До Каспийско море и назад – автопътешествие през Грузия, Армения и Азербайджан

[Asterix]

Дойде и тазгодишното дългоочаквано скитане към земите на изток от България. Плановете се простираха до обиколка на Грузия, Армения и Азербайджан като Турция беше планувана за строг транзит на отиване, а на връщане имаше посещение на древната арменска столица Ани. За цвят в обиколките из забележителните места бяхме включили изкачване на най-високия връх в Армения– Арагац 4090 м. Армения ми е отдавна в полезрението. Малка страна, но има много какво да покаже. В Грузия съм бил преди 5 години, но един път не стига за тази страна. В Азербайджан пък просто няма как да не отидеш като вече си по тези места особено след като опростиха процедурата за издаване на визи и всичко става само по електронен път. Пък и държавата има какво да покаже. Интересно е като обиколиш и трите бивши съветски републики и накрая направиш съпоставка между тях. Но да давам подред. Петък след работа натоварихме верния автомобили, събрахме се екипажа от трима ентусиасти и поехме в посока югоизток към ГКПП Капитан Андреево. Идеята беше да минем в Турция и около Одрин да разпънем лагер 1 като ще имаме една граница зад гърба си и малко спестено време. До границата се стига неусетно по магистралата. Преминаването също беше бързо, защото все още потока от гастарбайтери не беше много голям. Намерихме си място в съседство на един царевичак скоро след границата и след лежерна вечеря се напъхахме в палатката.
Ден 1
Ранно ставане, закуска и към Истанбул. Там решихме да минем по новия мост номер 3 над Босфора, който е добро решение макар и с отклонение от около 40 км, защото в Истанбул никога не знаеш кога ще влезеш и кога ще излезеш. Моста иначе е хубав с добра архитектура и видимо е било много скъп проект за изпълнение. Пътя е добре планиран с 6 платна в посока на места. Малко в азиатската част трябва да минеш през половин дузина детелини докато се включиш обратно в пътя за Анкара, но според мен тепърва предстои да го доусъвършенстват и ще поизправят трасето. Всичко е хубаво, минаваме милионния град съвсем за прилично време, но след него ни чака изненадата. Макар на магистрала, движението просто спря и напред се проточи безкрайна колона. Оказа се, че е първия ден от техния рамазан и всичко се изнася. Отвратително задръстване или лазене чак до края на магистралата, където се отклонихме на север към крайбрежния път като мислех, че там нещата ще се оправят, но уви всичко просто спря. За половин час минаваш километър-два и особено като бързаш тая работа хич не ти се нрави. Решихме, че така няма да я караме. Отбихме на една бензиностанция и там ни казаха, че ще е така поне още 200 км до следващия ключов разклон – единия път отива към Трабзон, а другия към Ерзурум. За късмет от бензиностанцията се спускаше черен път, който отвеждаше към чудна поляна, която само питаше за палатки. Разпънахме лагера в късния следобед и решихме, че ще станем в 1 ч през нощта и тогава ще пътуваме. Само на няма и километър от хаоса и глъчката на шосето цареше такава идилия като единствените живи същества ,които можеха да внесат някакъв смут бяха група лениви крави, които се мотаеха наоколо. Налягахме към осем часа, за да изпълним плана с нощното потегляне.

Ден 2
В 2:00 ч през нощта всичко беше събрано, багажа натоварен и потеглихме. Трафика беше натоварен дори и в този час, но поне се движехме с нормална скорост. След 200 км на разклона хванахме пътя за Самсун и Трабзон и движението се успокои чувствително. Започна т.н. крайбрежен турски скоростен път, който е в добро състояние, а и доста живописен на места. Единствения минус беше, че минава през населени места с ограничения и светофари, а това доста бави. Много интересно, но имаше знаци за ограничение на скоростта, които показваха 82 км/ч. Не бях виждал досега такова прецизиране на ограничението. Първоначално реших, че ми се е сторило, но после видях, че тези знаци са често явление. На грузинската граница имаше дълга колона и реших, че ще си отчакаме поне 4 часа, но за щастие за около 2 часа минахме.

По едно време докато чаках на колоната проехтя цветуща псувня на чист, роден, български език. Огледах се и видях камион със старозагорска регистрация и неговия шофьор, който нещо се беше нервирал. На влизане в Грузия не ни правиха детайлна инспекция на багажа, което беше добре. Малко след границата в град Батуми хаоса на движението ни погълна. Интересно, но по наблюденията ми в Грузия от 2012 година и сега, грузинците значително са занижили и без това ниската си култура на шофиране. Изпреварване в завой, разминаване на 3 коли по двулентов път, където е забранено изпреварването и други такива са нещо нормално за там. Просто го приемаш и се гмурваш в трафика, въпреки че някои изпълнения са достойни за планирано самоубийство. Грузински джигитски изпълнения. Все пак трябва да докажат, че думата „джигит“ идва от Грузия, а действително доколкото знам това означава човек, който може да язди бързо. Поехме в посока градчето Зугдиди точно до границата с Абхазия. Оттам трябваше за се отклоним за Местия и националния парк Сванети в полите на Кавказ. Нещо любопитно е, че из трите държави кравите са много на почит. Разхождат се по шосета, главни, второстепенни пътища и магистрали като господари на пътя. Обичайна гледка е в крайна лява лента на магистрала или скоростен път да има дузина заспали крави, които трябва за заобиколиш. Не ми стана ясно откъде този афинитет към асфалта от тях при положение, че само на метри имаше тучни ливади. Та тук трябва да си нащрек за крави, както е в Скандинавия със северните елени. Вече беше късно и слънцето вървеше към скриване зад хоризонта, когато разпънахме лагера в покрайнините на малко село с много хубава ливада. И тази нощ наши домакини и съседи по палатка бяха стадо крави, които спяха в съседство. Откарахме до късна доба, защото нещо хич не ни се лягаше в тази идилия и спокойствие.

