Tweet
Доста се чудих дали да продължа предишната тема, но реших да пиша в нова.
След като през септември миналата година в Източните Родопи (Кърджалийско) беше невероятна горещина, решихме да разгледаме най-източната част на Родопите в началото на май.
Тръгнахме от София през Маджарово до с. Бориславци на брега на яз. Ивайловград.
Магистрала Тракия от Пловдив на изток ми скъса нервите (карах аз в момента). През два км табели с ограничение 90 км. То и с толкова беше рисковано да се кара при състоянието на асфалта.
След това продължихме по новата магистрала Марица. Приятно изненадана останах от качеството на асфалта и от факта, че на много места имаше отбивки за спиране и почиване - нещо задължително за нормалните магистрали, но не и в Бг.
Но за сметка на това от началото на магистралата до Любимец НЯМА нито една бензиностанция и в двете посоки!
Поради доста завишените цени на горивата по Тракия не бяхме с пълен резервоар, но стигнахме до Харманли, където заредихме в замрялото градче.
От там продължихме на юг към Маджарово. Гаргата (гармина с OFRM картата) реши да ни прекара през един невероятно разбит път, който почти не се вижда на Google maps и няма номер... Странното е, че и чичко Гугъл посочва същия път... (през Златоустово).
Първото впечатление от тази най-източна част на Родопите - много по-зелено и залесено от Кърджалийско. Почти навсякъде има гори, основно дъб. Не са големи дърветата, основно издънкови, но си е гора, а не изгорели тръни и треволяци.
И колкото и да е ниско, но определено си е планина.
Към село Златоустово:
По пътя бяхме планирали да посетим нещо много интересно - Кромлеха при Долни Главанак.
Но първо видяхме Горни Главанак:
И двата Главанака от по-ниско:
Кромлехът се намира много близо от с. Долни Главанак, в западна посока по пътя за Хасково. Има някаква заключена постройка и паркинг, така че няма как да се сбърка. Усвоили са европейски пари, и след това са оставили всичко да се руши.
Има и задължителната информационна табела на паркинга.
Пресича се пътя и пътеката тръгва през едно мостче. Приятно е за ходене, няма стръмно изкачване и за 15 до 30 минути сте горе на хълма, където е кромлеха.
Мостчето е над едно поточе, в което бяха цъфнали миниатюрни бели цветенца.
Важна информация за тези, които ще прочетат това и ще решат да видят кромлеха.
Около пътеката навсякъде е оградено - не знам ливади за косене ли са, или пазят нещо друго, защото в заграденото има и някаква постройка, май каптаж. Оградите са за животните, но на няколко места минават през пътеката.
Какво се прави - при първата ограда има врата, вързана. Отвързва се, минава се през нея и пак се затваря. Продължава се по пътеката. Следващите срещи с оградата да не плашат никого - върви се над оградата и след малко пак се излиза на пътеката. Няма възможност за грешка или загубване.
Излезнахме от гората и на полянка на хълма видяхме кромлеха - един миниатюрен Стоунхендж по българските земи.
Много ме впечатли един хоризонтален камъх на земята. Дали това, което виждате на долната снимка е дело на природата или го е издълбала неизвестна човешка ръка? На никой друг камък няма подобни вдлъбнатити.
Друг камък прилича на глава на животно. Но това вече е работа на природата, не на човек.
Като повечето неща, направени с европейски пари, и това място е зарязано, неподдържано и се руши.
Полупаднала информационна табела, от която не може нищо да се прочете.
И постройката, подобна на беседка, е доста зле пострадала.
Починахме малко на сянка и слезнахме при колата.
Продължихме към Маджарово.
Спускайки се надолу се откриха част от скалите над градчето.
Стигнахме до края на градчето, което е съвсем западнало и обезлюдено след затварянето на мината. Но природата наоколо е много красива. Над Арда величествено се издигат скали, които са дом на много редки птици, включително и на белоглави лешояди.
На края на градчето спряхме за по-дълго да се разходим, погледаме и поснимаме.
Слезнахме и до реката.
Времето напредваше, слънцето слизаше все по-ниско и продължихме към къщата за гости в Бориславци.
Пътят върви над реката и има красиви гледки.
Поредната родопска "щастлива свободна" крава.
На един завой се откри невероятна панорама - поредната извивка на Арда. За съжаление нямам толкова широкоъгълен обектив, за да я хвана цялата в кадър.
И след това Арда продължи да се извива като змия.
Вляво се видя и язовир Ивайловград.
Стигнахме в къщата за гости и се настанихме.
Много симпатични хора. Беше време за вечеря и седнахме на огромна тераса с изглед към язовира. До нас се издигаше гнездо на щъркели и през целия ни престой там им се радвахме.
Селцето беше една огромна щъркелова колония - никога не съм виждала толкова много гнезда на толкова малко място. Явно околконстите на язовира предлагат достатъчно похапване за тези симпатични птици.
