Tweet
Първо, но съществено - не стреляйте по пианиста, той толкова си може 
А след оправданието, кратък разказ (по истински случай):
Прасетата го ядат!
Дуранкулак. Не стига, че е незнамкъдеси, ами е бил и в ограничена, гранична зона. Как да не е откъснат от хората, света и всичко останало. Истинска самобитна дуранкулашка цивилизация.... ...Трябва да е било края на 50-те или началото на 60те години. "Света Мария", архаичен товарен кораб, построен преди безброй години вероятно в Германия, плавал под гръцки флаг и чакал своя ред в морето пред Констанца, за да остави товара си от какаови зърна. Тъй като чакането се очертавало дълго и имало поне два-три дни до разтоварването, капитанът взел съдбоносното решение да бъде извършена профилактика на машината, ей така, в морето. Речено - сторено. Разглобили, започнали да почистват частите и механизмите. Внезапно появилата се от нищото черна, бурна черноморска буря нямало как да ги свари по-неподготвени - машината била възможно най-разглобена. Щормът с вятъра и вълните бързо скъсали котвените вериги, а без ход, корабът бил обречен да бъде отнесен върху чакълестия бряг на Дуранкулак. Все пак, нещастието не било пълно - екипажът, макар и с премеждия, се спасил, а дуранкулачани получили неочаквана хуманитарна помощ от морската шир. Само трябвало да отидат и да си вземат, кой каквото му трябва. Казват, че малкото зелени пари в рубката на капитана останали непокътнати - зер не са като нашите, в никоя кръчма няма да ги приемат. Затова пък всичко, което не било здраво закрепено - а скоро и всичко, което било здраво закрепено - поело в неизвестна посока и към нова употреба. Един от по-предприемчивите местни жители пропуснал по-голямата част от забавата. Проспал, по-точно. Като се качил на кораба, на палубата отзад открил прекрасна плячка - резервен винт, голяма и масивна перка от хубав, блестящ, скъп бронз! Тъй като била непосилен товар за носене, той решил, че първо ще я натроши на по-малки парчета. Е да, но има бронз и бронз. Този, от който се правят гребни винтове, не е точно от трошливия. По-скоро е предвидено винтът да оцелее, дори ако закачи пясъка или даже скала. И така , нашият герой застанал до една от големичките лопати на винта, вдигнал тежката вария над главата си и с всички сили я стоварил върху бронзовата повърхност. Тук нещата се развили не по план. Но той всъщност не разбрал това. Чул се звън като от голяма камбана и преди той да проумее какво става, тежкият чук рекоширал право във високото му чело, отбит от твърдия бронз. И човекът проспал корабното мероприятие, събудил се едва след два дни в болница, с чалма от бинтове и главоболие, каквото никой махмурлия не познава. И така, твърде бързо всичко възможно и невъзможно било прибрано от обречения кораб. Така и така е състояние на крушение, защо да се похабява? Но най-важното откритие тепърва предстояло да бъде направено! В хода на операцията един от местните турил в джоба на дрехата една шепа топчета от товара. Никой нямал идея каква е субстанцията, но човекът провел един хитър опит, в резултат на което твърде скоро над селото се понесли сакралните слова: Прасетата го ядат!!! Историята не помни точно колко тона е бил товарът, но за ден-два или три, в трюмовете на заседналото корито вече не можело да се намери и едно зрънце какао, за цяр. Всичко било надлежно отнесено и складирано, с една конкретна цел. И наистина, дуранкулашките гуди месеци наред похапвали с най-голямо удоволствие от странните топчета, а в резултат наддавали твърде доволно, за радост на щастливите корсари. И така, в смях, шеги и шум от хрускане на какаови зърна, изминали няколко месеца. Дошло време свинеразделно. Както се полага в края на всяка година, дуранкулашките гошковци, добре охранени и прекрасно закръглени, минали под ножа. И... ...Тази година била паметна. Капитанът на "Света Мария" я запомнил с това, че загубил своя стар кораб. Дуранкулачани пък я запомнили с това, че месото на отгледаните им с много труд и творчество прасета, имало вкус на млечен свински шоколад. Какаови пръжки. Запомнили годината като онази, в която имали вкъщи купища домашно месо, но тръгнали по съседни села, да купуват месо от чуждите прасета... Днес има останал един очевидец на тази история. Старинен бронзов манометър, произведен от отдавна изчезнала фирма от Хамбург, който някога е отчитал налягането по машините на злополучната "Света Мария". И днес той все още работи, показва налягането в една стара преса, в една стара работилница. И ако човек го доближи достатъчно близо, още сякаш отделя лек мирис на пържола с какао по дуранкулашки....
