Tweet
От: Real hell of Liulin 23-24 Юни 2018г.
Да споделя и моите впечатления от изминалия уйкенд:
Резервирах хотел Горна баня. Казах, че съм за състезанието и поисках стая за 3-ма със закуска за 2 нощувки. Резервирах за 55 лв за 1 вечер. А на място на рецепция платих 138 лв за 2 нощувки за тройна стая със закуски...
И понеже съм за втори път в този хотел приех и цената и мрънканията на рецепциониста и всичко с усмивка. Оставихме и машините в охраняемия парк. Накараха ни да разтоварим машините от ремаркето, което трябваше да оставим навън. Вътре в парка имаше и 1 платформа, но тя беше на някои от по-равните другари. Охраната беше на ниво с жива сила и животинска-куче. Последното най-вероятно е препикало веригата на бетата на сина ми, и на сутринта я заварихме прясно ръждясала.
Събота станахме по нощите, за да закусим, за да си получим мотоциклетите от охраняемия паркинг. Вътре вече имаше и няколко буса сигурно също на правоимащите.
Но да не Ви занимавам с досадни подробности...
Валеше дъжд, гаден, студен, приличащ на есенен... Студ- 9 С показваше термометър на джипа. За наша радост точно преди старта ни дъжда спря.
Трасето за хоби беше много разнообразно и приятно /това приятната втората обиколка като просъхна/, а за първата отвратително кално и хлъзгаво. Не знам колко пъти падах и вдигах с много мъка мотора залепнал за калта. Беше точно и въпреки лошото време трака вървеше гладко и безпроблемно. Беше и добре маркиран, но на места беше трънак ала Кърнаре. Първата обиколка се оказа /поне за мен/ доста трудна, а втората беше много приятна. На контролите имаше много стюарди, но предлагаха само вода /а можеше и бира, още малко и швепс.../, пътя беше отцепен, рисковите зони бяха маркирани.
Природата в Люлин планина е много красива, но я видях чак при втората обиколка.
Неделя Х крос: Много, много труд е хвърлен в Х -кроса, но такива немойковци като мен, как да го оценят, като не могат и пеша да го минат? Много натоварващо трасе без никаква почивка между препятствията. Много е мислено това трасе, много труд и средства са хвърлени но качествените състезатели са единици. Добре е това, че имаше време за тренировки и опознавателни обиколки, защото мнозина от нас няма къде да тренират и аз лично съм прескачал паднали дървета само в гората /на Габрово имаше доста такива, а гуми в гората не се срещат почти никъде, изправени изобщо. Така, че тази тренировка много вдигна моето ниво за преодоляване на изкуствени препятствия. Ако има възможност да се кара по затвореното трасе е голям "+" за участниците. И за публиката става по атрактивно.
Но не беше нужно да се маркира с лента цялото трасе на отиване и връщане към дерето. А там беше тясно и ако някой направи тапа 100% решаваше касирането за финалите.
Малките много ме изкефиха. Със сълзи на очите си спомних времето, когато сина ми правеше първи крачки в ендуро спорта.
Очаквах в неделя да има много повече зрители на затвореното трасе. Времето беше много приятно и беше идеално за семейна почивка в неделя.
Времеизмерването и съдийството беше точно, организацията и особено озвучаването беше на ниво. Водещия си вършеше работата с много желание и професионализъм.
Кетъринга беше на ниво, бирата беше в изобилие и студена, персонала приятелски настроен, а скарата-гореща. Какво му трябва на човека.
В заключение: Нивото на ендурото в Бг. върви нагоре и въпреки усилията на такива мързели като мен да сриват постигнатите успехи и да ходят по състезания да ядат и пият, състезателите и организаторите се развиват и нивото се вдига. много приятно съм изненадан от възходящото развитие на младите състезатели.
Благодарности на организатори, съдийски екип, спонсори и на всички, които са допринесли това първо състезание да се осъществи.
