Tweet
Предпоследния ми мотор преди Стелвиото беше Дукати Мултистрада.Всичко за него е закодирано в самото име,купуваш го и мулти страдаш.Седалката около 900 мм висока - идеална за късаци като мен,вибрации колкото искаш в целия диапазон на двигателя и върха на сладоледа сухия съединител звука на който идва от скрито в двигателя джудже чупещо орехи с чук пред микрофон.Не можах да го изтрая 4000 км. и се разделихме с него.След този мотор се бях зарекъл никога повече V ....ама.След това по неведоми пътища божии се сдобих с Харли,- Багер с две големи щайги отстрани високо чопър кормило на което след 120 км в час висях като пране от вятъра че съм 70 кг. ,и с тегло по към половин тон.Това беше един от малкото мотори с V образен двигател който много бързо обикнах.Звука несравним - тежък гръм буревесник,вибрациите друг вид,от тези който на горна и долна мъртва точка на буталата ти правят груб масаж на простатата.
Въпреки голямото си тегло никога не съм го изтървал или да съм се чувствал несигурен заради това,напротив заради ниския център на тежеста и много ниската седалка ми беше супер.Това малко ме подведе при избора на Стелвиото който с 275 кг. и височина на млада кобила е съвсем друга бира.Като взех да избирам първо четох тук,после във всички други форуми...След много четене си викам тя работата ясна - то както при колите"Мерцедес срещу БМВ" тука само че е КТМ срещу БМВ
.Карам едни КТМ-и тука и теглото там ми стига та отивам направо в БМВ да поръчвам.Дилъра вика към 30 и нещо хиляди е мотора най доброто ала бала.Почваме да конфигурираме на един голям телевизор.Викам му - Я сложи опция ниска седалка че с моите 1,74 ще ми е трудно да го обяздвам тъй...Готово бе,казва дилърчето като подчертава опцията ниска седалка на компютъра...и оооо чудо на телевизора цената моментално скочи от 30 и нещо хиляди на 40 и нещо хиляди точно като на такси с помпа.Викам му - Какво стана с евтините БМВ-та бе? Пък той ми обяснява че ниска седалка можела само с ЕСА - активното окачване а то било 7 бона някъде...Разясни ми и другите изкилиферчени пакети от по няколко хиляди лева...Тогава вече любезно му обясних че нямам нужда от още 5 - 6 системи да го караме заедно а си го купувам само за мен,и че няма да ми плаче на гроба това желязо че да давам пари като външния дълг на малка държава от третия свят за него и се разделихме.Понеже обаче още ме човъркаше отидох и пробвах един сравнително нов екземпляр за да не се прекарам.Нищо особено,веднага усетих леко придърпване на една страна от боксера но не ме смути.Стори ми се някак безхарактерен незнам защо.Жена ми беше с мен,каза че GS-ите като цяло и приличали на скакалец.И дотам с БМВ.
Пробвах новата Африка не ме изкефи,загледах Тайгъра много шосеен ми се стори темперамента,Супертенере не можах да намеря да пробвам само...Като цяло държах най вече на две неща но те сами по себе си изключваха повечето марки като вариант.Първото беше голяма автономия/резервоар и другото да е с кардан.Случайно попаднах на едно старо Стелвио и то се оказа първия мотор на който краката ми въобще правеха някакъв опит да опрат в земята.Само го запалих и се ухилих БМВ то лашкаше на страни,туй съ мъчеше да излита отначало като люлка с лека парабола нагоре надолу.Като постопли зе да ърка баш кат прасе.Не съм го карал това ми стигаше.Изгеждаше просто и масивно.
После го намерих и след хиляди перипетии го купих само че в по новия вариант с 32 литра резервоар,с АБС който се спира по всяко време и с АТС със два режима който също се изключва по всяко време.По просто няма на къде в 21 век това е!