Ден 3
На сутринта след дърпането на ципа на палатката първото нещо, което се показа бяха група гъски, които се клатушкаха наперено по чакълестия път. Веднага се разкрякаха тревожно като видяха рошавата ми глава и намръщена физиономия с все още неотворени очи. Часът беше 5:00 ч. Сутрешната мъгла се стелеше над ливадите и се изпаряваше, а слънчевите лъчи се процеждаха през нея. Свежа грузинска утрин! Бавна и обилна закуска и потеглихме към Сванети.

Пътя беше около 100 км само завои по ту хубава, ту лоша и неравна настилка. Минава се и през един тунел, кой наподобява порта към друг свят. Отвсякъде течаха „водопади“ в него, долу беше калищак и всякакви такива неприятни екстри. За щастие времето беше супер и красиви високи кавказки върхове позираха на фона на синьото небе и тучните ливади в ниското, а множеството цветя допълваха прекрасния облик на мястото. Ясно изразения и най-популярен връх Ушба се беше наперил сред останалите по-ниски връхчета и ясно се открояваше пред нас. Направихме му поне дузина снимки. Достигнахме градчето Местия, където се разходихме и се запознахме с околността. Тук популярни за целия район са множеството отбранителни кули, които навремето са служели хем за обстрел, хем за жилища. Повечето от тях са запазени в много добро състояние. Дори успяхме да влезем в една от тях и да се качим до покрива й, който предлагаше чудесна гледка към околността. Опитахме местния специалитет – Хачапури, който се оказа нещо много вкусно, особено за любителите на тестените изделия. След това обърнахме по същия път като останалото от Грузия щяхме да гледаме на връщане. И без това три пъти влизахме и излизахме от Грузия за това пътуване.

Тя се явява неизменна точка за всеки, който иска да влезе и в Азербайджан, и в Армения, т. к. тези страни са затворили сухопътните граници помежду си и са в меко казано лоши отношения. Следваше транзит до границата с Азербайджан. По пътя се мяркаха много ирански цистерни, които бяха с архаични американски влекачи „МАК“. Ладите, Жигулите и Волгите също бяха на всеки километър по много. Бях решил, че по тези страни няма да карам по тъмно, а и по принцип така препоръчваха по форуми, където съм чел това и онова. Е, така се случи, че и в трите страни направих не един нощни прехода. Първия такъв преход в Грузия ми сервира зловеща дупка(или по-скоро дълбока траншея през пътя) на хубав път с добър асфалт като цяло, в която се натресох мъжката и с мъка преглътнах псувнята, която напираше в гърлото ми. На 50 км от азерската граница по късна доба се настанихме на чудесно място в едно лозе под една черница, която на другия ден налазихме и подобаващо се натъпкахме със сочните плодове(или май по-скоро само аз се натъпках, а другите само леко хапнаха).
Ден 4
Отново страхотна утрин.

В съседство до нас рано-рано беше спряла стара Жигула и човека си действаше по неговите задачи из лозята, а ние запалихме примуса и подготвихме кафе и чай, а наоколо пейзажа беше лозя докъдето ти стига погледа, всички опънати като по конец. Преди влизане в Азербайджан разгледахме хубавото грузинско градче Sighnaghi, кацнало на един баир. Носи му се славата на едно от най-хубавите грузински градчета и има защо. Кацнало на един хълм с гледка на 360 градуса Sighnaghi предлагаше спокойна разходка в ранната утрин.

Всички къщи бяха с традиционната грузинска архитектура, която набляга на дървото като основен материал. Натъкнахме се на пазар на производители и купихме местно сирене и хляб. Оказа се, че сиренето им е изключително вкусно. Прилича малко на комбинация между нашето саламурено сирене омешано с кашкавал. Абе добра находка си беше. Хляба също си го биваше. След това по черен път се смъкнахме в ниското, защото нещо не уцелихме асфалтовия и после по перфектен асфалт минахме последните километри до границата с Азербайджан. Имаше интересна и двусмислена табела преди границата, която гласеше „Azerbaijan Border – Good Luck“. Знаеш ли какво да очакваш при такава табела? Аз очаквах тегава граница от руски тип (който е минавал знае какво имам в предвид). За мое учудване се оказа доста уредена граница, на която говореха достатъчно английски, за да се разберем. Показаха ми всичките 3 гишета, през които трябваше да мина и накрая проверка на багажа. Всичко беше много културно. На всички по-скоро им бяхме интересни, че идваме от България, за да разгледаме страната им отколкото да имаха намерения да се занасят с нас и да си искат рушвети. Накрая дори само хвърлиха бегъл поглед на багажа и дори не съм извадил една чанта от колата. След всичко на всичко 45 минути за двата пункта ни посрещнаха с „Добре дошли в Азербайджан“. На границата се плащат 2 такси – нещо като гражданска отговорност и такса за временно пребиваване на МПС. Общо около 60 лв, което е в рамките на нормалното. Посрещнаха ни хубави пътища и разбира се нова порция крави. Спряхме под една сянка да изядем една диня, а преминаващите коли ни свиркаха и поздравяваха. След хидратацията с динята се насочихме към град Шеки, за да разгледаме Ханския дворец, който се оказа доста забележителен. Особено интериора му, който е много пищен и всеки детайл е обрисуван или накичен с мозайка от стъкълца. Не можеше да се снима, затова не мога да покажа нагледно, но за гоогле няма скрито-покрито и, ако на някой му е любопитно може да погледне там.

