Tweet
Темата става и за раздел "Разходки около София" 
защото действието в по-голямата си част се развива на десетина километра от българската граница и на 12 км. от Великия град Годеч. 
А и по селцата там, където са останали хора, ако ги поздравиш с "Добри дАн", те ти отвръщат "Добър ден!". И България я наричат "България", а не "Бугарска". Отдавна завистливо съм поглеждал покрай табелите "Парк природе Стара планина" по пътя Цариброд-Пирот и все си казвах "Абе, някой ден, трябва да се поразходим тука". Накрая назря моментът. Въпросният природен парк е замислен като "Пиротска Витоша" с "Градско Скиjaлиште" например и е както достатъчно благоустроен, така и достатъчно див. Повечето пътища се оказаха асфалтирани и поддържани, другите - проходими... пеша 
Но се посещава малко от предимно местни туристи, на "баш-сърбите" им идва далечко на изток. На нас пък ни е доста близо на запад и ако не е границата (в петък, 01.06. кесихме 2 часа 
) бих ходил всеки уикенд.
Първото място, което посетихме с жена ми е "Каньонът на Росомачката река" или "Славиньско грло". Намира се до несъществуващото вече (макар и не отписано още официално) село Росомач, изниква от нищото и представлява според местните информационни табели идеален пример за юрски пластове, намирали се някога на дъното на море. Нищо и никаква рекичка е издълбала каньон в тези пластове в продължение на хиляди години. Явно лесно и бързо се стига и от Цариброд (Димитровград), но не посмях да се доверя на GPS-а, който при предишно ходене ни извъртя номер и затова предпочетохме подробно описания път през Пирот. Стига се до село Славиня и на мегдана му има беседка, покриваща каптаж - до нея рекламна табела на въпросното "Грло", която ни спаси от тумба свръх-подозрителни жандармеристи, които не знаеха за тази забележителност и на всичкото отгоре не говореха на разбираем за нас сръбски - явно бяха командировани от на майната си, да ловят "бежанци". От въпросната беседка-каптаж има и стрелка с надпис "Грло". Лек черен път, първо калдъръмена улица, около 1,7 км. минава през живописни (и окосени 
) полянки:
Покрай това странно нещо (от другата страна се оказа просто строеж на вила или ексцентрична къща):
Има и туристическа маркировка и периодични табели колко (кило)метра остават. Накрая се стига до кът за отдих със стара воденица:
И точно зад воденицата е каньонът. Определено си струва да се види:
защото действието в по-голямата си част се развива на десетина километра от българската граница и на 12 км. от Великия град Годеч. А и по селцата там, където са останали хора, ако ги поздравиш с "Добри дАн", те ти отвръщат "Добър ден!". И България я наричат "България", а не "Бугарска". Отдавна завистливо съм поглеждал покрай табелите "Парк природе Стара планина" по пътя Цариброд-Пирот и все си казвах "Абе, някой ден, трябва да се поразходим тука". Накрая назря моментът. Въпросният природен парк е замислен като "Пиротска Витоша" с "Градско Скиjaлиште" например и е както достатъчно благоустроен, така и достатъчно див. Повечето пътища се оказаха асфалтирани и поддържани, другите - проходими... пеша Но се посещава малко от предимно местни туристи, на "баш-сърбите" им идва далечко на изток. На нас пък ни е доста близо на запад и ако не е границата (в петък, 01.06. кесихме 2 часа ) бих ходил всеки уикенд. Първото място, което посетихме с жена ми е "Каньонът на Росомачката река" или "Славиньско грло". Намира се до несъществуващото вече (макар и не отписано още официално) село Росомач, изниква от нищото и представлява според местните информационни табели идеален пример за юрски пластове, намирали се някога на дъното на море. Нищо и никаква рекичка е издълбала каньон в тези пластове в продължение на хиляди години. Явно лесно и бързо се стига и от Цариброд (Димитровград), но не посмях да се доверя на GPS-а, който при предишно ходене ни извъртя номер и затова предпочетохме подробно описания път през Пирот. Стига се до село Славиня и на мегдана му има беседка, покриваща каптаж - до нея рекламна табела на въпросното "Грло", която ни спаси от тумба свръх-подозрителни жандармеристи, които не знаеха за тази забележителност и на всичкото отгоре не говореха на разбираем за нас сръбски
- явно бяха командировани от на майната си, да ловят "бежанци". От въпросната беседка-каптаж има и стрелка с надпис "Грло". Лек черен път, първо калдъръмена улица, около 1,7 км. минава през живописни (и окосени ) полянки: Покрай това странно нещо (от другата страна се оказа просто строеж на вила или ексцентрична къща):
Има и туристическа маркировка и периодични табели колко (кило)метра остават. Накрая се стига до кът за отдих със стара воденица:
И точно зад воденицата е каньонът. Определено си струва да се види:
Прикачени файлове
Имаше четири километрични опашки от коли, хората се нареждаха "по избор", без да знаят, че накрая... 4-те опашки се сливат в една, защото само едно гише работеше 
- проникна в олтара... Но гръм не последва и не я порази нищо 
Има и дуньевача, ама, 
Коментар