Всичко това е Румъния (Непознатата Румъния).

[Валери Недялков]

Румъния е страна с изключително разнообразно историческо наследство,народни обичаи,природа.
Държавата е млада - едва на 100 години. Есента на 2018-та беше тържествено отбелязана,като 100 годишнината на съвременна Румъния.
Това е така,защото в сегашните си предели,държавата е създадена в края на Първата световна война.
По това време Великите сили - победителки (от Антантата) придават към Влашко територии,които са принадлежали от векове на Империята на Хабсбургите (Австро - Унгария),
или на Унгарските крале в различните епохи. Най-известната от тези територии е област Трансилвания.
И така на хората от трите основни етнически групи - немци,унгарци и румънци се е наложило да се научат да живеят заедно.
Показателно е,че при революцията срещу Чаушеску никой не се е възползвал от ситуацията с цел отделяне от Румъния.
Разбира се Великите сили са се погрижили румънската каца с мед да не е пълна само с пчелния продукт.
Това е разделянето на Молдова на две - област в Румъния и самостоятелна държава.
От около две години вървят опити за аншлуз (поглъщане) на република Молдова в Румъния. Има резолюции на двата парламента в този дух,
поход от Букурещ до Кишинев и др. мероприятия,но бъдещето ще покаже.

Аз и моето семейство се заловихме с изследване на непознатата до скоро за нас,а може би и за други българи страна.

По-надолу има каталог с линкове към първите мнения от всеки отделен пътепис ( и за обекти от пътеписите,там където са отделени в самостоятелни постове).

Хунедоара и замъка Корвинилор

----------------------------------------------------------------------------------------

Експедиция Марамуреш-Манастир Пери,Веселото гробище,гара Моканица

----------------------------------------------------------------------------------------

Солна мина Турда

----------------------------------------------------------------------------------------

Брашов

Динопарк

Крепост Ръшнов

Замък Бран

---------------------------------------------------------------------------------------

Фестивал в Прежмер (Тартлау) 03.2019

Укрепените църкви на Трансилвания - Прежмер,Харман

Глинения замък (Castelul de Lut)

---------------------------------------------------------------------------------------

Проход Транс Фагарашан

Укрепените църкви на Трансилвания-Част 2: Вискри

Крепости Рупеа и Фагараш.

Проход Транс Алпина.

---------------------------------------------------------------------------------------

Православния Великден , Манастир Лайничи.

Сармизегетуза Реджия (Sarmizegetusa Regia)

Резерват за бизони (Rezervatia de Zimbri)

Манастир Прислоп

---------------------------------------------------------------------------------------
Експедиция Марамуреш 2

Операция Моканица (Mocanita Viseu de sus)

Манастири Ботица (Ботиза) и Барсана.
----------------------------------------------------------------------------------------
Манастир Комана
----------------------------------------------------------------------------------------

Отново Румъния(На гости на Влашко)

Солна мина Униря,Сланик,Прахова,
Манастир Куртя де Арджеш,
Природен парк Трованилор
----------------------------------------------------------------------------------------

И пак в Румъния - Сучава,Буковина и Нямц.

[Валери Недялков]

От: Всичко това е Румъния (Непознатата Румъния).

Хунедоара и замъка Корвинилор.
Координати: N45 44 56.5 E22 53 17.5

Януари е.
Минали са всички празници и на нас ни се пътува. Но нещо не ми се ходи в Гърция.
Нея си я представям слънчева и топла,а не снежна. И бивша Югославия не ми е на сърце в този момент.
И се сещам за отколешната идея да тръгнеме на север от Дунав.
Синая? Може би напролет,а сега накъде?
Бран,Брашов?
И случайно откривам замък,като от приказките (в Гугъл ърт разбира се). Сгушен в малко,безлично,индустриално градче с име Хунедоара.
Замъка Корвинилор (Корвин).
Резервирам хотел и купуваме леи.
Парите на румънците са пластмасови с прозрачни защитни фигури. Едва ли има други такива (оказа се,че има - новите банкноти по 20 паунда с лика на нейно величество Елизабет).



Винетките им са електронни. Няма стикери. Плащаш и си носиш фактурата. Аз си купих седмична от сайта им още от България.

https://www.roviniete.ro/bu

И така идва края на седмицата.
Ставаме по тъмна доба и в 05:50 вече карам към бензиностанцията. Пълня резервоара и по северната скоростна тангента заобикалям София.
Времето е отврат - тъмно,дъжд преминаващ в сняг,група турски тирове изпреварващи се един друг. Изобщо веселба.
Към 10 часа сме във Видин. Дозареждане,закуска и хващаме към Дунав мост 2 (Нова Европа).




