Tweet
Отдавна се канех да направя този преход с мотора и се наканих най-после! Съчетах го и с един друг пак отдавна плануван но по-къс преход от Роженския манастир по стария винарски път до с. Златолист и от там до с. Катунци.
Та тръгнах от Сандански около 13:30 , по най-лесния и безинтересен вече път стигнах до гр. Мелник и от там до с. Рожен. Продължих до черквата пред която е погребан Яне Сандански:
От тук вече започва черния път за с. Златолист, по който не съм минавал:
Пътя в началото е доста лош с дълбоки кални коловози, но после става по-добре. Спуска се по една живописна долина обградена с пясъчни пирамиди. Има много хубави поляни и на много места има беседки и места подходящи за пикник.
Пътя излезе под с. Златолист и от там продължих за с. Катунци:
От с. Катунци тръгнах по пътя за с. Голешево. Пътя е прясно ремонтиран, изкърпен а на места и с изцяло нов асфалт. Ето я и планината Славянка:
Една приятна местност за почивка и пикник над с. Петрово:
Продължавам напред към с. Голешево. Напред се вижда връх под който има пещера. Според легендите там някога е живял змей, а през турско в нея са се крили селяните подгонени от поробителите.
Вече в с. Голешево. В селото на мегдана:
Продължих нагоре от с. Голешово към Парилската седловина. Тая планина не ми е добре позната и пътя се оказа по-лош отколкото си го представях. Позагубил съм тренинг за офроуд и ръцете ми съвсем омаляха. Не ми беше никак до снимане, даже се тюхках че помъкнах големия апарат. Страх ме беше да не се пльосна някъде та да го счупя.
Най-после стигнах превала:
От тука започваше спускане към с. Парил. Около мене е непознатата планина:
На влизане в с. Парил ме посрещнаха тези красиви кончета:
Докато изкарам техниката да ги снимам те се подплашиха и се скриха зад завоя. Там обаче ме изчакаха и позираха:
Вече в селото. Ново и старо:
Малко след селото почва пак асфалта
В дясно забелязвам интересен водоем и местност. Отбелязвам си да ги посетя някой път специално!
Ето я и долината на р. Места:
Следва бърз път с хубав асфалт и много завои. Минавам през гр. Гоце Делчев и започвам изкачването към Папазчаир. Първа спирка за вода на тази чешма-паметник:
Пътя кефи с острите завои но трябва да се внимава за камъчета и пясък.
Стигам до Папазчаир. Снимка пред паметника и продължавам по фибите надолу. Тука вече пътя ми е познат, знам наизуст как да карам, само се моля да не срещна кравешко лайно в остър завой, или пък самата крава.
Следваща спирка с. Горно Спанчево, язовира:
Последни снимки по пътя между с. Враня и с. Чучулигово
От с. Чучулигово се качих на магистралата и газ към Сандански. Тъкмо на 300м. от вкъщи мотора изгасна за бензин, бях превключил на резерва още при изкачването от гр. Гоце Делчев към Папазчаир. Наложи се да легна мотора наляво за да пресипя последните 200 гр. от дясната половина на резервоара в лявата където е кранчето. Запалих и се прибрах без да бутам! За пръв път харча бензина до дупка. Утре съм на работа но в другиден ще трябва да ходя с туба до бензиностанцията. Много съм доволен че сложих по-голям венец отзад с 3 зъба! На магистралата си вдигам 140-150 даже 140 си ги държа без зор, а по черно е много по добре от оригинала! За тия изминати около 170км. минах по всички видове пътища включително и офроуд, за който много хора биха твърдяли че моя мотор не става!
Та тръгнах от Сандански около 13:30 , по най-лесния и безинтересен вече път стигнах до гр. Мелник и от там до с. Рожен. Продължих до черквата пред която е погребан Яне Сандански:
От тук вече започва черния път за с. Златолист, по който не съм минавал:
Пътя в началото е доста лош с дълбоки кални коловози, но после става по-добре. Спуска се по една живописна долина обградена с пясъчни пирамиди. Има много хубави поляни и на много места има беседки и места подходящи за пикник.
Пътя излезе под с. Златолист и от там продължих за с. Катунци:
От с. Катунци тръгнах по пътя за с. Голешево. Пътя е прясно ремонтиран, изкърпен а на места и с изцяло нов асфалт. Ето я и планината Славянка:
Една приятна местност за почивка и пикник над с. Петрово:
Продължавам напред към с. Голешево. Напред се вижда връх под който има пещера. Според легендите там някога е живял змей, а през турско в нея са се крили селяните подгонени от поробителите.
Вече в с. Голешево. В селото на мегдана:
Продължих нагоре от с. Голешово към Парилската седловина. Тая планина не ми е добре позната и пътя се оказа по-лош отколкото си го представях. Позагубил съм тренинг за офроуд и ръцете ми съвсем омаляха. Не ми беше никак до снимане, даже се тюхках че помъкнах големия апарат. Страх ме беше да не се пльосна някъде та да го счупя.
Най-после стигнах превала:
От тука започваше спускане към с. Парил. Около мене е непознатата планина:
На влизане в с. Парил ме посрещнаха тези красиви кончета:
Докато изкарам техниката да ги снимам те се подплашиха и се скриха зад завоя. Там обаче ме изчакаха и позираха:
Вече в селото. Ново и старо:
Малко след селото почва пак асфалта
В дясно забелязвам интересен водоем и местност. Отбелязвам си да ги посетя някой път специално!
Ето я и долината на р. Места:
Следва бърз път с хубав асфалт и много завои. Минавам през гр. Гоце Делчев и започвам изкачването към Папазчаир. Първа спирка за вода на тази чешма-паметник:
Пътя кефи с острите завои но трябва да се внимава за камъчета и пясък.
Стигам до Папазчаир. Снимка пред паметника и продължавам по фибите надолу. Тука вече пътя ми е познат, знам наизуст как да карам, само се моля да не срещна кравешко лайно в остър завой, или пък самата крава.
Следваща спирка с. Горно Спанчево, язовира:
Последни снимки по пътя между с. Враня и с. Чучулигово
От с. Чучулигово се качих на магистралата и газ към Сандански. Тъкмо на 300м. от вкъщи мотора изгасна за бензин, бях превключил на резерва още при изкачването от гр. Гоце Делчев към Папазчаир. Наложи се да легна мотора наляво за да пресипя последните 200 гр. от дясната половина на резервоара в лявата където е кранчето. Запалих и се прибрах без да бутам! За пръв път харча бензина до дупка. Утре съм на работа но в другиден ще трябва да ходя с туба до бензиностанцията. Много съм доволен че сложих по-голям венец отзад с 3 зъба! На магистралата си вдигам 140-150 даже 140 си ги държа без зор, а по черно е много по добре от оригинала! За тия изминати около 170км. минах по всички видове пътища включително и офроуд, за който много хора биха твърдяли че моя мотор не става!
Коментар