След това поехме към Баку. Пътят беше приятен, заобиколен от зеленина и се мяркаха уникални места за палаткуване, но уви не търсехме такова, защото времето ни не беше много. В Баку пристигнахме след 12:00 ч през нощта. За късмет това се падаше последния ден от рамазана и на входа на града дори и в този час цареше задръстване и подобаващ хаос, подхранван от ремонт, който събираше 4-те ленти на пътя в една. Без коментар! Почакахме подобаващо и вече в малките часове на нощта GPS-ът ни заведе до адреса на един хостел в квартал на около 15 минути пеша от центъра. Паркирах в уличката и започна оглеждане. Намирането му беше сложно поради каквато и да е липса на табели. Наложи се буквално да нахълтам в дома на едни хора и да питам. Добре, че не спяха в този късен час. Оказа се точно в съседство на тях, но кой да знае. Табела липсвала, защото трябвало да плащат твърде големи суми на година, ако обявят, че това е хостел. Е, настаниха ни в една стая тримата. Вътре беше уютно и в кухнята живееше малка сухоземна костенурка. Всичко беше в дърворезба, изпипано и видимо доста скъпо. Домакините бяха двама младежи, които бяха доста дружелюбни, въпреки че май ги събудихме. Платихме си за две нощи и налягахме.

[Asterix]

От: До Каспийско море и назад – автопътешествие през Грузия, Армения и Азербайджан

Ден 5
В не много ранна утрин жегата нахлу през прозорците и трудно отлепихме клепачите, за да се надигнем. Баку ни зовеше за разглеждане. Жегата беше подобаваща, но пък ентусиазма беше по-голям от нея и поехме из дебрите на града.

Виждаха се остатъците от отминалия кръг на Формула 1 в Баку само преди седмица. Голяма част от булевардите бяха отцепени, а загражденията и скамейките все още си седяха. За малко да я уцелим по случайност. Започнахме със стария град, който е доста интересен и прилича на типичен стар персийски град, а на фона му на заден план се издигаха прочутите небостъргачи „Пламъците“, които символизират богатите находища на горива в страната.

Градът е доста спретнат и поддържан, но и тук като на много места всичко се прави за столицата, а останалата част от страната си е видимо бедна и хората се занимават предимно с животновъдство и земеделие. Централните части бяха много излъскани, а подлезите бяха направо като фоайета на хотели. То мрамор ли е чудо ли е? В старата част имаше много магазини за килими местно производство. Изглежда им бяха национална гордост. След тесните улички на стария град излязохме извън крепостните стени, които го ограждаха и се отправихме към крайбрежната алея. Там имаше бригада по поддръжката, която не чистеше боклуците, защото липсваха такива, а махаха листата окапали от дърветата по зелената трева. Малко престараване беше цялата тая история. Каспийско море беше мръсно и миришеше на тиня и мазут. Наоколо се виждаха строежи на бъдещи свръх модерни сгради. Бях чувал, че на Баку му казвали „Малкия Дубай“ и може би оправдава прякора си. От крайбрежната алея тръгва стълбище, което извежда на хълм с чудесна панорамна гледка към града и залива като цяло. Имаше доста туристи на това място. Имаше и една жена(вероятно иранка), на която леко и се показа перчема под бурката и веднага се намери някой от спътниците й да я смъмри, а тя скоростно се покри. Следобеда по някое време се прибрахме в хостела като попът опитахме местни дюнери за 1 лв бройката. Добро попадение! Между другото азерският манат и нашият лев са с почти идентична стойност и превалутирането ставаше експресно. В хостела се запознахме с руснака Влад от Иркутск, който от месеци вече странстваше и работеше онлайн нещо с маркетинг. Пак там срещнахме и англичанин дошъл до тук с колело и идеята му била да стигне до Нова Зеландия като работил 3 години в някаква фабрика, за да събере пари и финансира пътуването си, а дневният му бюджет бил 5 евро. До момента това беше деветият месец за него на път, но беше изкарал няколко месеца през зимата в България. Ентусиаст! В сравнение с него всички останали пътешественици бяхме аматьори. Вечерта излязохме на нощна разходка, за да направим снимки по тъмно на града.

След залеза на слънцето града живна и улиците се изпълниха с народ, а светлините заблестяха. Небостъргачите „Пламъците“ бяха озарени от ефектно осветление, което ту наподобяваше горящ огън, ту се сменяше в цветовете на азербайджанското знаме. Сигурно осветлението като изпълнение струва колкото брутния вътрешен продукт на една малка страна.
Ден 6
След ставане се отправихме на изток от Баку към „Горящата планина“ като взехме и руснака Влад с нас да мръдне и той малко от града. Та тази забележителност представлява песъчлив хълм в основата, на който гори огън в следствие на постоянно изпускане на природен газ от недрата на земята. Интересно е като явление, но със сигурност не може да се сравни с газовия кратер в Туркменистан, който като се замисля се намираше на един ферибот разстояние оттук, малко километри и супер сложна визова процедура.

