Tweet
По случай 60 годишния си юбилей бях замислил едно дълго пътешествие из западните Алпи,но както обикновено съдбата реши друго.Ограничен във времето реших да направя едно културно-туристическо-афроуд пътешествие или казано по друг начин-за всеки по нещо.За жената предвидих една романтична част Венеция-Верона,а за себе си оставих източните Алпи.Така де,всеки да получи удовлетворение от пътуването.Доколко успях е отделна работа.Но щом няма недоволства,значи всичко е било в границите на нормалното.
И така.Пътуването започна в един късен следобед,като крайната цел бе Хърватия.Пропускам пътуването по магистралите на България и Сърбия,защото нямаше нищо интересно.Рано сутринта на следващия ден бяхме в Lipovac.Тъй като при предишни пътувания магистралата в Хърватия ми се стори доста скучна,реших този път да мина по стария път Slovonski brod-Kutina-Sisak-Karlovac-Rijeka.Непосредствено след границата Сърбия-Хърватия слязох от магистралата за да закусим и да починем.Не щеш ли като се отвори един ти ми селски калдъръм как да не отпрашиш по него.Осъзнавах,че ще удължа времето за пътуване,но сърце юнашко не трае.
Тръс,тръс докато не срещнахме полиция.Разбрахме си криво ляво и без проблеми се качихме на асфалта.Във всяко село полицейски проверки,а на места извън селата полицейски постове.Предположих,че някаква полицейска операция се провежда.Минавам бавно през едно село и жената вика да пием кафе.Виждам нещо като заведение пред което има маси и насядала хора,удрям спирачка и се паркирам.Поздравяваме се любезно,ние на български продавачката на хърватски,разбира ме се някак си.А заведението се оказа пекарна.Мирише на прясно изпечени закуски,хлябове,сладкиши-ум да ти зайде.Уж бяхме закусили,но пред тези миризми не се издържа.Посочваме това,посочваме онова и идва време да плащаме.Да,ама не.Жената иска хърватски куни.Дебре жено,къде у нас таквиз пари.На ти евраци,левове.Не та не.Обяснява ни,че в съседното село можем да обменим евро и да се върнем.Мина ми всякакъв мерак да си хапна прясно изпечени неща.Ядосах се на женицата,че не прояви търговски нюх и не ни взе парите.През следващите села минах на възможната пълна газ /70 км.ч/ и не спрях на нито една пекарна.По този начин бойкотирах хърватската икономика и не похарчих нито една стотинка.До Sisak добре.Че като ни хвана една жега,дъжд,жега дъжд и така до Кarlovac.Криво ляво намираме хубав къмпинг Mrežnički Brig.
16 Е за двама плюс колата.Настаняваме се,удряме по една баня и се започна..Съседите до нас хонландски пенсионери си пийват бяло винце,ей така на голо.А ние голяма купа салата и за мезе ракия.Гледат ни ония като изоглавени.Колата английска регистрация/очакват консервативно поведение/,а ние мурафетите ни балкански.Столовата на две крачки от нас,но ние предпочитаме нашенска си храна,приготвена на газов котлон.Деня беше изморителен и си легнахме рано.На сутринта разбирам,че вечерта имало буря.Не че съм усетил нещо,но като станах около джипката имаше столове,масички,черги и какви ли не още неща от съседните каравани и кемпери. И нашите неща пострадаха от бурята,щото ги намерих в едни храсталаци,окаляни и омърляни.Добре,че намерих маркуч и им ударих по едно лустро.Закусваме и потегляме към Riejka.Отново използвам стария път щото хем да видя нещо,хем да ми е хладно през гората.Спираме на една отбивка Brod na Kupi с чудесна панорама към долината.
Cпускаме се към Delnice и като започна един дъжд,нищо се не види.Едва едва се дотътряме до Riejka,а там слънце,море и много коли.
