С Голф из Кавказ (2017)

[Rattenfaenger]

От: С Голф из Кавказ (2017)

Планът за деня беше да се разходим из Ереван, а в късния следобед да отидем до един от интересните манастири наблизо. Първо трябваше да намерим хостела, в който щяхме да отседнем. Намираше се на 1-2 км от центъра. Спрях на един непретенциозен паркинг и към мен дойде един човек, който очевидно събираше такса за него. Попитах го колко струва паркирането?

- 200 драмов (250 драма = 1 лв.)
- На час?
- Нет, на день.

Как да търсим безплатен паркинг при тази повече от скромна цена . Оставихме колата, настанихме се и се отправихме към центъра. Минахме през площада на републиката. Сградата вляво е парламента на Армения.



Направихме един обяд, естествено дегустирайки местна бира.


Пресякохме целия център, за да стигнем до водната каскада. Паметникът пред нея е на бивш главен архитект на Ереван, който има най-голяма заслуга за съвременния вид на града и неговото планиране.



Изкачихме се по стъпалата покрай каската и продължихме още нагоре, понеже искахме да стигнем до парка на победата, където се намира монументалната скулптура "Майка Армения".

Ето я и нея - с меч в ръката, гледаща към Турция и планината Арарат.



От монумента имаше хубава панорама над града:



Най-хубавата гледка обаче си е от водната каскада. В ясен ден може да се види планината Арарат, но ние имахме късмет само частично. Пак доста по-добре от нищо .



Главната пешеходна улица на Ереван беше доста добре направена. Беше пълно с хора и всякакви улични артисти. Като цяло много приятно място.





Лека-полека тръгнахме отново към колата. Сграда на Националния музей, който също се намира на площада на републиката.



Гербът на Арменската ССР, който продължава да стои на сградата на парламента.



Само на 40 км от центъра на Ереван, в подножието на планината Арарат, се намира древният арменски манастир Кхор Вирап. Каквото и да кажа за това място все ще е малко. Красиво, феноменално, възхитително.



За първи път манастир на това място се появява през 7-ми век, като естествено през годините е имало много преустройства. Църквата в двора на манастира датира от 17-ти век. Манастирът се свърза с личността на Свети Григорий Просветител - покръстителят на арменците.

Съгласно легендата бащата на Григорий убил арменския цар, след което на власт дошъл синът му - Тиридат III, а Григорий бил негов съветник и бил приел християнството също така. Царят бил голям противник на навлизащото в земите му християнство и когато разбрал за вярата на Григорий заповядал да го завържат и да го хвърлят в тъмница на мястото на манастира. Между другото на това място се е намирал град Арташат, който е бил столица на страната по това време. Древният Арташат е разрушен и от него не е останало почти нищо, а модерният град се намира на 5-6 км от тук. Григорий живял в тъмницата 13 години, а през това време царят полудял и хвърлил държавата в хаос. Сестра му имала сън, че трябвало да потърсят и да освободят Григорий от тъмницата и той щял да излекува царя. Така и станало, след което последователно царя и целият му двор се покръстили, а християнството станало официалната религия в държавата.

Широкоизвестен исторически факт е, че Армения е първата държава в света, която приема християнството за официална религия. Това се случило през 301-ва година.

За посещаване на манастира не се заплаща никаква такса, което важеше за всички действащи религиозни обекти в Армения и в Грузия. Аз си го обяснявам с набожността на хората в тези страни. Явно смятат, че не е редно да се искат пари за такива места.



Качихме се на един от хълмовете до манастира.



Гледката към планината беше изумителна. Толкова красиво и спокойно място, че просто заседнахме на едни камъни и се възхищавахме.



Тук е мястото да спомена за една от драмите на арменския народ. На следващата снимка отново виждате планината Арарат с нейните два върха - голям и малък Арарат. Това е свещена за арменците планина и дори е изобразена на техния герб. Според Библията това е мястото, където е акостирал Ноевият ковчег. Освен това планината се е намирала на централно място в историческото землище на арменците. Съгласно договора от Карс от 1921-ва година планината е в границите на Турция, макар и само на 50 км от град Ереван.

Любопитна история. По Съветско време, на една среща между Хрушчов и тогавашния турски президент вторият го попитал:
- Защо позволяваш на арменците да слагат Арарат на герба си? Тази планина е в Турция.