След като през септември миналата година в Източните Родопи (Кърджалийско) беше невероятна горещина, решихме да разгледаме най-източната част на Родопите в началото на май.
Тръгнахме от София през Маджарово до с. Бориславци на брега на яз. Ивайловград.
Магистрала Тракия от Пловдив на изток ми скъса нервите (карах аз в момента). През два км табели с ограничение 90 км. То и с толкова беше рисковано да се кара при състоянието на асфалта.
След това продължихме по новата магистрала Марица. Приятно изненадана останах от качеството на асфалта и от факта, че на много места имаше отбивки за спиране и почиване - нещо задължително за нормалните магистрали, но не и в Бг.
Но за сметка на това от началото на магистралата до Любимец НЯМА нито една бензиностанция и в двете посоки!
Поради доста завишените цени на горивата по Тракия не бяхме с пълен резервоар, но стигнахме до Харманли, където заредихме в замрялото градче.
От там продължихме на юг към Маджарово. Гаргата (гармина с OFRM картата) реши да ни прекара през един невероятно разбит път, който почти не се вижда на Google maps и няма номер... Странното е, че и чичко Гугъл посочва същия път... (през Златоустово).
Първото впечатление от тази най-източна част на Родопите - много по-зелено и залесено от Кърджалийско. Почти навсякъде има гори, основно дъб. Не са големи дърветата, основно издънкови, но си е гора, а не изгорели тръни и треволяци.
И колкото и да е ниско, но определено си е планина.
Към село Златоустово:
По пътя бяхме планирали да посетим нещо много интересно - Кромлеха при Долни Главанак.
Но първо видяхме Горни Главанак:
И двата Главанака от по-ниско:
Кромлехът се намира много близо от с. Долни Главанак, в западна посока по пътя за Хасково. Има някаква заключена постройка и паркинг, така че няма как да се сбърка. Усвоили са европейски пари, и след това са оставили всичко да се руши.
Има и задължителната информационна табела на паркинга.
Пресича се пътя и пътеката тръгва през едно мостче. Приятно е за ходене, няма стръмно изкачване и за 15 до 30 минути сте горе на хълма, където е кромлеха.
Мостчето е над едно поточе, в което бяха цъфнали миниатюрни бели цветенца.
Важна информация за тези, които ще прочетат това и ще решат да видят кромлеха.
Около пътеката навсякъде е оградено - не знам ливади за косене ли са, или пазят нещо друго, защото в заграденото има и някаква постройка, май каптаж. Оградите са за животните, но на няколко места минават през пътеката.
Какво се прави - при първата ограда има врата, вързана. Отвързва се, минава се през нея и пак се затваря. Продължава се по пътеката. Следващите срещи с оградата да не плашат никого - върви се над оградата и след малко пак се излиза на пътеката. Няма възможност за грешка или загубване.
Излезнахме от гората и на полянка на хълма видяхме кромлеха - един миниатюрен Стоунхендж по българските земи.
Много ме впечатли един хоризонтален камъх на земята. Дали това, което виждате на долната снимка е дело на природата или го е издълбала неизвестна човешка ръка? На никой друг камък няма подобни вдлъбнатити.
Друг камък прилича на глава на животно. Но това вече е работа на природата, не на човек.
Като повечето неща, направени с европейски пари, и това място е зарязано, неподдържано и се руши.
Полупаднала информационна табела, от която не може нищо да се прочете.
И постройката, подобна на беседка, е доста зле пострадала.
Починахме малко на сянка и слезнахме при колата.
Продължихме към Маджарово.
Спускайки се надолу се откриха част от скалите над градчето.
Стигнахме до края на градчето, което е съвсем западнало и обезлюдено след затварянето на мината. Но природата наоколо е много красива. Над Арда величествено се издигат скали, които са дом на много редки птици, включително и на белоглави лешояди.
На края на градчето спряхме за по-дълго да се разходим, погледаме и поснимаме.
Слезнахме и до реката.
Времето напредваше, слънцето слизаше все по-ниско и продължихме към къщата за гости в Бориславци.
Пътят върви над реката и има красиви гледки.
Поредната родопска "щастлива свободна" крава.
На един завой се откри невероятна панорама - поредната извивка на Арда. За съжаление нямам толкова широкоъгълен обектив, за да я хвана цялата в кадър.
И след това Арда продължи да се извива като змия.
Вляво се видя и язовир Ивайловград.
Стигнахме в къщата за гости и се настанихме.
Много симпатични хора. Беше време за вечеря и седнахме на огромна тераса с изглед към язовира. До нас се издигаше гнездо на щъркели и през целия ни престой там им се радвахме.
Селцето беше една огромна щъркелова колония - никога не съм виждала толкова много гнезда на толкова малко място. Явно околконстите на язовира предлагат достатъчно похапване за тези симпатични птици.
.
Коментар