Tweet
Мислех да кръстя темата "Сиромашката Нова година на Гагич", ама тогава нямаше да знам къде да я ситуирам. 
Водѝм от новообзелия ме стремеж към икономиЙ, заявих на жената, че "Край! Никакви Нови години в чужбина!" и че възнамерявам да празнуваме... на брега на Черно море
, нещо което от десетилетия сме се канили да направим, но все се намираха по-примамливи дестинации, вкл. и морета. Срещнах, меко казано "неодобрение" 
Децата категорично отказаха да идват с нас, жената я подмамих с прогнозираното меко време и обещания за множество разходки по "места, които не сме посещавали". Срещнах, този път "неразбиране" Всички знаели, че на брега на море изпадам в транс и се превръщам в лирическия герой на Отис Рединг, но-о-о-о с чаша в ръка 
:
А-а-а, не! Няма да се спрем от вършеене, обещавам. Трескаво затърсих непосещавани места из интернета. Отправна точка - гагаузкото село Гьозекен, името неясно кога (според уЙки - 1936 г., да ама не, в нАтУралния акт на дядо ми от 1939 г. друго пише) преведено на български и по случай 40-годишнина от Великата Деветосептемврийска Революция дарено със статут на град - Обзор. Естествено, както всяка керемидка в България напоследък, селището се е обявило за наследник на славни древни средища на културата, просветата, военната и икономическа мощ - "Хелиополис", "Темплум Йовис" и т.н. Пусто, всичко на юг от въпросния център на културата сме го извършали, още докато децата бяха малки.
На мен винаги са ми харесвали дивите места около Обзор - старопланински гори, опиращи в морето, ама и тях ги бяхме преслушали повечето по-известни такива.
Водопади? Хм..., не съм "водопададжия" (имало си и такава "лудост" - да обходиш всички водопади в Мамковината) но пък защо не? Високо се ценят селфита от водопади във "Фейсбук", нали?
Намерих координати на два водопада в община Долни Чифлик, с триста зора ги експортирах и конвертирах в тракове за "Гармин" и добре, че го направих, за щото първият се оказа напълно "див" и без трак, само с координати, едва ли щяхме да го намерим с автомобилен GPS (печален опит
). Прочее, много съм бос с GPS-ите, затова първо пускам картинка на какво имам предвид (тракът е в сив пунктир, червеното са някакви предложения за маршрут, на които не клъвнахме ):
1. Водопада до село Солник
Координати - 42° 54' 38.309" N, 27° 38' 6.0886" E
Трак (? не знам дали съм уцелил типа) - ъ, нещо не ще да се прикачи
Снимки.
От селото има дъсчена табела "Водопада" и се тръгва по асфалтов път, постепенно преминаващ в черен. С кола стигнахме дотук. Нивите наколо бяха мокри и тъй като и такъв печален опит имам, зарязахме колата и продължихме пеша.
После се завива в гората и пътят става за... верижна машина.
До водопада се стига по ориентиране на отклонение вдясно от пътя (пътека в опадалата шума така и не намерихме). Първо се попада, както пише из разните водопададжийски блогове, на горната му част:
За слизане до долната му част трябват умения по скално катерене или... здраво дъно на клина / панталоните (жена ми ги изпра, трябваше преди това да ги снимам), добре, че имаше в изобилие мека шума по склона на дерето след водопада. Ето малко снимки отдолу:
Въпреки доста мокрото време напоследък, "дебитът" на вода беше слаб...
Утре ще продължа с т.нар. "Водопад „Орлов камък“" до Горен Чифлик. Ако има интерес. Странното е, че общинският център е ДолНИ Чифлик, че и град било, а селото се казва ГорЕН Чифлик.
Водѝм от новообзелия ме стремеж към икономиЙ, заявих на жената, че "Край! Никакви Нови години в чужбина!" и че възнамерявам да празнуваме... на брега на Черно море
, нещо което от десетилетия сме се канили да направим, но все се намираха по-примамливи дестинации, вкл. и морета. Срещнах, меко казано "неодобрение" Децата категорично отказаха да идват с нас, жената я подмамих с прогнозираното меко време и обещания за множество разходки по "места, които не сме посещавали". Срещнах, този път "неразбиране" Всички знаели, че на брега на море изпадам в транс и се превръщам в лирическия герой на Отис Рединг, но-о-о-о с чаша в ръка :На мен винаги са ми харесвали дивите места около Обзор - старопланински гори, опиращи в морето, ама и тях ги бяхме преслушали повечето по-известни такива.
Водопади? Хм..., не съм "водопададжия" (имало си и такава "лудост" - да обходиш всички водопади в Мамковината) но пък защо не? Високо се ценят селфита от водопади във "Фейсбук", нали?
Намерих координати на два водопада в община Долни Чифлик, с триста зора ги експортирах и конвертирах в тракове за "Гармин" и добре, че го направих, за щото първият се оказа напълно "див" и без трак, само с координати, едва ли щяхме да го намерим с автомобилен GPS (печален опит
). Прочее, много съм бос с GPS-ите, затова първо пускам картинка на какво имам предвид (тракът е в сив пунктир, червеното са някакви предложения за маршрут, на които не клъвнахме ):1. Водопада до село Солник
Координати - 42° 54' 38.309" N, 27° 38' 6.0886" E
Трак (? не знам дали съм уцелил типа) - ъ, нещо не ще да се прикачи
Снимки.
От селото има дъсчена табела "Водопада" и се тръгва по асфалтов път, постепенно преминаващ в черен. С кола стигнахме дотук. Нивите наколо бяха мокри и тъй като и такъв печален опит имам, зарязахме колата и продължихме пеша.
После се завива в гората и пътят става за... верижна машина.
До водопада се стига по ориентиране на отклонение вдясно от пътя (пътека в опадалата шума така и не намерихме). Първо се попада, както пише из разните водопададжийски блогове, на горната му част:
За слизане до долната му част трябват умения по скално катерене или... здраво дъно на клина / панталоните
(жена ми ги изпра, трябваше преди това да ги снимам), добре, че имаше в изобилие мека шума по склона на дерето след водопада. Ето малко снимки отдолу: Въпреки доста мокрото време напоследък, "дебитът" на вода беше слаб...
Утре ще продължа с т.нар. "Водопад „Орлов камък“" до Горен Чифлик. Ако има интерес. Странното е, че общинският център е ДолНИ Чифлик, че и град било, а селото се казва ГорЕН Чифлик.
))
) та предполагам, че пътят за "Механа Габъра" (култово балкантуристко горско заведение с "нестинарски" танци и пр. от Таатово златно време, понастоящем приватизирано и превърнато в строго пазена "хасиенда") поне на по-възрастните, е известен. За по-младите, картинка: 
По сред лято 
Коментар