Хрушчов трябвало бързо да отговори подобаващо и измислил много остроумен отговор.

- Луната в Турция ли е?
- Не.
- Тогава защо я слагате на знамето си?

До ден днешен арменците не губят вярата си, че някой ден Арарат отново ще бъде арменски.

[Rattenfaenger]

От: С Голф из Кавказ (2017)

На следващия ден планът беше да отидем сутринта до другите два интересни храма в близост до Ереван - Гегхард и Гарни, след което да се върнем в града и следобеда да се включим в една безплатна пешеходна обиколка на столицата. Преди да тръгнем трябваше на паркинга да се разберем с новия чичо, който беше застъпил и да си платим отново крупните 200 драма за новия ден. Човекът ни поразпитва какви сме, що сме. Така се запознахме с Хрант, за когото ще стане дума по-нататък. Запалихме Голф-а и газ по баира:



Първоначално подминахме Гарни и отидохме до по-далечния Гегхард. На паркинга отново ни поискаха 200 драма за паркирането. Почнахме да се шегуваме, че това е официалната държавна тарифа за паркинг, но майтапа настрана - всеки път като паркирахме покрай забележителности в Армения си ни искаха по 200 драма. Ни повече, ни по-малко.

Гегхард е още един древен манастир, за който се счита, че е основан през 4-ти век от същия онзи Григорий Просветител. Много красив комплекс, разположен в прекрасна местност. Изобщо арменците спечелиха моето уважение и възхищение за древната култура, която имат, за която сякаш много малко се знае по света.

Поглед във вътрешността:



Една от впечатляващите вътрешни зали с издялани в скалата орнаменти:


Целият манастир е частично вграден в скалата и край него има множество пещери и различни скални ходове.



Религията среща новите технологии:


В манастирският двор:




Няколко "хачкара" - древни арменски надгробни камъни. За тях ще стане дума по-нататък.


Хванахме една пътека с надеждата да успеем да стигнем по-нависоко и да видим манастира отгоре, но за съжаление не успяхме.


Пред манастира имаше множество търговци. Портрет на един продавач на цветя, чийто външен вид не съответстваше много на професията му :


Айде всички на сеира!


Върнахме се до град Гарни. Тук интересен за посещение е древноримският храм. Тъй като това, разбира се, не е действащ храм, тук вече заплатихме вход.

Околността:


Това е единственият римски храм на територията на Армения и въобще на бившия Съветски съюз. Пример за историческо наследство преди навлизането на християнството по тези земи. Построен е през 1-ви век. сл. Хр. в чест на Бога на слънцето Михр. Естествено храмът не е запазил този си вид през вековете. Разрушен е от земетресение преди 300 години и е реконструиран окончателно през 1975-та година, като за целта са използвани и много от автентичните камъни. Като цяло е възстановен много добре, евала за което. Изключвайки това обаче по наше мнение тази забележителност си беше доста скучна и прехвалена. Реално това, което виждате си е и всичко, което има да се види. Храмът и поляна около него... Вътре беше едно малко помещение, в което нямаше нищо. Абсолютно нищо.



Заслужава си все пак човек да му отдели малко внимание. Просто нямайте големи очаквания .

Тук вече положението беше много по-туристическо. Отпред пред входа беше яко панаира:





Ам!



Исках да издебна това момиченце за една снимка. Тя видя фотоапарата, уплаши се и се скри. Тогава се намесиха родителите, които я издърпаха и я заставиха да ми позира. Така и не успях обаче да спечеля доверието й, което е видно от снимката .



Всички пътни табели в Армения, свързани с пешеходци бяха много смешни. Винаги главите им бяха представени с лека издължена форма и според нас си бяха чисти извънземни. Ето един пример:

Внимание! Извънземни се гонят!



Стана време да се върнем обратно в града.

[Rattenfaenger]

От: С Голф из Кавказ (2017)

Специфична особеност на движението в Ереван бе това, че като цяло в града няма маркировка много-много. Често или няма изобщо, или има някакви остатъци от нея. Това неминуемо водеше до лек хаоса в трафика, но за щастие движението съвсем не е интензивно като за милионен град, така че нямахме проблеми с шофирането.

