3 (+1) водопада около "Централно Черноморие" (или Източна Стара планина)

[Bogoljub Gagic]

От: 3 (+1) водопада около "Централно Черноморие" (или Източна Стара планина)

Гагич, склонен съм да купя Хемито след като пробваш. За цената ще се споразумеем, ще предложа значително по-висока цена от другите двама потенциални купувачи.

Ама аз мислех в дизеловата тротинетка да сипя, нали "гори като нафта"?

https://petel.bg/VODA-VAV-VARNENSKO-...IDEO---__45717

А за шистовия газ - не. Ние стоим върху МОРЕ ОТ МЕТАН, конвенционален, вероятно едно от най-големите находища в Европа бихме могли да бъдем, ама пусто нали на Матушка си и требват ония 10 млрд. долареса годишно, затова и дума не дават да се изрече по въпроса. И референдуми се спретват за забрана за проучванията за КОНВЕНЦИОНАЛЕН газ и т.н. Това е коментирано на няколко места във ФорумЪт.

[Ясен]

От: 3 (+1) водопада около "Централно Черноморие" (или Източна Стара планина)

Ама аз мислех в дизеловата тротинетка да сипя, нали "гори като нафта"?

За нея не давам такива оферти. Виж там Хемито нещо, че ми се е завъртяла в главата мисъл за WJ или WK

За това че седим на море от метан - може, ама не знаем. Засега е от областта на пожелателното мислене тип ББ, съчетано с проучвателни сондажи тип Чирен.

[Bogoljub Gagic]

От: 3 (+1) водопада около "Централно Черноморие" (или Източна Стара планина)

Засега е от областта на пожелателното мислене тип ББ...

То е обещателно приказване, пожелателното мислене на ББ е точно в обратната посока.

[Ясен]

От: 3 (+1) водопада около "Централно Черноморие" (или Източна Стара планина)

То е обещателно приказване, пожелателното мислене на ББ е точно в обратната посока.

абеееее отклонихме се от темата ама да речем аз първи вкарах оксиморона "мислене тип ББ".

Иначе Матушка се е погрижила за всичко до степен тук истински проучвания да не са правени никога. Поради това сега може да се играе с протести, антишистови напъни и тн. Ако се ЗНАЕШЕ че тука има газ, нещата щяха да са различни.

Но не се знае.

[Валери Недялков]

От: 3 (+1) водопада около "Централно Черноморие" (или Източна Стара планина)

Хубав пътепис - изненада.
Поздрави!

[Bogoljub Gagic]

От: 3 (+1) водопада около "Централно Черноморие" (или Източна Стара планина)

Е като си бил в с. Кривини на горящата вода не отиде ли?

Каква е тази горяща вода?

Значи, според Ясен, не било проблем да се пие "разтвор на метан в минерална вода" Поради което напролет, живот и здраве, ще потърсим и "горящата вода".
Много се изкушавам да я пробвам дали става за автомобилно гориво ама сигурно няма да посмея.

Тази за която говори колегата Гагич, преди години старите хора я даваха на свинете против глисти, но колко е помагала не знам. Там е била построена т.н къпалня и хора от различни краища на България са идвали да се къпят с цел изцеление от различни кожни проблеми. Сега на мястото има само една тръба и нищожни останки от постройките.
https://petel.bg/VODA-VAV-VARNENSKO-...IDEO---__45717

Речено-сторено. Никакво обозначаване на водата, наложи се да питаме двама души къде е. Ще пусна координати, като си взема ЖиПиЕсо от колата.
За гориво не става и не ми е ясно в дадените по-горе ТВ-репортажи ония "местни младежи"-роми каква шашма правят. Както ни обясниха попитаните хора - "Горят само "бълбучките". За пиене не става, за миене - също!".