Малко преди средата на моста има табелчица "Romania". ГКПП-то е на румънска територия доста след моста.

[turtey]

От: Непознатата Румъния.

То това е Унгария

[Валери Недялков]

От: Непознатата Румъния.

Е,сега е в Румъния.

Продължавам с разказа на съпругата ми Ина:

Митничаря на Калафат ни се чуди:
-Къде шъ одиш?
-Хунедоара.
-Па що шъ праиш там?-искрено учуден.
-Замъка ще гледаме.
И запрашваме през необятните полета към замъка Корвинилор.
Откриваме, че румънците са хора на изкуството. Освен пътни знаци, трябва да следиш шарени рисунки по асфалта.
Стрелки за да се прибереш,зиг-заг, внимание, задминаването забранено, пресичат ученици, ограничение на скоростта, наближаваща пешеходна пътека, всичко е в картинки.
Не видяхме никъде по пътищата камери, явно модерното изкуство не е на мода. Бъдете нащрек, защото румънците изпреварват като джигити и на няколко пъти бяхме на косъм.
Къщите по селата са ниски, на един етаж и продълговати, с арки и колонади, кули,орнаменти и надписи, строени покрай пътя като за изложба.
Последен хит са покривите в стил пагода, и се нагледахме доволно на кич.
На канавките край Главната, са отляли мостчета и ги ползват да си паркират колите там.
Ако ви налегне жажда, спирате край някой геран, изкопан в тротоара и си спомняте как се вади вода с кофа.Не видяхме чешми.
Напразно се озъртахме за кръчма. Във всяко село има само аптека и маркет дженерале/смесен магазин/. Както и посадено кръгово с произволна форма/например бъбрековидно/.
Кучетата в Румъния са като кравите в Индия, пазени, защитавани и вездесъщи... Освен кучета, видяхме само свраки и гарвани като биоразнообразие.
Нощувахме в Хунедоара, Вила Корвиниана.
Бяхме впечатлени от дворцовата обстановка, високи към 4 метра стаи, огромни легла, завеси с драперии, тежки скринове и гардероби, плюс модерна баня с огледала в позлатени рамки.



С влизането във фоайето сякаш попаднахме в уестърн публичен дом. Момиченца в кадифени рокли, излегнали се на канапета и Маман, която дежуреше на рецепцията.
Оказа се, че снимат фото сесия.
Изгладнели, превзехме ресторанта - вино за рицари, плато "Стража на замъка", и накрая десерта на принцеса Александра....Какво да опазиш после, и за какво да се сражаваш?!
Предадохме се доволно и с усмивка...Само дето сервитьора ми превзе функцията на виночерпец и ме накара да се почувствам дама.





Първи снимки на замъка от хотела:





Неделя сутрин.
Бият камбаните на отсрещната църква.Градчето е пълно спокойствие, празни улици, пуст централен площад, никакви хора,само някоя преминаваща кола веднъж на час.
Рано сутринта паркираме пред замъка, който както се оказа засенчи замъка на Синята брада от приказките.



Подвижен мост над ров и уникален автентичен замък с островърхи кули, дебели стени и бойници.







Както се оказа, в ония времена главното забавление се е свеждало до това да изтезаваш и да откриеш нови по-ефикасни форми на мъчение.
Набиване на кол, желязна маска за избождане на очите, разчекване на магаре, стол с пирони... гилотината е най-милосърдното средство за умъртвяване!





Открили са даже музей на мъченията до замъка, но като хора с по-нормални възгледи за живота, го пропуснахме.



Замъка е с впечатляваща архитектура.







































За този замък е известно,че е бил на династията на Хунеядите.
В него е бил заточен за 7 години бащата на граф Влад Цепеш (Дракула),който също се е казвал Влад Дракула.
Има една история за строежа на кладенеца в крепостта.
Владетеля по това време "Йоан от Худеноара" решил,че трябва да се изкопае кладенец и хванал трима турски затворници да го изкопаят,
като им обещал след това да ги освободи.
Турците копали 15 години и достигнали вода на 28 метра дълбочина.
През това време Йоан умрял,а неговата съпруга Елизабет Сцилагий решила да не се съобрази с обещанието му и наредила да убият турците.
Някой от тримата копачи написал на стената на кладенеца:
"Вече имате вода,но нямате душа".
Това се случва през 15-ти век.


