Всичко това е Румъния (Непознатата Румъния).

[Валери Недялков]

От: Всичко това е Румъния (Непознатата Румъния).

Православния Великден (26-29.04.2019).

По традиция за този празник ходиме в Струпецкия манастир,Асеновград или си оставаме у дома.
За тази година нагласата беше да празнуваме в София,но в последния момент решихме да направиме второто ни празнуване на Великден в чужбина.
Първото беше през далечната 2010-та в Гърция.
Сега по божията воля го направихме в Румъния - град Хацег и манастира Прислоп.

Файл с координати на важните обекти плюс ресторантите в Хацег:

[Валери Недялков]

От: Непознатата Румъния.

От тук нататък оставям разказа на щатния разказвач на семейството - съпругата ми Евелина.

Светла събота.

Навечерието на Великден.

Софиянци се изнесоха.
И както имахме намерение да си останем у дома...открихм еедин манастир в Румъния. След като колоните се оттекоха и свалиха цената на горивото, в Светла събота се отправяме към Видин. Пътуваме сред нюанси зелено и цъфнала палитра от жълто, лилаво и розово. На границата изчакваме десетина коли и вече сме в Румънско. Безкрайни поля рапичено жълто се ширват покрай пътя. Покрай тях са паркирали в колона камиони с пчелни кошери. Ей така сесъбира мед!
Следват циганските замъци, тип пагода в Крайова,Холивудския надпис над Подари,апокалиптичната термо-централа в Ровинари.



Минавали сме край него, но сега е момента да разгледаме манастир Лайничи, край пътя.





Църквата и параклиса са изцяло изографисани. Напомня на Рилския манастир.



Всичко е много тържествено, тече църковно песнопение от уредба, а вътрешността на църквата и иконите са обкичени със стотици бели кремове.
Времето започва да се смарангясва, както беше предвидено. От лек дъждец, минава през порой и градушка. Пристигаме в къща за гости “Ромео и Жулиета”, нашата база, в промеждутък между две извалявания. Пред къщата няма други коли. Настаняваме се и излизаме да похапнем. Почти всичко е затворено, а часът е едва 18. Добре,че сме набелязали предварително Арт грил бистрото. Явно само то работи и е пълно. Намираме свободна маса и си избираме от богатото меню.





В Тимишоара пихме бира Тимишоарана. Сега сме в Хацег (Хатег) и ще пиеме бира Хатегана. Когато приключваме с вечерята и излизаме, отвън се е заформила опашка от чакащи за места. Пръска леко и се прибираме за няколко часа сън. Пред къщата вече има още три коли, а като отключваме ни посреща типично нашенски купон. Хората са разпънали масите, хладилника с нашите скромни яйчица е пълен до пръсване, и бичи яко румънска музика. Както Тони отбелязва, явно хората са дошли “да кинат до смерт”. Опитваме се да поспим на фона на тряскащи се врати, провиквания и топуркане. Към 22:30 ни буди алармата. Набелязали сме манастира Прислоп за среднощната литургия. Името на манастира идва от една стара българска дума, „преслап” която означава седловина и е изключително почитан от румънците заради йеромонах и отшелник Арсений Бока, който е погребан тук. Дъждът, учудващо, е спрял,топло е,въздуха е измит, а небето е чисто и пълно със звезди. Потегляме за манастира, а после следваме колоната коли. Пред паркинга стоят полицаи от Пътна полиция и ни насочват към най-горното ниво за паркиране. Службата започва и си взимаме от благословенния огън. Отеца пее пред старата църква, а десетина младички монахини и стотици хора наоколо пеят с него.
Не разбираме румънския,но е много тържествено и вълнуващо. Миряните пеят като многогласен хор. „Хващаме“ фразата „Исус Воскресе“(по начина,по който се пее) и Тони извисява глас с българското „Во истина Воскресе“,на фона на много-гласния отговор на румънски. После следва обиколка на църквата. Отпред върви възрастна монахиня, която носи клепало и почуква бързо по него, следва отеца с хоругвите и останалите монахини. Службата се пренася в църквата, а ние оставяме свещите на определените места,тъй като няма как да си ги пренесем до София и се прибираме. Минаваме през столовата, където купона е в разгара си. Разни хора, различни приоритети!