Ето как горят "бълбучките" :

А ето как пламва водата при чучура - гаси се или с "удавяне" на пламъка с чаша от същата вода или със запушване на чучура с ръка:

[Bogoljub Gagic]

От: 3 (+1) водопада около "Централно Черноморие" (или Източна Стара планина)

"Горящата вода" на вкус е изключително гадна - нещо като морска. Не знам какви болести е лекувала, аз моментално я изплюх и не можах и една глътка да пийна. Нищо чудно вместо солена, да е киселинна, на каквито мисли ме навежда оцветяването наоколо - червено, с почерняла (прегоряла от киселината) шума. Като в "Дявола Варош".







Виждат се развалините на бившата баня. Най-лесно водата се открива като се види една площадка (явно пак остатъци от санатариума), водата е от другата страна на пътя срещу площадката. Координати на площадката:
N 42°58'31.3"
E 27°41'04.0"

[Roninn]

От: 3 (+1) водопада около "Централно Черноморие" (или Източна Стара планина)

И по нашият край има такива горящи сонди,но не съм чул някой да пие вода от тях.

Работих 4 години в Тец2 и две години в мини Марица.Във изворите има всичко.

[Bogoljub Gagic]

От: 3 (+1) водопада около "Централно Черноморие" (или Източна Стара планина)

"Горящата вода" беше първият етап от една еднодневна разходка, вдъхновена от тази моторджийска тема.

Нещо такова:



Идеята беше да се посетят следните забележителности:

1. "Горящата вода"
2. "Хемските порти" - ще ги разгледам по-подробно в "нарочен за целта пост"
3. Доброванските скални гъби

[Bogoljub Gagic]

От: 3 (+1) водопада около "Централно Черноморие" (или Източна Стара планина)

"Хемските порти" били не какво да е, а "Hemus Fores", демек "The Gates of Hemus", ръ'ираш ли, мани-мани... Легенди се носят за нещо като "Високата порта", северното КПП на Римската империя, Византийската китайска стена и т.н. Съответно с много противоречиви координати в разните сайтове с имена "opoznai", "poseti" и отсъствие на координати във файла с крепости на ФорумЪт. В крайна сметка избрах картата на... братя Шкорпил



Вдъхновени от следното описание (доклад от някаква археологическа конференция от 2005 г.), след "Горящата вода" бодро запрашихме към местността "Гермето" между селата Голица и Булаир:

ПРОУЧВАНИЯ В М. ГЕРМЕТО ПРИ С. ГОЛИЦА, ОБЩИНА ДОЛНИ ЧИФЛИК, ОБЛАСТ ВАРНА Венцислав Динчев, Веселка Кацарова, Добрин Антонов, Христо Кузов, Здравко Димитров, Никола Тонков, Михаил Христов

На около 6 км западно от с. Голица се простират останките от т. нар. Герме –внушителен фортификационен комплекс от три крепости, свързани с преградни стени. Ориентиран е приблизително север-юг. Известното му досега описание е дело на братята Х. и К. Шкорпил. В резултат на теренните обхождания, които осъществихме, можем да посочим, че общата дължина на комплексa е около 2300 м. Чрез разкопки изследвахме централната крепост (“Хармана”) на преградния комплекс. Работихме в шест сектора. Четири от тях включат останки от различни фортификационни съоръжения, а другите два са в площта на крепостта. При всички сек-тори достигнахме, макар и в отделни пунктове, материковия терен. Като цяло културният пласт е сравнително тънък и беден откъм битови материали. Установихме три периода на обитаване. Първият период се отнася към ІV в. сл. Хр. Той предхожда изграждането на самата крепост. Отсъствието на солидни строителни останки и следите от пожар, които установихме във всички изследвани контексти от ІV в., свидетелстват, че по това време тук е имало постройки и съоръжения с нетрайна конструкция. С оглед на тяхната интерпретация заслужава да се спомене сведението на Амиан Марцелин, че след сражението с готите при Marcianopolis в 377 г. римските войски успели да затворят “с високи насипи ... теснините на Хемус”. По-късно обаче войските били изтеглени, проходите – отворени, а “затворените дотогава варвари се втурнали да сеят смут и разорение” (по ЛИБИ, І, 172-173).


