Шести септември. Ден почивен и предразполагащ към независимост.
Затова, независимо от всички планове, които близки и приятели имаха относно най-добрия начин да използвам деня, яхнах мотора и хванах пътя.
Този път:
Към прословутия параклис на Св. Йоан Летни, кацнал от 12-ти век на една скала над бъдещия язовир Пчелина.
Пътя дотам е асфалт и приятен, с изключение на последните 2 километра, които са умерен офроуд, но проходими в сухо време за средно ендуро, че и за тежко такова (без последното изкачване към параклиса).
Гледки - мноооого приятни. Ето такива:
А и на връщане, панорамата си я биваше:
За интересуващите се: Чепинския змей от приказката не е от Чепинци, а от Чепино.
Пътя дотам е с добър афалт и приятни гледки.
Препоръчвам.
Затова, независимо от всички планове, които близки и приятели имаха относно най-добрия начин да използвам деня, яхнах мотора и хванах пътя.
Този път:
Към прословутия параклис на Св. Йоан Летни, кацнал от 12-ти век на една скала над бъдещия язовир Пчелина.
Пътя дотам е асфалт и приятен, с изключение на последните 2 километра, които са умерен офроуд, но проходими в сухо време за средно ендуро, че и за тежко такова (без последното изкачване към параклиса).
Гледки - мноооого приятни. Ето такива:
А и на връщане, панорамата си я биваше:
За интересуващите се: Чепинския змей от приказката не е от Чепинци, а от Чепино.
Пътя дотам е с добър афалт и приятни гледки.
Препоръчвам.
Коментар