме. Правиме една по-дълга почивка за обяд и пристигаме в точка Б не по-късно от 0330. Опъваме палатките, вадиме бирите и релаксираме. Какво не е ясно?
      Проблемът при нас беше, че 200-220 мили ние ги взимахме за 10 часа, спирките бяха много и дълги. И в момента в който трбваше да сме в точка Б, нас ни чакаха още едни 2 часа каране, а спътниците ми вече бяха уморени и като, че ли изобщо не им пукаше за точка Б.
      Отново се наложи да ги излъжа, че до един час сме стигнали.

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:121.jpg
Прегледи:1
Размер:313.1 КБ
ID:5796493

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:122.jpg
Прегледи:1
Размер:446.0 КБ
ID:5796494

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:123.jpg
Прегледи:1
Размер:577.7 КБ
ID:5796495

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:124.jpg
Прегледи:1
Размер:383.9 КБ
ID:5796496

      След един час каране, се появи отбивката за Kebler Pass. 30 мили черн път, който не беше проблем за техните мотори.
      Замислих се, щяха да мрънкат, но този проход щеше да ни спести 90 мили.
      Този път бях честен с тях, казах им, че имаме още 2 часа каране и да престанат да се държат като малки пикли, а да покажат кави мъже са.

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:125.jpg
Прегледи:1
Размер:376.8 КБ
ID:5796497

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:126.jpg
Прегледи:1
Размер:486.0 КБ
ID:5796498

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:127.jpg
Прегледи:1
Размер:569.8 КБ
ID:5796499

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:128.jpg
Прегледи:1
Размер:344.0 КБ
ID:5796500

      Някъде по средата видяхме истинска, работеща златна мина.
      Случайно погледнах предната гума на Фил, беше заминала. Обърнах му внимание, той каза, че ще я смени догодина. Аз ако бях щях да търся начи да я сменя веднага, ама не бях аз.

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:129.jpg
Прегледи:1
Размер:742.3 КБ
ID:5796501

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:130.jpg
Прегледи:1
Размер:529.3 КБ
ID:5796502

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:131.jpg
Прегледи:1
Размер:331.7 КБ
ID:5796503

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:132.jpg
Прегледи:1
Размер:698.7 КБ
ID:5796504

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:133.jpg
Прегледи:1
Размер:507.4 КБ
ID:5796505

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:134.jpg
Прегледи:1
Размер:328.5 КБ
ID:5796506

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:135.jpg
Прегледи:1
Размер:558.7 КБ
ID:5796507

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:136.jpg
Прегледи:1
Размер:609.0 КБ
ID:5796508

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:137.jpg
Прегледи:1
Размер:588.6 КБ
ID:5796509

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:138.jpg
Прегледи:1
Размер:468.6 КБ
ID:5796510

      Към 5 бяхме в Almont Campground, точно тук нощувахме миналата година с Румен, Коцето и Шол. Хубави спомени.
      Съвсем великодушно ги оставих да си опъват палатките и се писах доброволец да отида до Гънисън за ядене и пиене.
      Бърз душ в реката и настана бирено време.
      Моите спътници казаха, че следващия път (ако има следващ път) ще си вземат пищовите, че да се чустват по-сигурни. Попитах ги какво ги прави несигурни, отговор не получих.
      После ме попитаха от къде сме минали до сега и евентуално от къде ни предстои да минем. Малко се обидих, че не си бяха направили труда да запомнят поне грубият маршрут. Казах им, че сме в Колорадо и друго не им трябва да знаят.

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:139.jpg
Прегледи:1
Размер:730.1 КБ
ID:5796511

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:140.jpg
Прегледи:1
Размер:602.2 КБ
ID:5796512
      The only thing moving after WWIII will be cockroaches and V-Strom 650.

      Коментар


      • #18
        От: Plan B

        Ден 5ти, 25 Юли.
        250 мили.

        Натиснете снимката за да я уголемите

Име:141.jpg
Прегледи:1
Размер:121.6 КБ
ID:5796518

        В 3 сутринта се събудих от страхотен студ, зъбите ми тракаха. Толкова студено ми е било само в Аляска. Навлякох си термо бельото, шапката, завих се с якето и активирах всичките пакети за загряване на ръце които метнах в спалния чувал.
        За момент ми мина през ума как се чустват двамата колеги, но нямаше как да им помогна и заспах отново.
        И тримата бяхме на крак в 6, някак си настроението беше приповдигнато без причина. Питах Анди как му е глезена, каза, че е ОК.
        Фил за осми път се закани, че ще скочи в реката, но така и не събра кураж.
        Многоооооо бавно събрахме катуна.