Пробвах го първо сам,сандъците не съм махал изобщо щото нали с тях ще джиткаме - бива ама наблюдения никакви още.После обаче почнаха филмите.Тръгваме за първа проба тип шляене из Гърция.Аз и жена ми общо сме 120 килограма,и сме по лев и шеисе високи.Тя има опит с разговорно и модулен шлем че цяло лято бръмчи с един скутер,аз също имам такъв но не слаган никога.Първо каквито сме джуджави и с тия модулни каски сме като Сони тринитрон в главите,качването го прочетохме в книжката - аз сядам първи като пускам пачия крак а мотора държа изправен и тя се опитва с възможно най малко разбалансиране и много ловкост и бързина да се метне и тя.Като тръгнем е лесно отвсякъде.Естествено още първия път изтървах мотора,резултата е счупена стойка на единия халоген и козметика на единия куфар.Научих се и на централната стойка да го вдигам сам,като за целта преди това изпълнявам няколко минутен ритуал за концентриране на Чи.Научихме се вече и да се качваме и дойдоха проблемите в движение.Жена ми отначало ме хвана с две ръце през кръста като на МЗ пред соца.Тъкмо бях хапнал и то направо ми се доходи до тоалетната от стискане.Викам и да се хване отзад на дръжките и да стиска здраво а не да ме държи през кръста.И айде пак сюрприз: На първото сваляне една скорост надолу и оная като ми наби една глава шлема ми както беше отворен се затвори ,микрофона на разговорното отиде на филм а пък аз помислих че ни е ударила кола.Викам и аз пак ко прайш ма шъ съ избием тука...Няма вика почвам да се държа яко вече.Докато почна да се държи яко,ми опари още един два по леки шлема отзад.И това го научихме.Дойде проблема с разговорното.Аз точно съм си пуснал музичка и рисувам по завоите,тя се включва а гласовото веднага ми намаля музиката - "Ко прайш"...Ам нищо викам ко да правя карам.След малко пак,спри да пушим,Пикае ми се,Дойде ми,да пием кафе някъде.Оправих се като и тук наложих правила,разговорното се ползва само по въпроси свързани с пейзажа и локацията,и ако чува странни шумове по мотора само тогава!
И дойде време да разбера на спокойствие какво съм купил.
Първо за двигателя.Супер странно животно като работа поне за мен.Никога не мога да разбера на коя скорост съм,на всички наема и върви почти еднакво на сходни обороти.Малко като трактор на стероиди.Звука също не се променя много в различните обороти.Създава чувство че не върви.Вдигнах 180 км.със щайгите само защото бях прочел че толкова дават на ГС-а с куфари нали е мерило,ей тъй за собствено успокоение.Комфортно се чувства на около 4000 оборота.Но и много преди тях е потентен просто отреагира по мудно на газта поне за моите разбирания.Още с първото качване и ми стана ясно че мотора има някакъв проблем.Просто няма човек който да пусне мотор с такива вибрации в серийно производство.То трябва да лапна боксьорска гума за да не си счупя зъбите.То кормило се тресе,на огледала нищо не виждам - ужас.Питам жената отзад как е ,вика на западния фронт всичко тихо ебаси...Мдаааа, открих го и това.Някой е творил върху слюдата като е стоплил най горния и край и я е извил с чупка навън.Като е цапнал и някакъв мини спойлер и той под някакъв странен ъгъл и резултата е масажен стол за 20 бона.Местих го в различни положения има подобрение но е сбъркан като цяло.Поръчах оригинален и сега го чакам.Ляга се повече от прилично в завоите гумите му свършиха за 5000 км.Имам чувството обаче че моно окачването отзад подава макар и малко на завой и от време на време усещам все едно неестествен ъгъл на задната гума спрямо наклонената стойка на мотоциклета в завоя.Може и да си въобразявам за това незнам.Като цяло вози много комфортно без да съм барал амовете.Удобна широка седалка,има изход за запалка под седалката на пътника където си сложих зарядно и си държа телефона.Има и втори такъв на таблото.Има си уникално отопление на краката ,което се спира със съвсем леко разтваряне на краката много преди границата на дискомфорт и тогава настина не се усеща грам топлината на цилиндрите.Но най доволни са колената ми вечер.Разхода е повече от приличен около 4,8- 5,0 до 140 км. по магистрала с двама човека и багаж.Радва ме и резервата която е 7 литра,и както и да караш ще минеш минимум 100 км.Отначало преди да открия че спойлера е причината за вибрациите мислех да го продам.После обаче осъзнах че все по често ми липсва басовия тембър от върнатата газ при 120 примерно.Решението че това е мотора взех окончателно когато го вкарах по един черен път за около 10-ина километра.Ще излъжа ако кажа че се държи като ендуро ,но на черно си е абсолютно drivable.Не съм му барал тракшъна нито АБС-а после видях че предишния собственик го е оставил в положение за трудни терени.Просто мотора не се замисли да ме откара дори и по черно до мястото за което се бях запътил без никакви галимации или стресове абсолютно безпроблемно и спокойно.След като спряхме за първи път след 200 км,жената си показа ръцете - бяха целите сиви от алуминиевите дръжки.Съжалих я и макар да бях твърдо заявил че няма да купя трети куфар а ще карам с мек непромокаем сак отзад днес и сложих един тлъст куфар с облегалка.Само заради облегалката естествено Поръчах и една що годе прилична на дизайн стойка за Зумо и това е.Ако не се чупи ще го бъде.От всичко най ме изуми как свършиха гумите.И как с този мотор по ми харесаха 240 км от В.Търново през Левски до Плевен и обратно отколкото 2000 в Гърция от който 1000 магистрала.Общо взето с такъв мотор по магистрала е boring.Иначе гледам много не ги карат тука тия Стелвиота,да не кажа че само аз съм май луд за връзване.
