Обява

Свий
Няма добавени обяви.

За дългия живот на вещите

Свий
Темата е затворена.
X
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • #31
    От: За дългия живот на вещите

    Aз пък се нагледах на бъгави модернизми, и си кютам старите машини докато се разпаднат.
    Не ща колата ми да отказва да запали ако се счупи датчика на гумата, да речем.
    Хеле пък дето не се сменя батерията на смартфон за 1800 лева, и за капак почват да ти спъват процесора, като излезе новия Айфон...
    Хич не го виждам като прогрес това, и дето слагат часовници в електрониките да се чупят на определена дата.

    Коментар


    • #32
      От: За дългия живот на вещите

      Първоначално публикуван от Vlado_Ts Преглед на мнение
      Първата ми кола след 10-ти беше W123 200D . Разликата с москвича и жигулата дето бях карал преди : от земята до небето .
      Обаче след известно време ми се стори слаб и му мушнах един мотор 300D. Разликата между 200 и 300 : пак от земята до небето. Убаво , ама гОри ( с моя десен крак 9-10 /100 . Минах на две 190-ки . Бензинова и дизелова , в зависимост от конюнктурата в цената на горивото .
      До тук : все милионници. Обаче пък немат климатици и ABS. Аре скачам на един Е320 cdi ,дето си има всичко .Разликата с предходните пак от земята до небето . Благодарение на айдуците не можах да му се порадвам много ...
      Сега поддържам две "Ц-едки" : 150td и бензинов 200 компресор . По-икономични от предходните , с климатик и ABS , с десния крак ме залепят за седалката . Обаче пък са с по 5 скорсти , немат ESP , бас-туба , сензор за дъжд , круиз контрол и разни други благинки .... и пак се ослушвам , нищо че половин милион км. ги нямат за нищо .

      ПС. ...а на времето кат се качих на 123-та си викам : "Баси , те сега ако някак си ми падне от небето един чисто нов 123 , дето за 2 живота нема да мога да му взема здравето - за друга кола нема и да помисля! "
      Да , ама не !
      .... те така е и с другите вещи . И тук идва ролята на счетоводителите ! В смисъл да дават задание на инженерите какво и колко да изкарва като живот.Щото требе не само да се произвежда , но и да се купува . Иначе нема печалба за производителя.

      Хората непрекъснато искат все по- модерно , все по-удобно и все по-готино .На това му казват "прогрес" . ... което обезсмисля производството на "вечни стоки" . Не че не може .
      Съвсем отделно, вечните стоки струват едни вечни пари. И затова у форумЪТ нещо г класите не ги карат много, като ще даваме примери с цедес.

      Просто казано, потребителя има най-малка сметка от вечни стоки
      И азъ вамъ г~лю: просите и дастсѧ вамъ: ищите, и ωбрѧщете: толцыте, и ωтверзетсѧ вамъ: всѧкъ бо просѧй прiемлетъ, и ищѧй ωбретаетъ, и толкоущемоу ωтверзетсѧ

      Коментар


      • #33
        От: За дългия живот на вещите

        Първоначално публикуван от turtey Преглед на мнение
        ...
        Просто казано, потребителя има най-малка сметка от вечни стоки
        И каква полза имаш от това да не може да си смениш батерията на каквато и да е джаджа? И това с програмираното (буквално накодено в контролера) чупене?