        Натиснете снимката за да я уголемите

Име:142.jpg
Прегледи:1
Размер:595.0 КБ
ID:5796519

        Поехме на юг към Gunnison, където спряхме Фил да си купи поредния чифт ръкавици. До тук май губеше и купуваше по един чифт дневно.
        Покарахме малко по път 50 на запад и после пак на юг по път 149.
        Това за мен беше нов маршрут и честно казано останах приятно изненадан. Път фантазия, мазни завои, никакво движение, пейзажи достойни за деск топ картинки.
        Дръпнах напред, не исках да чакам групата, а да се насладя на карането.

        Натиснете снимката за да я уголемите

Име:143.jpg
Прегледи:1
Размер:477.7 КБ
ID:5796520

        Натиснете снимката за да я уголемите

Име:144.jpg
Прегледи:1
Размер:362.6 КБ
ID:5796521

        Натиснете снимката за да я уголемите

Име:145.jpg
Прегледи:1
Размер:435.3 КБ
ID:5796522

        Натиснете снимката за да я уголемите

Име:146.jpg
Прегледи:1
Размер:375.3 КБ
ID:5796523

        Натиснете снимката за да я уголемите

Име:147.jpg
Прегледи:1
Размер:284.7 КБ
ID:5796524

        Натиснете снимката за да я уголемите

Име:148.jpg
Прегледи:1
Размер:458.7 КБ
ID:5796525

        Натиснете снимката за да я уголемите

Име:149.jpg
Прегледи:1
Размер:470.8 КБ
ID:5796526

        Натиснете снимката за да я уголемите

Име:150.jpg
Прегледи:1
Размер:384.4 КБ
ID:5796527

        След около 30 фантастични мили спрях да изчакам групата. Появиха се след 20 мин. Бяхме до един страхотен каньон.
        Фил запали поредния качак и заснима, Анди от своя страна се концентрира в търсена на музика на ipod-а си. Като, че ли изобщо не го вълнуваше заобикалящата ни природа.
        Не издържах и им казах, че са идеални кандидати за събора в Стърджис. Да избутат някак си мототрите до там и да пият, пушат и релаксират на воля. И двамата се съгласиха с блясък в очите...
        Продължихме в група, спирахме буквално през 15 минути. Фил да пуши, Анди да си търси музика. Непрекъснато ми повтаряха, че няма за къде да бързаме, без изобщо да знаят къде отиваме. Поне времето беше добро и ако нещо непредвидено не се случеше щяхме да сме в Durango към 4.

        Натиснете снимката за да я уголемите

Име:151.jpg
Прегледи:1
Размер:674.4 КБ
ID:5796528

        Натиснете снимката за да я уголемите

Име:152.jpg
Прегледи:1
Размер:719.7 КБ
ID:5796529

        Натиснете снимката за да я уголемите

Име:153.jpg
Прегледи:1
Размер:422.6 КБ
ID:5796530

        Натиснете снимката за да я уголемите

Име:154.jpg
Прегледи:1
Размер:424.0 КБ
ID:5796531

        Натиснете снимката за да я уголемите

Име:155.jpg
Прегледи:1
Размер:456.5 КБ
ID:5796532

        Натиснете снимката за да я уголемите

Име:156.jpg
Прегледи:1
Размер:374.2 КБ
ID:5796533

        Натиснете снимката за да я уголемите

Име:157.jpg
Прегледи:1
Размер:416.1 КБ
ID:5796534

        Фантастичен път 149, имаше всичко-долини, каньони, реки, прерии, проходи над 12000 фута. Определено това беше откритието на пътуването, силно го препоръчвам.

        Преди година когато бях в района на Gunnison, си пожелах да се върна тук отново със семейството си. Направих го преди 3 седмици. Сега си пожелах да се преместя да живея в Колорадо, да видим...

        Дойде време за обяд, избор нямахме, просто чакахме да се появи някакво населено място с храна и бензин.
        Появи се Creede-малко миньорско градче в миналото, а сега поредната туристическа перла в Скалистите Планини.

        Натиснете снимката за да я уголемите

Име:158.jpg
Прегледи:1
Размер:338.6 КБ
ID:5796535

        Натиснете снимката за да я уголемите

Име:159.jpg
Прегледи:1
Размер:587.7 КБ
ID:5796536

        Натиснете снимката за да я уголемите

Име:160.jpg
Прегледи:1
Размер:499.9 КБ
ID:5796537

        Заваля в момента в който заредихме бензин. Скрихме се в бензиностанцията и взехме нещо за хапване.