Сега само четете малко пък аз се заемам да ви кача и снимки на всичко....
Въпреки голямото си тегло никога не съм го изтървал или да съм се чувствал несигурен заради това,напротив заради ниския център на тежеста и много ниската седалка ми беше супер.Това малко ме подведе при избора на Стелвиото който с 275 кг. и височина на млада кобила е съвсем друга бира.Като взех да избирам първо четох тук,после във всички други форуми...След много четене си викам тя работата ясна - то както при колите"Мерцедес срещу БМВ" тука само че е КТМ срещу БМВ
.Карам едни КТМ-и тука и теглото там ми стига та отивам направо в БМВ да поръчвам.Дилъра вика към 30 и нещо хиляди е мотора най доброто ала бала.Почваме да конфигурираме на един голям телевизор.Викам му - Я сложи опция ниска седалка че с моите 1,74 ще ми е трудно да го обяздвам тъй...Готово бе,казва дилърчето като подчертава опцията ниска седалка на компютъра...и оооо чудо на телевизора цената моментално скочи от 30 и нещо хиляди на 40 и нещо хиляди точно като на такси с помпа.Викам му - Какво стана с евтините БМВ-та бе? Пък той ми обяснява че ниска седалка можела само с ЕСА - активното окачване а то било 7 бона някъде...Разясни ми и другите изкилиферчени пакети от по няколко хиляди лева...Тогава вече любезно му обясних че нямам нужда от още 5 - 6 системи да го караме заедно а си го купувам само за мен,и че няма да ми плаче на гроба това желязо че да давам пари като външния дълг на малка държава от третия свят за него и се разделихме.Понеже обаче още ме човъркаше отидох и пробвах един сравнително нов екземпляр за да не се прекарам.Нищо особено,веднага усетих леко придърпване на една страна от боксера но не ме смути.Стори ми се някак безхарактерен незнам защо.Жена ми беше с мен,каза че GS-ите като цяло и приличали на скакалец.И дотам с БМВ.Пробвах новата Африка не ме изкефи,загледах Тайгъра много шосеен ми се стори темперамента,Супертенере не можах да намеря да пробвам само...Като цяло държах най вече на две неща но те сами по себе си изключваха повечето марки като вариант.Първото беше голяма автономия/резервоар и другото да е с кардан.Случайно попаднах на едно старо Стелвио и то се оказа първия мотор на който краката ми въобще правеха някакъв опит да опрат в земята.Само го запалих и се ухилих БМВ то лашкаше на страни,туй съ мъчеше да излита отначало като люлка с лека парабола нагоре надолу.Като постопли зе да ърка баш кат прасе.Не съм го карал това ми стигаше.Изгеждаше просто и масивно.
После го намерих и след хиляди перипетии го купих само че в по новия вариант с 32 литра резервоар,с АБС който се спира по всяко време и с АТС със два режима който също се изключва по всяко време.По просто няма на къде в 21 век това е!
Пробвах го първо сам,сандъците не съм махал изобщо щото нали с тях ще джиткаме - бива ама наблюдения никакви още.После обаче почнаха филмите.Тръгваме за първа проба тип шляене из Гърция.Аз и жена ми общо сме 120 килограма,и сме по лев и шеисе високи.Тя има опит с разговорно и модулен шлем че цяло лято бръмчи с един скутер,аз също имам такъв но не слаган никога.Първо каквито сме джуджави и с тия модулни каски сме като Сони тринитрон в главите,качването го прочетохме в книжката - аз сядам първи като пускам пачия крак а мотора държа изправен и тя се опитва с възможно най малко разбалансиране и много ловкост и бързина да се метне и тя.Като тръгнем е лесно отвсякъде.Естествено още първия път изтървах мотора,резултата е счупена стойка на единия халоген и козметика на единия куфар.Научих се и на централната стойка да го вдигам сам,като за целта преди това изпълнявам няколко минутен ритуал за концентриране на Чи.Научихме се вече и да се качваме и дойдоха проблемите в движение.Жена ми отначало ме хвана с две ръце през кръста като на МЗ пред соца.Тъкмо бях хапнал и то направо ми се доходи до тоалетната от стискане.Викам и да се хване отзад на дръжките и да стиска здраво а не да ме държи през кръста.И айде пак сюрприз: На първото сваляне една скорост надолу и оная като ми наби една глава шлема ми както беше отворен се затвори ,микрофона на разговорното отиде на филм а пък аз помислих че ни е ударила кола.Викам и аз пак ко прайш ма шъ съ избием тука...Няма вика почвам да се държа яко вече.Докато почна да се държи яко,ми опари още един два по леки шлема отзад.И това го научихме.Дойде проблема с разговорното.Аз точно съм си пуснал музичка и рисувам по завоите,тя се включва а гласовото веднага ми намаля музиката - "Ко прайш"...Ам нищо викам ко да правя карам.След малко пак,спри да пушим,Пикае ми се,Дойде ми,да пием кафе някъде.Оправих се като и тук наложих правила,разговорното се ползва само по въпроси свързани с пейзажа и локацията,и ако чува странни шумове по мотора само тогава!
