Tweet
Тази година помогнахме да се осъществи дебютен филмов проект - "Чакръкчийството - изчезващо знание"
Ето сайта на филма: http://kostoprav.bg/
Филмът „Чекръкчийството – изчезващо знание” проследява феномена „чекръкчии” в балканския регион. Чекръкчиите са хора, които наместват изкълчени и навехнати кости. Занаятът обикновено се предава от баща на син.
По традиция в отношението към чекръкчиите има доза мистика. И те като билкари и други лечители имат дарба от Бога да помагат на хората. Тази мистика, заедно с факта, че знанията се предават чрез дългогодишна практика, извън всякакви учебни заведения, е причина за репресивното отношение към чекръкчиите. Пак по традиция, заплащането на труда им е по-скоро в сферата на морала. Съвсем логично, отрицателното официално отношение и съмнителната материална компенсация, водят до изчезване на това знание.
Техниките на чекръкчийството в наши дни влизат в общите рамки на мануалната терапия (раздел в медицината). Въпреки, че са описвани от древността до съвременните ръководства, някои от най-ефективните похвати могат да се сравнят с акробатиката или мятането на ножове – без учител, подготовка и много практически опит са твърде рисковани.
Проследяването във филма тръгва от фолклорния, исторически образ на чекръкчията, като плавно се натрупват връзки и паралели за научната и медицинска стойност на това знание. Знание, което много трудно ще се възстанови, ако изчезнат чекръкчиите.
Мануалната терапия, тоест чекръкчийството е единственото медицинско направление, което днес е същото, както по времето на Хипократ и Авицена (проф. д-р Карел Левит – най-големия изследовател и популяризатор на мануалната терапия в Източна Европа). Ръководствата по мануална терапия обясняват техники, познати още от египетските фрески. Със същите техники работят чекръкчите и подобните на тях лечители в другите страни.
Чакръкчии, чекръкчии, чикакчии, костоправи, правилци и т.н. – хора лекуващи счупени кости, изкълчени и контузени стави и наранявания (Енциклопедия на българската народна медицина БАН 1999г.).
Основни персонажи:
Хасан ага – турчин, хасковско, 84 годишен. Един от най-добрите чекръкчии у нас. Намества от 10 годишен, работи и с животни (за цялото си търсене не намерих друг майстор с такава практика - особено едрите животни). Научил е на занаята двамата си сина.
Паско Райчев - син на легендарния бай Тодор, който е работил с олимпийските и политическите ни величия по времето на комунизма. Паско е един от най-утвърдените майстори в наши дни. Работи и с доста спортисти, завършил е рахабилитация.
Христо Преметаров - македонски чекръкчия (рехабилитатор) от Струмишко – колоритен, богат окръг. Жизнеността на района до голяма степен зависи от гастербайтерите в Германия.
Сърбина (Бургас) – почина миналата година на 95 години - учител на Христо Преметаров.
Яна Тикалова - директор на рехабилитационен център в Добриховице - Прага - последното място на което е работил проф. Карел Левит (почина на 02.10. 2014, на 98 години).
Доц. Величка Мълчанова - основоположник на медицинската мануална терапия у нас.
Д-р Мариета Караджова - главен асистент към Катедрата по неврология на Медицински университет – София. Председател е на Българското дружество по мануална медицина на вертеброгенните заболявания (БДММВЗ), което е член на Европейското научно дружество по мануална медицина (ESSOMM).
Има лекари, които се занимават с наместване, но краткия официален курс, негативното подозрително отношение и финансовата нерентабилност пречат на разрастването в тяхното съсловие. В повечето случаи това са идеалисти и лично ангажирани хора. Лекарите дават финално научно обяснение на този подход.
Автор: Василена Михайлова
Продуцент: UVT
Филма се излъчи многократно по БНТ и може да се види тук.
Ето сайта на филма: http://kostoprav.bg/
Филмът „Чекръкчийството – изчезващо знание” проследява феномена „чекръкчии” в балканския регион. Чекръкчиите са хора, които наместват изкълчени и навехнати кости. Занаятът обикновено се предава от баща на син.
По традиция в отношението към чекръкчиите има доза мистика. И те като билкари и други лечители имат дарба от Бога да помагат на хората. Тази мистика, заедно с факта, че знанията се предават чрез дългогодишна практика, извън всякакви учебни заведения, е причина за репресивното отношение към чекръкчиите. Пак по традиция, заплащането на труда им е по-скоро в сферата на морала. Съвсем логично, отрицателното официално отношение и съмнителната материална компенсация, водят до изчезване на това знание.
Техниките на чекръкчийството в наши дни влизат в общите рамки на мануалната терапия (раздел в медицината). Въпреки, че са описвани от древността до съвременните ръководства, някои от най-ефективните похвати могат да се сравнят с акробатиката или мятането на ножове – без учител, подготовка и много практически опит са твърде рисковани.
Проследяването във филма тръгва от фолклорния, исторически образ на чекръкчията, като плавно се натрупват връзки и паралели за научната и медицинска стойност на това знание. Знание, което много трудно ще се възстанови, ако изчезнат чекръкчиите.
Мануалната терапия, тоест чекръкчийството е единственото медицинско направление, което днес е същото, както по времето на Хипократ и Авицена (проф. д-р Карел Левит – най-големия изследовател и популяризатор на мануалната терапия в Източна Европа). Ръководствата по мануална терапия обясняват техники, познати още от египетските фрески. Със същите техники работят чекръкчите и подобните на тях лечители в другите страни.
Чакръкчии, чекръкчии, чикакчии, костоправи, правилци и т.н. – хора лекуващи счупени кости, изкълчени и контузени стави и наранявания (Енциклопедия на българската народна медицина БАН 1999г.).
Основни персонажи:
Хасан ага – турчин, хасковско, 84 годишен. Един от най-добрите чекръкчии у нас. Намества от 10 годишен, работи и с животни (за цялото си търсене не намерих друг майстор с такава практика - особено едрите животни). Научил е на занаята двамата си сина.
Паско Райчев - син на легендарния бай Тодор, който е работил с олимпийските и политическите ни величия по времето на комунизма. Паско е един от най-утвърдените майстори в наши дни. Работи и с доста спортисти, завършил е рахабилитация.
Христо Преметаров - македонски чекръкчия (рехабилитатор) от Струмишко – колоритен, богат окръг. Жизнеността на района до голяма степен зависи от гастербайтерите в Германия.
Сърбина (Бургас) – почина миналата година на 95 години - учител на Христо Преметаров.
Яна Тикалова - директор на рехабилитационен център в Добриховице - Прага - последното място на което е работил проф. Карел Левит (почина на 02.10. 2014, на 98 години).
Доц. Величка Мълчанова - основоположник на медицинската мануална терапия у нас.
Д-р Мариета Караджова - главен асистент към Катедрата по неврология на Медицински университет – София. Председател е на Българското дружество по мануална медицина на вертеброгенните заболявания (БДММВЗ), което е член на Европейското научно дружество по мануална медицина (ESSOMM).
Има лекари, които се занимават с наместване, но краткия официален курс, негативното подозрително отношение и финансовата нерентабилност пречат на разрастването в тяхното съсловие. В повечето случаи това са идеалисти и лично ангажирани хора. Лекарите дават финално научно обяснение на този подход.
Автор: Василена Михайлова
Продуцент: UVT
Филма се излъчи многократно по БНТ и може да се види тук.
Коментар