До: Въпрос за пълни изследвания
След като свеждате нещата до специалности и оплаквания да споделя:
1. 1991 г. язвата ми става прогресивно нарастваща и от месец март до месец пай порастна от 2х3 мм на 12х4 мм. лежа в болница цяло лято на системи и болкоуспокояващи. Млад съм бил за операция, така казваха. Връзки влизам в раковото - след 7 дена операция - датата е края на август. След като ме изкараха от реанимацията професора дето ме оперира седна до мен на леглото и ме попита (никога няма да забравя тези думи) "Ти как си живял с това нещо?" вдигнах рамене и му отговорих да си попита колегите. Резултата от операцията е отрязан половин стомах половин дванадесетопръстник и половин панкреас - сраствания....
Сега да чукна на дърво съм жив и здрав. А ако чаках дастана на 40 за да ме оперират - дали щях да ги доживея и ако, как ли бих живял...
2. Голямата ми дъщеря на 4 месеца се разболя. Личната лекарка каза системи и инжекции с пеницилин и гентамицин. Пак връзки този път до професор завеждащ детско отделение - резултата светкавичен за24 часа детето се оправи, стъпи на крака след 36 часа беше здрава - със сиропчета без антибиотик.
3. Жена ми проблем със щитовидната жлеза и антитела. Докторът (светило на науката пак с връзки) след изследване каза - "Цял живот на хормони". Решихме, че след като ще е цял живот да опитаме нещо алтернативно все още имахме време. Преглед при хомеопат след 6 месеца жена ми здрава.
Изводите са ясни. Медицината е бизнес за смъртни. По-горе го обясних. Имам човек в Glaxo знам как работят.
Малката ми дъщеря се лекува с хомеопатия. Вирусите ги минава за 1 ден. Не съм минал на хомеопатия заради любовта ми към кафето, черния чай и ментовите дъвки. Но вероятно ще загърбя тези три неща. Антибиотиците са далеч по-вредни.
Колегата горе дето по цял ден преглежда пациенти, чете във форума и вероятно се занимава и с други лични неща във личния си живот - едва ли има толкова време да се образова достатъчно ефективно от цитирам "on-line специализирани издания и научни списания". Не се заяждам - просто изразявам мнение.
След като свеждате нещата до специалности и оплаквания да споделя:
1. 1991 г. язвата ми става прогресивно нарастваща и от месец март до месец пай порастна от 2х3 мм на 12х4 мм. лежа в болница цяло лято на системи и болкоуспокояващи. Млад съм бил за операция, така казваха. Връзки влизам в раковото - след 7 дена операция - датата е края на август. След като ме изкараха от реанимацията професора дето ме оперира седна до мен на леглото и ме попита (никога няма да забравя тези думи) "Ти как си живял с това нещо?" вдигнах рамене и му отговорих да си попита колегите. Резултата от операцията е отрязан половин стомах половин дванадесетопръстник и половин панкреас - сраствания....
Сега да чукна на дърво съм жив и здрав. А ако чаках дастана на 40 за да ме оперират - дали щях да ги доживея и ако, как ли бих живял...
2. Голямата ми дъщеря на 4 месеца се разболя. Личната лекарка каза системи и инжекции с пеницилин и гентамицин. Пак връзки този път до професор завеждащ детско отделение - резултата светкавичен за24 часа детето се оправи, стъпи на крака след 36 часа беше здрава - със сиропчета без антибиотик.
3. Жена ми проблем със щитовидната жлеза и антитела. Докторът (светило на науката пак с връзки) след изследване каза - "Цял живот на хормони". Решихме, че след като ще е цял живот да опитаме нещо алтернативно все още имахме време. Преглед при хомеопат след 6 месеца жена ми здрава.
Изводите са ясни. Медицината е бизнес за смъртни. По-горе го обясних. Имам човек в Glaxo знам как работят.
Малката ми дъщеря се лекува с хомеопатия. Вирусите ги минава за 1 ден. Не съм минал на хомеопатия заради любовта ми към кафето, черния чай и ментовите дъвки. Но вероятно ще загърбя тези три неща. Антибиотиците са далеч по-вредни.
Колегата горе дето по цял ден преглежда пациенти, чете във форума и вероятно се занимава и с други лични неща във личния си живот - едва ли има толкова време да се образова достатъчно ефективно от цитирам "on-line специализирани издания и научни списания". Не се заяждам - просто изразявам мнение.
Коментар