Всичко това е Румъния (Непознатата Румъния).

[stankos]

От: Непознатата Румъния.

Благодаря за споделянето ! Направо ми иде да палим и да тръгвам !

[Asteri]

От: Непознатата Румъния.

За мен това беше "невероятната Румъния". Кадри като филмови декори, все едно пътешествие през някое студио Особено със снега си е направо фентъзи.

[Валери Недялков]

От: Непознатата Румъния.

Благодаря!
За нас наистина беше една осъществена мечта граничеща с мистерия.
Замъци ,църкви и манастири като от приказките.
Има още много.
Ще има и нови пътешествия и съответно разкази.

[Jimi]

От: Непознатата Румъния.

Браво. В Марамуреш не са ходили половината букурещтлии. Храната е най-добрата която съм пробвал из Румънията, излючая рибите из Делтата.

[trapper]

От: Непознатата Румъния.

Чудесен пътепис, браво!

[гоше]

От: Непознатата Румъния.

Благодаря!

[Валери Недялков]

От: Непознатата Румъния.

След разходката до мъгливия Албион ( Стоунхендж ) не мина много време
и ни засърбя за ново приключение из Трансилвания.
Направил съм списък с обекти за посещение и този път излезе късмета на солната
мина в Турда.
Дните са само 3. Километрите 700 и... С прословутата румънска инфраструктура
се очертават 2 дни каране на смени със сина ни Тони и само един ден за активен
туризъм.
Та избирам обекта,правя логистика - хотел в близко градче(селце),път,финанси и
идва време за потегляне.

Жаби,гарги и сол...

Солната мина в Турда и градчето Campia Turzii.

[Валери Недялков]

От: Непознатата Румъния.

До границата карам аз,в Румъния Тони. Аз вече спя.



По някое време ме събуждат с неприятна новина - пред нас се мъдри табела "Trans Alpina".
Няма лошо. И този проход е планиран,но в момента е затворен още.
Очаква се да го пуснат след две седмици.
Мърморя си нещо под носа,докато правя маршрут по Е79 през Хатег и тръгваме през малки,
но живи селца по третокласната пътна мрежа.
В крайна сметка излизаме на Е79 и нещата навлизат в нормалното си русло,
но с едни излишни 50 км. отгоре и около 50 минути закъснение.

По установената вече в семейството ни традиция от тук продължавам с разказа на съпругата ми Ина.

Петък 11 май 2018г.

Днес имаме годишнина от сватбата. Навъртаме Христовите 33 години.
Ставаме рано, към 6ч, защото предстоят 250 км до Видин. На Лукойла там, хапваме по един slow dog, за който чакаме около 15 мин.
Когато решаваме да ползваме WC-то, то се оказва заключено. Отваряло се с бар кода на фискалния бон, ако си купиш нещо.
Вървим към Европаааа... опа! На границата сме само ние и минаваме експресно.
-За къде отивате?
-Турда, солните мини.
Всичко е необичайно зелено, след предишните ни снежни пътувания из Румъния.
Край пътя из синорите, се нижат макове, синчец и маргаритки.





Над нас прелита военен хеликоптер. Странно,и на Стоунхендж ни облетя един.
Явно сме съмнителни.



Още една среща с (бившата) бойна авиация на Румъния:



Наближаваме Крайова. Тук пъплят същите стари немски трамваи,като нашите по линия 22.



Мургава женица и малко цигане край пътя размахват найлонови пликчета и предлагат за продан череши.
Минаваме през безброй селца и всяко си има свой облик.
Преди следващото село срещаме върволица цигански каруци,
натоварени с дървени и метални отпадъци, явно бяха разфасовали някоя фабрика.
В едно село ми прави впечатление, че пред дървените огради на по-старите къщи, почти винаги са забити дървени кръстове,
като в гробищата, някъде по 1-2, някъде изброих до 7, набучени накуп. Малко зловещо е. Гадаем дали не играят ролята на некролози.
Никъде не се виждат разлепени.
В друго село пък, всички кладенци са оборудвани с обли кубета от процинкована ламарина.
А на хълм над село Подари се мъдри надпис,като на Холивуд:



На едно място виждаме човек-светофар, който ни дава знак да заобиколим. Подновяват пътната маркировка и рисуват осевата линия.
От другата страна на пътя пък дълбаят ров с багер, та прясната боя добива бозав отенък на места. Важното е работа да кипи!
Рязко намаляваме, когато пътя ни е препречен от голямо стадо овце и кози.





