Западна Стара планина (сръбската част)

[Bogoljub Gagic]

От: Западна Стара планина (сръбската част)

Скалната църквица отвътре:

[Bogoljub Gagic]

От: Западна Стара планина (сръбската част)

При посещението ни в мартенските снегове попаднахме на табела "Црни бор. Владикине плоче". Тръгнахме натам, но заради хлъзгавицата стигнахме до Църния бор (който според ученото от мен в училище е "бял бор" ). Ето така:

[Bogoljub Gagic]

От: Западна Стара планина (сръбската част)

"Църния бор" се оказа дърво на... гробището на село Рсовци. С какво толкова бе забележителен, не стана ясно:

















Обаче оттогава ме облада фикс-идеята да посетим въпросните "Владикини плочи", БЕЗ въщност ДА ЗНАЕМ КАКВО ТЪРСИМ. Попрочетохме тук-там, хубава местност, ждрело, ама все на сръбски, та явно по схемата "този език го знаем" не сме разбрали за какво иде реч. Затова като поизсъхна времето, направихме втори заход към въпросните "Плочи":

[Bogoljub Gagic]

От: Западна Стара планина (сръбската част)

Пътят в един момент, естествено, свърши (поне според нашите понятия за път) и продължихме пеша. Дребно овчарско кученце си заряза стадото и се лепна за нас като придружител. Интересни скали се наблюдаваха от пътя, но това не бяха въпросните "Плочи", пътят ги подминаваше:









edit: Снимките нещо почнаха да се губят. Ще пробвам по схемата "прикачени файлове".

[Bogoljub Gagic]

От: Западна Стара планина (сръбската част)

Кучето, за разлика от нас, бодро се охлаждаше, където намери.






Тази табела яко ни заблуди. После я "изследвахме" и установихме, че не е просто "гътната", ами е пренесена отнякъде и захвърлена тук. На всичкото отгоре картата ѝ беше избеляла и нищо не се разбираше. Следвайки посоката на стрелката ѝ и някаква туристическа маркировка, един час се катерихме нагоре и сме минали НАД въпросните плочи.



След като решихме, че това тук едва ли са "плочите"-атракция, заслизахме обратно:

[gabocvet]

От: Западна Стара планина (сръбската част)

Не ти се виждат снимките!

[Bogoljub Gagic]

От: Западна Стара планина (сръбската част)

Не ти се виждат снимките!

Положих някакви усилия, сега би трябвало да се виждат, макар и не така добре подредени.

[Bogoljub Gagic]

От: Западна Стара планина (сръбската част)

Върнахме се и продължихме по другия път. Попаднахме на двама байчовци, които косяха трева с керосинова косачка от "Деветстотин и Балканската". Такова, изгасиш ли го - няма палене, затова ги изчакахме да се приближат, после дружно се отдалечихме от косачката и с крясъци се разбрахме, че този път сме в правилната посока но (беше към 15 ч. сръбско време) "няма да имаме време да посетим Плочите" Продължихме покрай реката (т.нар. река Височка, приток на Нишава):





Но нагазихме в супер-висока трева (почти човешки ръст), в която подозрително щъкаха някакви животни (а по-нагоре видяхме тумби новоизлюпени змийчета ). За капак на всичко прикалъмисалото се към нас куче нещо също се шашна и почна да се плете в краката ни, с което допринесе за хм-м-м "дискомфорта" на г-жа Гагич.

[Bogoljub Gagic]

От: Западна Стара планина (сръбската част)

Накрая видяхме това:





Но си беше буквално непристъпно заради гадните треволяци (то не беше трева, не беше и коприва, но нещо с много трънчета като кукички





Не сме пещерняци, решихме, че няма смисъл да се бутаме... Но после отворихме "Гугъл мапс" и що да видим Нещо като пещера "Проходна" при Карлуково:

[Bogoljub Gagic]

От: Западна Стара планина (сръбската част)

Явно ще трябва да се ходи пак, но в сезон, когато няма такива шубраци.

[Bogoljub Gagic]

От: Западна Стара планина (сръбската част)

Пак географски, не и хронологически на нашите разходки (отидохме на следващия ден) между хотела при "Градското скиjалиште" (лека ски-писта с "паничков" влек и инфраструктура за изкуствен сняг) и Титова чешма (бая се изкуших дали да я снимам заради надписа "Ова чесма заслужила je велика част да се зове Титова чесма") и село Ръсовци се намира отклонението за "Кози камен" - място с много добра панорама върху Завойското езеро (което пък гледахме отблизо в снеговете през март).
Около 5 км. горски път, който сигурно би израдвал някой от членовете на този форум, но долу на шосето сърби с люти пцувни нещо блъскаха и "ремонтираха" по две коли, а "Либито" се завлачи по корем още на първите метри, след което почна трагично да звънти и кънти от удари отдолу (дано да са били чугунените носачи, както обикновено ) да се окантарва, накрая се предаде и едвам го обърнах и отбих от пътя. Разбира се, на клип всичко изглежда като "жълтите павета" :

[Bogoljub Gagic]

От: Западна Стара планина (сръбската част)

Не съжалихме, че ни заряза "Либито". Пътят по-нататък беше "облагороден" от някаква машина с портални мостове:





Дразнещи бяха тия табели:



Защото бяха на принципа "пътека към Пещерата Снежанка" или "към Гложенския манастир" т.е. лъжеха с разстоянието (явно с благородната цел да не се отказват пишман-туристите).

Но-о-о-о-о, накрая гледката определено си струва пешеходенето. Мисля, че няма нужда да качвам снимки и от клипа всичко е ясно:

[aldr]

От: Западна Стара планина (сръбската част)

Много готино , благодаря. А коя е тази река ?

[Bogoljub Gagic]

От: Западна Стара планина (сръбската част)

А коя е тази река ?

Завойска се казва и реката. При земетресение през 1960-и-някоя си година се завирила от паднали скали и сърбите ги осенила идеята да направят язовир с ВЕЦ. Язовирът следва "меандрите" на реката. Не са чак като на нашата река Арда при Маджарово, но са си доста ефектни. Така "Пиротската Витоша" се е снабдила и с "рекреационен водоем".

[Bogoljub Gagic]

От: Западна Стара планина (сръбската част)

Малко кадри от Завойското езеро от март тази година:







И клипче от моста: