РУМЪНИЯ 2017 – извън традиционните маршрути. (бонус Украйна)

[s_s1]

От: РУМЪНИЯ 2017 – извън традиционните маршрути. (бонус Украйна)

А колко часа преди това сте пили и какво? Показанието на дрегера според Вас реално ли е?
Мисля, че бях чел чел глобата за първо нарушение е до 2500 или 3000 гривни, но не съм сигурен.

[automax]

От: РУМЪНИЯ 2017 – извън традиционните маршрути. (бонус Украйна)

Нищо не сме пили. Беше си постановка - рушвет си искаха.

[sl.daskalov]

От: РУМЪНИЯ 2017 – извън традиционните маршрути. (бонус Украйна)

Абе то рушвет бива 10 - 20€ ама 100€ за нищо, не давам па ако щат и на клепките да ми се обесят!

[automax]

От: РУМЪНИЯ 2017 – извън традиционните маршрути. (бонус Украйна)

Да не мислиш, че ми се даваха, ама като ми приберат документите и като се има предвид, че бяха почивни дни. Като нищо щяхме да киснем там още два - три дни и да си развалим пътуването. От посолството дали някой щеше да си мръдне пръста, а Киев е на майн...та си километри. Познавам няколко хора, на които са прилагали същия сценарий на различни места в Украйна. Като по принцип трудно падат под 150Е. Видят ли чужденец и му се "радват" много.

[automax]

От: РУМЪНИЯ 2017 – извън традиционните маршрути. (бонус Украйна)

Продължаваме. Нов ден - нов късмет.
Ден пети:

На сутринта се събудихме ободрени. Слънцето огряваше и по всичко изглеждаше, че това ще е прекрасен ден.
Тръгваме към осем. Днес основната ни дестинация днес е Национален парк Синевир, но първо трябва да преминем Турунския проход. Пътят, макар и доста разбит беше къде, къде по-приятен от вчерашния.

Турунски проход (Турунский перевал)




В град с трудно произносимото име Міжгір'я завиваме наляво и поемаме към Синевир. Пътят стана доста добър, на места с нов асфалт. Явно в Украйна почват да се досещат, че туризма носи пари. Езерото Синевир се намира на около 990 м надморска височина и има площ около 5-7 хектара, образувало се е преди около 10 000 години след силно земетресение когато потъналия терен се е напълнил с оттока на съседните рекички. По средата му се намира малко островче. То е най-голямото езеро в Украинските Карпати. Около него е създаден и едноименния национален парк.
Обикаляме езерото, снимаме се. На тръгване решавам да купя чай от горски билки, какъвто продават поне на 30-40 места наоколо. Продавачите са предимно деца – ваканция е. До паркинга се насочвам към една бабка, избирам чай... - Колко струва? ..... Десет гривни. Вземи два. .... Ох. Няма къде да ги сложа. Съжалявам. ...Купувам един и вече когато го слагах в багажа се усетих, че този прилично голям пакет не струва и един лев. (1лв=15 Гривни), колко ли време е трябвало на женицата да събере билките. Стана ми жално, че не взех два....

Връщаме се. И само на два километра от селцето Синевирска поляна отбиваме малко от главния път където се намира Центърът за рехабилитация на кафяви мечки. Нещо подобно на нашия в Белица. Има табели с имената и историята на всяка мечка.





Продължаваме към селцето Колочава, там някъде се намират останки и бункери от линията Арпад. Въпросната линия е отбранително съоръжение от времето на ВСВ, изградено от унгарски и немси войници, когато съветската армия преминава в настъпление на запад. Останки не видяхме, местните не знаеха или не искаха да знаят. Върнахме се и спряхме на нещо като площадче с два паметника. Единият ни направи силно впечатление – беше посветен на „ЗАРОБIТЧАНАМ“ . Хммм ... тая дума не ми беше позната. Помислихме си, че става въпрос за хора взети насила да работят в полза на нацистите или ГУЛАГ. Но докато снимахме се появин един мъж с баничарка и спря до нас. Веднага го попитахме, в чест на кои е построен този монумент.... Какво бе учудването ни когато човекът ни обясни, че „заробiтчан“ значи гурбетчия. А паметникът е в памет на загиналите гурбетчии от селото през последните петдесет години. Отстрани имаше именат на поне 50 души. Леле.... Толкова трудови жертви от това малко село .... бах ти мизерията, бах ти работата и гурбета. И тук много хора заминаха още когато не бяхме в „Европа“, но такова чудо не бях виждал.
Докато си приказвахме с човека, пристигна един пич с пистарка и като ни видя веднага спря. – От къде сте, за къде сте, имате ли нужда от помощ.... Малко лаф и с него ... и по едно време – Искате ли да дойдете с мен до водопада ??? (забравих му името, но нещо ми се въртеше в главата, че съм гледал такова нещо наоколо). За малко да тръгнем с него, но времето напредваше, а не искахме да спим още веднъж в Украйна. Трябваше по план да минем границата и да видим още едно интересно място в Румъния в този ден. Учтиво отказахме на момъка, който ни предупреди, че избрания от нас път е „вери факън“, демек много „плохой“, но като разбра от къде сме минали предишния ден ни увери, че той не е по-лош и е само тридесетина километра такъв. Без да се замислим повече потеглихме.




Въпросния участък въобще не го усетихме, явно пивиквахме към украинските дупки. Пътят отново стана приличен, а на едно кръстовище изникна този монумент. Гледайки въпросния кич се запитахме, колко ли е била заплатата на въпросния генерал, издигнал това нещо. (Доколкото знам учителската заплата е около 80 USD).



Една стара дървена църква по пътя, близо до границата – румънското влияние просто се набива на очи.




Тръгвайки си от Украйна се помъчихме да похарчим по всякакъв начин обменените в гривни сто евро, но въпреки, че натъпкахме резервоарите "с връхче“ и по бутилка водка (за спомен) останаха още пари, равни на 30 Е, които обменихме обратно на границата. Първоначално ченчаджията не ни разбра, че обменяме гривни за eвро, а не обратното и ни показа нисък курс. Когато му обяснихме какво искаме, посочвайки ни новия курс и извинявайки се той каза – Съжалявам, но нали разбирате, че така си храня семейството. ... – Ок. Приятел, нама проблем. ... Човекът отново и отново се извини. ... Не се притеснявай, всичко е наред. Напълно те разбираме. .... Бах си, пак ни изненадаха...
След едночасово висене в жегата на митницата успяваме да се доредим и преминаваме обратно в Румъния. .... – Нещо за деклариране? Цигари алкохол? .... Да бутилка водка... С красноречив жест румънския митничар ни подкани да изчезваме. В Украйна е много по-евтино от Румъния и местните въртят здрава контрабанда.

Ух. Пак сме си в Европа.

Следващата ни цел се намира да около 20 км от Сигет, в с. Сепъница (Sapanta) и е уникално, никъде другаде по света няма „ВЕСЕЛО ГРОБИЩЕ“. Да Весело Гробище, истинско с истински гробове на истински хора. Даже се плаща и вход.
Историята е горе-долу следната: През 30те години на миналия век Дърводелецат Стан Патра започнал да украсява дървените надгробни паметници с хумористични епитафии и подкрепящи ги рисунки за своите съселяни. Явно на хората им допаднало това и когато той починал през 1977 г. Негов ученик продължил традицията. Така и до днес. Наистина, мястото е необикновено.




Имаме още време и продължаваме на юг, пък докъдето стигнем. Преди Бая Маре преминаваме през Прохода“Гутай“ (Pasul Guttai) на път DN18 по който течеше ремонт. Румънците го асфалтират изцяло – до една година и той ще е готов. Мракът ни застига в малкото градче Търгу Лапуш, бързо намираме много добро хотелче и след вечеря с традиционно меню и по две бири се отдаваме на почивка след изпълнения с много хубави емоции ден.

[aldr]

От: РУМЪНИЯ 2017 – извън традиционните маршрути. (бонус Украйна)

Извинявай , но снимките от последния пост не се виждат. А е толкова интересно .

[automax]

От: РУМЪНИЯ 2017 – извън традиционните маршрути. (бонус Украйна)

Не знам защо стана така. И при мен излизат като линкове. Като настинса върху се показва снимката. Качвам ги по същия начин като и другите. Ако някой знае защо стана така да помогне.

[Вива ViRuS4eto]

От: РУМЪНИЯ 2017 – извън традиционните маршрути. (бонус Украйна)

Няма ли някой да оправи снимките, язък за хубавия пътепис така...

[s_s1]

От: РУМЪНИЯ 2017 – извън традиционните маршрути. (бонус Украйна)

И аз заради проблема със качването и виждането на снимките от четящите форума спрях да споделям къде съм скитал и какво съм видял.

[Стефан Слабов]

От: РУМЪНИЯ 2017 – извън традиционните маршрути. (бонус Украйна)

Браво за труда ...

[automax]

От: РУМЪНИЯ 2017 – извън традиционните маршрути. (бонус Украйна)

Писах и на модератора и на администратор да помогнат да оправим снимките, но ни вест - ни кост. Затова пускам снимките от последния пост още веднъж. Да но да се виждат.

Турунски проход (Турунский перевал)






Синевир





Центърът за рехабилитация на мечки






Паметникът в Колочава:




Паметникът на генерала:




Старата църква




Веселото гробище

[s_s1]

От: РУМЪНИЯ 2017 – извън традиционните маршрути. (бонус Украйна)

Много добри снимки на красиви места.
Благодаря!

[automax]

От: РУМЪНИЯ 2017 – извън традиционните маршрути. (бонус Украйна)

Ден шести:
И тази сутрин обещаваше прекрасен ден. Тръгваме на юг към и шосе DN18B отново ни изненада с прекрасен асфалт и хубави завои. Подминаваме Деж и Клуж Напока и се отправяме към гр. Турда и световно известнанта му солна мина.
Още в началото, когато решавахме за маршрута и искахме да не повтаряме традиционните туристически дестинации бяхме изключили мината, но по-късно я включихме в графика защото все ни убягваше при предишни пътувания, а и така или иначе ни беше почти на път. И така и ние се озовахме в мината и не съжалихме. Въздържам се от описанието – много от вас сигурно са я посещавали вече, а в Интернет има много за нея.





Тръгваме си от Турда със солен вкус в носа и устата, завиваме към Клуж и се отправяме към поречието на река Somesul Cald и малката язовирна каскада Gilau по път, който ще ни преведе през национален парк Апусени.




Още след Poiana Horea трафикът на това, иначе доста пасторално и тихо място, изведнъж се оживи и слад като срещнахме две-три каруци с хора, облечени в национални носии стана ясно, че ще някъде ще има изнедада. Тя дойде след няколко километра в селцето Horea (Хоря), което е център на едноименната комуна и родно място на Василе Урсу Никола, по прякор - Хоря, който през 1875 година повежда бунта на селяните от Трансилвания срещу подтисничеството на Австро-Унгарската империя.
Попадаме в центъра на местния панаир, който се организира от 1990 година, който се състои в състезания по рязане и цепене на дърва, строене на традиционни къщи, така и в кулинарна надпревара. Тук всяко село от района се представя в отделна къщичка със специалитети от румънската традиционна кухня. Всичко е безплатно и хората се стараеха да напълнят чинийките и чашите на преминаващите пред тяхната трапеза. Ние, разбира се, чашките с цуйка и вино отказахме...... Направо ни същисаха.... Едвам си тръгнахме ... Пътувайки си мислех, дали тук някъде може да се случи това?




Продължаваме през планината Апусени и един от най-интересните и непознати проходи в Румъния на път DN75- Vartop. Е трябва ли да казвам, че отново ни изненадаха – проходът е в цялостен ремонт и до следващата година сигурно ще е готов. ... Кога ще ги стигнем ......Румънците?

Времето напредна, ние излизаме от планинския масив на Карпатите и се отправяме към грачетто Липова, където се намира каолическия манастир Мария Радна.
На мястото пристигнахме вече по тъмно и след малко мотане и търсене, се настаняваме в приятен мотел точно до главния път.

[ВладиЧ]

От: РУМЪНИЯ 2017 – извън традиционните маршрути. (бонус Украйна)

Миналата година Румъния има 6% икономически растеж, а за третото тримесечие на тази година има 8,6% растеж! Минималната заплата в Румъния в момента е 320 евро, а средната е 720 евро! И всичко започва през 2007 год, когато правят реформа на съдебната система. Резултатът е, че в Румъния вече никой не може да се чувства безнаказан, независимо от това, колко пари, или власт има. Моника Маковей прокурор и министър на правосъдието 2004-2007г твърдо заявява: „Ако прочистиш съдебната система, тя ще изчисти всички други“ и се оказва напълно права! Това е накратко за Румъния в момента.

[s_s1]

От: РУМЪНИЯ 2017 – извън традиционните маршрути. (бонус Украйна)

Благодаря за споделеното пътешествие.