Страница 1 от 4 1 2 3 4 ПоследенПоследен
Резултати 1 до 20 от 71

Тема: С Голф из Кавказ (2017)

  1. #1
    Регистрация
    Oct 2016
    Място
    гр. София/родом от гр. Плевен
    Публикации
    58
    Точки (при гласуване)
    3

    По подразбиране С Голф из Кавказ (2017)

    Здравейте!

    Бих искал да Ви разкажа за тазгодишното ми пътешествие с автомобил из Кавказкия регион. След години наред обикаляне с кола из Европа отдавна ме изкушаваше да тръгна малко по на изток. Мечтите за посещаване на Средна Азия, Монголия и Далечния изток на Русия си остават, но на година по лъжичка така да се каже . Кавказ е не по-малко интересен, дори бих казал, че това бе най-интересното ми пътешествие до сега. Разбира се останаха много интересни места за посещаване и се надявам един ден отново да мога да потегля натам.

    След това лирично отклонение нека дам малко сухи факти. За 16 дена изминахме 7000 км по следния маршрут:


    Име:  Untitled.jpg
Прегледи: 1983
Размер:  191.8 Кб

    По време на пътуването си посетихме следните държави/градове:

    Турция - Ерзурум, Карс, Ани, Трабзон
    Грузия - Ахалцихе, Тбилиси, Гори, Местиа, Батуми
    Армения - Гюмри, Ереван, Норатус, Севан
    Азербайджан - Шеки, Баку, Ганджа


    Малко информация относно необходимите документи:

    Турция - изисква се единствено валидна застраховка "Зелена карта".
    Грузия - Зелената карта важи на територията на Грузия, не се изисква виза или някакви други застраховки. Не се плащат такси на границата.
    Армения - при влизане с кола в страната се заплаща сумата от около 100 лева за различни митнически документи (тип "временен внос"), такси и застраховка.
    Азербайджан - необходима ни беше туристическа виза, която от януари 2017-а се издава по електронен път. За нея може да се кандидатства онлайн, издава се в срок до 3 работни дни и струва 24 долара. На границата се заплащат около 50-60 лева за застраховка и други митнически такси.

    И последно ще си позволя да дам кратък очерк на геополитическата обстановка в региона, за тези, които не са запознати.

    Грузия - на територията на Грузия се намират две сепаратистки републики - Абхазия и Южна Осетия. Конфликтът там започва с разпада на Съветския съюз в началото на 90-те. Причините са основно етнически, като тогава на територията на тези две автономни области се водят войни. След кратката руско-грузинска война през 2008-а година Грузия окончателно губи контрола над тези две републики. Към момента Абхазия и Южна Осетия са признати единствено от Русия, Приднестровието и Нагорни Карабах (които от своя страна също са непризнати републики), Никарагуа и Венецуела.

    Армения - страната е в конфликт с Турция откакто получава своята независимост от Съветския съюз. Причината е основно Арменския геноцид, извършен от страна на Османската империя по време на Първата световна война. От 1991-ва до 1994-та година Армения води война с Азербайджан за територията на Нагорни Карабах - тогава автономна област в състава на Азербайджан. Към момента границите на Армения с Турция и с Азербайджан са затворени, като специално на азерската напрежението е голяма и периодично се стига до леки сблъсъци и жертви от двете страни.

    Азербайджан - "de jure" територията на Нагорни Карабах е международно призната като част от Азербайджан, но "de facto" Азербайджан няма контрол върху тази територия от 1994-та година насам.


    И така...след всички тези писания нека започна своя разказ.

    Име:  DSC_1983.jpg
Прегледи: 1981
Размер:  449.5 Кб

  2. #2
    Регистрация
    Jan 2011
    Място
    София
    Публикации
    2,797
    Точки (при гласуване)
    12

    По подразбиране От: С Голф из Кавказ (2017)

    Чакам с нетърпение продължението
    Ако младите знаеха , а старите можеха...

  3. #3
    Регистрация
    Oct 2016
    Място
    гр. София/родом от гр. Плевен
    Публикации
    58
    Точки (при гласуване)
    3

    По подразбиране От: С Голф из Кавказ (2017)

    Нека представя екипажа. Отляво е моя милост, отдясно моят добър приятел и съквартирант Георги. Тръгнахме от София на 26-ти април следобед и след има-няма 3 часа вече бяхме турската граница при Капитан Андреево.

    Име:  DSC_1112.jpg
Прегледи: 1954
Размер:  415.9 Кб

    Малко след границата спряхме на нещо като пункт, където си мислихме, че биха продавали HGS стикери, чрез които да плащаме магистрални такси и съответно да можем да ползваме магистралната мрежа на Турция. Оказа се, че това е някакъв пункт за проверка на теглото на ТИР-овете и единият от двамата души там ме прати да пресека магистралата и да отида до пощенския клон от другата страна. Въпросният човек говореше български. Все още се чудя как така пропуснах да го питам откъде го говори...явно съм приел, че е нормално от другата страна на турската граница да говорят български . Не мисля, че беше изселник от България, тъй като говореше по-скоро зле...не ми звучеше като да го е учил в училище. Както и да е, заприказвахме се.

    - Накъде пътува?
    - Към Кавказ - Грузия, Армения, Азербайджан.
    - Ааа, защо Ермения? Там няма нищо. Там жени 'убави!

    В пощата бяха свършили стикерите, така че търчах през магистралата за едното нищо. Както се казва на местна почва "язък!" . Българоговорящият чичо продължаваше с въпросите.

    - Какво работи?
    - Лекар съм. В "Бърза помощ" работих. Линейка...иу-иу-иу.
    - Ааа, машалла. А аркадаш какво работи?
    - И аркадаша е лекар - казах му аз.
    - И двама лекар...алл-аах! - възклина той. Много се впечатли .

    Здрависахме се и се сбогувахме. По-късно намерихме така търсения стикер на една бензиностанция.

    Надявахме се да успеем да преминем през Истанбул същата вечер, тъй като бяхме сигурни, че на другия ден сутринта щяхме да изгубим много повече време, борейки се със сутрешни задръствания. В около 22 часа вечерта Истанбул ни посрещна с интензивен трафик.

    Име:  DSC_1117.jpg
Прегледи: 1952
Размер:  341.8 Кб

    Лично на мен Истанбул не ми е сред любимите градове, но да се шофира през него вечерно време беше доста впечатляващо. Наистина се чувствахме в мегаполис от световна величина.

    Име:  DSC_1125.jpg
Прегледи: 1939
Размер:  379.1 Кб

    Пренощувахме в колата на 50 км след града, а на следващата сутрин станахме рано, тъй като ни предстоеше много сериозен преход през почти цялата държава.

    Пътуването през Турция беше доста живописно. По пътя си минахме през голяма част от Анадолското плато и някои от множеството планини в страната (основно Понтийските, ако правилно се оправям с географията).

    Име:  DSC_1129.jpg
Прегледи: 1920
Размер:  200.8 Кб

    Тук е момента да похваля турците за страхотната им пътна мрежа. В цялата страна има изградена невероятна система от скоростни пътища, позволяващи бързо и комфортно пътуване. Дори и в далечните източни части на страната пътищата бяха с 2х2 ленти и аварийни платна. В цяла Турция сме пътували по обикновени двулентови пътища за не повече от 60-70 км.

    Име:  DSC_1141.jpg
Прегледи: 1907
Размер:  166.6 Кб

    Име:  DSC_1133.jpg
Прегледи: 1922
Размер:  383.5 Кб

    Име:  DSC_1135.jpg
Прегледи: 1917
Размер:  424.5 Кб

    Име:  DSC_1140.jpg
Прегледи: 1913
Размер:  377.3 Кб

    След дълго шофиране успяхме привечер да достигнем първата си спирка - град Ерзурум в далечния Източен Анадол. Настанихме се в един евтин хотел и бързо се гътнахме по леглата. Рецепционистът и брат му бяха приятни хора, доста добронамерени и гостоприемни, както може да се очаква в тази част на света. За съжаление комуникацията ни беше доста затруднена, така че не успяхме да проведем кой знае какви разговори.

    На следващата сутрин се отправихме за разходка из централната част на Ерзурум.

    Име:  DSC_1149.jpg
Прегледи: 1903
Размер:  200.3 Кб

    Една от забележителностите на града бяха т.нар. "Три гробници". За тях явно не се знае много, поне на табелите там информацията беше оскъдна. Предполага се, че най-голямата от тях принадлежи на емир на селджукските турци, който превзема града през 12-ти век.

    Име:  DSC_1150.jpg
Прегледи: 1907
Размер:  439.1 Кб

    Да си призная не съм голям почитател на турските градове. Хаотични са ми, но това не е толкова големия проблем...даже си носи някакъв чар. Не ми харесва това, че са много презастроени и то без да се спазва някакво кой знае какво градоустройство. Зелените площи и парковете хич не са им любими също. Освен това от моите наблюдения турците не са народ, който особено много цени културно-историческото си наследство. Въпросните три гробници се намираха в една стара махала, съвсем близо до центъра на града. Всичко около гробниците беше или съборено, или в процес на разрушаване. Очевидно беше, че и тук ще се строят нови кооперации, както навсякъде другаде в града...както навсякъде другаде в Турция.

    Тази джамия стоеше самотна, чакайки участта си.