Изчакваме търпеливо блеещото мнозинство да се изтегли.
След 1-2 рискови ситуации, установяваме, че се е запазил процента на румънски джигити на пътя.
От задната седалка на джипа провеждам опреснителен езиков курс:
бира е бере, кафе е кафеа, вино е вин, водката си е водка.
Готови сме!

Наближават вече 12ч. шофиране, шофьорите са изморени и объркваме пътя.



Правим кръгче през Себеш за да се върнем, но се радваме на градчето: китно и окичено с цветя.









Около 100км преди Турда попадаме в зверско задръстване без опция за измъкване по обиколни пътища.
Едната причина е строяща се магистрала, а другата: катастрофа. Румънците ни учудват със спокойствието си.
Чакат си чинно подредени , няма рискови изпреварвания през банкета, няма надуване на клаксони.
Явно отдавна са се примирили с кошмарната инфраструктура. Мечтата ни за вечеря, полята с местно вино започва бавно да се топи.
Накрая, след 14:30 часа шофиране, вместо предвидените 11, навлизаме в селцето наречено "Област край пътя"(Campia Turzii).
Малката уличка към хотела е блокирана от девически батальон.
Накипрени момиченца си бъбрят, събрани на рояци по платното, и ни пречат да се придвижим.
Докато правим маневри за паркиране, те се оттичат към нашия хотел. Явно ще празнуват нещо, защото във фоайето гърми музика.
Настаняваме се, и сервитьорчето ни кани за вечеря на терасата.
Масичка за трима, гледка към все още празния басейн



и невероятен жабешки концерт в нощта.
Поръчваме си кралска вечеря и се наслаждаваме на спокойствието.



Докато си приказваме огромен бръмбър бомбардировач се блъска в стената зад нас.
Вальо е стресиран от щипките му, и решава, че иска да му откъсне парче от крака.
Аз следя рогача, докато бавно изкачва стената/явно рогата са качествени и тежат/и отлита.
Изморени, но щастливи, потъваме в чистите бели чаршафи в покоите на Морфей.

Събота

Свеж въздух , птича глъч и жабешко крякане нахлуват през отворения прозорец и пълнят стаята.
Докато чакаме закуската, виждам че на картата към ключа е нарисувана жаба.



Превеждаме с транслейтора и се оказва, че и хотела се казва Жабата.
Защо ли?- се чудим, докато слушаме оглушителния жабешки хор.
Мъжете се опъват по креватите за кратка почивка след закуската, а аз мрънкам напевно за разходка.
След 30 минути потегляме към Турда и солните мини. Разглеждането ни отнема около пет часа.

От изоставените мини румънците са направили невероятна туристическа атракция и цял развлекателен комплекс.
Минаваме покрай конна база, игрище за голф, а в далечината се виждат лечебните езера.
Входа на мината има вид на космически охлюв.





Ще слезем 120 метра под земята, пеша или с асансьор.
Предвидливо обличаме поларите, тъй като температурата вън е 24°, а в мината е 12°.





Разходката започва с хоризонталната галерия на Франц Йозеф. Стените са гладки и полирани с красиви шарки.









Долната им част е като захаросана от солни отлагания. Встрани от основната галерия има разклонения към други зали.
Разглеждаме съоръженията за вадене и превозване на сол.















Слизаме 13 етажа по дървените стълби

до огромната зала Рудолф с амфитеатър, тенис маси, детски площадки,билярдни маси, мини голф, виенско колело.

Срещу заплащане можеш да поиграеш тенис, или да поснимаш от виенското колело.
Детските площадки се ползват и за халотерапия на болни дечица.
Вальо понамалява кашлицата, явно мината играе роля на гигантска солна стая.
Слизаме още надолу по доста тесни и излъскани стъпала







към камбановидната галерия Терезиа.Разминаването с изкачващите се е на един крак, поза: птица в полет.







Галерията е експлоатирана от 1690г до 1880г.
Минаваме по дървен мост до солното островче. То се е образувало от отпадъчни късове, изхвърляни тук.
Дълбочината на езерцето е до 8 метра, а концентрацията на сол във водата е 260гр на литър.













