Имало едно място, ...

[Son4o]

От: Имало едно място, ...

Чакам с нетърпение!

Получава се мн. добре

Героиня. Да се абонирам.

Благодаря ви!

Продължавам...

Мястото все повече ми харесваше! Беше вече чисто, тухлите лакирани с матов безцветен лак. Стилът определено беше незнаен
И … странно е усещането, че всичко, което съм направила е било правилното за мен. Тогава така мислех …. Не жалех нищо от себе си. Дори си мислех, че не съм в ред …

Имаше решение и за водата. В стаята имаше още една тръба, която беше на прилично място – в един ъгъл, външен за самата сграда. От нея чувах течаща вода само когато съседите под мен посещаваха тоалетната. Нямаше миризма … Всъщност тази тръба минаваше през всички апартаменти и свършваше при мен. По-малко от метър висока. Дебела оранжева тръба. Ако имах източник на вода, можех да се включа в нея. Щях да я пробия. Само трябваше да си закупя мини мивка, за нормална нямаше място. Но до мен вода от водопровод не стигаше! Откъде източник! Източник ми бяха бутилките, които си носих …
Спомних си за село. На двора имаше казан, закачен, с капаче отгоре и кранче. Баба го пълнеше с вода и се миехме. Имаше такива във всеки двор. Та такова казанче си беше много сладко, но … преди 100 години. Сегашните варианти, тип бидони, не са ми красиви. Идея нямах кой и къде има такова. Tърсих. Питах.
А докато това се случваше, вече си бях пренесла някои вещи на тавана – статива, платна, бои и всички дребосъци, които ми трябваха, книги … нали имах етажерки. Вещи, които обичах и ми бяха любими.

Дразнеха ме някои неща, например това, че на всички мебели, там където съм ги рязала, се виждаше вътрешността на плочата. Знаете ръба на ПДЧ как стои. Нямаха кантове. Да, продават се, загряват се и се лепят, но нещо не ме привлече този вариант. Измислих си друго по-достъпно за мен. Направих кантове от канап … мдаа … плетох плитки, които групирах по три, за да добие ширината на кант и ги пришивах една за друга. Просто ги залепвах там, където имаше нужда. Повярвайте, стои много добре! Ще видите в почти всички снимки по-нататък.

Бях започнала дори да рисувам. И бях доволна. Имах си мястото само за мен, където да се скрия дори само да размисля, да чета … да плача … никой нямаше да ме види.

И .. чудо! … случайно намирам казана, който ми трябваше! Изненадана,не вярвах, че ще намеря. Понеже беше единствен, беше моят … в Продавалник. Пристигна от Пловдив, … с отпоен чучур, от превоза. И по стечение на обстоятелствата отиде пак там, за да бъде запоен отново. Оставаше мивката. Но … след среща с един ГОЛЯМ мъж (буквално), си тръгнах с …. мнооого стар и хубав … бакър! Това беше, всичко имах, чешмата беше въпрос на време!



Тук умувам как да скрия тръбата, и на какво да стои бакъра. Това е една от кошниците, която беше скъсана и аз я доразпорих. Залепена, трудно, на парче фазер.
Пробвах нещо като постамент, от паркет, който май нямам на снимка. Тук само съм го подпряла. Бях поизхарчила почти всички дървении. Този е чисто нов, беше друг размер и не можех да го употребявам.



Тази стеничка беше единствената възможност за казана. Ниско, но не ме притесняваше. Това е въпросната тръба. Както виждате, не жаля монтажна пяна … за да не духа. В ляво, част от пейката ми, но вече с възглавничка за по-мекичко … напъхах парче дунапрен в калъф.






Тук се виждат кантовете. Бакъра беше пукнат. Рязах точно там, затова сифона малко бяга от средата.



Още има ...

[Son4o]

От: Имало едно място, ...

Единствения проблем си оставаше тока. Както казах, не беше взет от таблото, кабела идваше от лампата на стълбището. Трябваше ми нормален ток. Главното табло беше долу на 1 етаж. Представих си пускането на кабел до мен, като се пробият всички етажни плочи до една!(Това е, защото съм много умна! ) Никой нямаше да ми го позволи! Освен това, такова действие си беше работа на собственика на тавана.