На връщане спираме да обядваме в Popas zimbrul или Спирката на бизона. Живописно заведение с маси и столове изцяло от лакирано самородно дърво.
Произведение на изкуството, и както се оказа...на кулинарията. Опитваме местна бира Хатегана, но за кухнята се доверяваме на шницели с картофки.
Мамалигата оставяме за друг път.





Времето е ясно и слънчево, около нулата.
Но в обратна посока се разминаваме със заснежени коли. И като навлизаме из серпентините на Карпатите прехвъчат снежинки, които минават в съвсем приличен снеговалеж.
Румънските пътища обаче бяха обработени, но не с луга, а с някакво белезникаво покритие за да не се хлъзга.
В някакво забутано градче виждаме това - парен локомотив изсипан на парче линия посред нищото





Между другото в Крайова има трамваи. А у нас само в столицата.

След границата/с познатите километрични опашки на тирове/ навлязохме в истинска снежна виелица и нашето си бедствено положение.
Необработени с луга пътища, закъсали тирове и забавяне поради катастрофа на Витиня. Та качихме адреналина и удължихме прибирането.
Вечерта си пуснахме диска с Ренесансова музика от Корвинилор, сипахме си по едно вино, и живота отново бе прекрасен!

[Emilppp]

От: Непознатата Румъния.

Хареса ми! Особено липсата на много хора. Ще се опитам да организирам една семейна разходка!

[Валери Недялков]

От: Непознатата Румъния.

Определено си струва. От Видин е на около 330 километра.

[swartalf]

От: Непознатата Румъния.

Ти да видиш какви хубави неща имало в Хунедоара! Там съм ходил поне 100 пъти и никога не съм си и помислял, че има такива красоти. Благодаря!

Другия път посетете Брашов, Бран и Ришнов - пак е наблизо.

[s_s1]

От: Непознатата Румъния.

Благодаря за споделеното. Ходил съм в Румъния, разглеждал съм този замък, но като четох темата в началото не ми беше познат, но като видях снимката с манекена за инквизициите и се сетих. Вече историята за кладенеца ми беше съвсем позната.
Благодаря за споделеното, много красиво разказано, и съм сигурен, че след години разказа за замъка Хунедоара ще остави повече спомени у мен от самото посещение. Освен ако пак не отида да го опресня.

[l.m]

От: Непознатата Румъния.

Замъка изглежда по-внушителен от тези в Синая и Бран. Също и пътуването е много приятно - пътищата и инфраструктората са далеч по-добри от нашите. Чудесна разходка сте си направили. Дали може да споделиш още снимки?

[Валери Недялков]

От: Непознатата Румъния.

Още снимки ще разводнят разказа.
Но ще издам една тайна. В рамките на 2 седмици ще има нов пътепис от Румъния.

По отношение на пътищата - няма дупки,но има малко магистрални и високоскоростни
участъци и всички са ориентирани запад - изток.
Юг -север е направление,което се преодолява прекалено бавно.
Инфраструктурата все още е относително слабо развита.

[Валери Недялков]

От: Непознатата Румъния.

Направихме още едно пътуване из Румъния,но за него в следващия пост.
По отношение на пътищата се затвърди впечатлението ми,че инфраструктурата на румънците е слабо развита.
След краткия 35 км. участък на А3 от Букурещ до Плоещ движението в посока Синая е ад през уикендите и празници.
Изобщо тази част на страната (около Букурещ) е далеч от разбирането ми за Европейска страна.
Тесни пътища проектирани по времето на Чаушеско,но претъпкани със съвременните возила на забогатяващите румънци.
Мръсотия,кал,найлонови пликове растящи по дървета и храсти. В допълнение безразборно струпване на строителни отпадъци,
изоставени влакови линии,порутени предприятия. Много лош път веднага след Дунав мост - Русе. Отвратителна картина.

Трябва да им се признае обаче,че зимната обработка на пътищата им е на светлинни години пред нашата.

Мине ли човек Карпатите,изоставяйки зверски пренаселената Синая,се озовава в друг свят наречен Трансилвания.
Чисти подредени селца и градчета със запомняща се архитектура. Някои имат по 2 и дори 3 имена.
Например: Сигишоара е румънското,Шасбург (Schаsburg) немското. Има и маджарско (Segesvаr).

