Всяка година само в Европа от Внезапен сърдечен арест загиват повече от 400 000 души. Повече от 1000 всеки ден… Всяка минута някой умира без да прави нищо опасно… просто сърцето му спира. Без видима причина, без видима болест, жени, мъже, възрастни и млади… деца…. спортисти... Обикновено причината за това спиране на сърцето може да бъде открита – порок, възпаление, шок, прием на стимуланти или медикаменти…, но много често първия симптом е…. смъртта.
В България от внезапен сърдечен арест умират повече от 10 хиляди човека всяка година. 10 пъти повече отколкото в автомобилнои катастрофи...
Единствения известен начин за терапия на състоянието на фибрилации на сърцето е дефибрилацията - това което сме виждали на филмите, това не подкарва или съживява сърцето, всъщност целта на електрическия ток от дефибрилатора е да изчисти всички случайни импулси в сърцето и по този начин да му даде възможност да заработи отново нормално... Това работи, при това изключително ефективно. В първата минута след сърдечния арест шанса за възстановяване на сърдечния ритъм е 90 %! Дефибрилация в рамките на 3 минути е реалистичния добър сценарии, ако в близост до мястото на инцидента има автоматичен дефибрилатор. До третата минута пострадалия все още има над 70 % шанс да бъде спасен. С всяка изминала минута шансовете намаляват с около 10 %... Средното време за идване на линейка в Европейските градове е 5-8 мин. за съжаление това време, въпреки, че е изключително добър стандарт за спешна помощ е твърде дълго... ако прибавим 1 минута до обаждането на 112 и 1 минута необходима и на най-бързите парамедици или лекари за да започнат реанимацията и.... времето в което човека е можел да бъде спасен е изтекло. В София при последното изследване официалните данни показаха, че средното време за пристигане на линейка е 28 минути...
Решението на проблема с невъзможността за мигновена медицинска помощ винаги и навсякъде е автоматичния външен дефибрилатор. Разликата с болничните дефибрилатори е в това, че при болничния дефибрилатор оператора - лекаря, прави оценката на състоянието на пациента, взима решението дали е необходима дефибрилация и настройва параметрите на необходимия електрически шок. Автоматичния дефибрилатор е изключително прецизен уред, който прави практически безпогрешна оценка на състоянието и автоматично настройва необходимата енергия на импулса в зависимост от множество фактори, включително индивидуални характеристики на пострадалия, като импеданса (или съпротивлението) на тялото.
Автоматичните дефибрилатори не са измислени вчера и истината е, че от десетки години в развитите държави има национални, общински и корпоративни програми за поставяне на дефибрилатори на обществените места и изобщо на всички места където има повече хора. Всички сте ги виждали на летищата, на метростанциите, във фоаето на всеки по-добър хотел. В административни сгради, молове, големи магазини, офиси, спортни зали, училища и детски градини се приема за стандарт осигуряването на АВД. В медицинските заведения, впрочем, също. Освен че е задължително за заболекарски кабинети или поликлиники в които няма реанимация, то се оказва че и в болници с реанимационни екипи въвеждането на автоматични дефибрилатори е по-ефективно решение.
В България все още национални или общински програми няма, за сега развитието е в частния сектор, където компаниите снабдяват собствените си офиси.
В България от внезапен сърдечен арест умират повече от 10 хиляди човека всяка година. 10 пъти повече отколкото в автомобилнои катастрофи...
Единствения известен начин за терапия на състоянието на фибрилации на сърцето е дефибрилацията - това което сме виждали на филмите, това не подкарва или съживява сърцето, всъщност целта на електрическия ток от дефибрилатора е да изчисти всички случайни импулси в сърцето и по този начин да му даде възможност да заработи отново нормално... Това работи, при това изключително ефективно. В първата минута след сърдечния арест шанса за възстановяване на сърдечния ритъм е 90 %! Дефибрилация в рамките на 3 минути е реалистичния добър сценарии, ако в близост до мястото на инцидента има автоматичен дефибрилатор. До третата минута пострадалия все още има над 70 % шанс да бъде спасен. С всяка изминала минута шансовете намаляват с около 10 %... Средното време за идване на линейка в Европейските градове е 5-8 мин. за съжаление това време, въпреки, че е изключително добър стандарт за спешна помощ е твърде дълго... ако прибавим 1 минута до обаждането на 112 и 1 минута необходима и на най-бързите парамедици или лекари за да започнат реанимацията и.... времето в което човека е можел да бъде спасен е изтекло. В София при последното изследване официалните данни показаха, че средното време за пристигане на линейка е 28 минути...
Решението на проблема с невъзможността за мигновена медицинска помощ винаги и навсякъде е автоматичния външен дефибрилатор. Разликата с болничните дефибрилатори е в това, че при болничния дефибрилатор оператора - лекаря, прави оценката на състоянието на пациента, взима решението дали е необходима дефибрилация и настройва параметрите на необходимия електрически шок. Автоматичния дефибрилатор е изключително прецизен уред, който прави практически безпогрешна оценка на състоянието и автоматично настройва необходимата енергия на импулса в зависимост от множество фактори, включително индивидуални характеристики на пострадалия, като импеданса (или съпротивлението) на тялото.
Автоматичните дефибрилатори не са измислени вчера и истината е, че от десетки години в развитите държави има национални, общински и корпоративни програми за поставяне на дефибрилатори на обществените места и изобщо на всички места където има повече хора. Всички сте ги виждали на летищата, на метростанциите, във фоаето на всеки по-добър хотел. В административни сгради, молове, големи магазини, офиси, спортни зали, училища и детски градини се приема за стандарт осигуряването на АВД. В медицинските заведения, впрочем, също. Освен че е задължително за заболекарски кабинети или поликлиники в които няма реанимация, то се оказва че и в болници с реанимационни екипи въвеждането на автоматични дефибрилатори е по-ефективно решение.
В България все още национални или общински програми няма, за сега развитието е в частния сектор, където компаниите снабдяват собствените си офиси.
Коментар