Tweet
Е, последните 48 часа бяха понаситени. Вчера сутринта в 3.15 слязохме от влака в заспалото Карлово/ който в петък вечер пътува от Варна за там - 48-те започнаха да текат/ и след кафенца на гарата припнахме нагоре. Участъка до баража винаги ме е изтормозвал, особено като съм пътувал цяла нощ с влак /безсъние, бири, мохабети, това-онова/ но сега май бяха ми поникнали още два крака. Въобще не усетих га стигнахме. Спряхме за по-сериозна почивка чак на "Розите" /номинално на два часа и половина от Карлово отстояща/ на чай и приказвахме с голямата Таня поне час. После до Левски също "летяхме" и заради напитки разни още един час артиса....Около обяд бяхме на Дюз-а. Малко след това място за мен настъпи "кризата на средната възраст" едно 40 минути едвам пристъпях и гледах на Ирена гърба. Има и друга причина... Когато от небето загърми на нея и порастват криле/много се страхува от гръмотевици /а на мен, като при бебета от озона - смъртоносно ми се приспива/ А си гърмеше сериозно още тогава. Към 13.30 бяхме на заслон Ботев и щом притворих вратата отвътре, наоколо зверски затрещя и заваля. Аз си поръчах чай и пилешка супа и заспах на масата още седнал с лъжица в уста, почти моментално. Заслонаджията пробоботи някъде от небето, че за спане на масата се таксува допълнително. От градушката изскочиха Роско и Гери и Борко, мокри до кости, но много жизнерадостни. Два часа чакахме да спре дъжда и накрая ни писна, обухме се и ей къде го Ботев. Качихме се по /една нова за мен /,приятно затревена,туфеста пътека, финтирайки душманските колове. Пристигнахме на тур.спалня горе към 17 ч. С почивките ни, дотук от Карлово, се получават осем часа и половина чисто ходене. Другия път Карлово -Тъжа ще се прави явно за веднъж. Туристическата спалня на върха е скромна, без много удобства, но уюта присъства осезателно. Освен това е топло, отговорниците са страхотни хора и барчето е суперзаредено. Мисла, че изкарахме там една впечатляваща вечер... На другата заран потеглихме към хижа Плевен. Обещах си, никога вече да не пристъпям насам без щеки... На хижата изчакахме да се съберем, и айде долу на Мазането при колата на Роско. После от автогарата във В.Търново на един "Етап" и .... Сега е 17 юни 21 ч. пак във Варна.48-те часа изтекоха.
послепис: Жена ми държи да подчертае като сме в района, че недолюбва този връх/Ботев/. На мен като че ли ми е безразличен.Но все се връщаме и връщаме тук...и не омръзва. Сложна работа.
Малко снимки.
Вече сме на "Плевен". Горе се влошава времето, но аз вече не съм там...
послепис: Жена ми държи да подчертае като сме в района, че недолюбва този връх/Ботев/. На мен като че ли ми е безразличен.Но все се връщаме и връщаме тук...и не омръзва. Сложна работа.
Малко снимки.
Вече сме на "Плевен". Горе се влошава времето, но аз вече не съм там...
Коментар