        Натиснете снимката за да я уголемите

Име:161.jpg
Прегледи:1
Размер:517.3 КБ
ID:5796538

        Изядох си хот-дога и отидох да се измия. Врънах се при двете гълъбчета за да чуя следното:
        -Ние решихме да се приберем по-рано. Дали сега да не хванем на изток.
        -Чакай, кой реши и кой да тръгне на изток?
        -Ние двамата решихме, ние тримата да тръгнем...
        Ха, класически пример за сметки без кръчмаря, в случая кръчмарят бях аз.
        -Не мерси, аз мисля да остана поне още два дни.
        Това като, че ли ги изненада. Казах им, че всичко ще е наред и без мен ще намерят пътя към дома. Малко така ги побутнах да не се откажат.
        След 20 мили спряхме в South Fork за раздяла.
        Те искаха да стигнат до Colorado Springs, силно се съмнявах, че е възможно, но вече не бяха мой ангажимент и си замълчах.
        Анди каза на Фил да спре да спира непрекъснато ако изобщо иска да се приберат в следващите 4 дни. Явно и на него му беше направило впечатление честите спирания, но сега изведнъж стана проблем.
        Стиснахме си ръцете, те поеха на изток, аз на запад към Durango.

        Натиснете снимката за да я уголемите

Име:162.jpg
Прегледи:1
Размер:548.9 КБ
ID:5796539

        Натиснете снимката за да я уголемите

Име:163.jpg
Прегледи:1
Размер:364.6 КБ
ID:5796540

        Загърмя, засвятка и заваля порой. Ужасен порой. Видимостта падна на има-няма 20 метра. Продължавах с повишено внимание, на два пъти бях на косъм да отбия в страни и да изчакам, но си казах, че все още нещата са в мой контрол и продължих.
        Каската ми започна да се пълни с вода, после се оказа, че не съм я затворил добре. Явно много съм бързал да продължа соло...
        След Wolf Creek Pass на път 160 изгря слънце, но започнаха ремонти по пътя. Около Pagosa Springs заваля отново порой, стана ужасно студено.

        Натиснете снимката за да я уголемите

Име:164.jpg
Прегледи:1
Размер:288.9 КБ
ID:5796541

        Натиснете снимката за да я уголемите

Име:165.jpg
Прегледи:1
Размер:175.3 КБ
ID:5796542

        Към 0430 бях в KOA Durango. По-принцип не съм голям фен на тези къмпинги, но знаех, че предлагат душове, а аз имах крещяща нужда от врял душ.
        Регистрирах се и отидох до Walmart за сандвич и няколко бири.

        Натиснете снимката за да я уголемите

Име:166.jpg
Прегледи:1
Размер:567.6 КБ
ID:5796543

        Опънах палатката, взех горещ душ и отпих.

        Натиснете снимката за да я уголемите

Име:167.jpg
Прегледи:1
Размер:830.5 КБ
ID:5796544

        Натиснете снимката за да я уголемите

Име:168.jpg
Прегледи:1
Размер:548.1 КБ
ID:5796545

        Заех се да си нахвърлям записките и да прегледам маршрута. Сега когато бях сам нещата зависеха само от мен и възнамерявах да изстискам максимума от Колорадо.
        Когато минахме през Independence Pass снимах с GoPro, но в Аспен установих, че обектива е замъглен от конденз, явно новата китайска кутия трябваше да отиде в боклука. Тогава се пошегувах с Фил, че трбва да минем отново за ново видео. Защо не?
        На идване времето беше срещу нас, плюс накъсаното каране заради стотиците спирания...реших да се придържам към маршрута по който дойдохме до колкото можеше.

        Текствах на Фил да го проверя как я карат.
        Бурята през която аз минах ги настигнала около Pueblo, някаква жена ги приютила в пикапа си докато отмине, в момента релаксираха в хотел.

        До мен имаше паркирана огромна каравана около която се въртеше един мъж с бира в ръка. Помахах му и той веднага се приближи. Покани ме при него и жена му с обещанието за бира.
        Приех.
        Бил и Дон бяха пристигнали тук малко преди мен.

        Натиснете снимката за да я уголемите

Име:169.jpg
Прегледи:1
Размер:627.0 КБ
ID:5796546

        Веднага започнаха да ми разказват за премеждията си на север от Durango.
        Валял страхотен порой, кал и скална маса заляли къмпинга и пътя. Евакуирали ги с училищни автобуси, прекарали 2 дни на хотел преди да ги пуснат до къмпинга да си приберат караваната.
        Предупредиха ме да внимавам и ми показаха видео за доказателство:

        https://www.youtube.com/watch?v=mNiy...ature=youtu.be

        Колорадо си показваше зъбите и хапеше лошо. Преди 3 седмици, когато бяхме тук семейно уцелихме фантастично време.
        The only thing moving after WWIII will be cockroaches and V-Strom 650.

