Празен път с планини на хоризонта, бензин в резервоара и километри... Десетки, стотици и хиляди километри, които гумите жадно да захапват и да претворяват в емоции...
Златомир Попов - Forry
Движехме се нагоре в добро темпо като изпреварвахме многото автомобили. Радвахме се на красотата на природата. Направи ми впечатление, че навсякъде е много зелено въпреки че сме в разгара на лятото.
Тук спряхме за да се съберем. Възползвах се да направя и снимки.
Вече се усещаше понижаването на температурата.
След няколко минути отново спряхме за кратка почивка. А също и да се насладим на гледките.
Минахме през моста над язовира, но Анатолии каза да спрем като минем стената. А язовирна стена не видях. А и нямаше къде да се спре. Продължихме напред.
Спряхме и снимахме и водопада.
Не си падам по снимането, а и телефона ми е преди всичко за връзка и толкова може, но гледките са уникални.
Тука си ставаше и за ендуро. Не знам какъв е режима за каране, но румънците са доста добри. А и колко състезания на световно ниво правят...
Навсякъде около пътя имаше къмпингуващи и такива само за пикник, много зяпаха и дишаха чистия въздух като нас.
Овцете спокойно пресичаха пътя.
Продължихме и спряхме преди последния тунел. От там вече пътя беше задръстен. Изпреварихме цялата колона. Вътре в тунела беше много шумно от клаксоните на автомобилите и форсирането на моторите.
Продължихме през прохода, но вече спускахме. Беше приятно хладно. Не след дълго Анатоли спря на един паркинг. Срещу него имаше малка полянка. Там по план трябваше да пренощуваме.
Човешко е да се греши... Но това че грешиш, още не означава, че си станал ЧОВЕК!
"Когато някой не може да направи нещо, поради недостатък на сили, той вини за това случая."
Настанихме се на полянката. Имаше следи от огън, в който имаше недоизгоряла малка мъжка чанта /не ме питайте от къде знам дали е мъжка/. Имаше и два горски пътя минавайки през поляната, имаше и езерце, то-точно малко гьолче около 1 м2.
Според древното предание останало от разказите на Ронин от миналата година там бил пътя на мечките, които като намерели къмпингуващи туристи похапвали с тях /по-правилно "тях"/, отпивали водичка от гьолчето трудно преглъщайки парцали и мъжки чантички...
След кратък разбор и съставяне на план за напред решихме, че ще се връщаме обратно през този проход неделя сутрин, за да покараме и се наслаждаваме на гледките докато не са пристигнали други като нас.
Аз и Диан отидохме до близкото село да закупим жизнено необходимите течности, че се бях обезбирил до критично ниво. Близкото село беше на 9 км. и пред първия магазин 3-ма румънци лочеха бира и бяха весело на черешата. Напазарувахме и се върнахме.
Огъня беше запален колегите бяха разпънали палатките. Побързах и аз с моята палатка. Станислав вече превръщаше краставици, домати и лук в салата. Петьо печеше мръвки в жарта, Анатоли и Диан дегустираха различните видове румънска бира.
На мен и Станислав се падна отговорната част с ракията. Сиренето към салатата също беше румънско, но ставаше...
В един момент салатата намаля и Станислав отиде за краставички.
През прохода мина Алекс с огромно кавасаки и 3 куфара. Нямаше и секунда колебание и се присъедини към нас.
Опита ракията и повтори и потрети...
През това време Диан искаше да направи от 2 мотоциклета 4 колесно МПС, като ги съедини с клони. За укрепване на конструкцията наметна върху тях якетата ни.
Но понеже се можахме да съединим кормилните системи на двата мотоциклета проекта за 4 колесно МПС беше замразен и използван за маса...
Яденето беше много вкусно, вечерта беше много интересна, а Алекс не спираше и не спираше да разказва...
Някои си мериха разхода на гориво, други камерите, и какво ли още не...
Затова и аз нащраках малко догарящия огън...
Човешко е да се греши... Но това че грешиш, още не означава, че си станал ЧОВЕК!
"Когато някой не може да направи нещо, поради недостатък на сили, той вини за това случая."
Аз тук ще направя една градивна критика. Като бяхме в Румъния на последната бензиностанция ви обърнах внимание със Светльо за русата, дългокрака румънка, а вие потайно, потайно си гледате силиконки и не са обаждате
Аааа и тази я отчетохме,даже ти казах че такава хубава,няма да ми е чудно ако се окаже че е българка.
Galloper 2 Exceed 1998 2.5 TDI .Kia Ceed 2009 1.4 CVVT .Ford Connect 1.8 TDCI 90 hp 2010
Kawasaki Versys 650 2008 Suzuki 600 DUCATO 3.L 180 hp. и други
Анатолий Пейчинов o8875о9815 https://dvrbg.com/
Вечерта вървеше весело, бирата се лееше и всичко беше много готино. Алекс /немеца/ каза, че утре сутринта много рано ще става, но нямаше намерение да си ляга... Е мен Сънчо ме настигна и се проснах на дюшека в палатката. Заспах, но се събудих след малко и реших, че дюшека ми е много твърд и го изпуснах леко. А мечките хъркаха ли хъркаха... После някой мечок свиреше в нощта... Събудихм се, другите бяха станали и дори закусваха, мен ужасно ме болеше гърло. А алекс още не беше се измъкнал от палатката.