Не, че до този момент не ми е минавало през ума, че всъщност ремонтирам един чужд таван, нямам договор за наем, не съм собственик… но в онзи момент просто ме попари мисълта, как бих могла да бъда изритана от там, когато го направя, въпреки труда ми, въпреки малките финансови средства ,които вложих … как мога да бъда излъгана …. До тогава просто държах тези мисли далече.
Собственика, ако го беше зор за тавана му, нямаше да го превърне в това което заварих. Дори не беше проверявал какво се случва. Мен ме устройваше така, не ме притесняваше с нищо.
В пика на лятото не можех да ходя там, беше адски горещо, пробвано. Посред зима - студено. Така, че ми оставаха една пролет и есен. Да се нощува там също не можеше, по причини, които споменах по-горе. Решението беше климатик и бях готова да търся, ако се оправеше тока. Но собственика не си даваше зор. Днес, утре … мина месец, минаха три …. Повече …

Едва преди няколко месеца ми съобщи, че намерил човек и започват. Имало канали за кабелите по цялата височина на сградата тогава научих, вероятно имат такива всички сгради Кабел от таблото долу, до таванското стълбище беше пуснат! Оставаше само да се пробие една единствена дупка,през която кабелчето да влезе при мен. И започналииии …. Тогава дошли и чисто човешките ПРОСТОТИИ. Наизлезли истеричните съседи:
Ти как така пробиваш тази стена? Тя е обща! Защо не си ме питал? Предупредил ли си ме? Аз разрешил ли съм ти? Ние трябва да ти разрешим! Стига с този шум! …
И всичко това е по адрес на СОБСТВЕНИКА НА ТАВАНА, който иска да СИ отведе нормален ток на тавана СИ!!!!
Оплакали се. Една от съседките изпратила жалба … Собственика(колега) отказвал да се занимава с инстанции …. Както и да е …. Ток при мен така и не влезе. В крайна сметка дошла му проверка, от общината ли … не знам от къде, всичко било ОК, но на колегата му дошло в повече от съседите и се отказал да се занимава с тока. Отношенията между него и живущите си останали напрегнати и изострени.

Скоро след това майка му почина. И след още малко време дойде и ми каза да си събера нещата, защото продава апартамента, който върви в комплект с тавана и мазето.

КАКВО можеше да направи Соня?!?
…. Можеше само да си знае, за ДРУГ ПЪТ …

[emanuilis]

От: Имало едно място, ...

Поучително. Имайки предвид какви неща се продават като „едностайно жилище" в центъра на гр. София в момента...

[Son4o]

От: Имало едно място, ...

Поучително. Имайки предвид какви неща се продават като „едностайно жилище" в центъра на гр. София в момента...

Да! Никога няма да мога се хвърля отново така ... с главата напред. Естествен блокаж.

Следва...

[santaclash]

От: Имало едно място, ...

Другия път не се занимавай с тавани. Мазето е по-удачно. Всички са съвсем близо до ел.таблата, няма я драмата с температурите-лятото 40 градуса, зимата -20, а ако има и прозорче към улицата, ще се чувстваш вътре съвсем човешки.

[Bogoljub Gagic]

От: Имало едно място, ...

Другия път не се занимавай с тавани. Мазето е по-удачно. Всички са съвсем близо до ел.таблата, няма я драмата с температурите-лятото 40 градуса, зимата -20, а ако има и прозорче към улицата, ще се чувстваш вътре съвсем човешки.

Влага, "маркиращи" при прозореца котараци, "пробивни" плъхове и изкусни в намирането на пролука мишки... Па ако гледа към "човекопоток" - пикаещи пияници, хвърляни фасове и т.н.

[emanuilis]

От: Имало едно място, ...

Мазетата не съдържат особен, „творчески дух". Твърде са „земни".

Препоръчвам собствен таван, или поне такъв с дългосрочен наемен договор.

[Son4o]

От: Имало едно място, ...

Другия път не се занимавай с тавани. Мазето е по-удачно. Всички са съвсем близо до ел.таблата, няма я драмата с температурите-лятото 40 градуса, зимата -20, а ако има и прозорче към улицата, ще се чувстваш вътре съвсем човешки.

Дано да има друг път ...

Влага, "маркиращи" при прозореца котараци, "пробивни" плъхове и изкусни в намирането на пролука мишки... Па ако гледа към "човекопоток" - пикаещи пияници, хвърляни фасове и т.н.

Никаква романтика

Мазетата не съдържат особен, „творчески дух". Твърде са „земни".

Препоръчвам собствен таван, или поне такъв с дългосрочен наемен договор.

Втората е опция е по-досъпната за мен.
Същноста на ателието е да избягаш от всичко и всички ... трудно обяснимо, но е така.

[Son4o]

От: Имало едно място, ...

За много кратък период се надявах да мога да остана като наемател. Но такъв вариант нямало. Таванът щял да се ползва, значи да се махам.
Не ми е отказано лично, колегата така каза, бил разговарял. Може би не е така …. може толкова много неща.
Представа нямам какво е говорил той за тавана си … как ли го е представил?
Вече няма значение …

[Son4o]

От: Имало едно място, ...

Повечето от следващите снимки са направени миналия месец, преди да си прибера нещата. Лоши, беше мрачно, тъмно.
Ванката (моят син) беше с мен. Беше шашнат. Каза: „Мамо, защо не си ми казала,че е толкова „ЯКО“ мястото!?“. Никога не беше идвал. Много му харесваше … но прекара само ден там ….