    Име:  DSC_1153.jpg
Прегледи: 1906
Размер:  398.6 Кб

    Изобщо и начинът, по който се представяха на туристите различните забележителности не ме убеди, че те са някакъв повод за гордост, или че въобще са ценени от турците. Сякаш се запазват единствено отделни големи забележителности с огромно значение за града и за държавата, които няма как да бъдат пренебрегнати. Една такава забележителност е "Cifte Minareli Medrese" - медресето с две минарета.

    Име:  DSC_1157.jpg
Прегледи: 1896
Размер:  340.5 Кб

    Построено е през 13-ти век от селджукските турци. Това е най-голямата забележителност на Ерзурум и е изобразена на герба на града. Медресето бе затворено и не успяхме да влезем.

    Посетихме другото известно медресе в града - Якутие. Построено е през 14-ти век от монголските нашественици. След като векове наред сградата е изпълнявала своята функция на духовно училище, днес тук се разполага музей, посветен на турския бит и култура.
    Име:  DSC_1161.jpg
Прегледи: 1911
Размер:  519.5 Кб

    Сцена от живота в духовното училище.
    Име:  DSC_1166.jpg
Прегледи: 1902
Размер:  513.0 Кб

    Голямата вътрешна зала:

    Име:  DSC_1167.jpg
Прегледи: 1888
Размер:  272.8 Кб

    Име:  DSC_1169.jpg
Прегледи: 1886
Размер:  289.9 Кб

    Медресе "Якутие" отвън:

    Име:  DSC_1170.jpg
Прегледи: 1870
Размер:  169.6 Кб

    Един последен поглед към централния площад на Ерзурум, след което бе време да се връщаме към колата и да потегляме.

    Име:  DSC_1172.jpg
Прегледи: 1879
Размер:  458.4 Кб

    Карта на Турция с обозначено местоположението на Ерзурум. Градът е известен с това, че тук Кемал Ататюрк официално подава своето заявление за напускане на Османската армия и получава гражданство на Република Турция.

    Име:  DSC_1175.jpg
Прегледи: 1882
Размер:  461.9 Кб

    Точно срещу колата ни се намираше едно магазинче за тенджери. Собственикът метеше отпред и много ми се прииска да го помоля за една снимка. Отидох към него и леко му се поклоних, с което исках да го поздравя. Той веднага ми подаде ръка и започна да се представя. Естествено аз нищо не разбирах, а познанията ми по турски се ограничаваха до тогава да му кажа:

    - Булгаристан...турист - казах аз, удряйки се в гърдите.
    - Машала! - възкликна той.

    С мимики и жестове го помолих да застане пред магазина си, за да му направя една снимка за спомен.

    Име:  DSC_1176.jpg
Прегледи: 1879
Размер:  489.9 Кб

    Здрависахме се отново и се сбогувахме. Един от многото приятни хора, които ни предстоеше да срещнем.
    Последно редактиран от Rattenfaenger ; 17-05-17 в 21:19

  4. #4
    s_s1 е офлайн
    Светослав Генчев
    Старши участник | ОС || СзО || +ПЛ |
    Регистрация
    May 2007
    Място
    с. Стража до гр. Търговище
    Публикации
    7,810
    Точки (при гласуване)
    26

    По подразбиране От: С Голф из Кавказ (2017)

    Много готино начало.
    С нетърпение очаквам продължение...
    Човешко е да се греши... Но това че грешиш, още не означава, че си станал ЧОВЕК!

    "Когато някой не може да направи нещо, поради недостатък на сили, той вини за това случая."

  5. #5
    Регистрация
    Oct 2016
    Място
    гр. София/родом от гр. Плевен
    Публикации
    58
    Точки (при гласуване)
    3

    По подразбиране От: С Голф из Кавказ (2017)

    След Ерзурум се отправихме в посока град Карс и вече се приближихме до границата с Грузия, която искахме да минем тази вечер. По пътищата правеше впечатление, колко по-различни са тези региони на Турция. От една страна оставаше едно усещане за по-изразена консервативност и религиозност, но от друга стандартът на живот ни се струваше в пъти по-нисък...нищо общо с Истанбул или Западна Турция. Минавахме през много бедни и запуснати градчета, а не мисля, че би било пресилено да кажа, че много от селата отстрани на пътя бяха направо мизерни. Мисля си, че може би по тези места вече живееха и доста кюрди, но няма как да кажа със сигурност.

    Гледките по пътя продължаваха да са прекрасни. Спряхме за малко, за да разгледаме този симпатичен мост.

    Име:  DSC_1182.jpg
Прегледи: 1845
Размер:  234.5 Кб

    Име:  DSC_1177.jpg
Прегледи: 1850
Размер:  429.9 Кб

    Най-култовата пътна табела на това пътуване. Намирахме се на около 300 км от граница с Иран. Този път обаче завихме наляво към Карс. Този път...

    Име:  DSC_1184.jpg
Прегледи: 1836
Размер:  357.2 Кб

    Първоначално обаче подминахме Карс, тъй като се бяхме запътили към едно много любопитно и необичайно място. Става въпрос за града-призрак Ани.
    Ани е бил средновековна столица на Армения в периода края на 10-ти, началото на 11-ти век. Бил е процъфтяващ град, наричан "Града на 1001 църкви". Освен това се е намирал на пътя на коприната и съответно е бил много развит търговски център. Останките му говорят достатъчно за значението на този град в миналото. Градът бива превзет и разграбен от монголците през 13-ти век, а през 1319-та година става жертва на разрушително земетресение. След това значението му постепенно намалява и градът се обезлюдява окончателно през 17-ти век.
    Име:  DSC_1189.jpg
Прегледи: 1835
Размер:  442.3 Кб

    Потънал в забрава, споменът за Ани започва да се възражда през 19-ти век, когато започват първите разкопки в района.
    Име:  DSC_1191.jpg
Прегледи: 1835
Размер:  462.4 Кб

    След Първата световна война, когато след светкавична военна офанзива Турция си възвръща контрола над тези територии останките на града са спасени от пълно заличаване благодарение на факта, че главнокомандващият на турската армия в района отказал да се подчини на заповедта да унищожи всичко.

    Към момента не се извършват археологически работи на терена и според арменската страна Турция целенасочено оставя мястото да се руши. Личното ми мнение е, че не прави чест на турците фактът, че никъде сред обяснителните табели не се споменава думата "Армения" или "арменец". Говори се единствено за "древен град", "център по пътя на коприната", "дом на множество етноси и религии".

    Изключвайки историята и политиката Ани е феноменално място, където човек може да почувства духа на едни отдавна отминали времена, както и да се наслади на невероятния простор.

    Останките на една от църквите:
    Име:  DSC_1193.jpg
Прегледи: 1822
Размер:  279.9 Кб
    Име:  DSC_1201.jpg
Прегледи: 1820
Размер:  293.6 Кб

    Име:  DSC_1204.jpg
Прегледи: 1815
Размер:  366.1 Кб

    Поглед към голямата катедрала и джамията:
    Име:  DSC_1212.jpg
Прегледи: 1816
Размер:  265.4 Кб

    Още веднъж голямата катедрала. Невероятно въздействаща и величествена отвътре. Като се замисли човек, че е строена преди цели 10 века.
    Име:  DSC_1230.jpg
Прегледи: 1812
Размер:  225.6 Кб
    "Очите на Бог" в арменски вариант. Голямата катедрала.

    Име:  DSC_1227.jpg
Прегледи: 1804
Размер:  191.2 Кб

    Надписи на езика на народа, който по табелите тук не съществува.

    Име:  DSC_1229.jpg
Прегледи: 1810
Размер:  266.5 Кб

    Градът се намира на брега на река Ахуриан, която тук образува красив каньон. Реката днес разделя Турция и Армения. На следващата снимка се виждат останките на древен мост, който някога е свързвал двете страни.

    Име:  DSC_1231.JPG
Прегледи: 1800
Размер:  353.4 Кб

    Вляво на снимката е Армения, а вдясно - Турция.

    Име:  DSC_1232.jpg
Прегледи: 1802
Размер:  238.7 Кб

    Тази страховита табела явно беше загубила вече своята актуалност, така че спокойно продължихме към една малка крепост на хълма, откъдето имаше страхотен панорамен изглед.

    Име:  DSC_1236.jpg
Прегледи: 1802
Размер:  482.6 Кб

    Име:  DSC_1239.jpg
Прегледи: 1803
Размер:  219.0 Кб

    По пътя си към тази църква непрекъснато стъпвахме върху камъни, които са изграждали къщите в града. Цялото поле бе посипано с тях.

    Име:  DSC_1247.jpg
Прегледи: 1801
Размер:  235.2 Кб

    Заредени с много положителни емоции напуснахме Ани и поехме обратно по пътя към Карс. На тръгване дадох няколко сандвича на едно момче, което продаваше някакви покривки отпред. Той ги взе с искрена благодарност, а в очите му се четеше невероятна тъга и примирения. Неестествено излъчване за 10-годишно момче...определено. Правеше впечатление, че пътят между Ани и Карс също беше скоростен с 2х2 ленти. Някак не се връзваше такъв път заради Ани и няколкото села преди това. Георги предположи, че най-вероятно идеята е танковете да могат бързо да се придвижат, ако има нужда, и аз съм склонен да се съглася с мнението му.