        Коментар


        • #34
          От: За дългия живот на вещите

          Те опростено как работи икономиката - ако парите не се въртят - кУр

          Август месец. Малък град в Южна Франция. Ваканционният сезон е в разгара си, но тъй като вали бизнесът е замрял. Всички са в дългове.
          За щастие един богат турист пристига във фоайето на малкия местен хотел. Поръчва си стая и слага 100 евро на рецепцията, взима ключа и отива да инспектира стаята на горе по стълбите на третия етаж. Хотелиерът взима банкнотата и се втурва към касапина, на който дължи 100 евро. Касапинът взима парите и бяга при доставчика на месо на едро, за да плати дълга си. Доставчикът на едро се втурва при земеделския производител, за да му върне 100 евро за прасетата, които е взел от него преди време. Фермерът триумфално дава 100 евро на месната проститутка, която го обслужва на кредит. Проститутката бързо отива до хотела, тъй като дължи на хотелиера за използвана стая, в която забавлява клиентите си и слага на тезгяха 100 евро и си тръгва.
          В този момент туриста слиза до рецепцията и обявява, че стаята не го задоволява взима 100-те евро и си тръгва.



          И да, преливане от пусто в празно е, ама е като демокрацията - голяма тъпня, но пък нищо по-умно не е измислено
          И азъ вамъ г~лю: просите и дастсѧ вамъ: ищите, и ωбрѧщете: толцыте, и ωтверзетсѧ вамъ: всѧкъ бо просѧй прiемлетъ, и ищѧй ωбретаетъ, и толкоущемоу ωтверзетсѧ

          Коментар


          • #35
            От: За дългия живот на вещите

            Дългият живот на вещите е комплексна работа. Не е само колко ще изкарат, ами и колко ще се опитват хората да изкарат с тях. Малко като въпроса - колко живее едно прасе

            Едно време Ладите караха по 30 години, щото нямаше друго. За толкова време правеха по сто - сто и петдесет хиляди и си сдаваха багажа. А дотогава, като излезеш на балкона, под половината коли стърчат крака. Сега толкова калпави коли надали изобщо има. (Освен тях самите). Доста от сегашните коли, пълни с електроника и набедени за еднодневки, изкарват по половин милион километра без особени грижи. После, ако има кой да се занимава, изкарват и още доста. Ние тук в България го проверяваме непрекъснато, само дето си мислим, че са на 150 хиляди.

            Има и перални, които изкарват по 20 години, и телефони, които изкарват по 10, ама рядко се проверява. Аз изкарах с един Айфон седем години и му трябваше ремонт за 50 лева накрая, когато се развали. Купих си нов, щото му е по-голям екрана и е по-удобен.

            Има доста вещи, които могат да изкарат колкото едновремешните, но и струват толкова, колкото са стрували едно време трайните вещи. Ако си сметне човек колко средни заплати е струвал един ръчен часовник, или едни прилични обувки, или кожено яке и го отнесе към сегашната средна заплата, ще се окаже, че към момента нещата не са толкова зле. Ако пък сметне колко средни заплати е струвала нова Лада едно време, и го прибута към наши дни, тогава да видиш цирк.

            Даже по-евтино излизат от едно време, ама като сравни с евтините варианти, човек се отказва. Много често няма смисъл от вечни неща. Те си остаряват морално и се сменят много често по тая точно причина. А и ние не сме вечни.
            Последно редактирано от nissan_gr; 31-07-18, 12:33.

            Коментар


            • #36
              От: За дългия живот на вещите

              Аз докато го изпратя и те хората го написали в няколко варианта. Което само показва, че топлата вода се ползва на много места

              Коментар


              • #37
                От: За дългия живот на вещите

                И аз нещо като Владо, като взех книжка ми купиха Лада 1600, 23 годишна, изкара 2 години на моето каране тогава, купих си 1500S, 1985 г. - ей кеф, фаровете светят в пътя, няма дупки на пода и други "благини". Последната година студент започнах работа, купих си Вектра А, 2 л. бензин, ей самолет, пътуваш удобно, абе виках си глей хората от 20 години как пътуват. Карах я 6 години, ама няма климатик, айде взех 124-ката. Нея ще я сменям по други причини - побеля ми главата от електрики, явно годините си казват своето. Пък и вече няма кой да ги прави, все по-често чувам - ми тя вече много стара. Постоянно се явяват дребни проблеми, ама 3 дена се лъжем с някой майстор кога да я закарам, 5 дена седи при него, само това ми е достатъчно. Напролет ще видим, ама май ще взимам някоя с найлоните, правена от счетоводител, абе ако ще и ТРЗ-то да я е правил, карам докато е в гаранция и следващата. Иначе 124-ката ми стига като екстри и показатели, но вече остаря. Искам свястна музика, климатик, да върви прилично, автомат. Ще го мисля догодина.
                Ford Maverick II 2.3 XLT
                Ford Mondeo MK5

