Гърция - древна и млада

[Валери Недялков]

От: Гърция - древна и млада

Ден първи - Калабака.

Пристигаме в Калабака. Още на входа на града ни правят впечатление огромните зъбери и кацналият отгоре им манастир Св.Стефан.



Настаняват ни в хотела и ние сме възхитени от обстановката.





Нашата стая е на последния етаж. Една мансарда точно под звездите.







За тези,които не знаят какво е това - това е ролков магнетофон.



От терасата се открива разкошна гледка към скалите.



И разбира се набожните и суеверни гърци са окачили връзка чесън,за да пази къщата от рогатия.



Време е за разходка и вечеря. Излизаме да търсиме таверна и на вечерно-нощна фотосесия.









Подходящата таверна е открита и се разполагаме. Сина си поръчва узо Пломари,а келнера го гледа,че е дечко още,поглежда към нас очаквателно и като не среща подкрепа казва: "Be care full,it's strong".





След вкусната вечеря следва разходка.















Накрая завършваме с десерти в някаква сладкарница и се пренасяме в покоите на бог Морфей.

[Валери Недялков]

От: Гърция - древна и млада

Ден втори - Метеора.

За Метеора в пътеводителите пише,че са необходими 2 до 3 дена за да се разгледат всички манастири. И наистина е така. Едни манастири работят сутрин,други отварят следобед. Гърците са направили така,че туристите да останат максимално дълго в околните градчета и селца и съответно да има повече приходи за местната икономика.
Но не са питали нашата фирма по въпроса. А нейната гледна точка е обратна - максимален брой обекти за 1 ден. И в интерес на истината с добре съставена програма успяха. Не можахме да разгледаме само мъжкия манастир Св.Николай.

Манастир Св.Стефан.

Ранна утрин.
Слънцето грее все още ласкаво.



Закуска,последни приготовления и тръгваме за манастира Св.Стефан. Ето го и него,кацнал безгрижно над долината в област Тесалия..





Поглед надолу към Калабака.

















Червото адово:

[Валери Недялков]

От: Гърция - древна и млада

Великия метеор.

Това е главния манастир на групата Метеора. Между другото Метеора означава - между небето и земята. Групата се състои от 4 женски: Св.Стефан,Великия метеор,Св.Варлаам и Русано и 2 мъжки манастира - Св.Троица и Св.Николай.
Но да се върна на Великия метеор.





С това съоръжение са качвани продукти и други консумативи необходими за живота в манастира. Също строителни материали.



Пътеката към манастира.









Вече в манастира.



Манастирската изба.















На тази скала е имало малък метох.





За разлика от Атон тук пускат жени,но при условие,че се наметнат с нещо като пола.



Магерницата.



Трапезарията.

[Валери Недялков]

От: Гърция - древна и млада

Манастир Св.Варлаам.

От Великия метеор се открива невероятна гледка към Св.Варлаам.





Слизаме от Великия метеор и чуваме гръцките търговци на паркинга да викат: "Може и в български лева". Хората видяли,че има само български и румънски автобуси и научили нещо на двата езика. Та изядох една дървена баница за 2 лева,но заситих глада.
Към Варлаам продължихме пеша. Разстоянието е малко.







И тук има съоръжение за качване на продукти и материали.







Пътеката нагоре.







Знамето на гръцката патриаршия,която счита себе си за приемник на византийската.





Тук имаше интересни бъчви по 12000 литра обем всяка.

[Валери Недялков]

От: Гърция - древна и млада

Манастир Русано.

Отново от Варлаам се откри спиращ дъха изглед към Русано.









Потегляме с автобуса от Варлаам за Русано. Стигаме бързо и попътно хващам Русано в кадър с уникален ракурс:





















В пещерата отсреща е имало дървена конструкция,която е била обитавана от монаси.



И хубав поглед към Св.Варлаам.

[Валери Недялков]

От: Гърция - древна и млада

Мъжките манастири - Св.Троица и св.Николай.

След като по-голямата част от деня отмина,се насочихме към последния възможен за посещение манастир - Св.Троица. Св.Николай не работеше в този ден,та остана за друг път,може би и за друг живот.





На тази скала имаше алпинисти,а някога е имало и крепостна стена,кула и монашески килии.



А ето го и мъжкия манастир Св.Николай.







Още една малка скална крепост.





И вече се насочваме към Св.Троица. Групата се раздели на две. Повечето били изморени и ги закараха към хотела,а нас ни оставиха да разгледаме манастира и ни взеха обратно след час - два. Изобщо не съжалихме и за миг.



Към този манастир има изграден товарен лифт.





Тук още сме млади и зелени.





















Вече сме в манастира. Стълбите не са никак малко и явно затова е направен лифта.























И отново уникален изглед,този път към манастира Русано.



----------------------------------------------------------------------------------

Това е. Надявам се да помогна на някого,за да открие за себе си тези магични места.

[Daniel]

Re: Гърция - древна и млада

Благодаря. Страхотни местенца, много полезно инфо за бъдещи пътувания.