    Изобщо в тези части на Турция на 2-3 пъти се разминахме с военни конвои. Изглеждаха много респектиращо и двамата с Георги едновременно сме си били помислили, че не бихме се майтапили с тях.

    Карс е най-големият град в тази част на Турция и до преди Първата световна война населението в региона е било предимно арменско. Впрочем в Ерзурум също е имало многобройно арменско население. Исторически землището на арменците се е простирало на територията на шест провинции, обединявани под името "Арменско плато" или "Арменски възвишения". По-късно това географско определение се измества от "Източен Анадол". Сещате се защо...

    По време на руско-турската война 1877-78 градът е превзет от Руската империя. През Първата световна война османците си го връщат, но са принудени да го напуснат, заради неблагоприятната си позиция във войната към този момент. Тогава градът и областта се администрират от Първата арменска република, но след кратка светкавична война между Турция и Армения през 1921-ва година арменската страна е победена катастрофално. Сключва се договора от Карс, съгласно който град Карс и областта, както и планината Арарат стават част от Турция, а СССР получава областта Аджария (днес част от Грузия), заедно с черноморския град Батуми.

    Качихме се на крепостта.
    Име:  DSC_1249.jpg
Прегледи: 1793
Размер:  219.6 Кб

    От там имаше много красива панорама над града:
    Име:  DSC_1263.jpg
Прегледи: 1799
Размер:  176.6 Кб

    В долния ляв ъгъл на снимката виждате основната забележителност на Карс - арменската катедрала, известна още като "Църквата на стоте апостоли". Построена е през 11-ти век, а днес функционира като джамия.

    На крепостта се запознахме с един турски военен от Анкара, който като млад е служил в града. Беше малко досаден, но пък беше човека с най-добър английски, който бяхме срещали до момента в Турция. Поприказвахме и накрая той ни препоръча да посетим "грузинската катедрала". Явно така ги учат в училище, но отново - изобщо не им прави чест на турците така да изопачават историята.

    Слязохме от крепостта и се отправихме към центъра за по кафе:
    Име:  DSC_1268.jpg
Прегледи: 1790
Размер:  200.8 Кб

    Седнахме в едно типично турско кафене на улицата.

    Име:  DSC_1273.JPG
Прегледи: 1794
Размер:  349.2 Кб

    Не устоях да не си открадна един уличен портрет в това кафене.
    Име:  DSC_1276.jpg
Прегледи: 1797
Размер:  221.3 Кб

    Време беше да се отправим към Грузия. GPS-ът ни преведе по малко странен път и излязохме от Карс по някакви второстепенни селски пътища. Това беше страхотно, защото за кратко имахме възможност да станем част от идилията на турския селски живот. Тъкмо беше време да се прибират кравите:

    Име:  DSC_1282.jpg
Прегледи: 1789
Размер:  263.0 Кб

    - Мараба!
    - Мараба! - отвърнах аз.

    Име:  DSC_1284.jpg
Прегледи: 1785
Размер:  303.5 Кб

    Слънцето вече залязваше...

    Име:  DSC_1290.jpg
Прегледи: 1795
Размер:  297.3 Кб

    Непосредствено преди границата с Грузия ни се наложи да направим планински преход и имахме възможност да се насладим на феноменален залез.

    Име:  DSC_1297.jpg
Прегледи: 1789
Размер:  240.0 Кб

    Вече по тъмно стигнахме границата...



    Толкова от мен за днес, приятели. Утре ще се развихря с още писания
    Последно редактиран от Rattenfaenger ; 17-05-17 в 22:15

  6. #6
    Регистрация
    Oct 2006
    Място
    Bulgaria Sofia
    Публикации
    7,362
    Блог Публикации
    9
    Точки (при гласуване)
    60

    По подразбиране Re: С Голф из Кавказ (2017)

    Страхотно четиво. Браво.


  7. #7
    Регистрация
    Nov 2008
    Място
    София
    Публикации
    6,168
    Точки (при гласуване)
    18

    По подразбиране От: С Голф из Кавказ (2017)

    Абонамент.
    ОМ602->Tremec T5WC->Borg Warner 4408E 1:1/2.48:1->DANA30/103.4in/DANA44->31"AT

  8. #8
    Регистрация
    Mar 2007
    Място
    London, UK
    Публикации
    792
    Точки (при гласуване)
    16

    По подразбиране От: С Голф из Кавказ (2017)

    Благодаря за разказа и пътешествието. И аз се абонирам
    .

  9. #9
    Регистрация
    Jun 2016
    Място
    Варна
    Публикации
    137
    Точки (при гласуване)
    3

    По подразбиране От: С Голф из Кавказ (2017)

    Браво !!!!!!!!!!!!!!!!

  10. #10
    Регистрация
    Sep 2007
    Място
    Шумен
    Публикации
    486
    Точки (при гласуване)
    11

    По подразбиране От: С Голф из Кавказ (2017)

    Благородно завиждам!
    Страхотен пътепис!

  11. #11
    Регистрация
    Jan 2008
    Място
    Варна
    Публикации
    6,264
    Точки (при гласуване)
    21

    По подразбиране От: С Голф из Кавказ (2017)

    Браво за споделеното ! Очакваме продължението
    Nissan Qashqai 2.0/140h.p/4x4/2008
    Jeep Grand Cherokee Overland 2014/3.0 CRD

  12. #12
    Регистрация
    Oct 2016
    Място
    гр. София/родом от гр. Плевен
    Публикации
    58
    Точки (при гласуване)
    3

    По подразбиране От: С Голф из Кавказ (2017)

    Границата между Турция и Грузия беше много неуредена от турска страна. Минахме първия портал без никаква проверка, а граничарят само ни махаше да караме напред. Пунктът беше в процес на ремонт явно, но никой не ни казваше къде трябва да ходим и какво трябва да правим. Така стигнахме до втората бариера, след което вече следваше грузинската страна. Чак там ни посочиха една сграда, където да отидем за паспортен контрол. Наредихме се на опашката, провериха ни паспортите, след което ни насочиха към митническите гишета, за да отпишат колата. Там беше пълен хаос с всевъзможни турски, грузински и ирански шофьори, които се блъскаха като говеда пред служителите. Отне ни малко време да се ориентираме в цялата ситуация, но свършихме работата.

    От грузинска страна ме помолиха да сляза, тъй като към момента бях пасажер в колата и трябвало да вляза пеша в сградата за паспортен контрол. Провериха ме и излязох да чакам Георги с колата. Когато той дойде митничарите ми казаха да вадя саковете и раниците от багажника и да ги вкарвам вътре, за да минат през рентген. Нарамих се като магаре и хайде навътре с всичките салтанати. Излизайки бях доста учуден като видях, че Георги е застанал пред капака на колата с гръб към някакъв митничар, който беше сложил бели ръкавици. Помислих си " - Леле, нашия човек го обезчестиха. Май извадих голям късмет". Реших, както е казал Тодор Живков, да се "снижа да мине бурята" и да не задавам много въпроси. А каква била ситуацията всъщност. Митничарят сложил белите ръкавици и направил на Георги жест да излезе и посочил капака на колата. Вие какво бихте си помислили? . Оказало се, че искали от него да отвори капака на колата, за да проверят номера на шасито и митничарят бил доста учуден, и леко възмутен, когато Георги заел еротична поза пред него. Малко тъпо, ама кой проверява номера под капака с бели ръкавици, бе, човек? .

    Няколко километра след границата си намерихме една поляна в тъмницата, където разпънахме палатката. Използвахме привилегията да имаме зареден лаптоп, за да изгледаме един епизод на сериала "Марко Поло". Доста тематично . Времето беше много приятно и до 23 часа местно време спокойно си седяхме отвън. През нощта обаче температурата падна много. Може би беше около нулата и като цяло видяхме зор със спането тази нощ.

    Име:  DSC_1304.jpg
Прегледи: 1689
Размер:  376.3 Кб

    Нашият лагер на следващата сутрин.

    Име:  DSC_1305.jpg
Прегледи: 1691
Размер:  441.4 Кб

    Бяхме само на десетина километра от град Ахалцихе, който беше следващата ни спирка. Най-интересното място тук е крепостта "Рабати". Преди това се разходихме из центъра в търсене на нещо за закуска. Бяхме много щастливи, че хората тук вече говореха на руски и беше възможно да се провежда нормална комуникация, без да се правим на маймуни.
    Име:  DSC_1306.jpg
Прегледи: 1684
Размер:  399.0 Кб

    Ахалцихе е стар грузински град, най-известен с това, че близо 2 века е бил столица на грузинското царство Мешкети (или на грузински Самцхе-Саабатаго, но това ми е много сложно ) - най-голямото грузинско държавно образувание, съществувало от 13-ти до края на 16-ти век.

    Крепост на това място е построена за първи път през 9-ти век. Както навсякъде в региона и тук историята се повтаря - и тук е минала Златната орда на Тамерлан, но градът е удържал на атаките им. Към края на 16-ти век цялото царство Мешкети попада под турска власт (това съответства грубо на територията на днешна Югозападна Грузия), а Руската империя навлиза по тези земи чак в началото на 19-ти век.

    Име:  DSC_1307.jpg
Прегледи: 1691
Размер:  559.1 Кб

    Крепостта е основно реставрирана през 2011-2012 година и е гордостта на тогавашното грузинско правителство. По мое мнение реставрацията е успешна и това определено е едно от местата, които задължително трябва да се посетят в тази част на Грузия. Предвид историята на града и на крепостта не е изненада, че тук сред реставрираните обекти има джамия, турска баня, както и православна църква. Също така тук има интересен музей, разказващ за историята на региона.