Правим кратка почивка,зареждам и отново по стария път поемам към Словения.Минаваме двете гранични проверки,карам си по пътя,но нещо като,че ли не е наред.Нещо пътя много широк ми се види и много кемпери и каравани срещам.Спирам на една отбивка и о,чудеса.Сбъркал съм границите.Вместо да мина през Pasjak –Starot,аз съм минал през Rupa-Koseze.Айде пак обратно в Хърватия и пак в Словения.Не ,че не можеше да мина кестерме през селата,ама вече не ми се пътуваше по селски пътища,я и времето напредваше.Освен това бях навлязъл съвсем малко в Словения и ми се струваше,че ако се върна до Rupa и хвана пътя за Kozina ще е по-бързо и по –лесно.Rupa-Kozina по това време си е традиционно натоварен път,но ако няма някакво ПТП бързо се минава.От Trieste на магистралата и удрям контра на къмпинг Rialto.До сега няколко пъти съм нощувал там и съм оставал доволен.Този път домакините надминаха очакванията ми.Вечерта имаше жива музика,а билети за автобуса до Венеция ни продадоха в самия къмпинг.Нощувката за двама и колата е 28Е,а билета в двете посоки на човек е 3Е.
И в предишни пътеписи съм писал за Венеция,а и много е писано по темата,затова прескачам голямото обикаляне.След Венеция следва Верона.Лесно намирам паркинг в близост до Porta Nuova.За десетина минути пеш сме вече на Verona Arena.Течаха някакви строителни работи защото всички декори бяха на площада и работници щъкаха насам,натам. Арена ди Верона е римски амфитеатър, разположен на пиаца Бра във Верона, Италия. Това е една от най-добре запазените антични структури от този тип. Амфитеатърът е изграден още през I век, като през годините е бил сцена за много гладиаторски борби и различни турнири. В днешни дни е световноизвестен главно заради мащабните оперни представления, които се изнасят тук. Капацитетът му е 20 000 човека, като в миналото е побирал до 30 000.
Пред един от входовете мъж и жена,облечени в римски дрехи от онази епоха приканваха туристите да се снимат.Макар,че нямаха обявена тарифа грозно впечатление ми направи случай,при който млада двойка им даде някакви монети,а днези им поискаха 5Е.Минахме през улицата с магазините и не издържахме на изкушението.От магазин за кафе си купихме кафеварка и два пакета кафе.Следващата спирка беше Piazza Erbe.Да отидеш до Верона и да не си купиш нещо от този пазар било нещо като поличба.Няма как.За да не ни урочаса нещо,а и бях обещал предварително купихме кулие и обици от стъкло.
След покупката решихме да отделим време за тялото.От пазара си купих чаша с огладени плодове и седнахме да изпием по едно италианско кафе.Пред кафенетата „викачи“ приканваха минувачите да се отбият и да посетят заведението им.Възползвахме се от една подобна услуга и след като изслушахме цялата пледоария на викача,който ни запозна с меню на заведението седнахме на една маса.Кафето бе сервирано с обяснения,че това е най-доброто кафе в Италия.Съгласихме се,няма да спорим с човека.Той положи толкова труд да ни убеди в това,в което бяхме решили да направим,че нямаше как да не оценим направеното от него.Не съм почитател на кафето и може би затова когато видях какво ни сервират бях леко озадачен.Да,истинското италианско кафе е малко.
Но какво означава Верона,без къщата на Жулиета.Няма как.След кафето се отправяме и натам.Врата като врата,дувар като дувар,балкон като балкон.Но това е класика.Милиони хора са били съпричастни към бурната любов между двамата влюбени.Бутащи се хора да се снимат под балкона или да хванат цицата на Жулиета,това запечата фотото ми.
Престоя продължи с една атракционна обиколка с влакче,минаващо покрай най-интересните забележителности на Верона.Срещу 5Е на човек си спестяваш многочасовото обикаляне от забележителност на забележителност.Освен това приятен женски глас на няколко езика дава подробни обяснения за всяко едно място от маршрута.