                Коментар


                • #38
                  От: За дългия живот на вещите

                  Първоначално публикуван от turtey Преглед на мнение
                  ...
                  Август месец. Малък град в Южна Франция. Ваканционният сезон е в разгара си, но тъй като вали бизнесът е замрял. Всички са в дългове.
                  За щастие един богат турист пристига във фоайето на малкия местен хотел. Поръчва си стая и слага 100 евро...
                  Аха, имало значи кой да се връзва на тия лафове, като оня дето ако се обезцени лева щяло да бъде добро за теб. Щото ставаш по-конкурентноспособен, когато обеднееш...
                  То хубаво все нови неща да търкаляш, не го отричам, ама зависи как си плащаш тоя лукс. Щото ако минава през ранно ставане и 2 пъти на ден трафик - на мен тая цена ми се види твърде висока.
                  И дето разправя Гагич, че по-ефикасно било да си бачкаш само твоята работа, не да си сменяш накладките. И току виж - неусетно си станал придатък към работното си място, биоробот един вид! Жива машина, дето изпълнява определено действие по определен от някого начин, това докато и ако изобщо добуташ до пенсия. После става още по-трагично с нашите символични пенсии.
                  Все си мисля, че Господ е имал малко по-изящни планове как да си прекарваме живота на белия свят. Дал ни е едно нещо между ушите, дето може и да мисли понякога. Всички корпорации дето съм бил са били против мисленето на работното място. Като почнат от детската градина и до пенсия всячески се мъчат да ти нядянат хомота, и твоето виждане по въпроса не се толерира.
                  В момента ремонтирам пералнята, и до довечера ще съм 3 надници напред! Богатия турчин няма да успее да ми продаде новото си Беко, дето на него му стъпва на 200 лева, пък ми го продава за 450. Бачкерите като мен и като неговите работници изобщо не участваме в тоя кръговрат, дето го е цитирал Търтьо.
                  Последно редактирано от Ivan Terziev; 31-07-18, 12:48.

                  Коментар


                  • #39
                    От: За дългия живот на вещите

                    Иванчо, можеш да четеш Маркс, или пък Кейнс.

                    Те пак казват същото накрая де, но гарнирно със соц глупотевини
                    И азъ вамъ г~лю: просите и дастсѧ вамъ: ищите, и ωбрѧщете: толцыте, и ωтверзетсѧ вамъ: всѧкъ бо просѧй прiемлетъ, и ищѧй ωбретаетъ, и толкоущемоу ωтверзетсѧ

                    Коментар


                    • #40
                      От: За дългия живот на вещите

                      Първоначално публикуван от turtey Преглед на мнение
                      Иванчо, можеш да четеш Маркс, или пък Кейнс.

                      Те пак казват същото накрая де, но гарнирно със соц глупотевини
                      Дори ме подсети, че скоро не съм гледал какво е пуснал чичко Ричард Улф. Мнението му за тия неща съвпада с моето. Хеле пък за кредитите има брилянтни и унищожителни критики. Нямам неговото дар-слово.
                      Не съм забелязвал като се вдигне оборота на завода да са вдигнали заплатите. Почнахме с 500 изделия на ден, вдигнахме ги на 3500. Наградата ни беше повече работа, и нищо повече. Печалбата отиде за бонуси на началството. Виж, може да са налели нещо в икономиката на супер луксозните стоки, ма за нас - к@р!