Следваше къпане в Каспийско море. Отправихме се още на изток към носа на полуострова. Пейзажа стана пустинен, къщите започнаха да приличат на такива, които съм виждал на снимки от Иран, Ирак и Афганистан – кирпичени с ламаринени покриви, а по улиците се продаваха горива в туби от минерална вода на вероятно много ниска цена. Намерихме си един пуст плаж, където водата изглеждаше чиста и нахлухме в морето. Е, хубаво си е да се изкъпеш в Каспийско море като навън е близо 40 градуса. Водата беше учудващо студена. Плажа беше отрупан с интересни кафяви миди каквито не бях виждал досега. Не се задържахме много и обърнахме към Баку. Там ни хвана леко задръстване въпреки добрата инфраструктура. Пред хостела случаен човек ни разчисти едно парко място, за да спрем по-лесно и ни заразпитва на руски с интерес какви сме и що сме. Свестен човечец. Събрахме си нещата, обядвахме и тръгнахме в посока грузинската граница преди да е настанал час пик. От града се измъкнахме доста бързо и поехме през пустинния пейзаж. Термометъра показваше 41 градуса, а наоколо нямаше и помен от живот било то от растителен или животински характер. Пълна пустиня. След някакви километри забелязахме изкуствено засадени дървета в редица край пътя и човек с цистерна, който грижливо ги поливаше. Явно се полагат усилия за връщането на някакъв признак на живот в тази пустош. В един момент магистралата се разклони – на юг за град Астара и границата с Иран и на северозапад към град Ганджа и границата с Грузия. След може би 200 км от Баку пейзажа се смени. Появи се зеленина и насаждения, а крайпътните търговци на дини и пъпеши станаха честа гледка. Спряхме и купихме. Таксуваха ни по дебелия курс и остана лек горчив вкус от отношението, но това беше единственото такова място. Малко по нататък по пътя за 2 маната (2 лева), напазарувахме няколко торби с домати, краставици и чушки. Хората бяха усмихнати и приветливи. Кеф да ти стане да купиш от тях! При град Ганджа ни хвана залеза, който обагри хълмовете наоколо и придаде топлота на пейзажа. Искахме да минем в Грузия днес, за да не се бавим на другата сутрин. По тъмно стигнахме до граничен пункт „Червения мост“, където отново срещнахме чудесно отношение и пак говореха английски. Не е за вярване, но за 20 минути влязохме в Грузия без изобщо да ни проверяват обстойно багажа. Това вероятно си е направо рекорд. Характерно за КПП-тата по тези места е, че пътниците минават пеша отделно от шофьорите с колите и се качват чак на края при влизане в другата държава. Веднага след границата завихме на 90 градуса на запад и по малки междуселски пътища в идеално състояние се придвижихме още 20-30 км до едно чудесно местенце за палатка, което предварително бях харесал благодарения на Google Earth. Разпънахме лагера и вдигнахме наздравица за да поотпуснем малко и да спомогнем на дрямката да дойде по-лесно. Между другото едно много тъпо и недомислено правило в Грузия е, че знаците за гърбица на пътя ги забиват директно до гърбицата без предварително предупреждение, което си е доста малоумно и неприятно особено за нощно каране, където буквално скачаш с двата крака на спирачката при вида на знака, защото знаеш, че вече си едва ли не върху бабуната.

[Asterix]

От: До Каспийско море и назад – автопътешествие през Грузия, Армения и Азербайджан

Ден 7
С отварянето на ципа на палатката първото нещо, което се показа беше стадо овце и овчаря им, който ни махаше на 10 метра от палатката.

Зад нея пък се намираха останки от стара крепост на нещо като възвишение. Абе мястото си беше 5 звезди. В близката рекичка бъкаше от водни костенурки, които недоверчиво се подаваха от водата. Поехме към Армения! Първоначално пътя беше супер. Чак не ми се вярваше, но имах вътрешна информация, че това ще се промени драстично съвсем скоро. Така и стана. На около 15 км преди границата. Асфалта изчезна напълно, появиха се пропадания пълни с вода и съответно гърбици. Скоростта падна драстично, а колите изчезнаха. Мяркаше се само по някой камион с руски произход. Това продължи до момента, когато стигнахме до едно „езеро“ на пътя с размери 7х3 м и спряхме. Бяхме ние и едни руснаци с форд фокус. Руснака реши да минава, но след като нагази с фокуса и затъна до емблемата, а задницата му се вирна нагоре, бързо даде на заден. Реално пътя беше пропаднал, съответно се беше напълнил с вода от стичащата се по него вада и камионите бяха допринесли, за да стане дълбочината доста голяма. Зададе се камион МАЗ, който мина без да се замисли и затъна почти с цяла гума. Стана ясно, че трябва да се мисли нещо. Така минаване няма да има. Извадихме сгъваемата лопата от багажника и като за начало отклонихме стичащата се вода във вада до пътя. За късмет видяхме, че от дясната страна е дълбоко дере и с един не много голям изкоп би могло да се отводни. И така копаенето започна. Вървеше добре – почва и камъни, които се вадеха. По едно време шурна водопад и започна да се усеща как пада нивото. Междувременно все пак се събра малка колона от коли като само джиповете минаваха. В един момент прецених, че е дошъл момента да се пробвам, защото ако изчаквах още другите щяха да минат и да си почакаме на границата. С помощта на другарите избрахме най-добрата траектория и минах безпроблемно. Дъното беше доста неравно и на места си беше бая дълбоко, но все пак с отводняването стана проходимо за кола. Минахме през граничното селце Guguti, където времето беше спряло и излязохме на граничния пункт. От грузинска страна беше доста запуснато, но от арменска си беше едно сравнително спретнато ГКПП. Абе въпреки, че арменците са най-зле икономически от трите държави тия грузинци се излагат. Може ли така да се циганят, а да не оправят тия 15 км път. Все пак става дума за международен път. От арменска страна пътя си беше супер, а и за КПП-то вече споменах. Отново минахме сравнително бързо – за около 1 час с всички процедури и такси. И тук се плаща такса за временен внос, а на излизане от граничната зона се прави и застраховка като гражданската отговорност. Всичко около 100 лв. В Армения поехме по път, който си беше в прилично състояние. Имахме около 200 км до езерото Кари, което се намира на 3160 м надморска височина и се явява изходен пункт за изкачването на най-високия връх в Армения – Арагац – 4090 м.

По пътя спряхме да се наядем с прясно изпечени шашлици в заведение. И тук ни хванаха по курса за Европейци, ама здраве да е поне бяха вкусни. Спирахме доста да снимаме. Дърветата изчезнаха като отстъпиха място на тревисти хълмове и ливади с цветя. Пейзаж, който също много радваше окото. Малко ми напомни на Исландия на моменти. В Армения има едно правило – тук равно почти няма. Или се изкачваш към някой проход, или слизаш от него като обикновено това е до над 2000 метра. Около пътя пък се продаваше много мед, който със сигурност е доста екологично чист. Спряхме и купихме по някой буркан, въпреки че цена от 13 лева/бр си беше дебела в сравнение с това, че у нас може да си купиш хубав мед на много по-ниска цена, но хайде за адет, както се казва. На разклона за планината спряхме да разгледаме монумента на арменската азбука, който беше доста добро хрумване. Буквите бяха направени от камък и бяха пръснати в малка площ до едно езерце. Симпатично местенце! Местни хора ни казаха, че оттук се виждат трите планини – Ара, Арарат и Арагац.

