Материалите, с които пробвах, са термопластични еластомери- Стирен-етил -бутил-стирен, стирен-бутил-стирен и същото,но с изоппрен в средата. Сушат се преди шприца.
С екструзия на подобни нема ядове. ГППС и ПЦ и при мен няма балони, но не са подходящи суровини.
Благодаря за технологичната, но ми е нужна и статистическа помощ.
Дебелината и в каучука прави проблем, но знам как да я лекувам-а тук -греда.
Дали някой знае да си служи с оптимални композиционни планове, пълен и дробен факторен експеримент, и евентуално софтуер да препоръча.
[/QUOTE]Не знам за колегата, но аз се занимавам с пластмаси и тези балони се появяват обикновено в дебели изделия от поликарбонат или кристален полистирол. Предполагам, че и при теб са попадали от дебелите прозрачни и кръгли закачалки с балончета въздух вътре...
При пластмасите влагата във входящия материал обикновено се появяват като лъскави черти по повърхността на изделието.[/QUOTE]
Работя със САН като имам такива ядове, тъкмо и не пука.
Не би ли помогнало да разбереш как се казва точната позиция/роля на специалиста който търсиш, после да отвориш примерно ЛинкдИн и после да намериш някой който е наблизо от теб, може да видиш къде работят, да звъннеш на рецепция и да се свържеш с тия хора и после да им предложиш да ти продадат малко консултанско време извън работа и т.н
...
...
Не знам за колегата, но аз се занимавам с пластмаси и тези балони се появяват обикновено в дебели изделия от поликарбонат или кристален полистирол. Предполагам, че и при теб са попадали от дебелите прозрачни и кръгли закачалки с балончета въздух вътре...
...
Попадали са ми подобни закачалки, но не съм се задълбавал в причините за мехурчетата. От друга страна, си спомням подобен проблем с "пластмасови" изделия при една преса в "Ален Мак" преди 30 години. Оказа се, че смяната на омаслителя, с който пръскаха сегиз- тогиз леглата на формовъчната преса реши проблемът. Само че, това е параметър, който не можеш да вкараш в никаква функция, а от друга страна не е функция на други променливи. Чисто статистически, подобен проблем не можеш да го хванеш, затова е много важно преди да пристъпиш към програмните продукти да си наясно с хомогенността на считаните за константни параметри.
Мога да ти дам пример и как с еднакви бои, при еднакви рецепти и околни условия се получават различни цветове върху еднакви платове, ама трябва да нагазя в по- дълбоко.
П.П. Просто, понятието "при еднакви други условия" понякога изобщо не е вярно.
Последно редактирано от Тропчо; 10-04-18, 20:44.
Причина: П.П.
Съжалявам, че толкова късно виждам темата
Най-подходящаият статистическият метод за тази цел е PCA (Principal Component Analysis), работи подобно на регресия (метод на малките квадрати), но джурка всички входни параметри и комбинациите от тях. Накрая ще ти покаже кои входни променливи са важни за твоят резултат. Например, ти да си мислиш, че температура и плътност за независими, но той може да покаже, че те се проявяват в един и същ ефект/резултат.
За програма използвай R, за потребителски интерфейс RStudio. Те са приятни, безплатни, бързи, малки и наложили се продукти.
За самото наливане на данните (лесно), пускането на кода (трудно) и интерпретирането (лесно, има и визуални резултати) на резултатите ще трябва четене или специалист (аз лично това не съм го реализирал).
...
П.П. Просто, понятието "при еднакви други условия" понякога изобщо не е вярно.
Понятието е напълно концептуално ясно и съвсем теоретично вярно.
Трудно се постига, за което пък се влага повечето ресурс в един статистически анализ.
ETL е това, което гълта 90%+ от времето.
Обработката после (обикновено) е лесна и ясна, ако не говорим за Big data.
Помоли някой с достъп до IBM SPSS (има доста такива хора).
Ако имаш оправени/нормализирани/изчистени входните данни, при предполагаемият им обем, ще си готов за няколко часа, барабар с разчитането.
Съжалявам, че толкова късно виждам темата
Най-подходящаият статистическият метод за тази цел е PCA (Principal Component Analysis), работи подобно на регресия (метод на малките квадрати), но джурка всички входни параметри и комбинациите от тях. Накрая ще ти покаже кои входни променливи са важни за твоят резултат. Например, ти да си мислиш, че температура и плътност за независими, но той може да покаже, че те се проявяват в един и същ ефект/резултат.
За програма използвай R, за потребителски интерфейс RStudio. Те са приятни, безплатни, бързи, малки и наложили се продукти.
За самото наливане на данните (лесно), пускането на кода (трудно) и интерпретирането (лесно, има и визуални резултати) на резултатите ще трябва четене или специалист (аз лично това не съм го реализирал).
Подкрепям изцяло за PCA. Ето една малко по-лесна за употреба среда:
Ако нещо те мъчи интерпретирането на резултатите, може да се свържеш с netslogic (netslogic.com). Имат си и фб страница, където директно да им пишеш ().
Аз лично съм ги ползвал за това и за някакви графики.
Иначе можеш да си свалиш SPSS, където с интерфейс можеш да си свършиш работата. В замунда го има!
Коментар