                      Коментар


                      • #41
                        От: За дългия живот на вещите

                        Дар словото не гарантира правдивост. Хитлер е бил блестящ оратор и инфлуенсър (баси яката дума)
                        И азъ вамъ г~лю: просите и дастсѧ вамъ: ищите, и ωбрѧщете: толцыте, и ωтверзетсѧ вамъ: всѧкъ бо просѧй прiемлетъ, и ищѧй ωбретаетъ, и толкоущемоу ωтверзетсѧ

                        Коментар


                        • #42
                          От: За дългия живот на вещите

                          Първоначално публикуван от Ivan Terziev Преглед на мнение
                          Бачкерите като мен и като неговите работници изобщо не участваме в тоя кръговрат, дето го е цитирал Търтьо.
                          Участвате, участвате. Сега, дали случайно или нарочно не го осъзнавате - друг въпрос. Изхода от това е да живееш самодостатъчно в пещера, без контакт с никой.
                          Интернет експлорър: Безплатно предоставян от Майкрософт тул за сваляне на браузер по избор.

                          Коментар


                          • #43
                            От: За дългия живот на вещите

                            Първоначално публикуван от turtey Преглед на мнение
                            Те опростено как работи икономиката - ако парите не се въртят - кУр
                            ...
                            Бъркаме щатите.

                            Така работи не икономиката, а финансовата система - когато работи зле. И понеже работи зле, местните явно са намерили начин - на цената на междуфирмената си задлъжнялост - да си решават въпросите.

                            100-те евро които са се завъртяли са намалили обща задлъжнялост която явно би могла да се реши и без тях. Примерно на сетълмента вечерта в кръчмата - при това без риск да потънат у някого който дължи нещо извън селото.

                            Коментар


                            • #44
                              От: За дългия живот на вещите

                              Първоначално публикуван от Ясен Преглед на мнение
                              извън селото.
                              Май само Северна Корея остана затворено село. Ма нещо и там се разпадат нещата. Отделно че им се наливат външни пари я от кетайците я от Володимирус Магнификус Сине Аналогус
                              И азъ вамъ г~лю: просите и дастсѧ вамъ: ищите, и ωбрѧщете: толцыте, и ωтверзетсѧ вамъ: всѧкъ бо просѧй прiемлетъ, и ищѧй ωбретаетъ, и толкоущемоу ωтверзетсѧ

                              Коментар


                              • #45
                                От: За дългия живот на вещите

                                Първоначално публикуван от sparkybg Преглед на мнение
                                Участвате, участвате. Сега, дали случайно или нарочно не го осъзнавате - друг въпрос. Изхода от това е да живееш самодостатъчно в пещера, без контакт с никой.
                                По запада как е да кажат колегите. Тука с повече работа и ефективност стимулираме пазарът на мерцедесите. Аз нямам такъв. Образно казано някой получи повече стока и печалба, без на мен да плати повече.
                                Ама така де, супер разпалено са ми обяснявали колко било хубаво да се обезцени лева, респ. заплатите и спестяванията ни. По-конкурентни сме ставали. Дори съм се отказал да водя подобни диалози, хората си вярват, и те така! Това, че ще ми се строши пералнята ме прави по-беден, а няма да направи турския работник по-богат. Корпорациите гонят печалба, а разходите за труд са им нещо като минус. Всячески се стараят да го "оптимизират". Парите се завъртат, ама по едни чужди джобове. Черноработника само слуша за затягане на колани. Затуй имаме заплати по-ниски от прага на бедност, при това официално.

                                п.с. Трогателни са приказките, как беднотията е за наше добро! Признавам, много са добри!
                                Последно редактирано от Ivan Terziev; 31-07-18, 13:21.

                                Коментар

                                Активност за темата

                                Свий

                                В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

                                Най-много потребители онлайн 8,787 в 16:37 на 21-06-23.

                                Зареждам...
                                X