Продължихме към Арагац. Доста тесен път се изкачваше стръмно нагоре като на места имаше поселища на пастири. При езерото Кари стигнахме по залез слънце. До него има метеорологична станция и малък хотелски комплекс. Мислехме да разпъваме палатки, но след като се оказа, че цената на нощувката е около 15 лв на човек се настанихме. Това съответно ни спести време за прибиране на лагера на другата сутрин след ранното ставане. След като подложихме подобаващо с всякакви храни от запаса налягахме. На другия ден предстоеше не лек преход до върха.
Ден 8
Багажа стегнат и в колата, закуската на сигурно място в коремите, а раниците по гърбовете и потеглихме нагоре в чудесната хладна утрин. През първия около половин час имаше обособена пътека, но без маркировка разбира се. После само GPS-a ни напътстваше. Пътеката изчезна, появи се мек сняг на места и кошмарни сипеи. В един момент, когато вече си набрал прилична височина се оказва, че трябва да слезеш и да загубиш 300 м денивелация. После пак си ги качваш по един ситен сипей, където си 3 крачки нагоре и 2 се свличаш надолу. Финалното изкачване беше като за десерт - почти вертикален сипей, който бива преодолян за около 1:30 часа. Излиза се на тесен ръб, от който за около 15 мин се стига на най-високия, севереният връх на планината Арагац. През тези последни 15 минути често се налага ходене на 4 крака и леко катерене. Стръмничко е, а и тясно и трябва доста да се внимава. Самият връх представлява малка площадка с фундамент, плоча и кръст, който изглеждаше демонтиран. Времето беше ясно, а гледката панорамна във всички посоки. Беше късен следобед, а слизането предстоеше. Водата ни привърши, но за щастие имаше потоци откъдето заредихме чиста и вкусна планинска вода. Пътят наобратно беше от друго място. На няколко пъти се наложи пресичане на реки от топящите се снегове, а затъването в нещо като калищак граничещ с плаващи пясъци дебнеше на всяка крачка. Из бая планини съм скитал, ама на такова нещо не бях попадал. Стъпваш във видимо стабилна зона покрита със ситни камъчета. Моментално затъваш между глезена и под коляното (не преувеличавам). Бяхме се омазали в гъста лепкава червеникава или жълтеникава кал до коляно. В момента на затъването започва едно бясно драпане, за да се измъкнеш с минимално омазване, ама в един момент просто нямаше смисъл като вече си станал на прасе и в обувките ти джвака. Най-интересно беше, че имаше такива клопки дори и по стръмен склон, който буквално поддаваше и тръгваше да се свлича. Както на отиване така и на връщане имаше участък като за десерт. Стръмен склон около 300 м денивелация, който трябва да се изкачи преди да тръгнеш да слизаш. После имаше един дълъг траверс на един склон и чак тогава започваше същинското слизане по обратния път. По мръкване стигнахме до езерото Кари, откъдето тръгнахме сутринта.

Прехода беше 14 часа, а навсякъде, където съм чел го пишеха около 8 часа и, че било съвсем лек маршрут. Не знам такъв момент ли уцелихме с топене на снегове, но определено си беше бая бъхтане. Все пак си беше планина от класа със сипей, камънак, чукари и стръмнотии. Абе както си трябва! В хотела, където спахме предната вечер нямаше места и се наложи да се спуснем към Ереван, който е на около 60 км. Пристигнахме по късна доба. Питахме в 2 хотела, но беше пълно. На третото набелязано място нямаше никой, но срещнахме един подпийнал арменец, който шляпаше бос по улицата. Той раззвъня едни телефони, въпреки че беше 1 часа през нощта. За минути довтаса арменеца със звучното име „Армен“ и ни отключи една квартира наблизо. Обикновен апартамент с две стаи, баня и кухня плюс някоя и друга хлебарка. Идеално беше. За около 15 лв на човек. Срещу още около 6 лева ни дадоха да ползваме гараж, че на уличката беше сложно с паркирането, защото беше твърде тясна и нямаше място. На масата в квартирата ни чакаше чиния с кайсии, които бяха комплимент от домакина. Много вкусни бяха. Между другото кайсиите са нещо като национален плод на Армения и много се ценят. Казват даже, че оранжевия цвят в знамето им идвало от тези плодове.

[Asterix]

От: До Каспийско море и назад – автопътешествие през Грузия, Армения и Азербайджан

Ден 9
След късно събуждане беше ред да разгледаме арменската столица Ереван.

Нашият домакин ни изпрати по една част от пътя до центъра и си поговорихме. Оказа се че в Армения имало много туристи от Грузия, Иран, Русия и Индия. Затова често хотели и хостели били пълни. За първите три националности ясно, ама какъв е този интерес към страната от индийците си е мистерия. Центъра беше на около 20 минути пеша. Навън цареше подобаваща жега, а ние попрегорели добре от слънцето в планината предния ден, гледахме да се крием в сенките. Минахме през централния площад, после през главната пешеходна улица „Абовян“, операта и така наречената „Каскада на Ереван“. Като цяло града в тази си част правеше добро впечатление. Помотахме се още малко и седнахме да опитаме малко местна храна в едно хладно мазе, което беше традиционен ресторант.

В късния следобед напуснахме Ереван в посока манастира Geghard, който се намира недалеч от столицата. Разгледахме го и накупих малко от традиционните им „плодови салами“, които представляват орехи нанизани на конец и облицовани с желе от различни плодове. Другия деликатес беше нещо като варени плодове, които бяха разточени след това под формата на кора, оставени да изсъхнат и навити на руло. Сполучливи се оказаха. Отправихме се после към езерото Севан и манастирския комплекс Sevanavank.

