От: Трак-трак - есенно приключение с Родопската теснолинейка
Чудно красиво!
Ние правихме голяма част от инфраструктурата на гара Септември и Дековилна гара (това е името на линията). Но улисани от работата, не ни остана време да се возим на влакчето...
От: Трак-трак - есенно приключение с Родопската теснолинейка
Изгледах клипчето от край до край и си спомних за пътуването ни през лятото от Банско до езерото Клептуза - Велинград.
Не мислех да го споменавам да цапам темата, но ... натежа им и ще излея на кратко мъката си, като ще се постарая да спестя черните краски и да "осветля" малко разказа:
Това лято прекарахме 4 дни на Банско с основна цел каране на мотоциклети. И понеже ме беше хванала здраво мускулната треска, и понеже трябваше поне един ден да обърна Внимание на жИната, и понеже съм мноого Фнимателен и един приятел и мой роднине със съпругата си твърдо бяха решили да се повозят на теснолинейката решихме да се присъединим към тях.
Сутринта станахме и закусихме рано, минахме през един магазин в Банско и напазарувахме вино /розе/, бира, ядки, солени бисквитки, вода и се забързахме към гарата на Банско. От предния ден знаехме разписанието и имахме около 1/2 час докато дойде и нашия влак. Натоварихме се и потеглихме. Влакчето тръгна с добра скорост. Но още на спирката на с. Баня се натовариха някакво кресливи ученици, които викаха, бягаха из вагона, блъскаха се и поне 2 телефона се надпреварваха да озвучават с мазна чалга. Но това беше малкия дявол. Някъде на Краище се натовариха един куп ароматни братя от малко по-тъмните. Някои явно бяха снощни. Кондуктора мина, провери ни билетите, но като стигна до циганската тумба и ги пропусна без нищо да им каже, все едно не ги видя...
Мисля, че на Якоруда влака направи 15-20 мин. почивка, аз слязах за кафе и бисквитки. Чакахме да се разминем с влака в обратна посока. На перона обаче едно възрастно семейство помаци се караха с едно младо семейство. В края на почивката възрастните се качиха на влака, а след тях младия мъж също се качи и налетя да бие възрастните, които бяха родители на съпругата му дошли да си видят внучето. Такава врява вдигнаха, че даже циганите замлъкнаха и се заслушаха... Потеглихме отново. Душеше ни тягостното мълчание и убийствените миризми на другите пътешественици... Някъде след Пашови или Аврамов малко се поразтовари влака. Слезнахме на Клептуза. Решихме да седнем и да хапнем набързо скара. Езерото Клептуза беше мръсно, около него всичко беше вехто, неподдържано, а сервитьорите на капанчето където седнахме сякаш бяха от късния социализъм. Хапнахме, платихме сметка като за 4 звезден ресторант и се натоварихме отново на влака. Пътуването мина бавно, монотонно, даже малко подремнах. Имаше по едно време ароматни, после слезнаха и продължихме ние с тягостното пътуване.. И по някое време вече по тъмно се върнахме в Банско.
Човешко е да се греши... Но това че грешиш, още не означава, че си станал ЧОВЕК!
"Когато някой не може да направи нещо, поради недостатък на сили, той вини за това случая."
Коментар