Tweet
Изминалият уикенд бе запомнящ се.
Ще го запомним със страхотното забавление наречено - да се возиш на Родопската теснолинейка.
Това влакче е истински атракцион. Видях лицата на всички участвали в нашата разходка и всички без изключения грееха.
Рядко може да се види това, повярвайте ми. 5-часовото пътуване в посока минава като миг. Аз лично не седнах през целия път.
С приятели сновяхме от вагонче във вагонче, от прозорец на прозорец, от врата на врата , снимахме и се кефехме на усещането и гледките.
На гарите дори слизахме и обикаляхме от всички страни влакчето. Пътуване през Рила, Родопите и Пирин с перфектната средна скорост за туристически цели - 25км/ч.
Ще запомним уикенда и с лошото време в съботния ден. Не спря да вали при това поройно.Честно да ви кажа, това въобще не повлия на настроението на участвалите.
Да, доста се разколебаха и от записалите се над 110 човека и 1700 заинтересовани бяхме дошли едва 30-35 човека.
Всеки дошъл обаче бе имунизиран срещу лошото настроение, така че бе равносилно на това, денят да беше слънчев и хубав.
В интерес на истината добре, че не дойдоха всички желаещи, защото абсурд да бяхме се събрали.
Редовно пътуващите хора по трасето заемат местата непрактично за групи като нашата. Сами хора заемат по 3 седалки и се пръскат из вагоните шахматно.
Ще ни е за урок за следващото пътуване. Единични места се намираха, но да седнете компания или семейство заедно е трудна работа.
Самото влакче вътре е доста чисто и приятно, даже изненадващо бих казал. Има отопление и уют.
Дизеловият локомотив ми изпълни душата с кеф, а тракащите колела са еликсир за сетивата и мога да им се наслаждавам с часове.
Бяла пара се издига от всеки вагон и създава магичното усещане, че си на борда на парна машина, като в същото време чувстваш мощта и звука на дизеловия двигател, който уверено тегли тежката композция по планинския маршрут.
Дори острият шум на затварящите се врати, звукът от свирките на железничарите, свищенето на спирачките, дрънчащите свръзки носеха дози удоволствие.
Трасето на теснолинейката е супер интересно. Много разнообразно и много красиво. Със сигурност доста по-интригуващо от шосейния автомобилен път.
Близо 40 тунела, дузина мостове, тераси, осморки, гари, коловози, тесни каньони, прелези, гори, поля, населени места, ж.п. оборудване и много други интересни обекти.
По шосето е направо скучно, особено след като си го минавал десетки пъти. На места в които шосето и ж.п. линията вървят успоредни буквално едно до друго,
някои от разминаващите ни шофьори на автомобили ни поздравяваха с клаксони. Гарите макар и занемарени изглеждаха така сякаш са спокойни оазиси.
Там всичко шумящо утихва, стрелочниците трескаво препускат пред композицията, за да дадат правилния път,
началникът на движението извършва ритуала по посрещането и изпращането на поредния влак, а малцина пътници тихичко претичват през коловозите.
На по-големите гари пък се случва истински празник. Фотографи чакат с нетърпение да заснемат идващия влак и най-интересният момент е, когато едното влакче изчаква другото, за да се разминат.
В този момент на гарата има две влакчета и много хора. Всичко бе интересно и го наблюдавахме с усмивка.
Есента започва да се проявява и бе обагрила високите места. Широколистни и иглолистни гори характеризират основно това трасе, а близостта до тях дава усещането за истинска горска разходка.
Разбира се има и широки поля, буйни реки, дори се минава през сравнително големи населени места като Якоруда и Велинград.
Групата ни беше много весела и бързо се сприятелихме с всички, включително и с кондукторите.
Няколко човека включае и аз бяхме малко като пубери и отваряхме постоянно вратите в движение, прекосявахме многократно вагоните, но всичко в името на снимките и приятните спомени.
Имахме и няколко деца в групата, които определено пробуждаха детското у нас и озяряваха вагоните със смеха си. Колкото и да се опитвам да ви опиша преживяното,
няма да е достатъчно и трябва да го изживеете, при това с правилната компания.
