Алпите 2017, планината която не може да се опише.

[drago varvar]

От: Алпите 2017, планината която неможе да се опише.

На сутринта като се събудих, Марио и Цеко вече бяха тръгнали. Спал съм като пън, бяха тръгнали много рано сутринта. Закусихме с Цеци и Киро и понеже времето беше гадно, валеше, спираше и пак започваше да вали. Решихме да се разходим с колата някъде, разгледахме в кой близък град има моторджийски магазини и хоп сещам се аз за Клагенфурт. А там какво има, една моя детска мечта парка Minimundus. Само дето това место бях сигурен, че няма да ги впечатли Киро и Цеци, ама вътре имаше кафене и им обещах да ходим освен в Louis и в Polo, все магазини за мторедки. Намираха се във Вилах а той е на никакви километри от Клагенфурт. Така всички бяхме доволни. Качихме се в колата и по най краткия и бърз път.
Сега може да викате и децата да гледат снимки, а аз спирам да пиша. Само ще кажа че съм снимал всеки макет така, че най вероятно ще ви писне да гледате миниатюри.

[drago varvar]

От: Алпите 2017, планината която неможе да се опише.

[drago varvar]

От: Алпите 2017, планината която неможе да се опише.

[drago varvar]

От: Алпите 2017, планината която неможе да се опише.

[drago varvar]

От: Алпите 2017, планината която неможе да се опише.

[drago varvar]

От: Алпите 2017, планината която неможе да се опише.

На Киро и Цеци вече им се тръгва и тръгнахме, към изхода. До него обаче имаше още малко макети и след като и тях ги снимах излязохме от парка.















Отправихме към местен мото магазин. По пътя на там видяхме едно емблематично кафе.







Решихме да пиеме кафе там, но имаше много хора и нямаше свободни маси. Така пихме кафето на отсрещния тротоар , трябваше да изчакаме обедната почивка на магазина за мотори да свърши.
В магазина какво да ви разказвам.....катерихме се по моторите , гледахме каски, якета , дъждобрани и какво ли още не. Време беше да се отправяме към Вилах. Там се разцепихме, като деца в детски магазин. Хайде първо в Louis, ама виж срещу него има друг магазин, хайде и в него.
-А Polo къде се намира?
-На две преки от тук , близо е.
Тръгваме и освен Polo още един магазин пред него, първо в Поло , после в другия. Зяпахме докато магазините не затвориха. В крайна сметка не напълнихме багажника до горе, но все пак имаше какво да сложим в него. Така мина днешния ден. Прибрахме се във Винклерн, там решихме да седнем да вечеряме в ресторанта. по един гулаш и виенски шницел, с няколко бири. Хубав ден се получи.

[Вива ViRuS4eto]

От: Алпите 2017, планината която неможе да се опише.

Разкошно. Два пъти стигам до портите на Минимундуса и все не се получаваше да го разгледам...

Благодаря!

[s_s1]

От: Алпите 2017, планината която неможе да се опише.

Разкошно, наистина!
А толкова пъти съм минавал от там и не съм знаел до сега нито за този парк-атракцион, нито че има такива магазини.

[drago varvar]

От: Алпите 2017, планината която неможе да се опише.

Пътеписа не е свършил още, има още за показване и разказване.

[lubashki777]

От: Алпите 2017, планината която неможе да се опише.

Мале Драго...Мале...Мале...Мале. ...Без думи!
П.П.Пиша от Карпатите и тъй като останах сам за последния преход...прочетената приказка направи самотната ми вечер...уникална!
Благодаря и очаквам продължението!

[Николай Колев]

От: Алпите 2017, планината която неможе да се опише.

Отличен пътетепис колега , Браво !

И ако може някой запознат в отделна тема за да не ти спамим тук да ни информира за тоя парк Минимундус коя снимка къде по света е ще е върхът .

Просто нямям думу много е хубаво.

Още веднъж Ви Благодаря за споделянето !

[zoro-1]

От: Алпите 2017, планината която неможе да се опише.

Б Л А Г О Д А Р Я !!!

[drago varvar]

От: Алпите 2017, планината която неможе да се опише.