Беше неделя и в обратната на нашата посока се прибираха бая коли към Ереван, а полицията ги дебнеше буквално през 2 километра. Не бях виждал такова масово струпване на патрулки по един път. На езерото Севан беше доста хубаво. Манастира се издигаше гордо на хълм с езерото зад него за фон. За късмет народа тъкмо се поразкарваше, защото беше късничко вече и успях да направя снимки без тълпи наоколо. Малко преди залез тръгнахме на юг по езерото. GPS-a реши за ни забие в един отвратителен път за разнообразие, въпреки че имаше главен, по който да минем та се полашкахме едно хубаво по дупките за няколко километра и то мръкна. Спането на брега на езерото отпадна като вариант въпреки предразполагащата гледка, но там имаше цял легион досадни мухи, които не ти дават и секунда спокойствие. Затова кривнахме към едно село и буквално в него на малка площадка с трева разпънахме лагера. Преминаващите хора ни поздравяваха приятелски и всичко беше, както трябва.
Ден 10
Станахме заедно с кравите, които хукнаха по улицата до нас.

Местни хора ни заразпитваха, защо не сме спали на езерото, а сме се установили в селото. Разбрахме се само с думата „мухи“. След закуска поехме на юг към манастира Татев. Пътят беше в сравнително добро състояние като първоначално вървеше по продължение на езерото Севан, а после се изкачи до един висок проход и след това започна бясно слизане примесено с миризма на феродо разнасяща се от руските автомобили, които заемаха основна част от автопарка тук. По едно време мернахме някаква табела с надпис „Кервансарай“ и моментално кривнахме от главния път. Заслужаваше си! Беше автентичен още от времето, когато тук са минавали керваните по пътя на коприната, а до него имаше спряна жигула/сергия и се предлагаха какви ли не интересни домашни специалитети. Уважихме продавачката, която беше доста мила и си купихме от нейните домашни „не знам си какво“, които бяха нещо между курабии и кекс, но много вкусни. Разгледахме кервансарая отвътре, където беше с поне 25 градуса по-хладно и продължихме спускането надолу. Живописни картини се сменяха постоянно чак до Татев, където се оказа, че понеделник е ден за профилактика на прочутия лифт рекордьор(май беше най-високия), който води до манастира. Трябваше да се кандилкаме по стръмния черен път. Нямаше как дошли сме до тук. Друсане, дупки, прахоляк и стигнахме до манастира кацнал на една скала високо, високо. Хубав беше спор няма.

Поседяхме малко, поснимахме и хайде надолу. Спряхме по пътя да обядваме и ми направи впечатление, че се мяркаха доста коли с регистрация от Нагорни Карабх, чиято граница беше близо. Интересното е, че регистрационните им номера представляваха ламиниран надпис на лист хартия. Доста допотопно. Отначало реших, че е по изключение, но после видях, че всички са така. След обяд поехме на север. Оттук започваше връщането ни. Следваща спирка – манастира Нораванк, сгушен между скалите на един каньон. Отново безспорно хубав манастир.

След това се отправихме към Khor Virap, където си потърсихме място за палатка. Намерихме чудесно такова, но вървеше със съквартиранти – настървени безскрупулни арменски комари. Имах чувството, че са по-свирепи и от скандинавските. Репелента за тях беше като коктейл, а потта по нас като сос към основното ястие. Стана нетърпимо въпреки, че се навлякохме като за зимата, въпреки жегата в опит да се отървем. Нямаше как, навряхме се в палатката и вечеряхме там като много внимателно се вмъквахме и въпреки това влязоха половин дузина нашественици, които бяха грижливо ликвидирани.

[Asterix]

От: До Каспийско море и назад – автопътешествие през Грузия, Армения и Азербайджан

Ден 11
Пропуснах да спомена, че лагера беше разпънат на окосена ливада с гледка към манастира Khor Virap и планината Арарат зад него. Та на тази хубава окосена ливада дойде трактор да събира сеното в 4:30 сутринта и осуети плановете ни за спане до 5:30 ч. При такова тракане и суетня нямаше как да се спи и се раздигахме по ранна доба. Отидохме до манастира и мръднах отстрани по ливадите, за да направя снимка от по-добър ъгъл. Там се беше разположил друг палаткуващ, който си спеше необезпокояван и никакви трактори на смущаваха дрямката му. Очевидно беше избрал по-доброто място. На този манастир хубавите снимки стават сутрин, когато слънцето изгрява от изток и е ниско зад гърба ти. Планината Арарат се издига непосредствено зад него и при много ясно време се вижда кристално ясно. При нас не беше чак такова, но все пак се виждаше добре. След разглеждането му поехме към границата с Грузия. Минахме отново транзит през Ереван и продължихме към град Гюмри. На може би около 100 км от границата ми се прокрадна мисълта, че успяхме да убегнем на всички тези тонове пътни полицаи из Азербайджан и Армения, които дебнат настървено за коли с чужди регистрации пълни със „заможни западни посетители“. Е, както винаги става, строгото лице на арменските закони не ни беше забравило, защото блуждаейки в своите мисли изведнъж забелязах синьо-червените буркани да ми мигат настойчиво отзад. Отбих и ме поканиха в тяхната патрулка да поседна и да погледам малко техни записи, където се вижда как на пътя с две ленти в посока, аварийна лента и разделителна мантинела по средата аз съм прегрешил и съм карал със 107 км/ч. Е, хубаво бре хора колко ви е ограничението на тая псевдо магистрала, на която се стремях да карам така или иначе по-бавно. Е, ми, че как колко – 90 км/ч. То това чудесно, ама де ги пътните знаци, които са може би 5% от общото количество на камерите за скорост в страната? Ми толкова е и това е. Извадиха някакъв закон, в който всичко беше описано с чингели и заврантулки и казаха 25 000 драма. Викам си хубаво всичко е черно на бяло има и запис, и скорост и прегрешение на лице. Само дето нямам 25 000 драма, а само 20 000, което е към 40 евро. Стиснахме си ръцете на толкова и се завтекохме към границата. Не се ядосах, защото това е повече от малко, с което можеш да минеш по тези страни, колкото и да си старателен в спазването на правилата. Така че направо си бях доволен. На границата от арменска страна минахме бързо, а от грузинска ме пратиха на скенера дето минават камиони. Бяха някакви келеши дето им беше скучно и започнаха да ми обясняват как виждали дрога и, че вероятно сме идвали от Иран. Ако тъпите им хралупи побираха повече от два куци бръмбара може би щяха да се сетят да видят ва паспортите, че нито визи има, нито печати за Иран. Загубиха ни времето само във вадене и пререждане на багажите, но пак за час и малко и влязохме в Грузия. Там пътят видимо беше с полаган сравнително скоро асфалт, но дебелината на настилката беше сигурно 2 сантиметра, което беше довело до огромни пропадания и дупки. Абе все едно си караш по черен път. Така около 15-20 км. По пътя видяхме крепостта Khertvissi и скалния град Vardzia (определено интересни места), където срещнахме двама холандци с една класна джипка, които се връщаха от Южна Африка към Холандия и вече 15 месеца бяха на път. Да им завидиш на хората.