С това културно-романтичната част на пътуването завърши.Предстоеше ни следващата спирка Lago di Garda.За жената обиколка на езерото,а за мен passo Nota и passo Tremalzo.Но какво се случи,ще разберем в продължението.За някои написаното може да е скучно,за други познато,но нещо не си падам по подробните разкази.Имам доста видео материал,но се нуждая от време за да го предложа на вниманието ви.Поздрави!
И така.Пътуването започна в един късен следобед,като крайната цел бе Хърватия.Пропускам пътуването по магистралите на България и Сърбия,защото нямаше нищо интересно.Рано сутринта на следващия ден бяхме в Lipovac.Тъй като при предишни пътувания магистралата в Хърватия ми се стори доста скучна,реших този път да мина по стария път Slovonski brod-Kutina-Sisak-Karlovac-Rijeka.Непосредствено след границата Сърбия-Хърватия слязох от магистралата за да закусим и да починем.Не щеш ли като се отвори един ти ми селски калдъръм как да не отпрашиш по него.Осъзнавах,че ще удължа времето за пътуване,но сърце юнашко не трае.
Тръс,тръс докато не срещнахме полиция.Разбрахме си криво ляво и без проблеми се качихме на асфалта.Във всяко село полицейски проверки,а на места извън селата полицейски постове.Предположих,че някаква полицейска операция се провежда.Минавам бавно през едно село и жената вика да пием кафе.Виждам нещо като заведение пред което има маси и насядала хора,удрям спирачка и се паркирам.Поздравяваме се любезно,ние на български продавачката на хърватски,разбира ме се някак си.А заведението се оказа пекарна.Мирише на прясно изпечени закуски,хлябове,сладкиши-ум да ти зайде.Уж бяхме закусили,но пред тези миризми не се издържа.Посочваме това,посочваме онова и идва време да плащаме.Да,ама не.Жената иска хърватски куни.Дебре жено,къде у нас таквиз пари.На ти евраци,левове.Не та не.Обяснява ни,че в съседното село можем да обменим евро и да се върнем.Мина ми всякакъв мерак да си хапна прясно изпечени неща.Ядосах се на женицата,че не прояви търговски нюх и не ни взе парите.През следващите села минах на възможната пълна газ /70 км.ч/ и не спрях на нито една пекарна.По този начин бойкотирах хърватската икономика и не похарчих нито една стотинка.До Sisak добре.Че като ни хвана една жега,дъжд,жега дъжд и така до Кarlovac.Криво ляво намираме хубав къмпинг Mrežnički Brig.
16 Е за двама плюс колата.Настаняваме се,удряме по една баня и се започна..Съседите до нас хонландски пенсионери си пийват бяло винце,ей така на голо.А ние голяма купа салата и за мезе ракия.Гледат ни ония като изоглавени.Колата английска регистрация/очакват консервативно поведение/,а ние мурафетите ни балкански.Столовата на две крачки от нас,но ние предпочитаме нашенска си храна,приготвена на газов котлон.Деня беше изморителен и си легнахме рано.На сутринта разбирам,че вечерта имало буря.Не че съм усетил нещо,но като станах около джипката имаше столове,масички,черги и какви ли не още неща от съседните каравани и кемпери. И нашите неща пострадаха от бурята,щото ги намерих в едни храсталаци,окаляни и омърляни.Добре,че намерих маркуч и им ударих по едно лустро.Закусваме и потегляме към Riejka.Отново използвам стария път щото хем да видя нещо,хем да ми е хладно през гората.Спираме на една отбивка Brod na Kupi с чудесна панорама към долината.