Следва.

[turtey]

От: Всичко това е Румъния (Непознатата Румъния).

Между другото, вие ходите основно в Австроунгария

[Валери Недялков]

От: Всичко това е Румъния (Непознатата Румъния).

Вярно е.
Циганията и мръсотията във Влашко ни идват в повече.

[Валери Недялков]

От: Всичко това е Румъния (Непознатата Румъния).

Неделя.

Събуждам се към седем. Навън валят котки и кучета,както казват англичаните. Какво ли ще се случи с плана ни за деня?
Ще поспя още малко.
Към 10 дъждът вече е спрял. Облаците са се вдигнали,като завеса,за да открият заснежените Карпати. Слънцето все още се срамува да се покаже. Закусваме купешки козунак с мляко в празната столова и провеждаме чукане с яйцата. Естествено,аз съм победител.

Първия обект за днес е крепост Сармизегетуза Реджия (Sarmizegetusa Regia),
която е била най-важният културен, военен и религиозен център на даките.

Координати: N45 37 12.1 E23 18 32.0

Крепостта е във формата на четириъгълник и е построена с масивни каменни блокове върху пет тераси, на площ от над 30 000 м2.














Сармизегетуза има и свещено предназначение – тук се намира едно от най-важните светилища за даките- Светилището на кръглия календар.











Гражданите са живели извън крепостта, на изкуствени тераси по склоновете. В домовете на дакийската аристокрация на ниво 10 и 11 е имало течаща вода, пренасяна чрез керамични тръби.











Вследствие залежите на желязна руда е било развито ковачеството,и тъй като града е бил богат и търговията е процъфтявала, са се появили първите фалшификатори. Даките са почнали да секат монети, които били много подобни на римските реали за да търгуват с империята.



От Цитаделата към Свещената земя е водел павиран път,за който се предполага,че е бил покрит.







Идва време и за местния Стоунхендж.
Приликата с по-малкия и слабо известен кромлех в Обединеното кралство е доста осезателна.





























Дакийската столица достигнала зенита си при цар Децебал,който воювал два пъти срещу римския император Траян. В първата война през101-102 г. успява да отблъсне нашествениците,но през 105-106 г. Сармизегетуза е превзета и даките са покорени. Римските завоеватели установяват гарнизон тук. По-късно столицата на римската провинция Дакия е наречена Колония Улпия Траяна Августа Дакика. Тя се намирана около 80 км. от Сармизегетуза Реджия,при съвременното село Сармизегетуза.
Нямахме,обаче време и за римския град.

Следва.

[Валери Недялков]

От: Всичко това е Румъния (Непознатата Румъния).

Втория обект е резерват за бизони.

Координати: N45 38 16.5 E22 58 23.5

С тегло между 300 и 900 килограма, европейският бизон е най-големият бозайник на континента. Някога е населявал цяла Европа, с изключение единствено на най-северните райони на Скандинавския полуостров и най-южните части на Италия и Испания. Безразборният лов,обаче довежда до пълното му изчезване от дивата природа през 1927 година. По онова време в света са останали едва 54 животни – всички отглеждани в плен. Чрез програми за реинтродукция (пускане в дивата природа) популацията започва да расте и през 2014-та година в Европа вече живеят 5046 индивида, от които 3230 са в дивата природа,а останалите в плен.
Резерват "Ретезат" е основан през 1958г. - 110 години след,като последният румънски бизон е бил застрелян в страната.