[marinrr]

От: Гърция - древна и млада

Хубави места. Вчера бях там. Бях ходил и в далечната 1990 г. От първото посещение почти нямам спомени. А от сегашното съм със смесени чувства. Направили са го толкова съвременно и перфектно гърците, че някак си не ме трогна толкова. Доста по- добре щеше да е със повече следи от античност.

Изпратено от моят TINATRADE с помощта на Tapatalk

[Валери Недялков]

От: Гърция - древна и млада

Благодаря за интереса към този пътепис. Това му е идеята - някой да открие нови обекти за посещаване.

Оригинални стенописи има в църквите в Русано,Св.Троица и Св.Стефан. Част от стените на Св.Варлаам също са отколешни. Не всичко е ново и комерсиално,но е по-добре така,отколкото да цари разруха.

[s_s1]

От: Гърция - древна и млада

Благодаря за споделената екскурзия. Прекрасни снимки.

[Валери Недялков]

От: Гърция - древна и млада

Мина лятото. Бури,земетресения и пожари в Гърция са само лош спомен. И след като посрещнахме златната есен първо в Трансилвания,а после и у нас се сетихме за нея и в Гърция - област Загори(Загоре). Страната на каменните мостове,планините и излезлите в отпуск през ноември реки .
Засега ще се огранича с една есенна импресия от пътуването през Загори до първия голям каменен мост при село Кипи,а по-нататък,като оправя снимките,ще стане дума и за самите мостове и защо в района има села със звучни гръцки имена,като Цепелово,Мецово и др.

[Валери Недялков]

От: Гърция - древна и млада

Снимките са готови вече. Историята започва от там,където свършва клипа(зверски съсипан от тубата и разните му там конвертори и криейтори) - при табелата за първия голям каменен мост до село Кипи.
20-тина часа по-рано...
Седмица по-рано...
Но,да го караме по реда на събитията.

В пустата му Румъния с безкрайните километри тесни и бавни пътища има едно райско кътче в област Марамуреш. От време на време хотелчето се появява в Букинг.ком,но все не успявам да напасвам всичко и да резервирам.
Та сега мернах свободни стаи за началото на ноември и докато със семейството уточним всичко,пак го изтървах.
И сега какво? Навили сме се и ни се пътува в някоя вълшебна страна.
Оказа се,че има такава.

Загори(Загоре) в област Епир - Гърция. Тук има много следи от българщината по тези крайща. Села с имена като Цепелово,Мецово. Село Вица май се е казвало Везица. Името на хотела ни се превежда на нещо подобно - "На сред Везица".
В цялата лудница по подготовката на пътуването сменям 2-ра смяна за първа и в петък вечер потегляме за Солун. Там ще пристигнеме късно,ще преспим и приключението ще започне с напускането на магистрала Егнатия.
От тук нататък разказвач отново е съпругата ми Ина.

[Валери Недялков]

От: Гърция - древна и млада

Лятно начало на ноември. Временцето е супичка, да му чукнеш две яйца да го застроиш, и да сърбаш с голямата лъжица. Прегладнели за пътешествия, скапани от работа, спретваме едно настървено търсене, напасване на графици, и планираме неочакван гръцки уикенд. Изнасяме се петък след работа, с преспиване в Солун и крайна дестинация областта Загори. Изкарваме "Една нощ във Византия" (хотела се казва Бизантио) и към 8ч. сутринта потегляме за село Кипи. Мъглата е изпълзяла от морето и се шляе из улиците на Солун. После се опитва да ни догони по Виа Егнатия. Към Едеса слънцето взима надмощие и пробива сивия облачен похлупак. До Янина сме по магистралата,като редовно ни доят за тол такси. Напускаме магистралата за да се потопим в безвремието на малки селца, омагьосани в топъл ноемврийски ден. Термометъра показва 25°. Сещаме се за един филм с Мерил Стрийп и Клинт Истууд: Мостовете на Медисън. Само че нашите мостове са в Загори, област Епир.
Името Загори е славянско и се превежда като "земя зад планината". Караме през китни селца с тесни улички,уловени между каменни дувари. Срещаме дузина ловни дружинки: пикапи, гончета,отразителни жилетки. Явно ще редуваме мост, авджия, мост, авджия… Спираме в Кипи,





където ще гледаме първите два каменни моста. В района има около 60, строени между 18 и 19 век, които са осигурявали пешеходни връзки между селцата. От тях разглеждаме по-известните: Моста на Петсиони построен 1830г,





Тук реката все още има малко вода. Но другите мостове нямат този шанс - коритата са сухи.









Моста на Милос 1748г. край който има и воденица,













Моста на Лазариди-Контодимоу-1764г,















Моста на Плакида-Калогерико 1865г,















Моста Кокоро,разположен в живописния каньон на река Викос.









Почесваме се като тримата глупаци и си задаваме въпроса: Защо са ги строили,щом сега реките са пресъхнали? Напролет,когато се топят снеговете, може би е различно?! Снимаме и “Провъртеник”/кръгла дупка/издълбана в една скала в клисурата.



Вече е ранен следобед.Шофьорите са изморени и се размечтават за бира Алфа и домашни картофки, затова се отправяме към хотела във Вица. Селцето се състои от каменни къщи, покрити с плочи и калдъръръмени улички с прагове.