Вторият период е всъщност периода на изграждането и първоначалното функциониране на крепостта. Резултатите ни налагат корекции в данните на Шкорпил за нейния план и устройството на отделните й съоръжения. Ориентацията на крепостта е с отклонение от около 15° от световните посоки. В план тя вероятно е с форма на правилен, но не равностранен осмоъгълник. Общата дължина на куртините би следвало да е почти 400 м, а защитената площ (без кулите) – почти 1,2 ha. Дебелината на куртините е 2,60-2,65 м. В западния ъгъл на крепостта установихме останките от голяма, 5-ъгълна в план кула. Достъпът до горните й етажи е бил чрез външни масивни стълбища. Изследваните кули в югозападния, в южния и в северния ъгъл на крепостта са кръгли в план, но не са еднакви. Сондажите пред (вън от) северната и южната кула показаха, че връзките на крепостта със съседните преградни стени са конструктивни и доказаха синхронното им строителство. Дебелината на стените тук (и на кулите, и на преградите) достига 3,25 м. В разкритите фортификационни останки не установихме запазени тухлени редове от opus mixtum, но можем да допуснем, че във височина градежът е бил с тази техника. Предполаганата от Шкорпил “самостоятелна кула” в центъра на крепостта се оказа всъщност сграда, синхронна с крепостта. Разкрихме части от две успоредни стени на около 3 м една от друга. Градежът им е без хоросан, но е стабилен, с полуобработени камъни. Подът между тях е настлан с каменни плочи. Функциите на тази централна сграда (казарма ?; преториум ?) са били в съответствие с военния характер на самата крепост. Откритите монети позволяват да заключим, че изграждането на централната крепост и на целия комплекс е станало през първата половина на V в., най-вероятно в началните години на управлението на Теодосий ІІ (408-450). Това време следва да се приеме като начална дата и за т. нар. Източно-балканска преградна линия, която се простира от черноморския бряг на изток до долината на р. Елешница на запад и в която комплексът в м. Гермето при с. Голица е с основно значение. Очевидно този комплекс прегражда основното пътно трасе от Marcianopolis за Anhialo, т. е. от Долния Дунав за Constantinopolis и идентификацията му с т. нар. Хемски порти е без алтернатива. Откритите при разкопките монети позволяват още да се допусне, че събитията, във връзка с които Малх споменава Хемските порти (по ГИБИ, І, 135) – борбата с остготите през 70-те и 80-те години на V в., имат отношение и към края на началния период във функционирането на крепостта и целия комплекс. Този край е белязан от пожар. Регистрираните строителни преустройства от следващия период на централната крепост в м. Гермето засега са незначителни – стесняване на входа на югозападната кула, повдигане на каменния праг при входа на западната кула и зазиждане на един вход в сградата в централната зона. Прави впечатление, че тези преустройства са с по-небрежен градеж. Със сравнително слаб градеж са и останките на една сграда с дъговидно извита източна стена, която изследвахме частично в североза-падната част на крепостта (сектор № 5) и която се отнася към този период. Може би занижените строителни стандарти са указание за промяна на обитателите. Не е изключено към или след края на V в. задълженията на първоначалния военен гарнизон да са били поети от някакви федерати или местни милиции. Сред контекстите от този последен всъщност период във функционирането на крепостта открихме монети от VІ в. Най-късната сред тях е на Юстин ІІ и София. В нарушен пласт с късноантични материали при югозападната кула открихме и няколко фрагмента битова керамика от Х-ХІ в. Засега те не могат да се интерпретират по друг начин освен като свидетелство за краткотрайно и ограничено обитаване или за епизодично посещаване на останките на крепостта през Средновековието.