Георги реши да отдъхне малко преди пешеходната обиколка, а аз излязох на фото-разходка из квартала.





Изведнъж, връщайки се от планината по обяд видяхме, че целият град е накичен с арменски знамена. Не знаехме причината, предположихме, че има някакъв национален празник днес. Оказа се, че било заради 1-ви май.


Из махалата:



Църквата, изградена в чест на 1700 години от приемането на християнството в Армения. На преден план се вижда паметник на генерал Андраник Озанян, който се възприема като национален герой на Армения. Името му е свързано и с България, тъй като той е предвождал арменска доброволческа рота през Балканската война.



С това разходката ми приключи и трябваше да мина да взема някои неща от колата. Хрант дойде при мен и ме заприказва.

- Ты молодец, Иван, хорошо по-русски говоришь.

Общителен човек се оказа, пък и предполагам не му е особено интересно да върти тегели по паркинга цял ден. Казах му, че българският и руският са близки езици, така че за мен е било много по-лесно да се науча, отколкото за него с арменски като майчин език.

- Оо, на мен не ми е трудно изобщо. За мен руският е като майчин език. Аз съм родом от Баку.

Разказа ми, че по негово време през 80-те в Баку са живеели над 200 000 арменци. Както можете да предположите от тях днес не е останал и помен. Изселил се през 1988-а година, когато започнали погромите. Въпросните погроми отново са свързани с конфликта в Нагорни Карабах. По онова време Карабах е автономна област в състава на Азербайджанска ССР, населена предимно с арменци. В края на 80-те със залеза на СССР напрежението там нараства. Арменците настояват за по-голяма автономия и дори за обединение с Армения, и обвиняват азербайджанското правителство, че целенасочено заселва в областта азери от други части на страната, за да промени демографските пропорции. От своя страна Азербайджан обвинява арменците в сепаратизъм. Истината, както винаги, сигурно е някъде по средата. В крайна сметка се стига до сблъсъци в Нагорни Карабах и жертви, а в останалите части на Азербайджан се подклаждат настроения към линч и преследване на арменците, които тогава са били голямо малцинство дори в каспийски градове като Сумгаит и Баку. Стига се до истински погроми с жертви, прогонвания и заграбване на имущество. Най-бурни са тези събития в град Сумгаит. Между другото арменците много се гордеят с победата си във войната в Нагорни Карабах и не без основание, тъй като тяхната армия е била по-малочислена и по-зле оборудвана.

По думите на Хрант до 1988-а са съжителствали мирно с азерите. Той самият говорел перфектно азербайджански език.

- "За Баку говореха като за многонационален...съветски град."

Прецених, че моментът е удобен, за да му направя една снимка с вярната му Ладичка. Той се съгласи, след което ми даде адреса си и ме помоли да му изпратя снимката (което и направих).

"Ты хочешь снимать меня или мою машину?"


Настана време за пешеходната обиколка. Срещата беше на вече добре познатия Ви площад на републиката.


Докато чакахме аз снимах живота наоколо. Хората се снимат...и аз ги снимам







Оказа се, че за пешеходната обиколка сме едва 4 човека, което беше супер. Не обичаме да се мъкнем с големи тълпи така или иначе. Освен вече познатите ни места в центъра, нашият водач ни отведе и до някои по-малки улички в старата част на града.

Вътрешният двор на една красива арменска къща от 19-ти век:



Улица с архитектура в руски-имперски стил, също от средата на 19-ти век.


Сградата вляво е бившето иранско посолство:


Минахме и през един парк, където бяха изложени много хачкари. Оказа се, че тези са възстановки, а не са автентични. Две са били най-известните запазени гробища с хачкари. Едното е край село Норатус, където предстоеше да отидем, а другото се е намирало на територията на Нахичеван - ексклав на Азербайджан между Турция и Армения, където в миналото са живеели и много арменци. С началото на войната в Нагорни Карабах азербайджанското правителство напълно унищожава гробището на своя територия, макар то да е било защитено от страна на Съветското правителство и на ЮНЕСКО. За щастие хачкарите там са били много подробно заснети и описани и в днешно време много от тях са възстановени и са изложени в този парк в Ереван.