[turtey]

От: Непознатата Румъния.

Трансилвания е Австроунгария. Личи си без лупа.

[Валери Недялков]

От: Непознатата Румъния.

Експедиция Марамуреш.

Доста четохме с Ина за Марамуреш и тамошните дървени църкви.
Прииска ни се да ги видиме лично и с божията помощ го направихме тримата - аз,съпругата ми Ина и сина ни Тони.
Ако Тони не беше с нас,не знам как щях да се справя. От Русе до Сапанта са 700 км.,но 12 часа.
Единия кара,другия спи и после обратното.
Но,нека нещата вървят по ред.

[Валери Недялков]

От: Непознатата Румъния.

Ден първи


Февруарска прогноза: ако не е вятър, ще е дъжд, ако не е дъжд, ще е сняг…Още не става за Слънчева Гърция.
Но за Трансилвания е перфектно! Замъци, виелици, легенди, дървени църкви и вампири.
Спретваме една тристранна логистика. Разместване на графици, уточнение на маршрути, пресмятане на кеш и вече сме на старта.
По прогноза вали сняг, но навън е слънчево, подканящо,обещаващо.
И следобедно и следработно, потегляме към Кошов (Русе).
Слизаме от колата и ни обгръща звездно небе, все едно си в кош, и всичко около теб е звезди и съзвездия.
Въздуха свеж и чист, да си го режеш и да си го мажеш на филия.
А прозорците на къщата за гости мамят с топлина, запалена камина и уют.





Влизаме и ни посрещат забравени и дори нечути бг песни от времето на нашите родители.
Опитваме местна салата и специалитети, поляти с вино "7 поколения".
Спалнята се издига като пладноход, изкатерваме се и ни понасят сънищата.



Че утре ни очакват 700 км пътуване.


Ден втори

На път към Синая.



Както винаги, когато планираш нещо, трябва да сложиш процент за законите на Мърфи.
В нашия случай това бе сборен процент. При пътуването към Синая не бяхме предвидили съботното преселение на румънския хайлайф.
Травмиращи задръствания, гарнирани с усилията на местната полиция, която вместо да улесни нещата, ги усложнява.
Румънските полицаи, нахлупили ушанки, са превзели всяко кръстовище в Синая и спират и без това бавното придвижване на автомобилния поток.
Така че с времето и горивото излизаме на минус. След дългото шофиране мечтаем за романтична вечеря с чаша вино и камина.

Пристигаме в туристическия комплекс в Сапанта "Plai cu Peri", осветен като в Коледен филм на Дисниленд.





Посрещнати сме от две усмихнати момичета в носии, които се представят и ни сипват по чашка местна ракия, за отпускане и за сближаване.
Последното се оказва трудна задача, тъй като те си мислят,че говорят английски, а дори с Гугъл транслейт не можем да се разберем.
След половин часови усилия успяваме да попълним картите за регистрация и да платим нощувката кеш.
Вече сме така изтощени, че се отказваме от непосилната задача да обясним, че искаме вечеря.
С дванайсетопръсната система, лист и химикалка успяваме да си купим бутилка вино. И, о чудо! Дори ни дават тирбушон да си го отворим.

Стаите са топли, светли и уютни, режем луканката и кашкавала, взети за в случай на авария, и поливаме с бяло вино.
Въпреки грандиозния провал в общуването, се забавляваме с тази езикова издънка и вдигаме тост за наше здраве.




Ден трети


Неделя сутрин.







Сняг, скреж, блеене на овце и кучешки лай.
Събираме багажа и се сбогураме с девойките, които пак ни се усмихват свенливо и ни подаряват плик с бутилка от тяхната ракия на изпроводяк.

Тони (сина ни),е получил компенсация за езиковите мъки: две украински десертчета със сини сливи и орехи, поставени в плетена кошничка.
Днес ще обикаляме из природен парк Марамуреш.
Първо посещаваме веселото гробище, с шарената църква. То е от обектите на Юнеско.













Известно е с това, че кръстовете са направени от дърво и целите са изрисувани.
В средата е изобразен човека с някое от любимите му занимания, а отдолу в хумористичен стил е кратка епитафия за живота му.
Например: “Тук почива моята тъща, ако беше поживяла още някоя година, тук щях да почивам аз.”
Научихме, че човека, който ги изработва, се е погрижил и е изработил такъв дори за себе си.