    Име:  DSC_1313.jpg
Прегледи: 1681
Размер:  475.1 Кб

    Поглед към покрайнините на Ахалцихе от крепостта.

    Име:  DSC_1314.jpg
Прегледи: 1660
Размер:  190.5 Кб

    Поглед към вътрешността на замъка.

    Име:  DSC_1321.jpg
Прегледи: 1671
Размер:  467.0 Кб

    И още една панорама.

    Име:  DSC_1322.jpg
Прегледи: 1668
Размер:  483.8 Кб

    Време беше да се връщаме към колата и да продължаваме нататък. Една стара табела из малките улички надолу.

    Име:  DSC_1334.jpg
Прегледи: 1669
Размер:  448.0 Кб

    Снимка за спомен от центъра на Ахалцихе.

    Име:  DSC_1335.jpg
Прегледи: 1667
Размер:  384.1 Кб

  13. #13
    Регистрация
    Oct 2006
    Място
    София
    Публикации
    6,061
    Блог Публикации
    3
    Точки (при гласуване)
    44

    По подразбиране От: С Голф из Кавказ (2017)

    Страхотно. Браво ! Абонирам се.
    Не ми пука за лака , а за пропуснатите приключения :)))

  14. #14
    Регистрация
    Oct 2016
    Място
    гр. София/родом от гр. Плевен
    Публикации
    58
    Точки (при гласуване)
    3

    По подразбиране От: С Голф из Кавказ (2017)

    Предвид геополитическата обстановка по тези географски ширини, за която казах няколко думи в началото на разказа, Грузия се явяваше ключова страна в нашето пътуване, защото само през нея можехме да стигнем до Армения и до Азербайджан след това. Поради това общо 3 пъти влизахме и излизахме от Грузия. На този етап от пътуването искахме да се концентрираме върху Армения, затова от Ахалцихе се отправихме на юг, а границата бе само на около 70 км. Имахме обаче още една междинна спирка в Грузия - пещерният град Вардзия.

    Главният път към Армения не беше особено добър, имаше си дупки тук-там, но като цяло биваше. Разклонявайки се към Вардзия се придвижвахме по чисто нов асфалт, а гледките също бяха живописни. Казахме си, че ще снимаме на връщане, дай първо да отидем до пещерите.

    В подножието на Вардзия:

    Име:  DSC_1337.jpg
Прегледи: 1658
Размер:  452.3 Кб

    Крава си пасе необезпокоявано:
    Име:  DSC_1345.jpg
Прегледи: 1648
Размер:  283.9 Кб

    Данните сочат, че тези пещери са обитавани от дълбока древност - още от Бронзовата епоха. Мястото бива основно разработено през 12-ти век, тъй като основният замисъл е бил това да бъде манастир-крепост, който да охранява южната граница на Грузия. Вардзия се свързва най-вече с личността на царица Тамара - най-великата грузинска царица, чието управление се определя като "Златен век" на страната.

    На тази снимка могат да се видят издялани в пода на пещерата дупки. Тази отпред и вдясно е служила като резервоар, където се е стичала и се е събирала дъждовна вода. Тази вляво е била използвана като огнище, където се е разпалвал огън.
    Име:  DSC_1350.jpg
Прегледи: 1654
Размер:  548.4 Кб

    Поглед към красивата местност:
    Име:  DSC_1352.jpg
Прегледи: 1646
Размер:  258.9 Кб

    Вардзия е била проектирана с множество ходове и тунели между пещерите, а и също така отвън не е било видно, че това всъщност е крепостно-защитно съоръжение.

    Име:  DSC_1353.jpg
Прегледи: 1653
Размер:  302.6 Кб

    Във вътрешността на една от пещерите:
    Име:  DSC_1354.jpg
Прегледи: 1644
Размер:  256.2 Кб

    Вардзия е място, където се провежда ключова битка между грузинската войска, предвождана от царица Тамара и селджукските турци в началото на 13-ти век, в която грузинците побеждават и успяват да отблъснат нашествениците. Около 100 години по-късно пещерният град претърпява сериозни щети след тежко земетресение, при което се откъсва масивна част от скалата и така се оголват подлежащите пещери и ходове, с което крепостта загубва своите отбранителни качества.

    Из тунелите:

    Име:  DSC_1367.jpg
Прегледи: 1640
Размер:  233.7 Кб

    Освен защитната си роля Вардзия е имала голямо значение за културно-религиозния живот на Грузия в миналото. До ден днешен тук продължава да функционира скален манастир.

    Име:  DSC_1356.jpg
Прегледи: 1638
Размер:  102.6 Кб

    Стенописи в църквата на манастира:

    Име:  DSC_1370.jpg
Прегледи: 1651
Размер:  573.5 Кб

    Манастирските камбани:

    Име:  DSC_1371.jpg
Прегледи: 1639
Размер:  289.3 Кб

    Съществуват различни легенди за името "Вардзия". Тази, която на мен най ми допада е тази:
    Като дете царица Тамара обичала да си играе из пещерния град, който тогава още се строял. Един ден била там с чичо си и се изгубила, след което започнала да крещи из тунелите "Ак вар, дзия!" - "Тук съм, чичо!".

    Както се бяхме разбрали на връщане спряхме колата и отидохме да се насладим на красивата природата тук:


    Име:  DSC_1378.jpg
Прегледи: 1634
Размер:  192.8 Кб

    Грузинците си умират да слагат кръстове навсякъде - било то по хълмове, или из центровете на градовете и селата.

    Води се, че кравата е свещено животно в Индия, но мисля, че Грузия определено може да ги конкурира. Кравите тук са навсякъде по пътищата и се разхождат най-спокойно, без да ги наглежда който и да е. В началото е интересно и забавно, но после става малко дразнещо. Даже си е опасно на моменти. Например един път видяхме още отдалече една крава в нашата лента и заходихме да я изпреварим отляво. В последния момент тя реши също да тръгне наляво и просто завъртя глава и го направи. Добре, че поне са бавни...

    Име:  DSC_1385.jpg
Прегледи: 1638
Размер:  469.9 Кб

    Връщайки се към главния път видяхме красивата и величествена крепост "Хертвиси":

    Име:  DSC_1386.jpg
Прегледи: 1648
Размер:  533.3 Кб

    Име:  DSC_1392.jpg
Прегледи: 1633
Размер:  235.5 Кб

    Вече беше станало време за обяд и се впуснахме да търсим нещо в близкото градче Ахалкалаки. Подготвяйки се за пътеписа разбрах, че всъщност този град е с арменско мнозинство, което важи и за цялата област. Това обаче не се забеляза на място, тъй като всички надписи бяха на грузински, а още не бяхме и привикнали със звученето на двата езика.

    Правеше впечатление, че градчето е изключително бедно и запуснато. Оказа се и голяма трудност да намерим някакъв ресторант. Намерихме си една дупка в крайна сметка и хапнахме по някоя гозба с грузинска бира "Натахтари":

    Име:  DSC_1394.jpg
Прегледи: 1639
Размер:  328.6 Кб

    Манджата се казва "Остри" и си е чист гювеч мен ако питате .

    Име:  DSC_1395.jpg
Прегледи: 1633
Размер:  375.6 Кб

    След Ахалкалаки качеството на пътя спадна драматично. Последните 30 км до границата пропътувахме бавно. Изключително бедна част на Грузия. Навсякъде беше страшна разруха.

    Име:  DSC_1396.jpg
Прегледи: 1637
Размер:  419.1 Кб

  15. #15
    Регистрация
    Oct 2016
    Място
    гр. София/родом от гр. Плевен
    Публикации
    58
    Точки (при гласуване)
    3

    По подразбиране От: С Голф из Кавказ (2017)

    Бавно, но славно стигнахме граничния пункт. Други коли там нямаше...както се казва "нямаше кой да ни напсува". Навлязохме на територията на ГКПП-то и някакви двама келеши, войници, ни спряха и ми казаха с подигравателен тон, че "в Грузия се шофирало отдясно".

    - Ъ?
    - Ей там по-назад минахте отляво. В Грузия се кара от дясната страна на движението.

    Обърнах се и видях някакъв пилон, който съм бил заобиколил отляво.

    - Но от дясната страна има огромна дупка!
    - Да, така е...дупки, но законът е такъв. Сега се върни обратно и мини отдясно.

    Обърнахме и минахме отдясно през един огромен трап...спазихме законите на Грузия. Не разбрах, дали цялото това представление беше заради някаква камера, която беше разположена там, или просто тези келеши искаха да си придадат важност. Няма значение...

    Състоянието на граничния пункт беше скандално - калищак, дупки и стърчащи арматури навсякъде. От арменска страна течеше някакъв ремонт, но към момента положението също беше кал и някакви мизерни бараки и сгради. За да влезем в Армения се занимавах с тяхната бюрокрация около 1 час. Вземи това, плати там, върни се тук, отиди сега там...такъв род истории.

    Докато ни пуснат вече се беше стъмнило и да трябваше да изминем оставащите 50 км до Гюмри по тъмно. Арменската част от пътя беше съвсем леко по-добра от грузинската т.е. беше си прилично зле. Поддържахме средна скорост 50-60 км в час, но въпреки това нашляпахме в някоя друга дупка...неизбежно беше. Все пак важното е, че пристигнахме и отново си намерихме един евтин хотел, където да пренощуваме.