Тези момичета доста добре изпълняваха песни на "Guns 'N' Roses":


Стигнахме отново до пешеходната зона:



В Ереван на няколко места забелязах едно доста уродливо явление. Да се взима фасадата на стара сграда, която да се запази и към нея да се дострои модерна сграда и това да се води като реставрация предполагам. Има добри примери за подобен подход, но в случая резултатите бяха покъртителни:



Стигнахме и до кино "Москва". Тук в миналото се е намирала най-старата църква в Ереван, но по съветско време обикновено ако е трябвала площ за някоя нова сграда се е събаряла църква, джамия и т.н.



Тук си направихме една обща снимка. Вдясно от мен е едно момче от Австрия (за съжаление му забравих името), който пътуваше на стоп до Индия. Вляво от мен е Карл - авиационен пилот от Канада, който работи в САЩ, а още по-вляво е Вако (нашият гид), който беше художник по професия. Вако беше много интелигентен и начетен, а също така върл арменски националист.



Сградата на операта:



Обиколката ни свърши в един много готин бар. Австриецът си замина скоро и останахме четирима. Карл се оказа изключително интересен човек. Като авиационен пилот е бил буквално навсякъде по света и беше пълен с всевъзможни истории, най-колоритната от които беше за това, как са го взели за заложник в Етиопия. С Вако пък обсъждах предимно политически въпроси. Оказа се, че те двамата са големи полови атлети и имахме възможно да слушаме истории за техните подвизи и да цъкаме с език. Някои хора явно си го могат просто.

Имаше и музика на живо, а този пич беше невероятен! Казаха ни, че е уличен музикант и обикновено свири в един от подлезите на метрото. Изпълненията му бяха изключително силни. Човекът си изливаше душата на сцената.



Пееше песни на арменски, английски и руски. Предлагам Ви един клип с част от 2 негови песни, макар качеството да е отвратително. Първата е на арменски, втората на руски. Няма как да пресъздам атмосферата в бара, но тя беше страхотна.

В същия бар опитахме и арменски коняк "Арарат". Арменците се славят най-вече с виното и с коняка си. Беше много мек и приятен. Препоръчвам! Въобще беше една страхотна вечер и чудесен завършек на деня.

[Rattenfaenger]

От: С Голф из Кавказ (2017)

На следващия ден трябваше да напуснем Ереван и да се отправим към езерото Севан. Аз станах рано сутринта с надеждата, че ще мога от каскадата да направя хубава снимка на града с планината Арарат на заден план, но времето беше облачно и нищо не се виждаше.




Представям си, че каскадата е много красива и приятна през лятото, но по това време на годината още не работеше.

Над каскадата се намираше недостроеният комплекс в чест на 70 години Съветска Армения. Стои си така от 80-те и не се знае кога това пространство ще може да се оползотвори и облагороди.





Впечатленията ми от Ереван са много добри. Смятам, че е един модерен и симпатичен град, пълен с много млади хора и заведения, макар като архитектура да не блести с нещо кой знае какво. Може би тук е мястото да направя едно лирично отклонение и да кажа, че в тези държави разликата между столицата и останалата част от страната е много изразена, но в Армения е направо космическа. Смело мога да заявя, че Ереван е не друга държава, а направо друга Вселена в сравнение с останалата част на страната, която по мое мнение е много бедна и изостанала.

В хостела се запознахме с едни много готини германци - Паул и Сара. Когато разбраха за плановете ни ни попитаха, дали бихме ги взели с нас. Естествено, че се съгласихме. Сбогувах се с Хрант на паркинга и потеглихме. Движехме се по магистралата към град Севан, която гъмжеше от ченгета буквално на всеки няколко километра. За щастие нямахме повече срещи с тях.

След по-малко от час достигнахме град Севан и се отправихме на юг. След 40 км вече бяхме в село Норатус, където бяхме планирали да посетим древното арменско гробище, за което вече споменах.

Хачкарите са традиционни арменски надгробни камъни, част от списъка на ЮНЕСКО за материално културно наследство. Това е най-голямото запазено такова гробище в Армения. Най-старите хачкари тук са от 10-ти век. Обикновено са много интересни за интерпретация и в тях има вложен много символизъм. Например кръстовете често са с корени в основата, а във върховите части има облаци, като така се представя прехода между живота и смъртта. На други пък има изрисувани цели сцени или нещо типично за погребаните тук хора.