        Коментар


        • #19
          От: Plan B

          Поздравления за страхотната разходка! Би ли споделил колко струва една двойна стая в някакъв INN някъде в нищото, както споменаваш по-нагоре? С брат ми ще обикаляме тези щати след месец и той ми намекна, че няма да е зле да вземем и палатка за всеки случай, ама аз хич не обичам! Ще сме с кола, че той не е моторист.
          Honda XL600LM, 1987
          Honda HR-V, 1.6, 3 drs, 4WD, 1999
          Opel Frontera B Sport, Y22DTH, 2003

          Коментар


          • #20
            От: Plan B

            С тези яки картинки историята ти е като приказка, ама за пораснали деца

            Коментар


            • #21
              От: Plan B

              Първоначално публикуван от Edo Преглед на мнение
              Поздравления за страхотната разходка! Би ли споделил колко струва една двойна стая в някакъв INN някъде в нищото, както споменаваш по-нагоре? С брат ми ще обикаляме тези щати след месец и той ми намекна, че няма да е зле да вземем и палатка за всеки случай, ама аз хич не обичам! Ще сме с кола, че той не е моторист.
              Ако ще сте там след месец, това е средата на Септември, може и да е доста судено за палатка. От друга страна по това време активния сезон е почти заминал и е възможно цените на мотелите и хотелите да са по-нормални.
              За хотел от една верига в Колорадо и Небраска разликата в цената беше около 300%.
              В активния сезон, нисък клас мотел започва от $150 и нагоре. Бих ви препоръчал да започнете да търсите поне 2 седмици предварително, със сигурност ще изпаднат изгодни варианти.
              The only thing moving after WWIII will be cockroaches and V-Strom 650.

              Коментар


              • #22
                От: Plan B

                Ясно, мерси за инфото!
                Honda XL600LM, 1987
                Honda HR-V, 1.6, 3 drs, 4WD, 1999
                Opel Frontera B Sport, Y22DTH, 2003

                Коментар


                • #23
                  От: Plan B

                  Ден 6ти, 26 Юли.
                  260 мили.

                  Натиснете снимката за да я уголемите

Име:170.jpg
Прегледи:1
Размер:124.5 КБ
ID:5796595

                  В 0600 бях на крак. Не спах добре заради шумът от магистралата, която беше на 20 метра от къмпинга, за $40 толкова.
                  Закусих, пих кафе, събрах палатката, дори се избръснах без да бързам. Цялата тази операция ми отне 50 минути.
                  Ако все още бяхме трима, добви един час и половина отгоре.

                  Минах през Durango, напълних резервоара и тръгнах да видя какъв е случая по път 550 или с думи кратки атакувах Million Dollar Highway.
                  Веднага след града имаше следи от почистена скална маса и кал, както и предупредителни табели, но пътя беше идеален. Някой си беше свършил чудесно работата.

                  Натиснете снимката за да я уголемите

Име:171.jpg
Прегледи:1
Размер:290.3 КБ
ID:5796596

                  Натиснете снимката за да я уголемите

Име:172.jpg
Прегледи:1
Размер:160.4 КБ
ID:5796597

                  Натиснете снимката за да я уголемите

Име:173.jpg
Прегледи:1
Размер:585.0 КБ
ID:5796598

                  Каквото е имало да се каже за Million Dollar Highway е казано многократно. Аз също съм го описвал преди 4 години в един друг пътепис.
                  Това са едни фантастични 100 и няколко мили от които просто човек онемява. За мен това е най-добрият път в Колорадо.
                  Всъщност аз не бях единствения който поставяше този път толкова високо в класацията. Движението беше изключително натоварено и се налагаше да изчакам 2-3 минути за да направя снимка без кола в кадър.

                  Натиснете снимката за да я уголемите

Име:174.jpg
Прегледи:1
Размер:334.2 КБ
ID:5796599

                  Натиснете снимката за да я уголемите

Име:175.jpg
Прегледи:1
Размер:349.1 КБ
ID:5796600

                  Натиснете снимката за да я уголемите

Име:176.jpg
Прегледи:1
Размер:254.2 КБ
ID:5796601

                  Натиснете снимката за да я уголемите

Име:177.jpg
Прегледи:1
Размер:554.2 КБ
ID:5796602

                  Натиснете снимката за да я уголемите

Име:178.jpg
Прегледи:1
Размер:472.1 КБ
ID:5796603

                  Натиснете снимката за да я уголемите

Име:179.jpg
Прегледи:1
Размер:470.0 КБ
ID:5796604

                  Натиснете снимката за да я уголемите

Име:180.jpg
Прегледи:1
Размер:348.8 КБ
ID:5796605

                  Натиснете снимката за да я уголемите

Име:181.jpg
Прегледи:1
Размер:411.9 КБ
ID:5796606

                  Натиснете снимката за да я уголемите

Име:182.jpg
Прегледи:1
Размер:612.1 КБ
ID:5796607

                  Натиснете снимката за да я уголемите

Име:183.jpg
Прегледи:1
Размер:321.0 КБ
ID:5796608

                  Натиснете снимката за да я уголемите

Име:184.jpg
Прегледи:1
Размер:682.8 КБ
ID:5796609

                  Натиснете снимката за да я уголемите

Име:185.jpg
Прегледи:1
Размер:492.5 КБ
ID:5796610

                  След час бях в Silverton, автентично миньорско градче в което по план трябваше да преспим с колегите и да обикаляме баровете цяла нощ. Е, те не бяха тук да го видят, а аз мога да ходя на бар и там където живея.