    На следващата сутрин излязохме на разходка из Гюмри. В Югозападна Грузия също имаше съветски класики, но тук определено се забелязваше, че сме се върнали назад във времето...или че сме попаднали в света на Ладите и Волгите. Както искате го кажете .

    Име:  DSC_1398.jpg
Прегледи: 1621
Размер:  464.9 Кб

    Гюмри също изглеждаше като доста беден град. Вторият по големина град в Армения, но това е положението. Учудих се, че почти всички надписи в града бяха написани и на руски. Доста удобно за нас, но все пак странно. Някак си не виждах руснаци наоколо. После ни казаха, че наблизо има руска военна база, та затова било.

    Централния площад на Гюмри беше хубаво направен. Тук освен голямата катедрала имаше и паметник, посветен на голяма битка между Арменското царство и Персийската империя.

    Име:  DSC_1400.jpg
Прегледи: 1613
Размер:  204.9 Кб

    От другата страна на площада беше старото кино "Октомври" (класика ) .
    Име:  DSC_1403.jpg
Прегледи: 1619
Размер:  242.8 Кб

    Име:  DSC_1412.jpg
Прегледи: 1616
Размер:  159.4 Кб

    Разрухата тук беше видима на броени метри от централния площад.
    Име:  DSC_1406.jpg
Прегледи: 1626
Размер:  451.4 Кб

    Име:  DSC_1407.jpg
Прегледи: 1634
Размер:  514.0 Кб

    Име:  DSC_1408.jpg
Прегледи: 1625
Размер:  439.6 Кб

    Наблизо имаше паметник на жертвите на много сериозно земетресение, разтърсило района през 1988-а година. Голямата катедрала от предишните снимки е била разрушена тогава и реконструкцията й продължава до ден днешен.

    Решихме да хвърлим едно око на църквата от другата страна на площада, където в момента течеше литургия.

    Име:  DSC_1420.jpg
Прегледи: 1615
Размер:  214.4 Кб

    Име:  DSC_1422.jpg
Прегледи: 1607
Размер:  65.4 Кб

    Арменците и грузинците са набожни хора, така че службата си беше доста посещавана.

    Име:  DSC_1426.jpg
Прегледи: 1622
Размер:  392.6 Кб

    Име:  DSC_1427.jpg
Прегледи: 1608
Размер:  205.5 Кб

    Нямаше вече какво да правим в Гюмри, така че се отправихме към Ереван. До там оставаха 120 км.

    Име:  DSC_1431.jpg
Прегледи: 1620
Размер:  461.0 Кб

    Име:  DSC_1433.jpg
Прегледи: 1608
Размер:  425.8 Кб

    Пътят към Ереван беше приличен. Не можехме да се оплачем.

    Име:  DSC_1434.jpg
Прегледи: 1620
Размер:  330.9 Кб

    Обичайна гледка по арменските пътища.

    Име:  DSC_1435.jpg
Прегледи: 1610
Размер:  409.4 Кб

    Бяхме на около 30 км от Ереван, когато една кола в насрещното ни присветна с фарове. По стара българска традиция предположихме, че има полицаи по-напред и започнахме да караме предпазливо (не че до този момент сме го раздавали в стил "Бързи и яростни"). Действително имаше патрулка малко след това и минахме на терлъци покрай тях. Неочаквано 1 км по-надолу те ни застигнаха и ни спряха. - Хубаво - помислих си аз. - Ще ни проверят документите и ще ни пуснат. Нищо не сме нарушили.

    Полицаят след това започна да ни обяснява, че някъде си там малко по-назад сме били застъпили с гумите непресечената линия, която разделя двете платна. Един вид пресекли сме забранена линия. Доста сме сигурни, че не сме го правили, а и още повече предвид съвсем скромната и оскъдна маркировка по арменските пътища едва ли това е някакъв огромен проблем, но така де...ясно беше, че идеята не е толкова да се спазва изрядно правилника. Освен това цялата ситуация беше напълно малоумна...можем ли да се закълнем, че не сме застъпвали маркировка 1-2 км назад, да не говорим пък те как ще го докажат. Нашата дума срещу тяхната и малоумен разговор от типа "не съм - си!". След това последваха милиционерски приказки от 1001 нощ, как сега глобата е 30 000 драма (60 евро) съгласно един си кой член, пък се плаща в еди си какви срокове, там си някъде и т.н. Бла-бла-бла казано накратко...

    Полицаят си свърши монолога, след което каза:
    - Это по закону... - и изключи някакво записващо устройство на униформата си.


    След което започна да ни обяснява, че няма да ни се наложи да действаме по този начин, тъй като това ни е първо нарушение, а освен това сме гости в тяхната страна и не им се иска да ни създават трудности.

    Ех, какъв късмет извадихме. Добре, че попаднахме на хора в тази неудобна ситуация.

    Трябвало само 15 000 драма да им дадем. Казах им, че все пак това ми се вижда висока сума и накрая склониха на 10 000 драма (20 евро). Предадохме се без бой в тази ситуация откровено да си призная. Трудно ми беше да водя някакъв такъв малоумен спор с тях, а и просто искахме да ни оставят на мира и да продължим пътя си. В замяна на тези 20 евро получихме "безценни" съвети, че в Армения и забранено да се пуши, и да се говори по телефона докато се шофира, както и че Интернетът в Армения не е много добър и може да имаме проблеми с GPS-a (аха...сигурно).

    Малко след тази неприятна случка вече бяхме в покрайнините на арменската столица.


    Име:  DSC_1437.jpg
Прегледи: 1615
Размер:  323.8 Кб

    Име:  DSC_1439.jpg
Прегледи: 1608
Размер:  405.5 Кб
    Последно редактиран от Rattenfaenger ; 18-05-17 в 11:36

  16. #16
    Регистрация
    Oct 2016
    Място
    гр. София/родом от гр. Плевен
    Публикации
    58
    Точки (при гласуване)
    3

    По подразбиране От: С Голф из Кавказ (2017)

    Планът за деня беше да се разходим из Ереван, а в късния следобед да отидем до един от интересните манастири наблизо. Първо трябваше да намерим хостела, в който щяхме да отседнем. Намираше се на 1-2 км от центъра. Спрях на един непретенциозен паркинг и към мен дойде един човек, който очевидно събираше такса за него. Попитах го колко струва паркирането?

    - 200 драмов (250 драма = 1 лв.)
    - На час?
    - Нет, на день.

    Как да търсим безплатен паркинг при тази повече от скромна цена . Оставихме колата, настанихме се и се отправихме към центъра. Минахме през площада на републиката. Сградата вляво е парламента на Армения.

    Име:  DSC_1441.jpg
Прегледи: 1605
Размер:  333.2 Кб

    Направихме един обяд, естествено дегустирайки местна бира.
    Име:  DSC_1442.jpg
Прегледи: 1610
Размер:  419.2 Кб

    Пресякохме целия център, за да стигнем до водната каскада. Паметникът пред нея е на бивш главен архитект на Ереван, който има най-голяма заслуга за съвременния вид на града и неговото планиране.

    Име:  DSC_1456.jpg
Прегледи: 1598
Размер:  460.3 Кб

    Изкачихме се по стъпалата покрай каската и продължихме още нагоре, понеже искахме да стигнем до парка на победата, където се намира монументалната скулптура "Майка Армения".

    Ето я и нея - с меч в ръката, гледаща към Турция и планината Арарат.

    Име:  DSC_1459.jpg
Прегледи: 1599
Размер:  241.0 Кб

    От монумента имаше хубава панорама над града:

    Име:  DSC_1466.jpg
Прегледи: 1599
Размер:  195.1 Кб

    Най-хубавата гледка обаче си е от водната каскада. В ясен ден може да се види планината Арарат, но ние имахме късмет само частично. Пак доста по-добре от нищо .

    Име:  DSC_1473.jpg
Прегледи: 1587
Размер:  201.6 Кб

    Главната пешеходна улица на Ереван беше доста добре направена. Беше пълно с хора и всякакви улични артисти. Като цяло много приятно място.

    Име:  DSC_1485.jpg
Прегледи: 1591
Размер:  475.3 Кб

    Име:  DSC_1486.jpg
Прегледи: 1589
Размер:  424.4 Кб

    Лека-полека тръгнахме отново към колата. Сграда на Националния музей, който също се намира на площада на републиката.

    Име:  DSC_1489.jpg
Прегледи: 1591
Размер:  463.9 Кб

    Гербът на Арменската ССР, който продължава да стои на сградата на парламента.

    Име:  DSC_1490.jpg
Прегледи: 1588
Размер:  465.9 Кб

    Само на 40 км от центъра на Ереван, в подножието на планината Арарат, се намира древният арменски манастир Кхор Вирап. Каквото и да кажа за това място все ще е малко. Красиво, феноменално, възхитително.

    Име:  DSC_1535.jpg
Прегледи: 1583
Размер:  179.4 Кб

    За първи път манастир на това място се появява през 7-ми век, като естествено през годините е имало много преустройства. Църквата в двора на манастира датира от 17-ти век. Манастирът се свърза с личността на Свети Григорий Просветител - покръстителят на арменците.