Веднага щом навлязохме в гробището към нас се лепна един умствено изостанал човечец, който искаше да ни продава някакви броеници. Не разбираше и дума на руски, дадохме му някакви дребни монети, но продължаваше да крачи след нас. Изведнъж към нас дойде най-необичайният екскурзовод - баба ти Зия:



Тя говореше много развален руски, но с охота започна да ни развежда из гробището и да ни показва някои по-интересни хачкари. Всъщност стана много добре, че тя дойде, защото наистина ни показа неща, които сами едва ли щяхме да забележим. Беше много забавна и имаше заучен асортимент от лафове на руски и на английски. Направо разцепи мрака...

Един хачкар, представящ погребани деца:



Поглед към гробището:



"Здесь свадьба...wedding..ааа" (след което започна да имитира танцови движения ). Обясни, че тук е изобразена сватбена церемония с младоженците горе вляво, а в дясната страна са трапезата и гостите. Долу вляво е монголски войн, тъй като монголците дошли и избили гостите и младоженците.



Погребани хора с инструменти от техния бит.



Баба ти Зия крачеше неуморно между хачкарите и тъй като аз бях най-напред с руския редовно ми подвикваше "Иди ты!" , за да ми обяснява и да превеждам. Друга нейна честа реплика беше "Иди сюда. Хорошо хачкар, good khachkar!"




Може би това е място, което не е по вкуса на всеки, но все пак е уникално по рода си и не знам, дали може някъде другаде да се види нещо подобно.



Накрая стана време за снимки и за търговия. Обиколката свърши, почерпихме баба ти Зия с някой друг драм. В края на гробището чакаха други 2 бабушки, които бяха не по-малко култови и предлага ръчно изработени чорапи, шапки и т.н. Аз си снимах с фотоапарата и тогава умствено изостаналия човечец ми изсумтя нещо. Ухили се до уши и посочи към себе си, явно с молба да го снимам. Как можех да откажа...милият беше на седмото небе от щастие:



Бабушките продължаваха да преговарят със Сара, която се загледа в чорапите. Другата баба обаче малко се беше оляла с цената. 5 евро за един чифт чорапи...ще ме прощаваш, ама надскачате си сянката. Съответно Сара не беше навита и другата баба ми каза на развален руски:

- Кажи нея купува! Защо не купува?

Аз й казах, че тя обмисля, но цената е много висока. Тогава бабушката ме плесна през рамото и едносмислено ми намекна да си трая . В крайна сметка Сара се оказа доста добра в пазарлъка и договори приемлива цена.

Като заключение това място изби рибата с колорит, а бабушките изкъртиха и извозиха .



Хванахме пътя обратно за Севан. Една бойна Жигула по пътя:



В потвърждение на моята теза, че на фона на останалата част от Армения Ереван е друга Вселена са снимките ми от град Севан. Градът изглеждаше много зле. Все едно бе преживял ядрена война. Главната улица бе затворена и минахме по страничните, които изглеждаха така:







Отидохме до църковния комплекс Севанаванк, който се намираше близо до града.

Лодка на езерото Севан:



Комплексът включва две интересни църкви от 9-ти век, а мястото също е доста живописно:







Продължавам да дебна хората край свещите :



Една обща снимка с нашите немски приятели:



Върнахме се обратно в града. Не ни беше лесно да си намерим заведение за хранене. Такива почти нямаше...може би хората тук не могат да си позволят такива неща.



Помните ли злите компютри от филма "Терминатор" ? Ето откъде тръгват :



По центъра на Севан:



Не знам защо Армения беше толкова по-бедна, дори в сравнение с Грузия и с Азербайджан. Имам теория, че може би отделят много пари за отбрана, тъй като се чувстват заплашени от Турция и най-вече от Азербайджан. Вярно, че разчитат особено много на подкрепата на Русия, но все пак без армия едва ли биха успели да удържат Нагорни Карабах.

Тези пичове кастреха клоните. По едно време един огромен клон падна до едни работници, които просто си стояха на улицата. Направо щеше да ги погребе, но те не се стреснаха от ситуацията и изобщо не откриха повод за караница в цялата работа .




Изпратихме германците на автогарата. Те се връщаха към Ереван, а нас ни предстоеше да напуснем Армения и да се върнем отново в Грузия.



За днес толкова, приятели . Благодаря за вниманието!