                  Натиснете снимката за да я уголемите

Име:186.jpg
Прегледи:1
Размер:459.2 КБ
ID:5796611

                  Натиснете снимката за да я уголемите

Име:187.jpg
Прегледи:1
Размер:502.2 КБ
ID:5796612

                  Натиснете снимката за да я уголемите

Име:188.jpg
Прегледи:1
Размер:339.1 КБ
ID:5796613

                  Натиснете снимката за да я уголемите

Име:189.jpg
Прегледи:1
Размер:352.6 КБ
ID:5796614

                  Продължих си по пътя. Беше пълно с коли, което уби удоволствието, ама малко.

                  Натиснете снимката за да я уголемите

Име:193.jpg
Прегледи:1
Размер:613.1 КБ
ID:5796618

                  Натиснете снимката за да я уголемите

Име:192.jpg
Прегледи:1
Размер:479.8 КБ
ID:5796617

                  Натиснете снимката за да я уголемите

Име:191.jpg
Прегледи:1
Размер:575.8 КБ
ID:5796616

                  Натиснете снимката за да я уголемите

Име:190.jpg
Прегледи:1
Размер:559.8 КБ
ID:5796615

                  Натиснете снимката за да я уголемите

Име:197.jpg
Прегледи:1
Размер:582.6 КБ
ID:5796622

                  Натиснете снимката за да я уголемите

Име:194.jpg
Прегледи:1
Размер:717.5 КБ
ID:5796619

                  Натиснете снимката за да я уголемите

Име:195.jpg
Прегледи:1
Размер:477.2 КБ
ID:5796620

                  Натиснете снимката за да я уголемите

Име:196.jpg
Прегледи:1
Размер:423.4 КБ
ID:5796621

                  Натиснете снимката за да я уголемите

Име:198.jpg
Прегледи:1
Размер:378.5 КБ
ID:5796623

                  Натиснете снимката за да я уголемите

Име:199.jpg
Прегледи:1
Размер:663.1 КБ
ID:5796624

                  Натиснете снимката за да я уголемите

Име:200.jpg
Прегледи:1
Размер:691.5 КБ
ID:5796625

                  Натиснете снимката за да я уголемите

Име:201.jpg
Прегледи:1
Размер:787.5 КБ
ID:5796626

                  Натиснете снимката за да я уголемите

Име:202.jpg
Прегледи:1
Размер:747.9 КБ
ID:5796627

                  В 11 бях в Ouray, аз винаги съм го наричал Оури, вчера Бил го нарече Урей, а днес на една от спирките една дама ме пита дали зная колко далече е Юурей, ох тоя английски ще ме умори. Пишеш ракия, четеш мастика.

                  Та влизам в Оури, Урей или Юурей, движа се със скоростта разрешена от закона-25 мили в час по единствената улица в града с по една лента във всяка посока.
                  Погледнах в огледалото, зад мен се беше залепила група от 5-6 мотористи с dirt bikes. Явно бяха излезли от някоя горска пътека.
                  След 30 метра гледам в дясно ресторант с апетитен бъргър на витрината, тамън беше станало време за обяд. Пуснах мигач и по навик погледнах в огледалото. Единият от групата с кросовите мотори точно в този момент ме изпреварваше от дясно в моята лента, не го отнесох за част от секундата.
                  Теглих му една майна, придружена с дълъг клаксон с надеждата да спре. Не посмя, на това му викам СМС-синдром на масова сигурност на кратко-стадо. Предпочете сигурността групата отколкото да се разправя с мен, по-точно аз да се разправям с него.

                  Натиснете снимката за да я уголемите

Име:203.jpg
Прегледи:1
Размер:467.3 КБ
ID:5796628

                  Подкарах към Delta. Стана много топло, свалих си подплата за дъжд и разкопчах всички ципове, нещо което правя рядко. Просто се чуствам по защитен ако съм плътно опакован.
                  След 40 скучни мили хванах път 92 на изток и после 133 на север. В общи линии се насочвах на там от където дойдохме преди 3 дни.
                  Натовареното движение и ремонтите по пътя малко накъсаха карането, но се търпеше.