Първите два екземпляра пристигат в Румъния от Полша и след това се наблюдава значително увеличаване на популацията на бизони,които не са родени в естествената им среда (до 24 броя,които са разселени в други резервати. Броя на резерватите вече достига 100 в Румъния).
Сега там има популация от 7 бизона.



Понеже напича,животинките го раздават лениво,



но един“фотомодел” все пак проявява любопитство и става да се разтъпче към нас.

Към 17 часа,приключили с програмата за деня, се прибираме и излизаме да търсим заведение за хапване, но напразно. Хацег празнува Великден. Това не бяхме предвидили! Дори големите супермаркети, Лидъл, Карфур и Пени маркет са тъмни и пусти. Спасителен сал се оказва отново Арт грил бистро-то. Вальо си поръчва испанска тортиля, която е описана като омлет с картофи и лук. Накрая се оказва нашенски,родопски пататник. Така е при артистите! Ние с Тони залагаме на тривиален хамбургер с картофки и червен ирландски ейл (вид бира).Комбинираме обяд и вечеря и към 18ч. се разпределяме по креватите.

Следва.

[Валери Недялков]

От: Всичко това е Румъния (Непознатата Румъния).

Понеделник.

За днес сме оставили разглеждането на манастир Прислоп на дневна светлина.

Координати: N45 37 55.3 E22 51 08.4

Надяваме се, да е малко по-спокойно. Милите ни съседи са набичили музиката и са затрупали масите с храна. Изнизваме се достолепно покрай тях и хващаме пътя за манастира.











Отново е пълно с народ. Тече сутрешна литургия от остъклена шатра над църквата.



Миряните пускат листчета за да ги четат за здраве,включваме се и ние. Монахините пригласят с ангелски гласчета. Пробваме се да се поклоним на гроба на светеца и да се изкачим до пещерата, но има доста навалица, а времето ни притиска. Запалваме свещи, правим наколко снимки с телефоните (снимането е забранено,но на телефоните никой не обръща внимание) и потегляме за България. Край пътя семейства са опънали покривки натрупани с храна по поляните. Други похапват по местата за отдих с пейки и масички.
Малко преди Бумбещи Жиу спираме на крайпътно заведение край река Жиу. Цените са учудващо ниски в сравнение с Арт бистрото и решаваме да похапнем. Лошото е, че цената явно е за сметка на обслужването. Чакаме дълго,пристига хляба с виното, правим си циганска баница със зехтин и дебнем самотния(смотания) сервитьор, който профучава с поглед забит в земята, за да се скрие в кухнята. След половин час чакане, ни насипва яденето и пак изчезва. Откриваме, че в сферата на обслужването по заведенията,си приличаме с братята румънци. След като сме се нахранили и чакаме още 15 минути,решаваме да откажем десертите. Това явно предизвиква бунт в кухнята. Две каки с бели дрехи и бонета изскачат от там, и надават крясъци като нападат нещастния сервитьор. В резултат, той скорострелно изприпква с десертите и сметката. Държим го пленник,да не избяга,докато платим. След час и половина сме готови да продължим.
Слънцето грее ласкаво, по небето плуват бели облачета, а ние се носим през безкрайна изумрудена равнина към дома. Границата е учудващо празна и към 20ч. сме си в София,отпочинали и заредени.

[gabocvet]

От: Всичко това е Румъния (Непознатата Румъния).

Европейския бизон не трябва ли да е зубър?

[Валери Недялков]

От: Всичко това е Румъния (Непознатата Румъния).

Зубър е.
Резервата се нарича - Rezervatia de Zimbri.

[turtey]

От: Всичко това е Румъния (Непознатата Румъния).

Зубър, зубър и на латински - бизон

Bison bonasus

Много готино, браво

[gabocvet]

От: Всичко това е Румъния (Непознатата Румъния).

Зубър е.
Резервата се нарича - Rezervatia de Zimbri.

Зубър, зубър и на латински - бизон

Bison bonasus

Много готино, браво

Бях чел, че преди години са внесени определен подвид на американския и чрез кръстосване с каквказки зубър са се опитали да възстановят популацията. За това и питам.