В подножието на крепостта пък седнахме в едно малко ресторантче да опитаме местните гозби. Сашо и Жоро поръчаха почти всичко по менюто. Донесоха 9 порции + 2 бири и един сок и накрая сметката беше 28 лева. Почти всичко беше подобаващо вкусно. Как да не ги харесваш? Продължихме към Ахалцихе и крепостта Рабати. Отново чудесно местенце, което сравнително скоро е реставрирано и беше в много добър и поддържан вид. Там се засякохме с двама българи (първите за пътуването), които бяха тръгнали на мотори из Грузия и Армения. Готини хора бяха, поговорихме, дадохме им малко полезни съвета и ориентири в Армения и поехме към границата с Турция, която беше съвсем близо.

Резервоара до горе на първата бензиностанция и хайде на КПП-то, което беше в ремонт. От грузинска страна бързо, а от турска много тъпо беше направено. Влизаш в една сграда и там на две гишета оправяш документите на колата и паспортите. После чакаш да дойде някой отвън и да ти провери багажа. Позаядоха се малко, искаха да редим всичко, което сме си купили под формата на алкохолни напитки за подаръци и накрая констатираха, че сме точно на границата с допустимия максимум и ни пуснаха. Свикнахме да минаваме доста бързо по тези граници, разглезихме се и такива забавяния ни дразнех доста, въпреки че това си е нищо за такива източни граници. Непосредствено след влизане в Турция пътя започва да вие из планините с много красиви пейзажи. Изкачва се един проход на две хиляди и няколко метра и после спуска към равнината. По време на спускането вече се стъмни и кривнахме по един черен път сред боровете, където разпънахме лагера на чудесно чисто местенце.
Ден 12
Обичайното ранно ставане и тръгнахме към древната арменска столица Ани (сега е в Турция), която се колебаехме дали да посетим, но за щастие не я пропуснахме.

Определено си заслужаваше отклонението. Пътят до нея е от град Карс и върви по права линия към границата, където просто свършва пред руйните. Беше рано сутрин и наоколо имаше само няколко крави, щуращи се наоколо лалугери и няколко малчугана, които се чудеха каква беля да направят. Мястото е много автентично и магнетично. Запазено е в оригиналния си вид без реставрации, но турците се бяха изложили като бяха сложили табели, че това си е стара турска крепост, а една от сградите била джамия, въпреки че имаше орнаменти по камъните с арменски надписи, а самата архитектура беше на 100 % арменска. Самата граница представлява красив каньон, който разделя двете държави. Поостанахме известно време, за да поразгледаме и усетим мястото и потеглихме на запад с идеята да минем поне 1000 км още. Градовете се нижеха – Карс, Ерзурум, Ерзинчан, Мерзифон и така взе пак да се мръква. Този път за разнообразие опънахме лагера в нива с овес. Местен човек мина да ни поздрави и каза, че няма никакъв проблем да спим на палатка тук. Да, ама по-късно мина друг, който май не беше на това мнение. Плямпаше нещо, ние не му разбирахме и в един момент се отказа и си тръгна, но около 2 часа по-късно в 12:30 през нощта дойде жандармерия в това закътано и пусто място да ни търси сметка какви сме и що сме. Така дълбоко бяхме заспали, че едва ни разбудиха. Първоначално даже ми се струваше, че сънувам и хич не си направих труда да се надигна. Показахме паспортите, видяха, че сме българи и казаха, че всичко е наред. Биха един обратен завой и ни оставиха насаме с природата, а ние само това искахме.
Ден 13

Този ден си беше един строг транзит. Към 1200 км ни деляха от София и трябваше да ги минем. На около 200 км от Истанбул магистралата беше затворена и започнаха едни обходи и задръствания. Отиде сума ти време. В Истанбул винаги е час пик и там няма мърдане. Минахме пак по третия мост. Всичко добре, ама после пътя се включва в главната им магистрала в края на града, където 3 главни пътища се събират в едно + трафика от магистралата се врязва в тях, за да може да пресече и да влезе в някакъв мол. По-тъпо изпълнение не бях виждал даже и у нас. Отидоха и там не знам си колко часа. Предполагам, че на по-късен етап този обход на Истанбул ще бъде отведен далеч след града, за да има смисъл, но засега не беше готово. На 50 км след Истанбул магистралата опустя и така чак до Одрин. На нашата граница си почакахме и почти се мръкна. Оттам вече пътя неусетно се изниза и след 7394 км си бяхме пак там, откъдето тръгнахме, но с много впечатления от хубавото пътуване. Накрая по няколко думи за всяка страна. Грузия – луди шофьори, прекрасни гледки в района на Кавказ и всякакъв добитък по шосетата най-вече крави. Дива и все още неопитомена. Азербайджан – земя на контрасти. Блясъка на Баку и бедните провинции. Красивия Кавказ в Северната част на страната сравнен с пустинята наближавайки Каспийско море. Кравите по пътищата са по-малко, но пак присъстват. Армения – имат повече камери по пътищата сравнени с километрите хубави асфалтови пътища. Това е земя на древен и горделив народ, земя на манастири, църкви и планини. В нея или се спускаш или се качваш нанякъде. Равно почти няма, а кравите, господарите на шосетата са навсякъде по пътищата както е в Грузия. Пътуването по тези места според мен определено си заслужава, защото е много по-различно от уредена западна Европа. Трябва само да приемеш някои неуредици и да се радваш на преживяванията.