    Съгласно легендата бащата на Григорий убил арменския цар, след което на власт дошъл синът му - Тиридат III, а Григорий бил негов съветник и бил приел християнството също така. Царят бил голям противник на навлизащото в земите му християнство и когато разбрал за вярата на Григорий заповядал да го завържат и да го хвърлят в тъмница на мястото на манастира. Между другото на това място се е намирал град Арташат, който е бил столица на страната по това време. Древният Арташат е разрушен и от него не е останало почти нищо, а модерният град се намира на 5-6 км от тук. Григорий живял в тъмницата 13 години, а през това време царят полудял и хвърлил държавата в хаос. Сестра му имала сън, че трябвало да потърсят и да освободят Григорий от тъмницата и той щял да излекува царя. Така и станало, след което последователно царя и целият му двор се покръстили, а християнството станало официалната религия в държавата.

    Широкоизвестен исторически факт е, че Армения е първата държава в света, която приема християнството за официална религия. Това се случило през 301-ва година.

    За посещаване на манастира не се заплаща никаква такса, което важеше за всички действащи религиозни обекти в Армения и в Грузия. Аз си го обяснявам с набожността на хората в тези страни. Явно смятат, че не е редно да се искат пари за такива места.

    Име:  DSC_1497.jpg
Прегледи: 1587
Размер:  365.9 Кб

    Качихме се на един от хълмовете до манастира.

    Име:  DSC_1534.jpg
Прегледи: 1585
Размер:  282.2 Кб

    Гледката към планината беше изумителна. Толкова красиво и спокойно място, че просто заседнахме на едни камъни и се възхищавахме.

    Име:  DSC_1517.jpg
Прегледи: 1583
Размер:  242.8 Кб

    Тук е мястото да спомена за една от драмите на арменския народ. На следващата снимка отново виждате планината Арарат с нейните два върха - голям и малък Арарат. Това е свещена за арменците планина и дори е изобразена на техния герб. Според Библията това е мястото, където е акостирал Ноевият ковчег. Освен това планината се е намирала на централно място в историческото землище на арменците. Съгласно договора от Карс от 1921-ва година планината е в границите на Турция, макар и само на 50 км от град Ереван.

    Любопитна история. По Съветско време, на една среща между Хрушчов и тогавашния турски президент вторият го попитал:
    - Защо позволяваш на арменците да слагат Арарат на герба си? Тази планина е в Турция.

    Хрушчов трябвало бързо да отговори подобаващо и измислил много остроумен отговор.

    - Луната в Турция ли е?
    - Не.
    - Тогава защо я слагате на знамето си?

    До ден днешен арменците не губят вярата си, че някой ден Арарат отново ще бъде арменски.

    Име:  DSC_1513.jpg
Прегледи: 1579
Размер:  207.8 Кб

  17. #17
    Регистрация
    Oct 2016
    Място
    гр. София/родом от гр. Плевен
    Публикации
    58
    Точки (при гласуване)
    3

    По подразбиране От: С Голф из Кавказ (2017)

    На следващия ден планът беше да отидем сутринта до другите два интересни храма в близост до Ереван - Гегхард и Гарни, след което да се върнем в града и следобеда да се включим в една безплатна пешеходна обиколка на столицата. Преди да тръгнем трябваше на паркинга да се разберем с новия чичо, който беше застъпил и да си платим отново крупните 200 драма за новия ден. Човекът ни поразпитва какви сме, що сме. Така се запознахме с Хрант, за когото ще стане дума по-нататък. Запалихме Голф-а и газ по баира:

    Име:  DSC_1546.jpg
Прегледи: 1569
Размер:  323.9 Кб

    Първоначално подминахме Гарни и отидохме до по-далечния Гегхард. На паркинга отново ни поискаха 200 драма за паркирането. Почнахме да се шегуваме, че това е официалната държавна тарифа за паркинг, но майтапа настрана - всеки път като паркирахме покрай забележителности в Армения си ни искаха по 200 драма. Ни повече, ни по-малко.

    Гегхард е още един древен манастир, за който се счита, че е основан през 4-ти век от същия онзи Григорий Просветител. Много красив комплекс, разположен в прекрасна местност. Изобщо арменците спечелиха моето уважение и възхищение за древната култура, която имат, за която сякаш много малко се знае по света.

    Поглед във вътрешността:

    Име:  DSC_1558.jpg
Прегледи: 1566
Размер:  235.4 Кб

    Една от впечатляващите вътрешни зали с издялани в скалата орнаменти:
    Име:  DSC_1560.jpg
Прегледи: 1566
Размер:  525.1 Кб

    Целият манастир е частично вграден в скалата и край него има множество пещери и различни скални ходове.

    Име:  DSC_1564.jpg
Прегледи: 1568
Размер:  504.8 Кб

    Религията среща новите технологии:
    Име:  DSC_1549.jpg
Прегледи: 1554
Размер:  194.2 Кб

    В манастирският двор:
    Име:  DSC_1569.jpg
Прегледи: 1559
Размер:  383.5 Кб

    Име:  DSC_1573.jpg
Прегледи: 1559
Размер:  248.4 Кб

    Няколко "хачкара" - древни арменски надгробни камъни. За тях ще стане дума по-нататък.
    Име:  DSC_1571.jpg
Прегледи: 1566
Размер:  554.3 Кб

    Хванахме една пътека с надеждата да успеем да стигнем по-нависоко и да видим манастира отгоре, но за съжаление не успяхме.
    Име:  DSC_1587.jpg
Прегледи: 1558
Размер:  292.3 Кб

    Пред манастира имаше множество търговци. Портрет на един продавач на цветя, чийто външен вид не съответстваше много на професията му :
    Име:  DSC_1590.jpg
Прегледи: 1554
Размер:  242.5 Кб

    Айде всички на сеира!
    Име:  DSC_1591-2.jpg
Прегледи: 1559
Размер:  287.5 Кб

    Върнахме се до град Гарни. Тук интересен за посещение е древноримският храм. Тъй като това, разбира се, не е действащ храм, тук вече заплатихме вход.

    Околността:
    Име:  DSC_1594.jpg
Прегледи: 1570
Размер:  557.5 Кб

    Това е единственият римски храм на територията на Армения и въобще на бившия Съветски съюз. Пример за историческо наследство преди навлизането на християнството по тези земи. Построен е през 1-ви век. сл. Хр. в чест на Бога на слънцето Михр. Естествено храмът не е запазил този си вид през вековете. Разрушен е от земетресение преди 300 години и е реконструиран окончателно през 1975-та година, като за целта са използвани и много от автентичните камъни. Като цяло е възстановен много добре, евала за което. Изключвайки това обаче по наше мнение тази забележителност си беше доста скучна и прехвалена. Реално това, което виждате си е и всичко, което има да се види. Храмът и поляна около него... Вътре беше едно малко помещение, в което нямаше нищо. Абсолютно нищо.

    Име:  DSC_1598.jpg
Прегледи: 1558
Размер:  181.2 Кб

    Заслужава си все пак човек да му отдели малко внимание. Просто нямайте големи очаквания .

    Тук вече положението беше много по-туристическо. Отпред пред входа беше яко панаира:

    Име:  DSC_1613.jpg
Прегледи: 1560
Размер:  535.4 Кб

    Име:  DSC_1614.jpg
Прегледи: 1553
Размер:  505.6 Кб

    Ам!

    Име:  DSC_1611.jpg
Прегледи: 1554
Размер:  488.6 Кб

    Исках да издебна това момиченце за една снимка. Тя видя фотоапарата, уплаши се и се скри. Тогава се намесиха родителите, които я издърпаха и я заставиха да ми позира. Така и не успях обаче да спечеля доверието й, което е видно от снимката .

    Име:  DSC_1616.jpg
Прегледи: 1552
Размер:  274.5 Кб

    Всички пътни табели в Армения, свързани с пешеходци бяха много смешни. Винаги главите им бяха представени с лека издължена форма и според нас си бяха чисти извънземни. Ето един пример:

    Внимание! Извънземни се гонят!

    Име:  DSC_1617.jpg
Прегледи: 1535
Размер:  365.1 Кб

    Стана време да се върнем обратно в града.

    Име:  DSC_1626.jpg
Прегледи: 1539
Размер:  405.4 Кб
    Последно редактиран от Rattenfaenger ; 18-05-17 в 15:41

  18. #18
    Регистрация
    Oct 2016
    Място
    гр. София/родом от гр. Плевен
    Публикации
    58
    Точки (при гласуване)
    3

    По подразбиране От: С Голф из Кавказ (2017)

    Специфична особеност на движението в Ереван бе това, че като цяло в града няма маркировка много-много. Често или няма изобщо, или има някакви остатъци от нея. Това неминуемо водеше до лек хаоса в трафика, но за щастие движението съвсем не е интензивно като за милионен град, така че нямахме проблеми с шофирането.



    Георги реши да отдъхне малко преди пешеходната обиколка, а аз излязох на фото-разходка из квартала.

    Име:  DSC_1628.jpg
Прегледи: 1544
Размер:  489.6 Кб

    Име:  DSC_1629.jpg
Прегледи: 1531
Размер:  326.4 Кб

    Изведнъж, връщайки се от планината по обяд видяхме, че целият град е накичен с арменски знамена. Не знаехме причината, предположихме, че има някакъв национален празник днес. Оказа се, че било заради 1-ви май.
    Име:  DSC_1631.jpg
Прегледи: 1538
Размер:  495.6 Кб

    Из махалата:

    Име:  DSC_1634.jpg
Прегледи: 1538
Размер:  519.4 Кб

    Църквата, изградена в чест на 1700 години от приемането на християнството в Армения. На преден план се вижда паметник на генерал Андраник Озанян, който се възприема като национален герой на Армения. Името му е свързано и с България, тъй като той е предвождал арменска доброволческа рота през Балканската война.