[Bogoljub Gagic]

От: 3 (+1) водопада около "Централно Черноморие" (или Източна Стара планина)

... бодро запрашихме към местността "Гермето" между селата Голица и Булаир:

Въпросната местност се оказа неработещ мотел с бунгала:



Координатите на "Хемските порти" според един от опознай-сайтовете съвпадаха с... мотела. В него нямаше (видимо) кого да попитаме. Продължихме по този път, за да установим, че не преминава покрай никакви останки от стени, а си е някакъв обслужващ земеделски път:

На клипа се виждат два хълма, изказах предположение, че "крепостите винаги са на възвишение" и попитахме минаващи хора дали знаят нещо за някаква крепост наблизо. Никой нищо не знаеше - всички били дошли да берат левурдА. Явно бяхме уцелили някакъв ритуал по бране на левурда, защото имаше бая народ. Потеглихме с кола към находищата от левурда, но г-жа Гагич на този участък се развика да не продължаваме :

Естествено, отзад ни подпираха "Гоуф", "Астра" и други знайни и реномирани оффроудни возила които си преджапаха (верно с ужасни звуци от влачене "по корем" и някакви удари отдолу) бодро. Което ми напомни тази крилата мисъл:

...Хич не се кефя на дълги горски преходи, които свършват на някакво място, където пристигналия преди мен с Рено 19 вече си плаща сметката за кебапчетата.

[Bogoljub Gagic]

От: 3 (+1) водопада около "Централно Черноморие" (или Източна Стара планина)

В крайна сметка се качихме пеша до по-близкия хълм. За да видим картинка, като описаната по-горе:

... "калето, където няма нищо"...

Има "иманярски дупки" и вкоренени в дърветата тухли и останки от някаква зидария:

[Bogoljub Gagic]

От: 3 (+1) водопада около "Централно Черноморие" (или Източна Стара планина)

Накрая, разочаровани, потеглихме към с.Булаир, където срещнахме някаква "бригада", поправяща или строяща ограда. Обясниха ни, че ина двата хълма имало останки от калета, а "цялата крепост се простира оттука до Обзор". Но-о-о-о, ако искаме да видим нещо "разкрито", няма, защото археолозите както го разкопали преди 12-13 години, така "го заровили обратно" Пътят, който водел към бившето село Доброван бил римски и минавал "все покрай крепостните стени".
Добре, отчетохме, че уж сме видели каквото сме видели от фамозните "Хемски порти" и потеглихме по описания в моторджийската тема път. Наистина това е възможно "най-плоския" и равен (като денивелация) проход през Стара Планина. Явно отдалечеността му от днешни оживени места го е обрекла на забрава:

Нищо чудно и да е римски този път, щото под чакъла, с който явно е насипван в по-късни времена, прозират едни вертикално набити в земята настрани откъм ръбовете им каменни плочи. Въпреки липсата все още на листа, никакви стени обаче покрай него не се виждаха.

[Bogoljub Gagic]

От: 3 (+1) водопада около "Централно Черноморие" (или Източна Стара планина)

ДжиПиЕсо естесвено ни извъртя поредния номер като ни пусна по този странен песъчлив път, който не ни доведе до никъде:

Хем песъчлив, хем с коловози, допълнително изровени от текли дъждовни води. Добре, че все пак не беше кал. Това около пътя не са посеви, по-скоро някакви "ляноси".

[Bogoljub Gagic]

От: 3 (+1) водопада около "Централно Черноморие" (или Източна Стара планина)

Накрая видяхме "репер":



И, след като се омешахме с едно "безовчарно" стадо овце, стопанисвано от кротка каракачанка, от което впоследствие установихме, че сме хванали бълхи , изведнъж съзряхме Гъбите:





Честно казано, не бих бил толкова път за да видя този "природен феномен". Първо, не са достатъчно Фнушителни:



Второ, някой определено се грижи за тяхното изчезване Или намаляване. Преброихме точно 3 (три) скални гъби, за сметка на това дупките от изтръгнатите такива видимо си личат:







Разказвали са ми стари граничари, как в района на Момчилградски и Ивайловградски гранични отряди се забавлявали да дърпат с трактор или джуган долмени. Тука някой се упражнява във вадене на зъби, пардон, вадене на гъби и това определено не са военни, а и гъбите някъде са заминали по частни дворове / имения, защото както в този форум, така и в други сайтове се сочи, че гъбите са доста повече от три броя..