[Деян Стоев]

От: С Голф из Кавказ (2017)

Страхотно ! Благодарност за споделянето.

[Daniel]

Re: С Голф из Кавказ (2017)

Супер. Благодаря.

[Skorpion_BG]

От: С Голф из Кавказ (2017)

Браво, супер! Бях преди 6 месеца в Грузия, страшно ми хареса! С удоволствие чета пътеписа!

[bochkata]

От: С Голф из Кавказ (2017)

Чудесен пътепис и прекрасни снимки!

[Veni1]

От: С Голф из Кавказ (2017)

Чудесен пътепис, прекрасни снимки, и нито една правописна грешка!!!

ОТЛИЧНО!!!!

[royce]

От: С Голф из Кавказ (2017)

Чудесна тема. Прекрасни снимки и описания!

[silverfox]

От: С Голф из Кавказ (2017)

Благодаря!
Върна ме няколко години назад. Аз имах повечко късмет с Арарат

[Asteri]

От: С Голф из Кавказ (2017)

Суперско. Ама поне в Ереван не намерихте ли да се снимате с някой шашлик?
Айде, чакаме втора серия.

[choko]

От: С Голф из Кавказ (2017)

Чудесен пътепис

[Rattenfaenger]

От: С Голф из Кавказ (2017)

Първите 50 км след град Севан посока грузинската граница бяха добре. След това пътят отново стана лош и с някои малки проблясъци си остана така до границата. Джасахме се по дупките и напредвахме малко по малко, просто не беше особено приятно за пътуване. Минахме границата бързо и се надявахме вече до Тбилиси да се придвижваме по-комфортно. За наша изненада пътят след границата се оказа катастрофален. По-скоро бих го нарекъл "остатъци от път". Средната ни скорост спадна до 20-30 км/ч.





Тази отсечка бе дълга 15 км. Така погледнато не е болка за умиране, но тогава бяхме в една неизвестност, която ни измъчваше. GPS-ът ни даваше да се отклоним след 60 км и в един момент се бяхме примирили, че до там ще е все така.

По-нататък вече нямахме проблеми и по свечеряване влязохме в Тбилиси.

На следващия ден отново си бяхме наумили да се включим към една организирана пешеходна обиколка на града. Срещата беше на площада пред общината; с паметника на Св. Георги по средата:



Докато чакахме на площада отново обърнахме внимание на нещо, което ни беше направило впечатление още предишната вечер - патрулките, които кръжаха като мухи. На този площад без преувеличение минаваше патрулка на всеки 2-3 минути. На мен ми се виждаше абсурдно. Може би някои от Вас знаят, че в Грузия е протекла голяма полицейска реформа през 2005-та година, по инициатива на тогавашния президент Михаил Саакашвили. Тогава той уволнил цялата полиция (буквално, 100%) и провел цялостна реформа. От тогава насам доверието към полицията се било повишило от 5-6 до над 80%. Това е официалната мантра...

Аз лично съм малко скептичен относно цялата тази работа. Вярно е, че полицията им изглежда доста добре оборудвана. Имат много представителен вид - като се започне от униформите, през колите и се стигне до РПУ-тата. Убедихме се с очите си, че дори в най-пробитото и затънтено грузинско село РПУ-то е ремонтирано и модерно. Обаче аз първо не мога да си представя, че можеш да изключиш една цяла държавна система и след това да назначиш изцяло нови хора, без да има каквито и да е номенклатурчици, връзкари и т.н. Второ не останах убеден доколко тази нова система функционира ефективно. Идеята им е била полицейски патрули да се движат начесто, за да се повиши сигурността по улиците и Грузия да се промотира като безопасна за туризъм страна. Това добре, обаче на мен ми се струваше адски бутафорно да обикалят постоянно патрулки с включени светлини. Постоянно виждахме абсурди като например спрели полицаите за кафе, а до тях патрулката стои с включени буркани. Започнахме да им се смеем и да ги наричаме със събирателното понятие "Жега в Ел Ей". И какво става? "Жега в Ел Ей" кръжат нон-стоп а грузинците шофират като талибани из Кабул. Наистина дисциплината на шофьорите в столицата беше под всякаква критика. Много рисково каране. И третото нещо - никой не можа да ни каже откъде са дошли парите за тази реформа. Отговориха ни "никой не знае", "Саакашвили е бил принуден да намери пари". Чакай, бе, мой, какво значи принуден? Това да не става с 5 лв. ? Да ремонтираш всички РПУ-та, да накупиш нови автомобили и въобще да се поддържа толкова многобройна полиция. И така...аз си оставам скептичен, но явно все пак позитивите за държавата от този акт са повече от негативите. Факт е, че поне тук полицията не ни е закачала изобщо. Може би е просто късмет, но може би наистина не са корумпирани или много по-слабо корумпирани, отколкото в Армения и в Азербайджан.