Наблизо е построена нова изцяло дървена църква:





Хората се събират за сутрешна литургия, пременени в официални дрехи и ни поздравяват. Отвръщаме с Ало, което означава Здравей.
Румънските жени носят прави поли и забрадки, а мъжете калпаци.Дрехите са строги и тъмни, но може би душите им са светли. Отиват на църква.
И се замислям за модата, на която робуваме толкова днес.... Какво ли се случва с нас, когато влагаме толкова много усилия за външния вид,
но забравяме за душите?

Следващия обект е дървената църква от манастирския комплекс "Peri".
Манастира е нов,но е построен в стила на старите дървени църкви и манастири в този район.



За тази църква се твърди,че е най-високата дървена църква в света. Дали е така не знам,но е впечатляваща.









Отключва ни лъчезарна, млада, висока монахиня.
Купуваме ритуалното магнитче и палим свещички за здраве. В района има доста дървени църкви, но времето ни притиска.
Следва час пътуване през искрящо бели полета, гори, накичени със снежни гирлянди и дървени къщурки край пътя.





Целта е Вишеу де сус и Моканица.









Подминаваме кръчме и решаваме да се пробваме за обяд.
На въпроса ми дали някой говори английски се отзовава един кръголик нахилен младеж и успяваме да си поръчаме шницели,
пържени картофки, бира и вино. Храната е много и вкусна. Човекът споделя, че е бил в България и е вкарал две коли от Добрич.
Много сме добри в общуването!

Спираме на Моканица за влакова фотосесия. Времето е с нас, слънчево и ясно.
Правим планове за лятно пътуване с парното локомотивче и преспиване във влака хотел "Карпатия експрес".























Тук има и по-нови експонати,както и някои "извращения" на местната инженерна мисъл:











Задаваме на GPS-a укрепената църква във Вискри и той избира най-краткия път.
Лошото е, че двулентовия път постепенно става еднолентов.
Препускаме през кални селца, тук там някой старец, кошари с овце и малки агънца.Изчакваме стадо крави да ни заобиколи.
Хорицата ни гледат учудено,поздравяват ни и си мислят: “Още едни с GPS! “
Постепенно асфалта свършва и летим с максимална скорост 60 км/ч. из кал и локви.

[Валери Недялков]

От: Непознатата Румъния.

Пътя навлиза из гората и се налага да преминем на 4х4 защото джипа занася в лепкавия сняг.
Все пак накрая излизаме на асфалт, но вече се смрачава и е късно за църквата. Остава за някое следващо пътуване. Хващаме пътя за Бран.
Попътно спираме за снимка на добре осветената крепост Рупеа - снимали сме я и на отиване на дневна светлина:





Минаваме през селцата като по улей за бобслей.
Къщите са еднотипни и така близо застроени, че образуват плътни стени от двете страни на пътя. Няма никакви дървета.
Прозорците тъмнеят, а е едва шест часа!

Бран.

Търсим хотелчето за нощувка.
Обикаляме малките улички, паркираме погрешка в двора на някакъв човечец, който ръкомаха като вятърна мелница за да ни обясни накъде да вървим.
Накрая откриваме убежището, стоварваме багажа и духваме да търсим храна. Заведенията в Румъния приключват рано, още повече,че е неделя.
Откриваме пицария с огромни вкусни пици и поливаме с тъмно пиво "Силва стронг дарк биар".



Силвето се оказва изненадващо добра и я повтаряме. Към девет в заведението оставаме само ние и още една двойка.
Персонала е приготвил кофата за да мие пода и ни гледа очаквателно.
Плащаме сметката и се спасяваме на малки групи.
Крачим доволни из тъмните улички в добро настроение и одумваме “ушанките”.



Над нас,оплетен в километри кабели,кротко се извисява снагата на осветения замък Бран:



И той остава за следващия път заедно с цитаделата на Ръшнов,крепост Рупеа и укрепената църква във Вискри.

Ден четвърти

Ставаме рано за да избегнем задръстванията в Синая. Учудващо празно е към 8 сутринта.
Крайпътните магазинчета са затворени, придвижването този път е безпроблемно.
След Синая ни хваща мъгла, като гарнитура на скучния пейзаж край магистралата.
Изобикаляме Букурещ по “околовръстното”, само с по едно платно във всяка посока и пъплим едва-едва.
Околния пейзаж е изоставени сгради, кал и купища боклуци край пътя.
Границата пресичаме на бегом и пак сме на родна земя.
Събрали спомени, снимки и заредени с впечатления до следващото пътуване.