Във водата стърчат стари дървени ел. стълбове с керамични чашки.
По езерцето се разхождат с лодки ентусиасти, едни гребат напред, други: заднешком.







Решаваме да не се пробваме за разходка с лодка, тъй като тежим общо повече от разрешените 200кг тонаж.
Нагоре хващаме асансьорите.



От павилиончетата на паркинга купуваме магнитче за колекцията.
На връщане към Кампус Турзии успявам да заснема две кичозни къщи, които ни втрещяват с показност и липса на вкус.



Срещали сме и преди такива ужасяващи творения из Трансилвания. Забърсваме няколко бири от супера и се прибираме.
Хапваме на терасата на Жабата в съпровод на музиката от сватбата на долния етаж.
След кратък следобеден сън, излизаме на разподка в парка до нас. Дърветата са задръстени с птици, като във филм на Хичкок.

Отатък реката е земеделска земя. Там хорицата обгрижват миниатюрни градинки.



Пътечки водят от всяка градинка до водата, от където гребат с кофи за да напояват.
Връщаме се по мостчето, обикаляме парка и заемаме масичката на терасата за вечерен аператив.
Глезим се с коняк Александрион, 7 звезди с дъх на шоколад.



Обедната сватба продължава,
но вече е 23ч и ще трябва да лягаме, за да съберем часовете сън.

Неделя

Жабешкото крякане е примесено с камбанен звън.
Закуска, събираме багажа и хващаме дългия път за дома.
Слънцето пали маковете край пътя, а Замунда банана бенд пеят колко сме хубави.
Край пътя чичаци са опънали масички със стъклария и размахват подканящо чаши.
След магистралата пътя извива серпентини край реката и се промъква през планински долини.
Тучни ливади със стада овчици, а край пътя продават обли питки жълт кашкавал. Мрънкам си да спрем, но няма кой да ме чуе.
По-нататък край пътя предлагат ягоди и череши.А в село Градинари учудващо продават само разсад.
Този път имаме късмет с трафика и успяваме да спазим графика.
Задръстването ни хваща на Витиня, където някой болен мозък е преградил 2 от 3-те ленти за ремонт, който така и не е започнал.
Няма техника, не се виждат работници или ремонтна дейност. Що пък не, да се поизтормозят малко шофьорите след уикенда!
Небето се смарангясва и на влизане в София завалява. Тъкмо да изчисти размазаните буби от предното стъкло.
У дома си сипваме по чаша вино. Щастливи сме, все едно сме били на дълга почивка.
А в нашата"Жаба" изживяхме една приказка.

[trapper]

От: Непознатата Румъния.

Браво!

[Валери Недялков]

От: Непознатата Румъния.

В Румъния ни хареса много. Като намериме време пак ще има пътешествия там.
Благодаря за интереса!

[turtey]

От: Непознатата Румъния.

В Румъния ни хареса много. Като намериме време пак ще има пътешествия там.
Благодаря за интереса!

Като смесиш българи с маджари и малко немци и се получават чудеса

[Jimi]

От: Непознатата Румъния.

Като смесиш българи с маджари и малко немци и се получават чудеса

Мале, мале. Аз все си мислех, че произхода е по-скоро дако-римски = власи, а другите просто са ги завладявали по-различни времена. Само за унгарците е по-различо, заради настоящото мнозинство в две области, но като гледам не е писано за тях. А има какво да се види там.

[turtey]

От: Непознатата Румъния.

Мм да да
Особено в Трансилвания. Където са румънци, ама след всв

[s_s1]

От: Непознатата Румъния.

Благодаря за споделеното.
Преди година две и аз ходих /с половинката/ до Турда, Сибиу и в района и много ми хареса. Но в мината нямаше миниголф игрище. Отвън се разчистваше място за строеж на допълнителен паркинг. Явно бързо се развива тази туристическа атракция.

[Валери Недялков]

От: Непознатата Румъния.

Да. И е най-подходяща за първо запознанство със солните мини превърнати в туристически обекти.
Иначе има и други и в Румъния и в Полша.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Малко почистих темата. Гледам,че си имате друга в която да спорите какви са румънците.