Вечерта в Добринище половината група седнахме на обща маса и си изкарахме супер приятно в битова кръчма на топло пред камината, а отвън дъждът валеше ли валеше.
Неделният ден ни посрещна изненадващо и много различно от съботния. Все едно бяхме друг уикенд, на друго място.
Слънцето бе изгряло от ранни зори, бели облаци плуваха по наситено синьото небе, а билата на Рила и Пирин бяха побелели от сняг.
След дъжд въздухът е кристално чист и видимостта бе страхотна. Истинска красота и награда за всички устискали предния ден!
Прибирането с влакчето бе доста по-различно и видяхме пътят буквално в друга светлина.
Искам да благодаря на всички, които се престрашиха да дойдат въпреки лошото време. Аз лично си изкарах страшно приятно.
Приятел сподели, колко добре му бе дошла тази разходка и бе супер изненадан как такова евтино и съвсем просто пътуване може да донесе толкова щастие на един човек.
Чудеше се, как не се е сетил да го направи по-рано. Мислел, че ще е скучно, и вероятно, ако го е направил сам би било такова, но с подходящата компания всяко подобно пътуване се превръща в празник.
Усещам и по себе си и по наблюдения си върху околните как забравяме, да се радваме на простите неща и се опитваме да градим финансово зависим живот,
който често води своите негативи веднага щом първоначалната еуфорията премине.
Правим едно и също и животът ни се превръща в скучно доизживяване и често се питаме - кога минаха тези години.
Не минава толкова бързо времето, ако го изживяваш пълноценно и разноообразно,
а макар често за това да ти трябват пари има забавления като пътуването на теснолинейката, които на символична цена - цената на едно скъпо кафе.
Някак не е честно едно кафе да струва колкото 124 километра пътуване с влак и по толкова вълнуващ и красив маршрут, нали?!
В същото това време това е уникална възможност, да се възползвате :-)
Вместо поредното еднообразно пътуване с автомобила ви или с рейса, следващия път вземете влакчето. Ще останете изненадани!
Ще го запомним със страхотното забавление наречено - да се возиш на Родопската теснолинейка.
Това влакче е истински атракцион. Видях лицата на всички участвали в нашата разходка и всички без изключения грееха.
Рядко може да се види това, повярвайте ми. 5-часовото пътуване в посока минава като миг. Аз лично не седнах през целия път.
С приятели сновяхме от вагонче във вагонче, от прозорец на прозорец, от врата на врата , снимахме и се кефехме на усещането и гледките.
На гарите дори слизахме и обикаляхме от всички страни влакчето. Пътуване през Рила, Родопите и Пирин с перфектната средна скорост за туристически цели - 25км/ч.
Ще запомним уикенда и с лошото време в съботния ден. Не спря да вали при това поройно.Честно да ви кажа, това въобще не повлия на настроението на участвалите.
Да, доста се разколебаха и от записалите се над 110 човека и 1700 заинтересовани бяхме дошли едва 30-35 човека.
Всеки дошъл обаче бе имунизиран срещу лошото настроение, така че бе равносилно на това, денят да беше слънчев и хубав.
В интерес на истината добре, че не дойдоха всички желаещи, защото абсурд да бяхме се събрали.
Редовно пътуващите хора по трасето заемат местата непрактично за групи като нашата. Сами хора заемат по 3 седалки и се пръскат из вагоните шахматно.
Ще ни е за урок за следващото пътуване. Единични места се намираха, но да седнете компания или семейство заедно е трудна работа.
Самото влакче вътре е доста чисто и приятно, даже изненадващо бих казал. Има отопление и уют.
Дизеловият локомотив ми изпълни душата с кеф, а тракащите колела са еликсир за сетивата и мога да им се наслаждавам с часове.
Бяла пара се издига от всеки вагон и създава магичното усещане, че си на борда на парна машина, като в същото време чувстваш мощта и звука на дизеловия двигател, който уверено тегли тежката композция по планинския маршрут.
