Tweet
1990-1993
Предисторията е следната:
Преди доста години използвах всяка свободна минута за да съм на пещера, палатка, планина или и трите заедно.
Естествено тогава бях млад и ерген, а пък парите все не достигаха. Ходеше се предимно с клубна екипировка, а пък това да си купиш руски водещ самохват или десандьор на "ЧЗ-Дебелец" си беше жива гъзария. Примуси, Пингвини и други подобни не съществуваха в нашето битие. Може би ги е имало, но ако въобще някой ги е внасял сигурно са били на корекомски цени.
За ядене ползвахме обикновени лъжици, които леко огъвахме от страни за да могат да влизат в бурканче от детска храна, и доста по рядко вилици. Когато нямаше вода за миене просто ги хвърляхме за малко в огъня.
После не зная от къде видяхме въпросното изделие и всеки който намери за нужно си направи един или повече комплекти. Аз също имах, но ветровете на времето са го отнесли далеч от мен.
2017 г. 01.10
Онзи ден на вилата нещо се присетих и реших пак да си направя.
На обикновена лъжица и вилица се изтъняват дръжките на око и на кой както му харесва. Пробиват се в края и се занитват/завинтват/ една към друга.
В разгънато положение се получава удобна за работа над огън вилица, а лъжицата може да бърка в дълбока купа.
Сгъната. Никак не съм се старал при изработката защото и старото ми беше грубо, а пък и това го правих за 5 минути в интервала между две порции зимнина които трябваше да варя на двора.
В последно време, макар че ходя доста по рядко, използвам това:
Някакво военно комплектче което става за консерви, но определено е малко и неудобно за готвене.
Айде стига толкова, че тя взе да става локум.
Предисторията е следната:
Преди доста години използвах всяка свободна минута за да съм на пещера, палатка, планина или и трите заедно.
Естествено тогава бях млад и ерген, а пък парите все не достигаха. Ходеше се предимно с клубна екипировка, а пък това да си купиш руски водещ самохват или десандьор на "ЧЗ-Дебелец" си беше жива гъзария. Примуси, Пингвини и други подобни не съществуваха в нашето битие. Може би ги е имало, но ако въобще някой ги е внасял сигурно са били на корекомски цени.
За ядене ползвахме обикновени лъжици, които леко огъвахме от страни за да могат да влизат в бурканче от детска храна, и доста по рядко вилици. Когато нямаше вода за миене просто ги хвърляхме за малко в огъня.
После не зная от къде видяхме въпросното изделие и всеки който намери за нужно си направи един или повече комплекти. Аз също имах, но ветровете на времето са го отнесли далеч от мен.
2017 г. 01.10
Онзи ден на вилата нещо се присетих и реших пак да си направя.
На обикновена лъжица и вилица се изтъняват дръжките на око и на кой както му харесва. Пробиват се в края и се занитват/завинтват/ една към друга.
В разгънато положение се получава удобна за работа над огън вилица, а лъжицата може да бърка в дълбока купа.
Сгъната. Никак не съм се старал при изработката защото и старото ми беше грубо, а пък и това го правих за 5 минути в интервала между две порции зимнина които трябваше да варя на двора.
В последно време, макар че ходя доста по рядко, използвам това:
Някакво военно комплектче което става за консерви, но определено е малко и неудобно за готвене.
Айде стига толкова, че тя взе да става локум.
, демек и само лъжица да е, с нея може да се яде всичко 
Коментар