Правим кратка почивка,зареждам и отново по стария път поемам към Словения.Минаваме двете гранични проверки,карам си по пътя,но нещо като,че ли не е наред.Нещо пътя много широк ми се види и много кемпери и каравани срещам.Спирам на една отбивка и о,чудеса.Сбъркал съм границите.Вместо да мина през Pasjak –Starot,аз съм минал през Rupa-Koseze.Айде пак обратно в Хърватия и пак в Словения.Не ,че не можеше да мина кестерме през селата,ама вече не ми се пътуваше по селски пътища,я и времето напредваше.Освен това бях навлязъл съвсем малко в Словения и ми се струваше,че ако се върна до Rupa и хвана пътя за Kozina ще е по-бързо и по –лесно.Rupa-Kozina по това време си е традиционно натоварен път,но ако няма някакво ПТП бързо се минава.От Trieste на магистралата и удрям контра на къмпинг Rialto.До сега няколко пъти съм нощувал там и съм оставал доволен.Този път домакините надминаха очакванията ми.Вечерта имаше жива музика,а билети за автобуса до Венеция ни продадоха в самия къмпинг.Нощувката за двама и колата е 28Е,а билета в двете посоки на човек е 3Е.
И в предишни пътеписи съм писал за Венеция,а и много е писано по темата,затова прескачам голямото обикаляне.След Венеция следва Верона.Лесно намирам паркинг в близост до Porta Nuova.За десетина минути пеш сме вече на Verona Arena.Течаха някакви строителни работи защото всички декори бяха на площада и работници щъкаха насам,натам. Арена ди Верона е римски амфитеатър, разположен на пиаца Бра във Верона, Италия. Това е една от най-добре запазените антични структури от този тип. Амфитеатърът е изграден още през I век, като през годините е бил сцена за много гладиаторски борби и различни турнири. В днешни дни е световноизвестен главно заради мащабните оперни представления, които се изнасят тук. Капацитетът му е 20 000 човека, като в миналото е побирал до 30 000.
Пред един от входовете мъж и жена,облечени в римски дрехи от онази епоха приканваха туристите да се снимат.Макар,че нямаха обявена тарифа грозно впечатление ми направи случай,при който млада двойка им даде някакви монети,а днези им поискаха 5Е.Минахме през улицата с магазините и не издържахме на изкушението.От магазин за кафе си купихме кафеварка и два пакета кафе.Следващата спирка беше Piazza Erbe.Да отидеш до Верона и да не си купиш нещо от този пазар било нещо като поличба.Няма как.За да не ни урочаса нещо,а и бях обещал предварително купихме кулие и обици от стъкло.
След покупката решихме да отделим време за тялото.От пазара си купих чаша с огладени плодове и седнахме да изпием по едно италианско кафе.Пред кафенетата „викачи“ приканваха минувачите да се отбият и да посетят заведението им.Възползвахме се от една подобна услуга и след като изслушахме цялата пледоария на викача,който ни запозна с меню на заведението седнахме на една маса.Кафето бе сервирано с обяснения,че това е най-доброто кафе в Италия.Съгласихме се,няма да спорим с човека.Той положи толкова труд да ни убеди в това,в което бяхме решили да направим,че нямаше как да не оценим направеното от него.Не съм почитател на кафето и може би затова когато видях какво ни сервират бях леко озадачен.Да,истинското италианско кафе е малко.
Престоя продължи с една атракционна обиколка с влакче,минаващо покрай най-интересните забележителности на Верона.Срещу 5Е на човек си спестяваш многочасовото обикаляне от забележителност на забележителност.Освен това приятен женски глас на няколко езика дава подробни обяснения за всяко едно място от маршрута.
С това културно-романтичната част на пътуването завърши.Предстоеше ни следващата спирка Lago di Garda.За жената обиколка на езерото,а за мен passo Nota и passo Tremalzo.Но какво се случи,ще разберем в продължението.За някои написаното може да е скучно,за други познато,но нещо не си падам по подробните разкази.Имам доста видео материал,но се нуждая от време за да го предложа на вниманието ви.Поздрави!
Интересно би било да има някой кадър, а и да споделиш в съответните къмпинги къде сте спали- бунгало, стая, палатка, или в колата .
Коментар