Кучето ми не ме позна

[дядо владо]

От: Кучето ми не ме позна

Нещо не те разбирам. Това е ТВОЕТО куче, което ти храниш, за какъв страх говориш! Това не е сиамска котка в любовен период.

За 20 години живот в къща винаги съм имал кучета. Водеща немска овчарка и присламчили си или родени 1-2-3.
Рекс (чипосан тюнигован фонЕдикой си по паспорт) плавно разви желание да пакости. Примерно съвсем съзнателно се измъква и минавайки зад теб казва "бау", да но 45кг. бау като не очакваш е неприятно, след това може и кафе да ти донесе до следващият път когато отхапа клюна на петела в конфликт кой е по-по-най, и т.н .......веднага след пакостта ако посегна към него е силно агресивен и хапе безпощадно, 30 сек. по късно е отново голямата пухкава играчка.

Енергията дето изпущаш също може да не му харесва твърде.

Подкрепям, това с енергията съм го виждал много пъти по моите кучета - към определени хора са силно агресивни, към други не ( без значение цигани или нецигани ) Имало е случаи когато се прибирам бесен от нещо трето и тогава ме посрещат легнали по корем и само края на опашката потрепва в знак на поздрав, как разбират че "ритуала по посрещането" не трябва да се изпълни, нямам си идея освен нещо енергийно....

Малко по темата.....е напада детенцето на собственика пак във двора...

Виж по-горе ....накрая го убих за да не се стигне до там. Предполагам че е развил някакъв психиатричен проблем.

[chrichri]

От: Кучето ми не ме позна

... Предполагам че е развил някакъв психиатричен проблем.

E...случва се и при хората...

[Чавдар (V93)]

От: Кучето ми не ме позна

... Правилото е кучето да е на каишка и с намордник, когато се движи сред хора. .

Ей, писнало ми е от хора, които говорят за правила, без изобщо не ги познават!

[traktorist]

От: Кучето ми не ме позна

Току що се връщам от вилата.Днес влязох сам при кучето.Жена ми и децата останаха в колата.Кучето веднага ме позна макар, че явно му изглеждам странен.Поиграх малко с него.След като дойде и семейството вниманието му беше привлечено предимно от малките, но и преди беше така.
Важното е че ме позна, аз го отвързах да бяга из двора, после аз го вързах и нахраних(имаме си правила, докато му сипвам стои на страна и чака да му дам знак да почне да яде).Всичко се случи както трябва въпреки че видимо е озадачен от промененият ми глас.

[Roninn]

От: Кучето ми не ме позна

Аз имам освен Пит бул и чудесен лабрадор.

И двете кучета познават по звука на колите ми че съм аз,а те са 4-5 бр.Започват да поздравяват през две врати и един двор и две огради,едната плътна,около 30 метра са от паркинга.Какво остава да се появя и да не ме познаят?Живея на такова място,че всички местни като минават пред нас,намаляват под 40 км.на главен път.Причината е че почти денонощно ме охранява я патрулка на КАТ,я отряда на сигма и спират наред.Излезна ли на двора,получавам едно бау за предупреждение че те са отпред.

[slowtraveler]

От: Кучето ми не ме позна

Roninn, съпругата е по-предвидима, и кучето я усеща и познава през няколко етажа като се прибира от работа... По един и същ период от деня... Но промени ли се стереотипа - кучето се обърква...
А за кола, мотор и т.н. - то и аз познавах баща ми като се прибира с моторетката през два квартала

[сто]

От: Кучето ми не ме позна

Изкушавам се да разкажа с няколко думи за една каракачанка. Три години по около 330-350 пъти на година минаваме с моя пес покрай двора и. По почти едно и също време вечер или час-два разлика зимата и лятото. Женска е, лая ни настървено първия месец, после кучешките бисквитки свършиха перфектна работа и от тогава скимти или лае радостно далеч преди да ни е видяла, чакайки си лакомството вече директно от ръка през оградата. Сутрин маршрута ми е друг, но преди седмица ме ухапа щъркела и една неделна сутрин реших да мина по вечерния маршрут, че е по-дълъг пък не бързах за никъде. Слънцето още го нямаше, но пък се беше почти съмнало. Кучката спеше пред колибата и въобще не ни усети. Подвикнах и, както го правя всяка вечер, и посегнах да и дам бисквитка, но диването така се стресна и се спусна със лай към мрежата, че едвам сварих да си прибера ръката. Очаквах да ни подуши и да си промени настроението, но не се случи - продължи да ни облайва та чак нашият мухльо изправи косъм зад врата, изненадан от реакцията и. Отминахме. Вечерта като минахме пак покрай нея, все едно нищо не беше се случило и всичко си беше както всяка вечер.

[ezhko]

От: Кучето ми не ме позна

Ей, писнало ми е от хора, които говорят за правила, без изобщо не ги познават!

Нямам предвид наредба Номер 10. Според която например кучетата водачи на слепи (провел съм на две такива началния курс на дресировка) са освободени от изискването да носят намордник. Не и според правилата за дресиране и използване на такива кучета, преведени от руски и немски и използвани и в България. И не защото специално селектираните лабрадори или голдъни ще тръгнат някога да хапят когото и да било. А за да не се създават излишни (макар и необосновани) притеснения в останалите хора.