И дойде време да разбера на спокойствие какво съм купил.
Първо за двигателя.Супер странно животно като работа поне за мен.Никога не мога да разбера на коя скорост съм,на всички наема и върви почти еднакво на сходни обороти.Малко като трактор на стероиди.Звука също не се променя много в различните обороти.Създава чувство че не върви.Вдигнах 180 км.със щайгите само защото бях прочел че толкова дават на ГС-а с куфари нали е мерило,ей тъй за собствено успокоение.Комфортно се чувства на около 4000 оборота.Но и много преди тях е потентен просто отреагира по мудно на газта поне за моите разбирания.Още с първото качване и ми стана ясно че мотора има някакъв проблем.Просто няма човек който да пусне мотор с такива вибрации в серийно производство.То трябва да лапна боксьорска гума за да не си счупя зъбите.То кормило се тресе,на огледала нищо не виждам - ужас.Питам жената отзад как е ,вика на западния фронт всичко тихо ебаси...Мдаааа, открих го и това.Някой е творил върху слюдата като е стоплил най горния и край и я е извил с чупка навън.Като е цапнал и някакъв мини спойлер и той под някакъв странен ъгъл и резултата е масажен стол за 20 бона.Местих го в различни положения има подобрение но е сбъркан като цяло.Поръчах оригинален и сега го чакам.Ляга се повече от прилично в завоите гумите му свършиха за 5000 км.Имам чувството обаче че моно окачването отзад подава макар и малко на завой и от време на време усещам все едно неестествен ъгъл на задната гума спрямо наклонената стойка на мотоциклета в завоя.Може и да си въобразявам за това незнам.Като цяло вози много комфортно без да съм барал амовете.Удобна широка седалка,има изход за запалка под седалката на пътника където си сложих зарядно и си държа телефона.Има и втори такъв на таблото.Има си уникално отопление на краката ,което се спира със съвсем леко разтваряне на краката много преди границата на дискомфорт
и тогава настина не се усеща грам топлината на цилиндрите.Но най доволни са колената ми вечер.Разхода е повече от приличен около 4,8- 5,0 до 140 км. по магистрала с двама човека и багаж.Радва ме и резервата която е 7 литра,и както и да караш ще минеш минимум 100 км.Отначало преди да открия че спойлера е причината за вибрациите мислех да го продам.После обаче осъзнах че все по често ми липсва басовия тембър от върнатата газ при 120 примерно.Решението че това е мотора взех окончателно когато го вкарах по един черен път за около 10-ина километра.Ще излъжа ако кажа че се държи като ендуро ,но на черно си е абсолютно drivable.Не съм му барал тракшъна нито АБС-а после видях че предишния собственик го е оставил в положение за трудни терени.Просто мотора не се замисли да ме откара дори и по черно до мястото за което се бях запътил без никакви галимации или стресове абсолютно безпроблемно и спокойно.След като спряхме за първи път след 200 км,жената си показа ръцете - бяха целите сиви от алуминиевите дръжки.Съжалих я и макар да бях твърдо заявил че няма да купя трети куфар а ще карам с мек непромокаем сак отзад днес и сложих един тлъст куфар с облегалка.Само заради облегалката естествено Поръчах и една що годе прилична на дизайн стойка за Зумо и това е.Ако не се чупи ще го бъде.От всичко най ме изуми как свършиха гумите.И как с този мотор по ми харесаха 240 км от В.Търново през Левски до Плевен и обратно отколкото 2000 в Гърция от който 1000 магистрала.Общо взето с такъв мотор по магистрала е boring.Иначе гледам много не ги карат тука тия Стелвиота,да не кажа че само аз съм май луд за връзване.Сега само четете малко пък аз се заемам да ви кача и снимки на всичко....
А при италианските мотори Мото Гуци са ми абсолютен фаворит. Дукати са ми прекалено префърцунени и трошливи. Та така. Със здраве да си го караш. 
, НИ ЗА КОЛИ , НИ ЗА МОТОРИ)
Коментар