    Име:  DSC_1637.jpg
Прегледи: 1524
Размер:  320.5 Кб

    С това разходката ми приключи и трябваше да мина да взема някои неща от колата. Хрант дойде при мен и ме заприказва.

    - Ты молодец, Иван, хорошо по-русски говоришь.

    Общителен човек се оказа, пък и предполагам не му е особено интересно да върти тегели по паркинга цял ден. Казах му, че българският и руският са близки езици, така че за мен е било много по-лесно да се науча, отколкото за него с арменски като майчин език.

    - Оо, на мен не ми е трудно изобщо. За мен руският е като майчин език. Аз съм родом от Баку.

    Разказа ми, че по негово време през 80-те в Баку са живеели над 200 000 арменци. Както можете да предположите от тях днес не е останал и помен. Изселил се през 1988-а година, когато започнали погромите. Въпросните погроми отново са свързани с конфликта в Нагорни Карабах. По онова време Карабах е автономна област в състава на Азербайджанска ССР, населена предимно с арменци. В края на 80-те със залеза на СССР напрежението там нараства. Арменците настояват за по-голяма автономия и дори за обединение с Армения, и обвиняват азербайджанското правителство, че целенасочено заселва в областта азери от други части на страната, за да промени демографските пропорции. От своя страна Азербайджан обвинява арменците в сепаратизъм. Истината, както винаги, сигурно е някъде по средата. В крайна сметка се стига до сблъсъци в Нагорни Карабах и жертви, а в останалите части на Азербайджан се подклаждат настроения към линч и преследване на арменците, които тогава са били голямо малцинство дори в каспийски градове като Сумгаит и Баку. Стига се до истински погроми с жертви, прогонвания и заграбване на имущество. Най-бурни са тези събития в град Сумгаит. Между другото арменците много се гордеят с победата си във войната в Нагорни Карабах и не без основание, тъй като тяхната армия е била по-малочислена и по-зле оборудвана.

    По думите на Хрант до 1988-а са съжителствали мирно с азерите. Той самият говорел перфектно азербайджански език.

    - "За Баку говореха като за многонационален...съветски град."

    Прецених, че моментът е удобен, за да му направя една снимка с вярната му Ладичка. Той се съгласи, след което ми даде адреса си и ме помоли да му изпратя снимката (което и направих).

    "Ты хочешь снимать меня или мою машину?"
    Име:  DSC_1638.jpg
Прегледи: 1536
Размер:  481.6 Кб

    Настана време за пешеходната обиколка. Срещата беше на вече добре познатия Ви площад на републиката.
    Име:  DSC_1642.jpg
Прегледи: 1522
Размер:  200.8 Кб

    Докато чакахме аз снимах живота наоколо. Хората се снимат...и аз ги снимам

    Име:  DSC_1647.jpg
Прегледи: 1520
Размер:  365.6 Кб

    Име:  DSC_1651.jpg
Прегледи: 1520
Размер:  427.6 Кб

    Име:  DSC_1655.jpg
Прегледи: 1520
Размер:  120.1 Кб

    Оказа се, че за пешеходната обиколка сме едва 4 човека, което беше супер. Не обичаме да се мъкнем с големи тълпи така или иначе. Освен вече познатите ни места в центъра, нашият водач ни отведе и до някои по-малки улички в старата част на града.

    Вътрешният двор на една красива арменска къща от 19-ти век:

    Име:  DSC_1658.jpg
Прегледи: 1522
Размер:  342.7 Кб

    Улица с архитектура в руски-имперски стил, също от средата на 19-ти век.
    Име:  DSC_1660.jpg
Прегледи: 1524
Размер:  480.6 Кб

    Сградата вляво е бившето иранско посолство:
    Име:  DSC_1663.jpg
Прегледи: 1531
Размер:  527.9 Кб

    Минахме и през един парк, където бяха изложени много хачкари. Оказа се, че тези са възстановки, а не са автентични. Две са били най-известните запазени гробища с хачкари. Едното е край село Норатус, където предстоеше да отидем, а другото се е намирало на територията на Нахичеван - ексклав на Азербайджан между Турция и Армения, където в миналото са живеели и много арменци. С началото на войната в Нагорни Карабах азербайджанското правителство напълно унищожава гробището на своя територия, макар то да е било защитено от страна на Съветското правителство и на ЮНЕСКО. За щастие хачкарите там са били много подробно заснети и описани и в днешно време много от тях са възстановени и са изложени в този парк в Ереван.

    Име:  DSC_1665.jpg
Прегледи: 1518
Размер:  361.1 Кб

    Тези момичета доста добре изпълняваха песни на "Guns 'N' Roses":
    Име:  DSC_1667.jpg
Прегледи: 1527
Размер:  218.1 Кб

    Стигнахме отново до пешеходната зона:

    Име:  DSC_1669.jpg
Прегледи: 1527
Размер:  508.5 Кб

    В Ереван на няколко места забелязах едно доста уродливо явление. Да се взима фасадата на стара сграда, която да се запази и към нея да се дострои модерна сграда и това да се води като реставрация предполагам. Има добри примери за подобен подход, но в случая резултатите бяха покъртителни:

    Име:  DSC_1670.jpg
Прегледи: 1516
Размер:  343.9 Кб

    Стигнахме и до кино "Москва". Тук в миналото се е намирала най-старата църква в Ереван, но по съветско време обикновено ако е трябвала площ за някоя нова сграда се е събаряла църква, джамия и т.н.

    Име:  DSC_1672.jpg
Прегледи: 1522
Размер:  464.3 Кб

    Тук си направихме една обща снимка. Вдясно от мен е едно момче от Австрия (за съжаление му забравих името), който пътуваше на стоп до Индия. Вляво от мен е Карл - авиационен пилот от Канада, който работи в САЩ, а още по-вляво е Вако (нашият гид), който беше художник по професия. Вако беше много интелигентен и начетен, а също така върл арменски националист.

    Име:  18192513_1842655792651077_768151852903867831_o.jpg
Прегледи: 1515
Размер:  138.9 Кб

    Сградата на операта:

    Име:  DSC_1681.jpg
Прегледи: 1517
Размер:  332.4 Кб

    Обиколката ни свърши в един много готин бар. Австриецът си замина скоро и останахме четирима. Карл се оказа изключително интересен човек. Като авиационен пилот е бил буквално навсякъде по света и беше пълен с всевъзможни истории, най-колоритната от които беше за това, как са го взели за заложник в Етиопия. С Вако пък обсъждах предимно политически въпроси. Оказа се, че те двамата са големи полови атлети и имахме възможно да слушаме истории за техните подвизи и да цъкаме с език. Някои хора явно си го могат просто.

    Имаше и музика на живо, а този пич беше невероятен! Казаха ни, че е уличен музикант и обикновено свири в един от подлезите на метрото. Изпълненията му бяха изключително силни. Човекът си изливаше душата на сцената.

    Име:  DSC_1690.jpg
Прегледи: 1527
Размер:  504.4 Кб

    Пееше песни на арменски, английски и руски. Предлагам Ви един клип с част от 2 негови песни, макар качеството да е отвратително. Първата е на арменски, втората на руски. Няма как да пресъздам атмосферата в бара, но тя беше страхотна.



    В същия бар опитахме и арменски коняк "Арарат". Арменците се славят най-вече с виното и с коняка си. Беше много мек и приятен. Препоръчвам! Въобще беше една страхотна вечер и чудесен завършек на деня.
    Последно редактиран от Rattenfaenger ; 18-05-17 в 15:48

  19. #19
    Регистрация
    Oct 2016
    Място
    гр. София/родом от гр. Плевен
    Публикации
    58
    Точки (при гласуване)
    3

    По подразбиране От: С Голф из Кавказ (2017)

    На следващия ден трябваше да напуснем Ереван и да се отправим към езерото Севан. Аз станах рано сутринта с надеждата, че ще мога от каскадата да направя хубава снимка на града с планината Арарат на заден план, но времето беше облачно и нищо не се виждаше.

    Име:  DSC_1705.jpg
Прегледи: 1497
Размер:  239.8 Кб


    Представям си, че каскадата е много красива и приятна през лятото, но по това време на годината още не работеше.

    Над каскадата се намираше недостроеният комплекс в чест на 70 години Съветска Армения. Стои си така от 80-те и не се знае кога това пространство ще може да се оползотвори и облагороди.

    Име:  DSC_1713.jpg
Прегледи: 1497
Размер:  337.1 Кб



    Впечатленията ми от Ереван са много добри. Смятам, че е един модерен и симпатичен град, пълен с много млади хора и заведения, макар като архитектура да не блести с нещо кой знае какво. Може би тук е мястото да направя едно лирично отклонение и да кажа, че в тези държави разликата между столицата и останалата част от страната е много изразена, но в Армения е направо космическа. Смело мога да заявя, че Ереван е не друга държава, а направо друга Вселена в сравнение с останалата част на страната, която по мое мнение е много бедна и изостанала.