Да споделя и моите впечатления от изминалия уйкенд:
Резервирах хотел Горна баня. Казах, че съм за състезанието и поисках стая за 3-ма със закуска за 2 нощувки. Резервирах за 55 лв за 1 вечер. А на място на рецепция платих 138 лв за 2 нощувки за тройна стая със закуски...
И понеже съм за втори път в този хотел приех и цената и мрънканията на рецепциониста и всичко с усмивка. Оставихме и машините в охраняемия парк. Накараха ни да разтоварим машините от ремаркето, което трябваше да оставим навън. Вътре в парка имаше и 1 платформа, но тя беше на някои от по-равните другари. Охраната беше на ниво с жива сила и животинска-куче. Последното най-вероятно е препикало веригата на бетата на сина ми, и на сутринта я заварихме прясно ръждясала.
Събота станахме по нощите, за да закусим, за да си получим мотоциклетите от охраняемия паркинг. Вътре вече имаше и няколко буса сигурно също на правоимащите.
Но да не Ви занимавам с досадни подробности...
Валеше дъжд, гаден, студен, приличащ на есенен... Студ- 9 С показваше термометър на джипа. За наша радост точно преди старта ни дъжда спря.
Трасето за хоби беше много разнообразно и приятно /това приятната втората обиколка като просъхна/, а за първата отвратително кално и хлъзгаво. Не знам колко пъти падах и вдигах с много мъка мотора залепнал за калта. Беше точно и въпреки лошото време трака вървеше гладко и безпроблемно. Беше и добре маркиран, но на места беше трънак ала Кърнаре. Първата обиколка се оказа /поне за мен/ доста трудна, а втората беше много приятна. На контролите имаше много стюарди, но предлагаха само вода /а можеше и бира, още малко и швепс.../, пътя беше отцепен, рисковите зони бяха маркирани.
Природата в Люлин планина е много красива, но я видях чак при втората обиколка.
Неделя Х крос: Много, много труд е хвърлен в Х -кроса, но такива немойковци като мен, как да го оценят, като не могат и пеша да го минат? Много натоварващо трасе без никаква почивка между препятствията. Много е мислено това трасе, много труд и средства са хвърлени но качествените състезатели са единици. Добре е това, че имаше време за тренировки и опознавателни обиколки, защото мнозина от нас няма къде да тренират и аз лично съм прескачал паднали дървета само в гората /на Габрово имаше доста такива, а гуми в гората не се срещат почти никъде, изправени изобщо. Така, че тази тренировка много вдигна моето ниво за преодоляване на изкуствени препятствия. Ако има възможност да се кара по затвореното трасе е голям "+" за участниците. И за публиката става по атрактивно.
Но не беше нужно да се маркира с лента цялото трасе на отиване и връщане към дерето. А там беше тясно и ако някой направи тапа 100% решаваше касирането за финалите.
Малките много ме изкефиха. Със сълзи на очите си спомних времето, когато сина ми правеше първи крачки в ендуро спорта.
Очаквах в неделя да има много повече зрители на затвореното трасе. Времето беше много приятно и беше идеално за семейна почивка в неделя.
Времеизмерването и съдийството беше точно, организацията и особено озвучаването беше на ниво. Водещия си вършеше работата с много желание и професионализъм.
Кетъринга беше на ниво, бирата беше в изобилие и студена, персонала приятелски настроен, а скарата-гореща. Какво му трябва на човека.
В заключение: Нивото на ендурото в Бг. върви нагоре и въпреки усилията на такива мързели като мен да сриват постигнатите успехи и да ходят по състезания да ядат и пият, състезателите и организаторите се развиват и нивото се вдига. много приятно съм изненадан от възходящото развитие на младите състезатели.
Благодарности на организатори, съдийски екип, спонсори и на всички, които са допринесли това първо състезание да се осъществи.
Коментар