Колкото до булонки и т.н. под 10кг. Отпадането на изискването за намордник при тях е свързано с две други условия: че нямат място на детски площадки и че бидейки леки лесно ще бъдат удържани от стопаните си, ако тръгнат да бягат. В описания случай по-горе случай кучето е било отвързано и вероятно в близост до детска площадка.
Но даже при вързан мъник, безбройни са случаите на обезобразени деца именно от мъници. Мъниците са страхливи и оттам лесно агресивни. Поради което и правилото споделяно от повечето кинолози, независимо от големината и породата на кучето, сред хора същото се води на къс повод и с намордник.
Останалото е невежо и безотговорно поведение. Никой не е длъжен да търпи "любовта" на непознато куче и да се стреми да разбира проявите му.

[s_s1]

От: Кучето ми не ме позна

Нашата малка кучка вълкодавка винаги ходи без намордник и без повод. Много от форума я познават и са изпитали необузданата й агресия лично. Не е дресирана, но до сега до кръв е захапала само един приятел, който я настъпа без да иска. В другите случаи винаги посяга да захапе, но не захапва и ако й подадеш ръка, за да я захапе, извива глава на страни и продължава да се зъби и лае.
Да я вържа на къс повод със строг нашийник и да и сложа намордник ли?

П.П. За надморник мислим да използваме кошничка от тапа на шампанско.

[сто]

От: Кучето ми не ме позна

Кучето ни ходи обикновено без повод и без намордник, но видя ли деца или възрастни които замръзват още като го мернат, веднага го вързвам и го държа на къс повод. Никого няма да ухапе, но е добре да се уважават страховете на другите.

[Чавдар (V93)]

От: Кучето ми не ме позна

Нямам предвид наредба Номер 10. ...Поради което и правилото споделяно от повечето кинолози, независимо от големината и породата на кучето, сред хора същото се води на къс повод и с намордник.
Останалото е невежо и безотговорно поведение. Никой не е длъжен да търпи "любовта" на непознато куче и да се стреми да разбира проявите му.

В страната има действащо законодателство, съгласно което използването на намордник е задължително само за агресивни кучета. Като при това е разписано и що е то "агресивно куче". Същата работа - и в наредбата за домашните животни на Столична община (която в частност ме касае мен). От там нататък всякакви мрънкалници, според които всяко куче, попаднало пред очите им, трябва да е с намордник, са свободни да вървят "куда нибудь подальше" ...

Когато някой започне да ми обяснява, че "по закон" кучето трябвало да бъде с намордник, винаги го питам може ли да ми каже за кой точно закон или наредба става въпрос. Не за конкретен текст, а поне името на нормативния документ дали знае. В 100% от случаите скандалджиите не са в състояние да дадат отговор, просто защото НЕ познават нормативната уредба. Та така за невежеството ...

А иначе напълно съм съгласен, че "Никой не е длъжен да търпи "любовта" на непознато куче и да се стреми да разбира проявите му". Но пък и никой не е длъжен да търпи нечии фобии или истерии.

[Ясен]

От: Кучето ми не ме позна

Мога да ви отделя вечната война между отвързаните кучета и уплашените хора в друга тема.

Оригиналната беше значително по-интересна и примерно аз искам да прочета впечатленията на повече хора по нея.

[Ivan Terziev]

От: Кучето ми не ме позна

Мога да ви отделя вечната война между отвързаните кучета и уплашените хора в друга тема.

Оригиналната беше значително по-интересна и примерно аз искам да прочета впечатленията на повече хора по нея.

Казана дума - хвърлен камък! Очаквам новата тема. Аз лично не съм от особено уплашените, ама вече дори селата станаха на зверилник.

[Чавдар (V93)]

От: Кучето ми не ме позна

... Оригиналната беше значително по-интересна и ...

Тя оригиналната е ясна. Стопанинът се връща след отсъствие с променен външен вид, глас и мирис. Нищо чудно в това кучето да не го познае. Още повече, че от собственици на такава порода съм чувал приказки от рода на "Като си сменя дрехите и не ме познава в първия момент" или "За времето, което му трябва да те познае, вече ти е скочил" .

И на други кучета се случва. Моят понякога, като му възникна внезапно с по-силно променен външен вид (примерно с предпазна маска на главата) в първия момент може да излае като на външен човек и после тича да се извинява за грешката.

[slowtraveler]

От: Кучето ми не ме позна

В страната има действащо законодателство, съгласно което използването на намордник е задължително само за агресивни кучета....

Това се определя на местно ниво с Наредба...
Ето например цитат от Наредбата за обществен ред на Варна:

Чл. 21. (1) Собствениците на домашни животни /кучета и котки/ са длъжни:
...
3. Да разхождат кучето си с нашийник и повод, а едрите породи с тегло над 10 кг. и агресивни кучета с намордник. Забранява се насъскването на кучета спрямо хора и други животни.

За София правилата са други..
Щеше да ми е интересно да разхождам котарака, дето бе станал 11кг с намордник