    В хостела се запознахме с едни много готини германци - Паул и Сара. Когато разбраха за плановете ни ни попитаха, дали бихме ги взели с нас. Естествено, че се съгласихме. Сбогувах се с Хрант на паркинга и потеглихме. Движехме се по магистралата към град Севан, която гъмжеше от ченгета буквално на всеки няколко километра. За щастие нямахме повече срещи с тях.

    След по-малко от час достигнахме град Севан и се отправихме на юг. След 40 км вече бяхме в село Норатус, където бяхме планирали да посетим древното арменско гробище, за което вече споменах.

    Хачкарите са традиционни арменски надгробни камъни, част от списъка на ЮНЕСКО за материално културно наследство. Това е най-голямото запазено такова гробище в Армения. Най-старите хачкари тук са от 10-ти век. Обикновено са много интересни за интерпретация и в тях има вложен много символизъм. Например кръстовете често са с корени в основата, а във върховите части има облаци, като така се представя прехода между живота и смъртта. На други пък има изрисувани цели сцени или нещо типично за погребаните тук хора.

    Име:  DSC_1714.jpg
Прегледи: 1493
Размер:  485.5 Кб

    Веднага щом навлязохме в гробището към нас се лепна един умствено изостанал човечец, който искаше да ни продава някакви броеници. Не разбираше и дума на руски, дадохме му някакви дребни монети, но продължаваше да крачи след нас. Изведнъж към нас дойде най-необичайният екскурзовод - баба ти Зия:

    Име:  DSC_1735.jpg
Прегледи: 1491
Размер:  391.5 Кб

    Тя говореше много развален руски, но с охота започна да ни развежда из гробището и да ни показва някои по-интересни хачкари. Всъщност стана много добре, че тя дойде, защото наистина ни показа неща, които сами едва ли щяхме да забележим. Беше много забавна и имаше заучен асортимент от лафове на руски и на английски. Направо разцепи мрака...

    Един хачкар, представящ погребани деца:

    Име:  DSC_1715.jpg
Прегледи: 1496
Размер:  552.0 Кб

    Поглед към гробището:

    Име:  DSC_1716.jpg
Прегледи: 1492
Размер:  247.9 Кб

    "Здесь свадьба...wedding..ааа" (след което започна да имитира танцови движения ). Обясни, че тук е изобразена сватбена церемония с младоженците горе вляво, а в дясната страна са трапезата и гостите. Долу вляво е монголски войн, тъй като монголците дошли и избили гостите и младоженците.

    Име:  DSC_1718.jpg
Прегледи: 1490
Размер:  577.3 Кб

    Погребани хора с инструменти от техния бит.

    Име:  DSC_1719.jpg
Прегледи: 1499
Размер:  542.5 Кб

    Баба ти Зия крачеше неуморно между хачкарите и тъй като аз бях най-напред с руския редовно ми подвикваше "Иди ты!" , за да ми обяснява и да превеждам. Друга нейна честа реплика беше "Иди сюда. Хорошо хачкар, good khachkar!"

    Име:  DSC_1726.jpg
Прегледи: 1492
Размер:  270.4 Кб


    Може би това е място, което не е по вкуса на всеки, но все пак е уникално по рода си и не знам, дали може някъде другаде да се види нещо подобно.
    Име:  DSC_1728.jpg
Прегледи: 1483
Размер:  233.0 Кб
    Име:  DSC_1730.jpg
Прегледи: 1482
Размер:  208.3 Кб

    Накрая стана време за снимки и за търговия. Обиколката свърши, почерпихме баба ти Зия с някой друг драм. В края на гробището чакаха други 2 бабушки, които бяха не по-малко култови и предлага ръчно изработени чорапи, шапки и т.н. Аз си снимах с фотоапарата и тогава умствено изостаналия човечец ми изсумтя нещо. Ухили се до уши и посочи към себе си, явно с молба да го снимам. Как можех да откажа...милият беше на седмото небе от щастие:

    Име:  DSC_1743.jpg
Прегледи: 1483
Размер:  212.7 Кб

    Бабушките продължаваха да преговарят със Сара, която се загледа в чорапите. Другата баба обаче малко се беше оляла с цената. 5 евро за един чифт чорапи...ще ме прощаваш, ама надскачате си сянката. Съответно Сара не беше навита и другата баба ми каза на развален руски:

    - Кажи нея купува! Защо не купува?

    Аз й казах, че тя обмисля, но цената е много висока. Тогава бабушката ме плесна през рамото и едносмислено ми намекна да си трая . В крайна сметка Сара се оказа доста добра в пазарлъка и договори приемлива цена.

    Като заключение това място изби рибата с колорит, а бабушките изкъртиха и извозиха .

    Име:  DSC_1745.jpg
Прегледи: 1493
Размер:  280.3 Кб

    Хванахме пътя обратно за Севан. Една бойна Жигула по пътя:

    Име:  DSC_1752.jpg
Прегледи: 1486
Размер:  360.0 Кб

    В потвърждение на моята теза, че на фона на останалата част от Армения Ереван е друга Вселена са снимките ми от град Севан. Градът изглеждаше много зле. Все едно бе преживял ядрена война. Главната улица бе затворена и минахме по страничните, които изглеждаха така:

    Име:  DSC_1754.jpg
Прегледи: 1484
Размер:  502.7 Кб

    Име:  DSC_1755.jpg
Прегледи: 1483
Размер:  472.7 Кб

    Име:  DSC_1759.jpg
Прегледи: 1489
Размер:  430.4 Кб

    Отидохме до църковния комплекс Севанаванк, който се намираше близо до града.

    Лодка на езерото Севан:

    Име:  DSC_1765.jpg
Прегледи: 1479
Размер:  57.5 Кб

    Комплексът включва две интересни църкви от 9-ти век, а мястото също е доста живописно:

    Име:  DSC_1774.jpg
Прегледи: 1480
Размер:  183.7 Кб

    Име:  DSC_1775.jpg
Прегледи: 1489
Размер:  208.6 Кб

    Име:  DSC_1781.jpg
Прегледи: 1483
Размер:  257.0 Кб

    Продължавам да дебна хората край свещите :

    Име:  DSC_1768.jpg
Прегледи: 1483
Размер:  257.3 Кб

    Една обща снимка с нашите немски приятели:

    Име:  DSC_1773.jpg
Прегледи: 1488
Размер:  394.5 Кб

    Върнахме се обратно в града. Не ни беше лесно да си намерим заведение за хранене. Такива почти нямаше...може би хората тук не могат да си позволят такива неща.

    Име:  DSC_1788.jpg
Прегледи: 1493
Размер:  512.6 Кб

    Помните ли злите компютри от филма "Терминатор" ? Ето откъде тръгват :

    Име:  DSC_1791.jpg
Прегледи: 1494
Размер:  540.9 Кб

    По центъра на Севан:

    Име:  DSC_1792.jpg
Прегледи: 1492
Размер:  447.1 Кб

    Не знам защо Армения беше толкова по-бедна, дори в сравнение с Грузия и с Азербайджан. Имам теория, че може би отделят много пари за отбрана, тъй като се чувстват заплашени от Турция и най-вече от Азербайджан. Вярно, че разчитат особено много на подкрепата на Русия, но все пак без армия едва ли биха успели да удържат Нагорни Карабах.

    Тези пичове кастреха клоните. По едно време един огромен клон падна до едни работници, които просто си стояха на улицата. Направо щеше да ги погребе, но те не се стреснаха от ситуацията и изобщо не откриха повод за караница в цялата работа .

    Име:  DSC_1793.jpg
Прегледи: 1490
Размер:  333.1 Кб


    Изпратихме германците на автогарата. Те се връщаха към Ереван, а нас ни предстоеше да напуснем Армения и да се върнем отново в Грузия.



    За днес толкова, приятели . Благодаря за вниманието!
    Последно редактиран от Rattenfaenger ; 18-05-17 в 16:05

  20. #20
    Регистрация
    Aug 2007
    Място
    София
    Публикации
    184
    Точки (при гласуване)
    12

    По подразбиране От: С Голф из Кавказ (2017)

    Страхотно ! Благодарност за споделянето.
    "Land Rover не губи масло, той маркира територия."

    Искам България чиста!!!

Страница 1 от 4 1 2 3 4 ПоследенПоследен

Сходни теми

  1. Wild Beasts Trophy 2017, 14-16.07.2017, Зверино
    От Стоян Францов във форум Wild Beasts Trophy - Зверино
    Отговори: 179
    Последно мнение: 22-07-17, 08:52
  2. X Cross Kardzhali 2017 - 3-5 март 2017
    От ТОДОР ХРИСТОВ във форум BG-X Enduro Championship
    Отговори: 71
    Последно мнение: 24-03-17, 08:43
  3. Да пресечеш Кавказ
    От damon във форум Азия
    Отговори: 70
    Последно мнение: 05-02-15, 20:58
  4. Да пресечеш Кавказ
    От damon във форум Азия
    Отговори: 54
    Последно мнение: 18-08-12, 03:07
  5. Пътуване до Кавказ
    От damon във форум Текущи пътувания
    Отговори: 67
    Последно мнение: 03-12-11, 20:17

Правила за публикация

  • Вие не можете да публикувате нови теми
  • Вие не мжоете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да добавяте прикачени файлове
  • Вие не можете да редактирате собствените публикации
  •