                  Натиснете снимката за да я уголемите

Име:204.jpg
Прегледи:1
Размер:321.3 КБ
ID:5796629

                  Натиснете снимката за да я уголемите

Име:205.jpg
Прегледи:1
Размер:319.2 КБ
ID:5796630

                  Натиснете снимката за да я уголемите

Име:206.jpg
Прегледи:1
Размер:357.8 КБ
ID:5796631

                  Натиснете снимката за да я уголемите

Име:207.jpg
Прегледи:1
Размер:435.8 КБ
ID:5796632

                  Натиснете снимката за да я уголемите

Име:209.jpg
Прегледи:1
Размер:661.8 КБ
ID:5796634

                  Натиснете снимката за да я уголемите

Име:208.jpg
Прегледи:1
Размер:403.2 КБ
ID:5796633

                  Натиснете снимката за да я уголемите

Име:210.jpg
Прегледи:1
Размер:624.2 КБ
ID:5796635

                  В 2 бях в Redstone, много приятно селце където съм нощувал преди години. Мина ми през ума да приключа за днес с карането, но все още беше много рано, реших да покарам още час.

                  Натиснете снимката за да я уголемите

Име:211.jpg
Прегледи:1
Размер:462.2 КБ
ID:5796636

                  Натиснете снимката за да я уголемите

Име:212.jpg
Прегледи:1
Размер:729.1 КБ
ID:5796637

                  Натиснете снимката за да я уголемите

Име:213.jpg
Прегледи:1
Размер:692.9 КБ
ID:5796638

                  Натиснете снимката за да я уголемите

Име:214.jpg
Прегледи:1
Размер:657.5 КБ
ID:5796639

                  Натиснете снимката за да я уголемите

Име:215.jpg
Прегледи:1
Размер:764.3 КБ
ID:5796640

                  Спрях за бензин. Напълних торбата със сандвичи, лед и 6 бири. Бях готов за вечерта, реших да потърся къмпинг и го ударя на мързел.

                  Текствах на Фил да ги проверя как са. Отговори ми веднага, явно пак бяха спрели да пуши. Току що влезли в Небраска. Когато се разделихме преди 24 часа те се намираха на около 350 мили от Небраска, замислих се дали няма да се прибера преди тях.

                  В 3 часа бях отново в Аспен. Същата лудница както преди няколко дни. Колите се движиха като мравки, въздухът беше наситен с газови изпарения. Побързах да се махна.

                  Натиснете снимката за да я уголемите

Име:216.jpg
Прегледи:1
Размер:482.5 КБ
ID:5796641

                  Натиснете снимката за да я уголемите

Име:217.jpg
Прегледи:1
Размер:458.1 КБ
ID:5796642

                  След 5 мили видях табела Difficult Campground. Отбих.
                  Беше прфектен, изолиран и далече от пътя.
                  Дори имаше течаща вода. Напълних душа, опънах палатката и отворих една бира. Идилия.

                  Натиснете снимката за да я уголемите

Име:218.jpg
Прегледи:1
Размер:728.5 КБ
ID:5796643

                  Натиснете снимката за да я уголемите

Име:219.jpg
Прегледи:1
Размер:958.8 КБ
ID:5796644

                  Натиснете снимката за да я уголемите

Име:220.jpg
Прегледи:1
Размер:684.0 КБ
ID:5796645

                  Натиснете снимката за да я уголемите

Име:221.jpg
Прегледи:1
Размер:775.6 КБ
ID:5796646

                  В 5 бях изкъпан и изпран, разходих се наоколо. Цяла вечер играх белот на телефона. Неусетно съм изпил всичката бира.
                  В 9 напълно упоен ударих възглавницата.
                  The only thing moving after WWIII will be cockroaches and V-Strom 650.

                  Коментар


                  • #24
                    От: Plan B

                    Ден 7ми, 27 Юли.
                    590 мили.

                    Станах в 0630.
                    Изнесох си багажа от палатката на пейката и се загледах в якето си. Без да съм суетен, направо ме хвана срам от това колко е мръсно. Не знам кога ще купя следващото си яке, но със сигурност ще е в някакви тъмни цветове да не си личи мърсотията.
                    После се сетих за схемата 20-40-60.
                    На 20 хората се притесняват непрекъснато какво другите мислят за тях, на 40 не им пука какво другите мислят за тях, а на 60 никой нищо не мисли за тях. Е аз все още бях в средната категория и изобщо не ми пукаше, че се разхождам насам-натам с мръсно яке. Няма да купувам друго яке.

                    Направих си кафе. Преди няколко месеца си бях в България и се заредих с огромни количества кафе 3 в 1. Ще имам и за догодина.
                    Бавно започнах да събирам, не бързах. Въпреки всичко в 0730 бях готов, просто не можех да се мотая и да правя нищо. Всъщност мога, но само на работното си място, но това май всеки го може.

                    На излизане от къмпинга се разминах с една лисица. Помахахме си и всеки продължи по пътя си.

