Здравейте банда, вадете пуканките, ще се пробвам пак с един пътепис пък да видим дали ще ви хареса
Идеята беше скромна, каране на мотори, снимане, пиене на бира (който пие) и яко фън. Решихме че ще е по добре да качим моторите на ремаркета и да сме с колите по скучната магистрала (не беше добра идея). На границите обаче... беше слабо казано кошмар, на БГ/ Сърбия висяхме 4 часа, когато стигнахме до границата на Сърбия с Хърватска в 4:30 сутринта, кошмара беше същия, чакахме пак 4 часа и тъкмо си казахме стигнахме до бариерите и видяхме че ни чака още 1км опашка. Обратен и към границата на Шид, препоръчвам като варианта за избягване на лудницата с пингвините. Газ към малките успоредни граници. На Шид бяхме първи коли , а се отклонихме няма и 10км. От там към другата малка граница със Словения. Бяхме се чули с приятели, които ни предупредиха, че на Загреб колоната е 6км а после ни чакали 9км на Караванкен тунела. По радиото също казваха постоянно за задръстванията. Газ към Добовец (Dobovec) защото на на границата за Марибор (Macelj) ситуацията беше като на всякъде по магистралите. Минахме пак първи коли, кеф никакво бавене. От там към Дравоград ( Dravograd) и всичко вече беше на ред. Стига съм писал, красотите започват от Словения с пълна сила, но там пълних само очния си файл, снимките са ми само от Тирол и Доломити, но са много. И така групата беше този път по малка от 2010 Аз, Цеко, Киро, Цеци и Марио + среща с още приятели по трасето за които по късно Сега да качваме моторите по ремаркетата и да тръгваме.
Да напълним гюмовете с нафта и да тръгваме да киснем на границата.
И така на залез се наредихме на опашката и на изгрев решихме, че по магистралата с висене няма да стане и се отправихме към Шид. Там бяхме първи коли и минахме за 5-10 минути. В обратна посока имаше опашка , но на фона на тази на магистралата беше смешна. От тук на татък вече знаехме как да ги минаваме границите и на другите две беше също без никакви коли пред нас, първи бяхме на Добовец (Dobovec) както и на Дравоград ( Dravograd)
Пристигнахме следобед в къмпинг Линдлерхоф Lindlerhof , но пак греда, няма места нито за палатки нито в караваните, лудница.
Опита в пътуванията си каза своето, защото пътувайки на там бяхме видели други два къмпинга в съседно село до Винклерн, да тръгваме на там. Карам аз и изведнъж мерцедеса зад мен започна да ми свети къси дълги да спирам. Цеко беше видял на една къща , че има разпънато флагче свободни стаи ( freies Zimmer ) ами да я видим и обратно към къщата. Звъним на звънеца, показва се австриеца.
-Здравейте видяхме че имате свободни стаи, можете ли да ни приютите петимата?
-Да има две стаи една за двама и една за трима.
- А каква е цената?
-Стаята за трима е 25евро на човек, а тази за двама е 22евро на човек....със закуска. Ако искате влезте да ги видите.
Ама какво да ги гледаме, ама нали ни е поканил. Не се чудихме изобщо, вече си имахме покрив над главата за 8 вечри.
Къщичка беше много близо до градчето Винклерн (Winklern кръстихме го австрийския Перник) в подножието на прохода Гросглокнер (Grossglockner). Така пристигнахме и се настанихме, следваше вечеря и разбирасе пробване на местната бира ( аз понеже съм на кока кола пробвах нея) Следва продължение.
Ако на някой му се наложи, ето и контакти с хората от къщата.
Roman Maier Auen 4 -9841 Winklern Tel. +43664/5432543 / +43660/6530065 e-mail: lerchma@gmail.com
Идеята беше скромна, каране на мотори, снимане, пиене на бира (който пие) и яко фън. Решихме че ще е по добре да качим моторите на ремаркета и да сме с колите по скучната магистрала (не беше добра идея). На границите обаче... беше слабо казано кошмар, на БГ/ Сърбия висяхме 4 часа, когато стигнахме до границата на Сърбия с Хърватска в 4:30 сутринта, кошмара беше същия, чакахме пак 4 часа и тъкмо си казахме стигнахме до бариерите и видяхме че ни чака още 1км опашка. Обратен и към границата на Шид, препоръчвам като варианта за избягване на лудницата с пингвините. Газ към малките успоредни граници. На Шид бяхме първи коли , а се отклонихме няма и 10км. От там към другата малка граница със Словения. Бяхме се чули с приятели, които ни предупредиха, че на Загреб колоната е 6км а после ни чакали 9км на Караванкен тунела. По радиото също казваха постоянно за задръстванията. Газ към Добовец (Dobovec) защото на на границата за Марибор (Macelj) ситуацията беше като на всякъде по магистралите. Минахме пак първи коли, кеф никакво бавене. От там към Дравоград ( Dravograd) и всичко вече беше на ред. Стига съм писал, красотите започват от Словения с пълна сила, но там пълних само очния си файл, снимките са ми само от Тирол и Доломити, но са много. И така групата беше този път по малка от 2010 Аз, Цеко, Киро, Цеци и Марио + среща с още приятели по трасето за които по късно Сега да качваме моторите по ремаркетата и да тръгваме.
Да напълним гюмовете с нафта и да тръгваме да киснем на границата.
И така на залез се наредихме на опашката и на изгрев решихме, че по магистралата с висене няма да стане и се отправихме към Шид. Там бяхме първи коли и минахме за 5-10 минути. В обратна посока имаше опашка , но на фона на тази на магистралата беше смешна. От тук на татък вече знаехме как да ги минаваме границите и на другите две беше също без никакви коли пред нас, първи бяхме на Добовец (Dobovec) както и на Дравоград ( Dravograd)
Пристигнахме следобед в къмпинг Линдлерхоф Lindlerhof , но пак греда, няма места нито за палатки нито в караваните, лудница.
Опита в пътуванията си каза своето, защото пътувайки на там бяхме видели други два къмпинга в съседно село до Винклерн, да тръгваме на там. Карам аз и изведнъж мерцедеса зад мен започна да ми свети къси дълги да спирам. Цеко беше видял на една къща , че има разпънато флагче свободни стаи ( freies Zimmer ) ами да я видим и обратно към къщата. Звъним на звънеца, показва се австриеца.
-Здравейте видяхме че имате свободни стаи, можете ли да ни приютите петимата?
-Да има две стаи една за двама и една за трима.
- А каква е цената?
-Стаята за трима е 25евро на човек, а тази за двама е 22евро на човек....със закуска. Ако искате влезте да ги видите.
Ама какво да ги гледаме, ама нали ни е поканил. Не се чудихме изобщо, вече си имахме покрив над главата за 8 вечри.
Къщичка беше много близо до градчето Винклерн (Winklern кръстихме го австрийския Перник) в подножието на прохода Гросглокнер (Grossglockner). Така пристигнахме и се настанихме, следваше вечеря и разбирасе пробване на местната бира ( аз понеже съм на кока кола пробвах нея) Следва продължение.
Ако на някой му се наложи, ето и контакти с хората от къщата.
Roman Maier Auen 4 -9841 Winklern Tel. +43664/5432543 / +43660/6530065 e-mail: lerchma@gmail.com
Коментар