Дори острият шум на затварящите се врати, звукът от свирките на железничарите, свищенето на спирачките, дрънчащите свръзки носеха дози удоволствие.
Трасето на теснолинейката е супер интересно. Много разнообразно и много красиво. Със сигурност доста по-интригуващо от шосейния автомобилен път.
Близо 40 тунела, дузина мостове, тераси, осморки, гари, коловози, тесни каньони, прелези, гори, поля, населени места, ж.п. оборудване и много други интересни обекти.
По шосето е направо скучно, особено след като си го минавал десетки пъти. На места в които шосето и ж.п. линията вървят успоредни буквално едно до друго,
някои от разминаващите ни шофьори на автомобили ни поздравяваха с клаксони. Гарите макар и занемарени изглеждаха така сякаш са спокойни оазиси.
Там всичко шумящо утихва, стрелочниците трескаво препускат пред композицията, за да дадат правилния път,
началникът на движението извършва ритуала по посрещането и изпращането на поредния влак, а малцина пътници тихичко претичват през коловозите.
На по-големите гари пък се случва истински празник. Фотографи чакат с нетърпение да заснемат идващия влак и най-интересният момент е, когато едното влакче изчаква другото, за да се разминат.
В този момент на гарата има две влакчета и много хора. Всичко бе интересно и го наблюдавахме с усмивка.
Есента започва да се проявява и бе обагрила високите места. Широколистни и иглолистни гори характеризират основно това трасе, а близостта до тях дава усещането за истинска горска разходка.
Разбира се има и широки поля, буйни реки, дори се минава през сравнително големи населени места като Якоруда и Велинград.
Групата ни беше много весела и бързо се сприятелихме с всички, включително и с кондукторите.
Няколко човека включае и аз бяхме малко като пубери и отваряхме постоянно вратите в движение, прекосявахме многократно вагоните, но всичко в името на снимките и приятните спомени.
Имахме и няколко деца в групата, които определено пробуждаха детското у нас и озяряваха вагоните със смеха си. Колкото и да се опитвам да ви опиша преживяното,
няма да е достатъчно и трябва да го изживеете, при това с правилната компания.
Вечерта в Добринище половината група седнахме на обща маса и си изкарахме супер приятно в битова кръчма на топло пред камината, а отвън дъждът валеше ли валеше.
Неделният ден ни посрещна изненадващо и много различно от съботния. Все едно бяхме друг уикенд, на друго място.
Слънцето бе изгряло от ранни зори, бели облаци плуваха по наситено синьото небе, а билата на Рила и Пирин бяха побелели от сняг.
След дъжд въздухът е кристално чист и видимостта бе страхотна. Истинска красота и награда за всички устискали предния ден!
Прибирането с влакчето бе доста по-различно и видяхме пътят буквално в друга светлина.
Искам да благодаря на всички, които се престрашиха да дойдат въпреки лошото време. Аз лично си изкарах страшно приятно.
Приятел сподели, колко добре му бе дошла тази разходка и бе супер изненадан как такова евтино и съвсем просто пътуване може да донесе толкова щастие на един човек.
Чудеше се, как не се е сетил да го направи по-рано. Мислел, че ще е скучно, и вероятно, ако го е направил сам би било такова, но с подходящата компания всяко подобно пътуване се превръща в празник.
Усещам и по себе си и по наблюдения си върху околните как забравяме, да се радваме на простите неща и се опитваме да градим финансово зависим живот,
който често води своите негативи веднага щом първоначалната еуфорията премине.
Правим едно и също и животът ни се превръща в скучно доизживяване и често се питаме - кога минаха тези години.
Не минава толкова бързо времето, ако го изживяваш пълноценно и разноообразно,
а макар често за това да ти трябват пари има забавления като пътуването на теснолинейката, които на символична цена - цената на едно скъпо кафе.
Някак не е честно едно кафе да струва колкото 124 километра пътуване с влак и по толкова вълнуващ и красив маршрут, нали?!
В същото това време това е уникална възможност, да се възползвате :-)
Вместо поредното еднообразно пътуване с автомобила ви или с рейса, следващия път вземете влакчето. Ще останете изненадани!
Коментар