                    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:222.jpg
Прегледи:1
Размер:520.6 КБ
ID:5796680

                    Атакувах Independence Pass отново. За да бъда изчерпателно точен, за трети път през последните 4 седмици.
                    Ако можех да завидя на себе си в този момент, щях да се изпъпча от завист.
                    Страхотия, прохода беше само мой. Живота като, че ли спря, аз, мотора и фантастичните Rocky Mountains.
                    Това трябва да се изживее, нито снимки, нито думи могат да опишат момента.

                    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:223.jpg
Прегледи:1
Размер:382.5 КБ
ID:5796681

                    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:224.jpg
Прегледи:1
Размер:398.2 КБ
ID:5796682

                    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:225.jpg
Прегледи:1
Размер:712.4 КБ
ID:5796683

                    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:226.jpg
Прегледи:1
Размер:421.9 КБ
ID:5796684

                    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:227.jpg
Прегледи:1
Размер:473.1 КБ
ID:5796685

                    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:228.jpg
Прегледи:1
Размер:562.7 КБ
ID:5796686

                    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:229.jpg
Прегледи:1
Размер:697.7 КБ
ID:5796687

                    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:230.jpg
Прегледи:1
Размер:584.2 КБ
ID:5796688

                    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:232.jpg
Прегледи:1
Размер:453.2 КБ
ID:5796690
                    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:231.jpg
Прегледи:1
Размер:655.4 КБ
ID:5796689

                    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:233.jpg
Прегледи:1
Размер:414.1 КБ
ID:5796691

                    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:234.jpg
Прегледи:1
Размер:699.4 КБ
ID:5796692

                    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:235.jpg
Прегледи:1
Размер:279.7 КБ
ID:5796693

                    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:236.jpg
Прегледи:1
Размер:454.9 КБ
ID:5796694

                    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:237.jpg
Прегледи:1
Размер:358.2 КБ
ID:5796695

                    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:238.jpg
Прегледи:1
Размер:178.3 КБ
ID:5796696

                    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:239.jpg
Прегледи:1
Размер:416.7 КБ
ID:5796697

                    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:240.jpg
Прегледи:1
Размер:472.8 КБ
ID:5796698

                    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:241.jpg
Прегледи:1
Размер:495.2 КБ
ID:5796699

                    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:243.jpg
Прегледи:1
Размер:419.5 КБ
ID:5796700

                    В 0830 бях в Twin Lakes.
                    Бях изправен пред дилема, да завия в ляво и да хвана прекия път за в къщи през I70, или да завия в дясно и да повторя Guanella Pass.
                    Решението да завия на дясно беше едно от най-трудните решения в съзнателният ми живот.
                    След 30 минути бях в Buena Vista. Реших да се поглезя с нормална закуска-яйца, бекон, препечен хляб.

                    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:244.jpg
Прегледи:1
Размер:615.2 КБ
ID:5796701

                    Трафикът към Fairplay беше ужасен, явно туристическия сезон се събуждаше след големите дъждове и всички бяха на път.

                    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:245.jpg
Прегледи:1
Размер:295.1 КБ
ID:5796702

                    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:246.jpg
Прегледи:1
Размер:391.3 КБ
ID:5796703

                    Атакувах Guanella Pass, това беше последният къдрав път за пътуването и се надявах да няма трафик за да си взема подобаващо довиждане със Скалистите Планини.
                    Върхът беше претъпкан с коли, явно от там започваха някакви пешеходни маршрути, но пътя за мен беше пуст.
                    Разминах се със стадо диви кози и няколко сърни. Перфектно завършване на престоят ми в Колорадо.

                    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:247.jpg
Прегледи:1
Размер:667.7 КБ
ID:5796704

                    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:248.jpg
Прегледи:1
Размер:336.1 КБ
ID:5796705

                    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:249.jpg
Прегледи:1
Размер:667.4 КБ
ID:5796706

                    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:250.jpg
Прегледи:1
Размер:571.3 КБ
ID:5796707

                    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:251.jpg
Прегледи:1
Размер:343.3 КБ
ID:5796708

                    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:252.jpg
Прегледи:1
Размер:522.3 КБ
ID:5796709

                    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:253.jpg
Прегледи:1
Размер:761.0 КБ
ID:5796710

                    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:254.jpg
Прегледи:1
Размер:605.7 КБ
ID:5796711

                    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:255.jpg
Прегледи:1
Размер:567.4 КБ
ID:5796712

                    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:256.jpg
Прегледи:1
Размер:717.4 КБ
ID:5796713

                    След 45 минути бях в Georgetown. Честно казано можех да прекарам още няколко часа в планината, но за мен планът беше преизпълнен. Време беше да се прибирам у дома и да започна подготовката за следващото пътуване.
                    Скочих на I70.