[Валери Недялков]

От: Всичко това е Румъния (Непознатата Румъния).

Не знам. Може и така да е,но това е станало в Полша или другаде в Европа.
Румънските зубри са докарани от Полша.

[gabocvet]

От: Всичко това е Румъния (Непознатата Румъния).

Да за Полша или бивша Чехословакия ставаше дума!
Мерси съм!

[Валери Недялков]

От: Всичко това е Румъния (Непознатата Румъния).

Дойде време за втората част на експедиция Марамуреш.
Първата беше през зимата,но сегашната отразява един различен Марамуреш - зелен,топъл,загадъчен.

Тук прилагам файл с точки на основните обекти от това пътешествие.
Също така и линкове към сайта на Влаковата компания от който се купуват билети онлайн.

https://www.cffviseu.com/en/home/

https://shop.cffviseu.com

Веднаж закупили билети онлайн,остава да се явите на гара Моканица и там си има специално гише
(поставено на много добро място на гарата),на което ви проверяват в списъка с имена и ви дават истински картонени билети,които кондукторката от
следващия пост дупчи с огромно удоволствие,със старите си кондукторски клещи.



И така - Експедиция Марармуруш 2.

Оставям ви в ръцете на нашия щатен семеен разказвач (съпругата ми Ина) за да ви отведе до загадъчните
места,които посетихме семейно.

[Валери Недялков]

От: Всичко това е Румъния (Непознатата Румъния).

"Румъния е запазила вярата си и нито законите на поредния диктатор, нито
пренебрежението на чуждото невежество успяват да я потиснат. Напротив, религиозният
калейдоскоп на северните ни съседи успява да съхрани цветовете и яркостта си.
Доказват го пръснатите край пътищата параклиси във Влахия, ятата дървени църкви в
Марамуреш, струпаните край Сучава рисувани манастири и укрепените църкви в
Саксонска Трансилвания."

Четвъртък.

Ранно събуждане, лежа със затворени очи и се наслаждавам на птичия концерт отвън.
Кафе, нарамваме багажа и отново сме на път. Излизаме от София и край пътя ни
приветстват синори с макове. Сивкава мъгла се стеле над зелени полета и се кондензира
в зелени клисури, докато следваме серпентините на Петрохан. Минаваме границата и
навлизаме в слънчева Румъния. Лехите с перуники пред къщите са сменени с рози.Нижат
се градовете, сменят се шофьорите, сменя се и времето. Това е деня на голямото
пътуване: 14 часа, без почивка. Пристигаме в селцето Йеуд, окръг Марамуреш на
свечерявяне. Румънците смятат Марамуреш за възможно най-автентичния край на
страната, където хората продължават да носят традиционни дрехи, да карат каручки и да
се молят в типичните дървени църкви.



Дори циганките са накипрени в блузи на цветя, и
дълги до земята разперени поли. А косите са накичени с цветя и панделки, или прибрани
с шарени забрадки.



Селцето е съхранило тишината и спокойствието на отминали
времена.





Баби си бъбрят пред дворовете, а внучета играят по улиците, дядовците разхождат меките си шапки, тишина и спокойствие.
Паркираме пред къща съвсем в края на селото. След нея се простират зелени ливади.Настанява ни любезна женица, с която се
разбираме на румънско -българско- английски. Тъй като не сме си поръчали
вечеря,стопаните ни упътват към селския хоремаг. Той няма име,защото е само един. На вратата се мъдри надпис "Маркет".
Прибираме се с торбите и разтоварваме на лятната тераса в дворчето.







Женицата сервира посуда и домашни
милинки със сирене и спанак. По-късно към нас се присъединява Василе, с каничка 51°
хоринка(румънска палинка) в ръка. Ракията е мека и пивка, слушаме хора на щурците и
си бъбрим за живота, пътуванията и алкохолните традиции.