[rumbata]

От: До Каспийско море и назад – автопътешествие през Грузия, Армения и Азербайджан

Любо, уникално както винаги!!
А на "Ауди"-то все повече му се вдига цената.

[Asteri]

От: До Каспийско море и назад – автопътешествие през Грузия, Армения и Азербайджан

Като на друга планета е.
Пет звезди рейтинг за пътешествието, че ми омръзна все да слушам за Италия

[Volodia.Petkov]

От: До Каспийско море и назад – автопътешествие през Грузия, Армения и Азербайджан

Чудесно пътешествие, занимателен пътепис, Браво !
Догодина към Иран, Средна Азия !

(нас в Армения полиция ни спря на два пъти - на влизане в Ереван, да ми обяснят, че вече не съм на магистрала, за да карам с 90, а в града, та да спазвам 60 или по-малко, според знака; втория път - на едно кръгово без табели, да ме изведат на пътя за Khor Virap; в Грузия - веднъж, за ляв завой от средно платно, след като грузинските симпатяги до мен, в правилното платно, ми махнаха да минавам; и в трите случая ни пожелаха приятно прекарване и да внимаваме, че местните шофьори са големи джигити... Да, от езерото Севан до Ереван има много 'засади' - може би щото спускането е безкрайно - но с нас не се заяждаха, вероятно щото 'карахме както трябва' или защото на всяка засада течеше обмен на мисли и финикийски знаци с местен джигит)

Пожелавам на всички желаещи / мечтаещи да не отлагат
- има много защо човек да се разходи до и по Кавказ !

Още веднъж - благодаря за увлекателния разказ и за хубавите снимки, свалям шапка за катеренто на Арагац !

[Asterix]

От: До Каспийско море и назад – автопътешествие през Грузия, Армения и Азербайджан

Любо, уникално както винаги!!
А на "Ауди"-то все повече му се вдига цената.

Благодаря ти, Румба! Пътуването действително си беше уникално и въпреки неуредиците и абсурдите в страните после остава само чувството за приятно изкарване и незабравими впечатления! Твоята машина между другото само за техните "хубави" пътища пита :-)

[Asterix]

От: До Каспийско море и назад – автопътешествие през Грузия, Армения и Азербайджан

Като на друга планета е.
Пет звезди рейтинг за пътешествието, че ми омръзна все да слушам за Италия

Така е Италия и Гърция са в топ 5 за най-посещавани, а тези източни земи са някъде към края на топ 100. Не са много популярни, но точно в това им е чара!

[Asterix]

От: До Каспийско море и назад – автопътешествие през Грузия, Армения и Азербайджан

Чудесно пътешествие, занимателен пътепис, Браво !
Догодина към Иран, Средна Азия !

(нас в Армения полиция ни спря на два пъти - на влизане в Ереван, да ми обяснят, че вече не съм на магистрала, за да карам с 90, а в града, та да спазвам 60 или по-малко, според знака; втория път - на едно кръгово без табели, да ме изведат на пътя за Khor Virap; в Грузия - веднъж, за ляв завой от средно платно, след като грузинските симпатяги до мен, в правилното платно, ми махнаха да минавам; и в трите случая ни пожелаха приятно прекарване и да внимаваме, че местните шофьори са големи джигити... Да, от езерото Севан до Ереван има много 'засади' - може би щото спускането е безкрайно - но с нас не се заяждаха, вероятно щото 'карахме както трябва' или защото на всяка засада течеше обмен на мисли и финикийски знаци с местен джигит)

Пожелавам на всички желаещи / мечтаещи да не отлагат
- има много защо човек да се разходи до и по Кавказ !

Още веднъж - благодаря за увлекателния разказ и за хубавите снимки, свалям шапка за катеренто на Арагац !

Благодаря! Иран и Средна Азия са в плановете. Живот и здраве! Като гледам бая народ сме били тази година по тези земи. И вашето пътешествие е било супер, още повече с ходенето до Ушгули.
Учудвам се, че в Армения са ви пуснали без да се реванширате с някой и друг драм. За Грузия мога да го приема, че е в знак на добра воля. Късмет сте извадили.

[bochkata]

От: До Каспийско море и назад – автопътешествие през Грузия, Армения и Азербайджан

Както винаги чудесен пътепис и прекрасни снимки!

[BatGeorgeone]

От: До Каспийско море и назад – автопътешествие през Грузия, Армения и Азербайджан

Прекрасен расказ, благодарности от сърце!

[s_s1]

От: До Каспийско море и назад – автопътешествие през Грузия, Армения и Азербайджан

Прочетох пътеписа с голямо желание за посещение от мен на тези места.
Много БЛАГОДАРЯ за споделеното. Даде ми нова насока на мечтите ми.

[elinz]

От: До Каспийско море и назад – автопътешествие през Грузия, Армения и Азербайджан

Интересно пътешествие, увлекателен пътепис, страхотни снимки. Много мотивиращо. Почти е ясен маршрут 2018 г. Благодаря за споделената информация.