Tweet
Роден съм в Свищов и до 5 годишна възраст съм живял там, но нашите решили да се преместят в Белене. Там изкарах до влизането си във военното училище, та общо взето се самоопределям като беленчанин. Не бях стъпвал в Белене повече от 10 години, докато преди 5 години не се наложи да се разправям с данъците на една Шкода 120L продадена, но не прехвърлена от нашите. Тогава поогледах центъра и толкова. Направи ми впечатление, че за градче без никакъв поминък е много чисто и подредено. Та така до този уикенд, когато приех покана на няколко приятели да се поразходя до там.
Вечерта стандартна - "де се губиш", "помниш ли", "видял ли си"... а организацията професионална:
Вечерта ражда и една идея - да ме заведат до острова да видя новия природен парк Персин и т.нар. "концлагер", т.е. бившият политически затвор на острова.
Решаваме, че ще тръгнем следващия ден в 10.00 предвид обстановката вечерта. В крайна сметка успяхме да потеглим в 11.00. Островът си е територия на затвор и до там се стига по понтонен мост след съответните проверки.
Почти веднага налитаме на стадо крави:
Островът е прилично голям и пътуването по неподдържания път е дълго. Стигаме до наблюдателна кула, от която може да се наблюдава блато с гнездящите там птици. Нямах късмета да срещна местният биолог (бивш съученик).
Вечерта стандартна - "де се губиш", "помниш ли", "видял ли си"... а организацията професионална:
Вечерта ражда и една идея - да ме заведат до острова да видя новия природен парк Персин и т.нар. "концлагер", т.е. бившият политически затвор на острова.
Решаваме, че ще тръгнем следващия ден в 10.00 предвид обстановката вечерта. В крайна сметка успяхме да потеглим в 11.00. Островът си е територия на затвор и до там се стига по понтонен мост след съответните проверки.
Почти веднага налитаме на стадо крави:
Островът е прилично голям и пътуването по неподдържания път е дълго. Стигаме до наблюдателна кула, от която може да се наблюдава блато с гнездящите там птици. Нямах късмета да срещна местният биолог (бивш съученик).
Коментар