Потеглихме отново да качваме прохода. Сутринта си беше доста хладно, Анатоли предупреди да караме внимателно, че асвалта е още студен и мокър. Още туристите не се бяха появили и беше много красиво.
Спирахме, за да се наслаждаваме на гледките, там където вече слънцето е огряло.
Това са овце-ендуристи.
Много са способни, катерят се като планински кози.
Анатоли ни каза, че под върха има езеро. Веднага решихме да отбием и го разгледаме.
Езерото беше в сянка и бързо умряхме от студ.
Пробвах да се направя на овца-ендурист и се качих малко по-високо, за да снимам.
Опит за панорамна снимка.
Не знам до колко е успешен.
Ей там бяхме паркирали моторите напреко м/у автомобилите.
Забелязах някаква интересна самоделка.
Разпитах хората, които си товареха багажа и ми казаха, че е озвучителен, презентационен автомобил на Ред бул сделан в/у шаси на Ленд ровър.
Продължихме надолу по прохода, като аз исках някъде да спрем и да доизядем от снощи останалата храна, а по-късно ме обсеби идеята за късна закуска на мичи-та с бира.
Това са моите последни снимки от екскурзията.
Намерих най-накрая едно празно крайпътно заведение, поръчахме и седнахме. Повлякохме крак и след нас спряха доста други. Заведението беше до завой на пътя и олигофрен с МПС румънска регистрация спря на средата на завоя в опит да пресече лявото платно и да паркира.
Колега с КТМ от Швейцария видял моя КТМ и спря. Седна при нас на кафе. Той също пътувал сам, защото не можел да намери друг луд като него да му уйдиса на акъла. Планирал да посети и Бг...
Продължихме надолу, спряхме да заредим на Лукойл. Починахме малко и по-късно се вляхме в магистралата. Отегчително пътуване, горещ вятър.
Минахме границата безпроблемно, заредихме на Шел Русе и там се разделихме изпълнени със приятни емоции и с планове за следващи пътувания.
Човешко е да се греши... Но това че грешиш, още не означава, че си станал ЧОВЕК!
"Когато някой не може да направи нещо, поради недостатък на сили, той вини за това случая."
много готина компания и сте си изкарали супер май...
аз се пробвах да карам в петък и да тръгна с вас, но много болка в ръката... дори не успях да тръгна, другия път
много готина компания и сте си изкарали супер май...
аз се пробвах да карам в петък и да тръгна с вас, но много болка в ръката... дори не успях да тръгна, другия път
Мен му боли лявото рамо от много време, движенията са ми ограничени, даже ми е трудно да си съблека якето, по време на карането също ме болеше, схваща ми се лявата ръка, схвана ми се на отиване в началото на Румъния до степен да не мога да си движа пръстите, после отпусна, а Дидо също наскоро пострада-счупи ключица, така, че ние не сме най-здравите.
Човешко е да се греши... Но това че грешиш, още не означава, че си станал ЧОВЕК!
"Когато някой не може да направи нещо, поради недостатък на сили, той вини за това случая."
да де, ама аз съм с оперирана ръка, зашити сухожилия, шевове, шини, всичко е още по мен, като се пробвах да стисна съединителя да включа първа май пак се разкъса нещо вътре и бях до там - никакъв шанс - уикенда 2-3ти ще съм се възстановил и смятам пак натам да се засиля, но и Bicaz gorge да мина, че там не съм ходил
да де, ама аз съм с оперирана ръка, зашити сухожилия, шевове, шини, всичко е още по мен, като се пробвах да стисна съединителя да включа първа май пак се разкъса нещо вътре и бях до там - никакъв шанс - уикенда 2-3ти ще съм се възстановил и смятам пак натам да се засиля, но и Bicaz gorge да мина, че там не съм ходил
/извинявам се, че сера в темата/
Мда,може би сега е време да споделя че два дни преди да тръгнем ,Илич ми се обади ,говорихме и последно се разбрахме че ще пробва вечерта да покара и ако няма болки ще се чуем да потвърди че ще е шестия човек със нас,за което аз дълбоко го уважавам без да се познаваме.[emoji106]
Galloper 2 Exceed 1998 2.5 TDI .Kia Ceed 2009 1.4 CVVT .Ford Connect 1.8 TDCI 90 hp 2010
Kawasaki Versys 650 2008 Suzuki 600 DUCATO 3.L 180 hp. и други
Анатолий Пейчинов o8875о9815 https://dvrbg.com/
И при вас е било готино...Това два пъти минавам през Трансфагараш, но такъв трафик не съм засичал.Явно лудницата става събота и неделя, а аз съм го минавал и двата пъти в петък...Дори миналата седмица карах в дясното платно с 80км в тунела...
Събрали сте се готина компания, дестинацията е...топ дестинация...мечките явно са били сити...Абе въобще да ви завиди човек !
Поздрави!
NISSAN FOREVER
-----------------------------------------------------------------------------
Или трябва да намерим път,или да си направим......няма назад!!!
...мечките явно са били сити...Абе въобще да ви завиди човек !
Поздрави!
Изобщо не знаем дали са били сити, но разбрах от местните, че мечките се били наредили на опашка в аптеката да си купят тапи за уши, че ние ревяхме/хъркахме като лъвове и свирехме като парни локомотиви.
Човешко е да се греши... Но това че грешиш, още не означава, че си станал ЧОВЕК!
"Когато някой не може да направи нещо, поради недостатък на сили, той вини за това случая."
Коментар