Tweet
От: Загубих майка си в Катастрофата с незрящите край с.Микре. Как да постъпя!?
Моите съболезнования за загубата!
Не мисля, че точно тази тема е мястото да се освирква за пореден път безопасността по пътищата, или да се търсят виновни и отговорни там където е абсурдно да бъдат.
Катастрофи се случват всеки ден и навсякъде - падат самолети, совалки, влакове катастрофират... За автомобили и автобуси да не говорим. Всички хора правят грешки, и за съжаление голяма част от злополуките са в резултат на такива грешки.
Никой в конкретната катастрофа, не е бил тръгнал да се себедоказва на пътя, а са си вършели работата. Някой все пак е допуснал грешка (още не е съвсем ясно, но това е най-вероятно). И за тази грешка, не е отговорен Съюза на слепите, държавата или световния империализъм.
Точно заради тези грешки има застрахователи и застраховане. Съответно искове към някой друг освен към застрахователите са безпредметни. И не виждам каква съвест трябва да си успокоява човек, заради случаен инцидент, който може да сполети всеки и почти всеки ден. Да, тъжно е, трагично е, но в момента колкото и цинично да звучи, става въпрос само за паричното обезщетение. То също зависи от това кой ще излезе виновен. Ако мъртвия водач на автобуса е виновен, минимума на застраховката на всяко място е 50 хиляди лева(не вярвам да са застраховани за над минимума). Ако е виновен другия водач, минимума на лимита по гражданска отговорност за едно събитие е 10 милиона лева. Съответно, ако е виновен живият, и затвора не му мърда.
Това са реалностите - живота на всеки един от нас се крепи на трепване на нечия или собствената му ръка, дребна грешка на пътя и край. Инцидентите само ни напомнят колко преходно е всичко, колко ценен е живота, и че трябва да се живее по взможно най-добрия начин колкото се може повече към настоящето. Естествено "най-добрият начин", според това кой както си го разбира. Но едва ли в случая добър начин(за когото и да е) е гоненето на призраци от мъка. Трябва да се живее и заради тези, които са си отишли вече, с добрите спомени за тях, с мъката и липсата, с гордостта че сме нечии наследници, с наученото от тях и с дълга да оставим и предадем нещо след себе си. Отмъщението и омразата няма да помогнат за всичко това.
Моите съболезнования за загубата!
Не мисля, че точно тази тема е мястото да се освирква за пореден път безопасността по пътищата, или да се търсят виновни и отговорни там където е абсурдно да бъдат.
Катастрофи се случват всеки ден и навсякъде - падат самолети, совалки, влакове катастрофират... За автомобили и автобуси да не говорим. Всички хора правят грешки, и за съжаление голяма част от злополуките са в резултат на такива грешки.
Никой в конкретната катастрофа, не е бил тръгнал да се себедоказва на пътя, а са си вършели работата. Някой все пак е допуснал грешка (още не е съвсем ясно, но това е най-вероятно). И за тази грешка, не е отговорен Съюза на слепите, държавата или световния империализъм.
Точно заради тези грешки има застрахователи и застраховане. Съответно искове към някой друг освен към застрахователите са безпредметни. И не виждам каква съвест трябва да си успокоява човек, заради случаен инцидент, който може да сполети всеки и почти всеки ден. Да, тъжно е, трагично е, но в момента колкото и цинично да звучи, става въпрос само за паричното обезщетение. То също зависи от това кой ще излезе виновен. Ако мъртвия водач на автобуса е виновен, минимума на застраховката на всяко място е 50 хиляди лева(не вярвам да са застраховани за над минимума). Ако е виновен другия водач, минимума на лимита по гражданска отговорност за едно събитие е 10 милиона лева. Съответно, ако е виновен живият, и затвора не му мърда.
Това са реалностите - живота на всеки един от нас се крепи на трепване на нечия или собствената му ръка, дребна грешка на пътя и край. Инцидентите само ни напомнят колко преходно е всичко, колко ценен е живота, и че трябва да се живее по взможно най-добрия начин колкото се може повече към настоящето. Естествено "най-добрият начин", според това кой както си го разбира. Но едва ли в случая добър начин(за когото и да е) е гоненето на призраци от мъка. Трябва да се живее и заради тези, които са си отишли вече, с добрите спомени за тях, с мъката и липсата, с гордостта че сме нечии наследници, с наученото от тях и с дълга да оставим и предадем нещо след себе си. Отмъщението и омразата няма да помогнат за всичко това.
Коментар