В парка, някой неща мога да кажа кои са и къде се намират, но има и такива които съм ги виждал по снимки ама ще подведа с информация, трети и идея си нямам къде се намират. Най якото беше , че през цялото време на Киро и Цеци и виках ..." Хайде да отидем до Клагенфурт, да видим Рилския манастир" Когато видях манастира в парка, аз бях по изненадания, мислех че ги баламосвам за неговото съществуване, не знаех че имам макет на каквато и да е забележителност от България.

[drago varvar]

От: Алпите 2017, планината която неможе да се опише.

Така, оставаха още два дни от нашата екскурзия. След дъждовната разходка в Клагенфурт и Вилах, тайно се надявахме на следващия ден "баш, бай пустиняците" да сме по завоите на планинските проходи в района, само че на сутринта докато закусвахме, не обсъждахме проходи за мотори а дестинация с кола. Отново времето се подиграваше с нас, като тази сутрин майтапа беше, че по проходите не валеше дъжд, а беше сняг. Трябваше да се ходи по план до езерото Кьонингзе , вилата на Хитлер, Солна мина , Зацбург и замъка със соколите, ама за да стигнем до там трябваше пак да минем през Гросглокнер , само дето прохода беше затворен за мотори този ден. Не знам как, но всяка сутрин, някакво приложение ми се беше лепнало на фейсбука и ми показваше какво е времето в района. Пиехме си кафето и се чесахме по главите какво да правим днес.



Не бързахме със закуската, дилемата беше дали да се шматкаме в Лиенц или да ходим до Залцбург?



Така след чудене и кумене, "баш бай кафе" (Цеци) вика хайде докато се чудим да ходим да пием кафе в Перник (Винклерн) и ще го решим там. Така или иначе всяка сутрин това пиене на кафе се бе превърнало в ритуал на екскурзията и трябваше да се спази. Последен поглед през терасата , дали случайно времето няма да се смили с нас, да ама не, в колата и на кафе.

[drago varvar]

От: Алпите 2017, планината която неможе да се опише.

Пием кафе, дъжда ту намалява, ту се усилва, времето си теч, а нас мързела все повече ни наляга, ein anderer Kaffee bitte. Седим и се чудим какво да правим , прогнозата в района е една и съща навсякъде, да се разхождаме в някой град, трябва да сме с дъждобрани, чадър имаме ли? Е в дъжда какво да разглеждаме, май днес ще сме в къщата да си почиваме, нали все пак сме на почивка .
Стана време за обяд, да ходим да хапнем по един гулаш отсреща какво ще кажете. Ами хайде. Кафето беше от едната страна, а ресторанта от другата страна на пътя, той е главния, който води към прохода Гросглокнер. От сутринта гледаме как разни хора с мотори отиват нагоре и след малко се връщат. В центъра на селото, има една огромна светеща табела с информация за прохода. Червения надпис затворено за мотори не изгасва. Колко сняг да вали горе та не ни пускат? След като хапнахме се прибрахме в къщата и всеки се отдаде на почивка.... във фейсбук По едно време дъжда спря, облаци имаше много, но асфалта почна да изсъхва и се взе решение да се пробваме поне до терасата на глетчера да се повозим. Облякохме доспехите, извадихме моторите от гаража и газ нагоре, викам си сега ако ни пуснат какви снимки със снега ще си направим, ама не ни се отвори парашута. На бариерите баш бай пущиняк (Киро) , как ли не опита да съблазни дамата само и само да ни пусне поне до глетчера, но австрийката не подава и с много чаровна усмивка му казва само "nein, nein". Ама ние сме професионалисти , няма проблем че има сняг... nein, nein, ще ви заведем на ресторант след работа, само ни пуснете.... nein, nein смяхме се много в дъжда, а мотори идваха и обръщаха обратно, по едно време се бяхме събрали доста, но хората не са пустиняци като нас и не се пазарят, а ние пробвахме какво ли не и нищо. Кръгом и пак към къщата, по пътя имаше интересни места и спрях да снимам.











Докато седяхме на водопада мина поредната група мотористи, махнахме им , че прохода е затворен. Те обаче за разлика от другите групи ни отразиха и спряха . Обяснихме им как стоят нещата и ги насочихме към прохода с влака. Бяха Белгийци и не бяха чували за него. Решиха и те да пробват да минат, но не след дълго се върнаха и казаха , че отиват на влака. Ние с Цеци ,снимахме още малко и се преместихме на друго красиво место, а Киро, той не видя един светофар на който ние спряхме и беше отпрашил към къщата.