Предверието на хотелчето напомня нашите възрожденски къщи.



Стенописи,дървени тавани със слънца, домашно шити и наплитани перденца.





На рецепцията ни посреща млада жена с момченце под мишница. По-големичко момиченце се забавлява на компютъра до нея. Хотелчето е срещу площада с огромен чинар в центъра и се настаняваме на припек за обяд.



Насреща се е накиприло съседното селце - Монодендри.









Същата жена обслужва и таверната, а момченцето е поверено за разходка на бабата. Едно кутре с бели ботушки надушва наденицата на Тони и решава, че са неразделни приятели. Сами сме в заведението, стоплени, нахранени с домашни вкусотии, доволни и благодарни,бъбрим и се прозяваме. Морфей пристъпя по калдъръмената уличка и ни повежда към стаята за следобедна дрямка. Планираната вечерна разходка се оказва съкратена до няколко нощни снимки на площада,











след което се настаняваме в уютната таверна.









Узо, бира Алфа и домашно вино, попиваме с домашна наденица,пържола и картофки. Към вечерята ни донасят панер, пълен с топъл, прясно изпечен хляб с дъхава коричка. Тонката тества печено сирене фета, а аз местна салата с маруля, репички, портокал и поръсена с печени орехи. И двете оправдават очакванията.Освен нас има само две момчета, които пият по бира, и една женица, която се отбива да побъбри с домакините. Към 22ч. оставаме посетители само ние с празните чинии и заведението затваря.

Ставам към 7:30 и отварям прозореца.











Неделното утро, слънчево и усмихнато си бърбори навън с купища врабци. Планините отсреща се притоплят лениво и благодарно..
Слизаме за закуска и сме приятно изненадани от кафето, силно и ароматно, и от домашното сладко от дюли. Това, заедно с обстановката в къщата, затвърждава подозренията ни,че тези селца са били населени с българи,а днес, с техни потомци. Сбогуваме се със стопанката, която храни чаветата и потегляме. Смъкваме планината по серпентините, а в ниското се белее млечнобял облак, като ядрена гъба.





Оказва се,че са пушеци от запалени стрънища.

Обекта за днешния ден е античното селище Додона.
Тук е имало светилище на Зевс и един от най-старите и втори по значимост оракул в Древна Гърция, след Делфийския оракул. Оказва се, че днес е свободен ден за посещение и спестяваме малко евраци. От храмовете са запазени само основите, но амфитеатъра е впечатляващ: един от най-големите на територията на Гърция.













Между колоните са нацъфтели жълти пролетни минзухари и диви циклами.







Температурата е 20° и сме доволни, че сме с тениски и къси панталони. Като фон на снимките се извисява планината Томарос.
Следва магистралата: будка за такса, тунел, пак будка, пак тунел. Пуснали сме си папка Гръцко и припяваме с Ела, ела. Мислех си, че реколтата вече е прибрана, но покрай шосето се виждат свежо зелени парцели,както и бели квадрати. Явно памука се бере по-късно. Странно, че и маслиновите дръвчета се зеленеят, не зная дали листата им си сменят цвета и окапват през зимата. И така, докато ме мъчеха земеделски въпроси, стигнахме границата. Митничаря намига на Тони: - Готина фланелка!(с надпис Poker stars) и ни пожелава Лек път! А аз си пожелавам: До нови срещи!

[газаджията]

От: Гърция - древна и млада.

Пролет във Византия...

Пътуването до границата беше съвсем обикновено. Студ и сняг покрай пътя.
Чак при Сандански изгря слънце,температурите се качиха до 7-8 градуса.
Появиха се цъфнали жълти храсти и замириса на пролет.
В Гърция времето беше смесица от превалявания,слънце и плътна облачност,но...
до владенията на Олимпийските богове.
От там надолу изгря едно хубаво слънце,стопли и сърцата ни и самите нас.
Температура 15-16 градуса и много зеленина радваща окото.
Наближихме Макриница.
Винаги съм се чудил защо в Мелник срещам всякакви туристи-немци,турци,българи и други,
но рядко гърци.
Отговора е Макриница. Тя е гръцкия Мелник. Също и Визица. И имената им въобще не звучат по гръцки,нали...

Там машиниста и помощници го завъртат с бутане под овациите на туристите зяпачи.
Ръкопляскането е тържествено, почти като при кацането с Райън еър.

Закачат отново вагоните и ние потегляме за Визица, известна с къщите си,
които с архитектурата си много напомнят нашите възрожденски къщи в Мелник.

Това място ми хареса. П.П. Щеше да е още по-хубаво, ако си беше парен локомотив.
Жалко че при нас например много рядко се пускат туристически обиколки с теснолинейката по старите линии или с големия локомотив.

[Валери Недялков]

Гърция е...

Така започват много блогове и пътеписи за тази страна.
Защо и този да не започне така?
Ами защото е от забравените във времето екскурзии в Гърция, когато бяхме млади и зелени като учителя Йода.
Сега, подобно на него, сме само зелени.
Но спомените са останали.

Време е за една серия от няколко пътеписа за събития, случили се преди 10 и повече години.