Тази изпъкналата тухла, нарочно е така. Беше липсваща, имаше дупка, а аз я мушнах там, залепена с теракол, цяла, за да стърчи.
А зад нея щеше да пише „ … Just a brick in the wall” … Та всичко около мен беше тухли. Асоциацията ми за тях винаги ще е Pink Floyd






Зеленото столче, което намерих там. На него рязах листовете фазер и всичко,което беше за рязане. Някъде трябваше да го подпирам.
Нараних го доста, „порязано е“. В сегашният момент е тук при мен … откраднах го Ще го префасонирам в едно весело столче.



Хи-хи … бях си купила дори червена лентичка …. Която така и не прерязах.



Бюрото се превърна в …барче: кана за вода, нес кафе, чай …. Вода за пиене. Бисквитки, ядки …









Кантовете … лоша снимка.






Тези цветенца (от канап) не са случайни. Под тях има грешно пробити дупки, скрих ги
Виждат се и первазите.





Изсъхналото ми цвете … Не бях ходила там дълго. Тези вдлъбнатини нарочно направих за да има етажерки. Просто не сложих от стиропора на това място. Имах и от двете страни на прозореца, почти симетрично.














И тази мазилка нарочно къртих, така ми харесваше. Стената беше боядисана.

Направих и едно кратко видео … две минути „ЖИВИ“ от там, като за последно:

В деня, в който си тръгнах …. Поглеждах отново всичко.
И докато плаках, се усетих как дърпам клечките … как развалям пейката … свалям плотовете, платната , первазите … РАЗРУШИХ всичко, каквото можах. Беше ми КОШМАР. И какво трябваше да кажа на синът ми, гледащ майка си че плаче?
Той видя урока, който получих. Как да обясня, че там оставих най-малко физически труд, останалото беше Нещо друго!
Всичко това кроих само за Моята душа,не за нечия друга.





Ето какво бях скрила под клечките. Дългата тръба по стената, до средата на пода, кутията с клечки я няма.



И вертикалните греди, без бюрото/бара


И … предадох ключа …
...

[targa]

От: Имало едно място, ...

Много гадно, но такъв е живота.

[Son4o]

От: Имало едно място, ...

За добро или лошо, друго такова място не може да се повтори никога. Човек не знае,какво печели, когато губи ...

Направих ви част от тази история, без да сте го искали.
Не съм сигурна … ако бях останала там, ако нещата се бяха развили добре, мисля, че нямаше да посмея да споделя и покажа всичко това. Не зная …

Та … не бързайте да изхвърляте боклуците … понякога се получават доста интересни нещица от тях!

Благодаря на всички, които имаха търпението да ме прочетат

П.п.
И … понеже никой не спами, ще го направя аз.
Поздравче. Който изчете този разказ, ще има и търпението и да изслуша това. Поне след 4.20!!! до края … просто размазващо, чувствено и нямащо край соло … лично за мен - по-добро от оригиналното. Посвириха хората, защото могат!

Освен това, може някой да не е чувал за тази група. Аз се озовах случайно на концерта, по вина на Ванката. И си тръгнах от залата Настръхнала, Размазана и Зяпнала!

[emanuilis]

От: Имало едно място, ...

Всичко хубаво, НО. Самият акт на разрушаване накрая е показателен. Без да поучавам, но ако го беше подарила така, както е направено... усещането ти можеше да бъде друго.

[Еделвайс]

От: Имало едно място, ...

Като красив роман с тъжен край...

п.с. Нашите имат същия таван, прозорче в средата с частичен изглед към НДК и Витоша, от двете страни на прозорчето под наклон, целия беше само голи тухли, горе старите греди се виждаха от въпросната черна хартия и част от керемидите между дъските и гредите, тогава бях ученик и си мечтаех за собствена стая, речено сторено, тогава заедно с баща ми купихме чамова ламперия и за една седмица заприлича на мини уютна хижичка от планината, приятелите ми постоянно искаха да ходим там и да слушаме музика и играехме често монополи, ехее не съм стъпвал от няколо години на тавана, ще взема да направя снимки и ги постна тук как сме го направили, ако искате де, за да не цапам темата тук. В момента тавана сме го превърнали в библиотека и държим всичките си книги там, направихме рафтове за книгите и почти няма свободна стена от книги, станало е още по уютно, но сигурно е потънало в прах сега и ще се мобилизирам да видя тавана как е сега.

[santaclash]

От: Имало едно място, ...

Целият център е пълен с изоставени тавани и мазета. Единственият начин да не намериш е да не търсиш. Обаче...проблемите с тока и температурите лете/зиме ще ги имаш навсякъде.