А след оправданието, кратък разказ (по истински случай):
Прасетата го ядат!
Дуранкулак. Не стига, че е незнамкъдеси, ами е бил и в ограничена, гранична зона. Как да не е откъснат от хората, света и всичко останало. Истинска самобитна дуранкулашка цивилизация.... ...Трябва да е било края на 50-те или началото на 60те години. "Света Мария", архаичен товарен кораб, построен преди безброй години вероятно в Германия, плавал под гръцки флаг и чакал своя ред в морето пред Констанца, за да остави товара си от какаови зърна. Тъй като чакането се очертавало дълго и имало поне два-три дни до разтоварването, капитанът взел съдбоносното решение да бъде извършена профилактика на машината, ей така, в морето. Речено - сторено. Разглобили, започнали да почистват частите и механизмите. Внезапно появилата се от нищото черна, бурна черноморска буря нямало как да ги свари по-неподготвени - машината била възможно най-разглобена. Щормът с вятъра и вълните бързо скъсали котвените вериги, а без ход, корабът бил обречен да бъде отнесен върху чакълестия бряг на Дуранкулак. Все пак, нещастието не било пълно - екипажът, макар и с премеждия, се спасил, а дуранкулачани получили неочаквана хуманитарна помощ от морската шир. Само трябвало да отидат и да си вземат, кой каквото му трябва. Казват, че малкото зелени пари в рубката на капитана останали непокътнати - зер не са като нашите, в никоя кръчма няма да ги приемат. Затова пък всичко, което не било здраво закрепено - а скоро и всичко, което било здраво закрепено - поело в неизвестна посока и към нова употреба. Един от по-предприемчивите местни жители пропуснал по-голямата част от забавата. Проспал, по-точно. Като се качил на кораба, на палубата отзад открил прекрасна плячка - резервен винт, голяма и масивна перка от хубав, блестящ, скъп бронз! Тъй като била непосилен товар за носене, той решил, че първо ще я натроши на по-малки парчета. Е да, но има бронз и бронз. Този, от който се правят гребни винтове, не е точно от трошливия. По-скоро е предвидено винтът да оцелее, дори ако закачи пясъка или даже скала. И така , нашият герой застанал до една от големичките лопати на винта, вдигнал тежката вария над главата си и с всички сили я стоварил върху бронзовата повърхност. Тук нещата се развили не по план. Но той всъщност не разбрал това. Чул се звън като от голяма камбана и преди той да проумее какво става, тежкият чук рекоширал право във високото му чело, отбит от твърдия бронз. И човекът проспал корабното мероприятие, събудил се едва след два дни в болница, с чалма от бинтове и главоболие, каквото никой махмурлия не познава. И така, твърде бързо всичко възможно и невъзможно било прибрано от обречения кораб. Така и така е състояние на крушение, защо да се похабява? Но най-важното откритие тепърва предстояло да бъде направено! В хода на операцията един от местните турил в джоба на дрехата една шепа топчета от товара. Никой нямал идея каква е субстанцията, но човекът провел един хитър опит, в резултат на което твърде скоро над селото се понесли сакралните слова: Прасетата го ядат!!! Историята не помни точно колко тона е бил товарът, но за ден-два или три, в трюмовете на заседналото корито вече не можело да се намери и едно зрънце какао, за цяр. Всичко било надлежно отнесено и складирано, с една конкретна цел. И наистина, дуранкулашките гуди месеци наред похапвали с най-голямо удоволствие от странните топчета, а в резултат наддавали твърде доволно, за радост на щастливите корсари. И така, в смях, шеги и шум от хрускане на какаови зърна, изминали няколко месеца. Дошло време свинеразделно. Както се полага в края на всяка година, дуранкулашките гошковци, добре охранени и прекрасно закръглени, минали под ножа. И... ...Тази година била паметна. Капитанът на "Света Мария" я запомнил с това, че загубил своя стар кораб. Дуранкулачани пък я запомнили с това, че месото на отгледаните им с много труд и творчество прасета, имало вкус на млечен свински шоколад. Какаови пръжки. Запомнили годината като онази, в която имали вкъщи купища домашно месо, но тръгнали по съседни села, да купуват месо от чуждите прасета... Днес има останал един очевидец на тази история. Старинен бронзов манометър, произведен от отдавна изчезнала фирма от Хамбург, който някога е отчитал налягането по машините на злополучната "Света Мария". И днес той все още работи, показва налягането в една стара преса, в една стара работилница. И ако човек го доближи достатъчно близо, още сякаш отделя лек мирис на пържола с какао по дуранкулашки....
Коментар