Tweet
Отдавна бяхме хвърлили око на това тайнствено съоръжение, което не само че е близо до Шумен но и буквално на няколко десетки метра от магистралата. Намира се в режим "Стелт". Всичко отвън е обрасло в тръни от дребни чепати храсти. А си кривнал от пътечката, и пакостливите пружиниращи клони те изхвърлят назад. По тях /по клоните/ остават парченца дрехи и епидермис. Фланелките стават на потници, а ако някой реши да ходи с джапанки лятото, нека си направи застраховка живот. Също така, вероятно тук е развъдник за особено заразени и нахални кърлежи когато е топло.
Една неделя прошъпуркахме от село до тук. Хем да изпробваме кака Дада по черно. Добре се държи, там където баба Астра ми причиняваше сърцебиене със охкащо провлачване на долницата из рътлинки и камъни /и не се знае ко се провлачва, картер, газопровод, гърне.../, внучката и направо хвърчеше с подскоци. Като всяка внучка. Кашето не намерихме, въпреки дублираните изчисления, но нали съкровището е самото място....
Аз и новата ни желязната роднина.
Една неделя прошъпуркахме от село до тук. Хем да изпробваме кака Дада по черно. Добре се държи, там където баба Астра ми причиняваше сърцебиене със охкащо провлачване на долницата из рътлинки и камъни /и не се знае ко се провлачва, картер, газопровод, гърне.../, внучката и направо хвърчеше с подскоци. Като всяка внучка. Кашето не намерихме, въпреки дублираните изчисления, но нали съкровището е самото място....
Аз и новата ни желязната роднина.
"
Коментар