РУМЪНИЯ 2017 – извън традиционните маршрути. (бонус Украйна)

[kekek]

От: РУМЪНИЯ 2017 – извън традиционните маршрути. (бонус Украйна)

Transalpina и Transfagarashan са ни любима дестинация от 3-4 години. За съжаление не ни се удава с времето, за да обиколим повече. С голям кеф следя темата.
И да, разликата с Румъния е все по-голяма. За краткото време, което сме там виждам неща, които скоро няма да ги бъде в милата ни татковина

[automax]

От: РУМЪНИЯ 2017 – извън традиционните маршрути. (бонус Украйна)

Седми ден:
На сутринта леко се успиваме, но решаваме днес да не бързаме, остава малко, а и на двамата не ни се прибира. Отправяме се към манастира и успяваме да го разгледаме преди хората да пристигнат за неделната служба.
Манастирът Мария Радна или Рудната /металната Мадона (от „радна“ на славянски – руда, метал) е започнал живота си като параклис през 1520 год. През 1668 е разширен и получава като дарение икона на светата майка. През 1695 параклисът е запален от турците, но иконата като по чудо оцелява невредима, тя и до днес се съхранява в манастира.Строителството на съвременния манастир започва през 1723 год.





След това се сещам, че предната вечер, когато се мотахме в градчето някъде ми се привидя български герб и решаваме да го намерим. ... Гербът е на стената на Дружеството на българите в Банат. ... Помотахме се пред сградата, но тъй като беше неделя, нямаше никой. Мятаме се на моторите и продължаваме към село Винга.




Историята на района е интересна. Има сведения, че той е в територията на **България още от IX век след победата на кан Крум над аварите (съкровището от Над Сент Миклош е открито западно) чак до Петър І, когато става част от Унгария. През XVI век пада под властта на Османците, а през 1716 вече обезлюдената местност е във владиние на Австро-Унгария. Българското заселване на Винга започва през 1723, а след Чипровската въстание (168 идва нова вълна от заселници. До освобождението на България от турците, Винга е чиста българско село, но после започва бавна реемиграция към освободените родни места. Сега в селото делът на българите е около 10%. А най-голямата забележителност там е високата 62 метра катедрала, построена през 1892 година с дарения от банатските българи.
Спираме до катедралата, вътре беше препълнено и вървеше службата. Даже и не помисляхме да влезем вътре. И докато си снимахме кротко отвън, до нас се приближи един мъж и на чист български ни попита: - Вие ли сте от България? .... –Да. ..... Елате с мен. И ни поведе през страничен вход към балкона при органа и хористите. .... – Тук можете да снимате на спокойствие, няма проблем. ... И се отдалечи за да се наслади на службата. .... Добър ден. ... Добър ден, заповядайте. .. отговориха ни мъжете от хора.





Седяхме и повече от час и половина наслаждавайки се. Времето напредна, ние се извинихме и си тръгнахме одухотворени.
От тук насетне ни чакаше само каране (Даже не и не мислехме да се натресем в трафика на Тимишоара). Отново щяхме да се качим в югоизточната част на Карпатите и с нетърпение очаквахме малкото оставащи ни завои, както и прохладата на планината.
Преминаваме през Решица и се натъкнахме на .. ... „Музей на Локомотивите“ на открито. Ха, това го бяхме пропуснали като предварителна информация. Оказва се, че в града парни локомотиви са произвеждани от 1872 чак до 1960 година.




Продължаваме на юг и отново се изкачваме в Карпатите, пътят е стар, но с хубави завои. Малко след малкото миньорско градче Анина завиваме на запад и по път DN57 преминаваме най-западния и най-къс проход на Карпатите преди Стара Молдова (Moldova Veche). След това поемаме по течението на Дунав към Оршова през пролома Железни врати.

Малко отклонение: ако след Анина завиете на изток по път 57В, точно на 45 паралел ще намерите красивия водопад „Бигар“. Пътят е с много хубави завои и добър асфалт.

Пътешествието ни е към края си. Последна снимка към крепостта Голубац в Сърбия, чиято реставрация вече е към края си и с надеждата новия туристически парк да отвори врати през следващата година, натискаме газта към къщи.




През тези седем дни изминахме малко над 3300 км.
И преминахме следните проходи: DN7A (Curmătura Vidruţei и Groapa pass), DN17 (Mestecanis pass), DN17A (Trei pass), DJ175B (Transraraul), DN12C (Bicaz), DN18B (Dormul lui Pintea), DN18 (Prislop pass и Gutai pass), 1R (Ursuaia pass), DN67D (Cerna river canyon) и частично DN66A (яз. Йовану). В Украйна - Торунскиий (P21) и Межигорский (ТО724).

Благодаря на всички вас за отделеното време.

[s_s1]

От: РУМЪНИЯ 2017 – извън традиционните маршрути. (бонус Украйна)

Благодаря за споделеното. Много приятно и полезно четиво като план за бъдещи разходки в посока север.

[aleyan]

От: РУМЪНИЯ 2017 – извън традиционните маршрути. (бонус Украйна)

Супер пътешествие! Благодаря! Украинските ченгета имат този навик с пробите за алкохол. Преди години се опитаха така да натопят мой приятел. Ние настояхме на кръвна проба. Поведоха ни уж към близката болница - на 30-тина км., но скоро се отказаха и ни пуснаха по жив, по-здраво, без да дадем и лев.

[Alexr]

От: РУМЪНИЯ 2017 – извън традиционните маршрути. (бонус Украйна)

Пътуването ви е доказателство, колко много красиви неща има извън утвърдените туристически маршрути. Истински интересно ми е да чета за тези места в страни от главния поток. Благодаря за труда да споделите.

[go6o]

От: РУМЪНИЯ 2017 – извън традиционните маршрути. (бонус Украйна)

Браво, и мерси за труда, все по малко хора споделят преживяното.

[hristinivanov]

От: РУМЪНИЯ 2017 – извън традиционните маршрути. (бонус Украйна)

Чудесен пътепис! Четох с удоволствие. Благодаря за споделеното!