                    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:257.jpg
Прегледи:1
Размер:404.6 КБ
ID:5796714

                    Не след дълго бях в Небраска, скуката започна, а с нея се появи и вятърът. А той беше БРУ-ТА-ЛЕН, брутален.
                    Задуха ме косо от дясно, едвам удържах мотора. Разхода на гориво падна от 45 мили/галон на 26.
                    Включих се на автопилот, стиснах зъби и започнах отхвърлянето на мили.

                    Обикновенно за мен това е и момента за равносметка и анализ на това което оставях зад гърба си.
                    Замислих се дали направих грешка като избрах за спътници Фил и Анди. Определено не. По-скоро грешката беше, че тръгнахме за Колорадо, а не намерихме някаква нова, по-близка дестинация, която да отговаря на подготовката, екипировката и възможностите им.
                    Другата грешка която допуснах, беше че не им обърнах внимание да се погрижат малко по-интензивно за физическото си състояние 2-3 месеца преди тръгването и да влязат в малко по-приемлива физическа форма. И не на последно място не бях достатъчно настоятелен относно осигуряване на малко по-надеждна екипировка.
                    Въпреки всичко, се радвам, че дойдоха. В мномента в който им дойде нанагорно, си тръгнаха, точно както се бяхме разбрали в началото.
                    Дали ще пътувам отново с тях? Едва ли. Силно се съмнявам, че можем да уеднаквиме приоритетите си и действаме в синхрон при тези пътувания, те просто търсеха нещо друго.
                    След като се прибрах, Фил ми каза, че мислят догодина да отидат то Нешвил, да си вземат хотел и няколко дена да обикалят баровете и да слушат кънтри музика. Аз съм бил поканен също.
                    По-скоро не, но мерси за поканата.

                    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:258.jpg
Прегледи:1
Размер:306.6 КБ
ID:5796715

                    В 7 бях в Lexington Nebraska. С палатки не ми се разправяше. Взех мотел.
                    Индиеца на рецепцията заразправя как е живял в Илиноис 13 години, но му станало много скъпо и се преместил в Небраска. Според него заплатите били същите, но живота бил много подостъпен.
                    Казах му да не ме навива. Аз ще се местя или в Колорадо или в България, което дойде първо.
                    От бензиностанцията отсреща взех едно парче пица и две бири.
                    Заваля порой.
                    The only thing moving after WWIII will be cockroaches and V-Strom 650.

                    Коментар


                    • #25
                      От: Plan B

                      Браво ! Пожелавам още безброй успешни пътешествия !

                      Коментар


                      • #26
                        От: Plan B

                        Ден 8ми, 28 Юли.
                        700 мили.

                        Станах в 6, за 30 минути бях готов. На рецепцията имаше някакви студени кексчета за закуска и най-безвкусното кафе, което бях опитвал.
                        Облякох екипа за дъжд, небето беше сиво, днес щеше да бъде дълъг ден.

                        Натиснете снимката за да я уголемите

Име:259.jpg
Прегледи:1
Размер:251.4 КБ
ID:5796736

                        Натиснете снимката за да я уголемите

Име:260.jpg
Прегледи:1
Размер:187.1 КБ
ID:5796737

                        От къщи ме деляха 700 мили.
                        Включих на режим отхвърляне на мили и полетях на изток.
                        След 10 часа бях пред нас.
                        Една седмица, 3200 мили и приключението приключи.


                        Ще си позволя да пусна един линк към последната част на същият пътепис, който прочетохте току що, но в моят блог.
                        Правя го защото въпреки добрата кауза, пътеписа завършва с още нещо което е в разрез с правилата на форума и по всяка вероятност ще бъде изтрито ако го напиша директно тук.
                        Бъдете здрави и до нови срещи, където и да са те.

                        https://mitko69mtcorner.blogspot.com.../plan-b-3.html
                        The only thing moving after WWIII will be cockroaches and V-Strom 650.

                        Коментар


                        • #27
                          От: Plan B

                          Отново страхотен пътепис и увлекателен разказ.

                          След всяко твое приключение се хващам, че ровя в обявите за мотори с дни наред.

                          Коментар


                          • #28
                            От: Plan B

                            Аз се чудя като си взема едно кабрио и потегля към тия места дали ще ми се схване врата от студа на дьрти години

                            БЛАГОДАРЯ за споделеното
                            TOYOTA SEQUOIA ‘11
                            W140 S420 '99

                            Коментар


                            • #29
                              От: Plan B

                              Първоначално публикуван от BENZBOSS Преглед на мнение
                              Аз се чудя като си взема едно кабрио и потегля към тия места дали ще ми се схване врата от студа на дьрти години
                              Шаловете ли забраниха там при вас?

                              Коментар


                              • #30
                                От: Plan B

                                БЛАГОДАРЯ за споделеното!
                                Бъдете живи и здрави!

                                Коментар

                                Активност за темата

                                Свий

                                В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

                                Най-много потребители онлайн 8,787 в 16:37 на 21-06-23.

                                Зареждам...
                                X