В самото началото на пешеходната обиколка дегустирахме грузински вина. На тях това им е голямата гордост, заедно с друга тяхна традиционна напитка "Чача" (ракия...100% ракия ). Аз не разбирам нищо от вина. Хубави бяха на вкус, но повече не мога да дам като информация.



Второто вино отляво надясно е било любимото вино на Сталин.

Интересни кожухчета за вино


Съветите на д-р Радева са валидни и в Тбилиси.



Из старата част на града:



Тбилиси имаше вид на "стара столица", ако мога така да се изразя. Вероятно това се дължи на запазената архитектура от 19-ти век, когато всъщност Тифлис е бил главния град на Руската империя за целия Кавказки регион и много по-голям притегателен, културен и търговски център от Ереван и Баку. Поне преди да открият нефт в Каспийско море около 1867-а година.



Поглед към най-старата част на града:



Една от църквите на близкия хълм.


Беше страхотно, че непосредствено зад стария град имаше огромен парк, където човек моментално се чувства сякаш е напуснал милионния град. Имаше и много красив водопад:



Преди да бъде анексиран от Руската империя Тбилиси е бил столица на васално на Персийката империя кралство. Съответно в града са живеели и много мюсюлмани. Най-старата част на града реално представлява един стар квартал, в който са живеели предимно перси и затова тук има запазена интересна архитектура от тези времена, както и джамия, и няколко стари градски бани.







Името "Тбилиси" на стар грузински означава буквално "топло място". Има различни теории за името, но най-вероятно то се е наложило заради множеството горещи сярни извори тук.


Наш гид в Тбилиси беше младият Сталин .



За обяд решихме да опитаме нещо от грузинската кухня. Хапнахме "хинкали". Общо взето на мен си ми напомняха на руските пелмени - тестена обвивка, а вътре има или някакъв тип месо, или сирене. Изобщо кавказката кухня е вкусна, но за всичко си правех аналогия с познати ми неща, така че не мога да кажа, че сме яли нещо невиждано. Шашлиците са си шишчета, хачапуритата някои от тях са си чисти баници, "остри"-то си е гювеч и т.н.



Тук се забелязваше, че градът е много по-туристически от Ереван. Имаше много чуждестранни посетители, предимно руснаци.



Екипажът с панорама на стария град:



По мое мнение центърът на Тбилиси е много красив и представителен, туристически ориентиран, но не прекало. Въобще не мисля, че отстъпва на някои известни туристически градове от Централна Европа например.



Черно-бял поглед към най-голямата катедрала в Грузия:


Една снимка с паметника на грузинския крал Вахтанг Горгасали, който се счита за основател на града.



Качихме се и до крепостта, откъдето имаше страхотна гледка към центъра.


А назад беше паркът, за когото споменах вече.



Тук се отдадох на снимане със стремежа да направя и нещо малко по-артистично :









С това разходката ни приключи и минавайки през малките улички на стария град се върнахме към хостела, с идеята по-късно да излезем пак и да видим как изглежда градът вечерно време.





Една снимка на дюнерджията, за чийто дюнери се бях абонирал по време на нашия престой:



За съжаление вечерта започна един неприятен дъжд, но все пак не сме от захар, така че не се отказахме от идеята за разходка. И много добре направихме, защото вечерно време Тбилиси изглежда страхотно:





Георги твърди, че този дъждобран (който е негов всъщност) много ми отивал и съм бил приличал на сталкер .

[ВладиЧ]

От: С Голф из Кавказ (2017)

С подкуп сега пред полицията в Грузия не можеш да минеш! Те няма и да те спират за щяло и нещяло, и да те дрънкат за пари. Там вече няма схема "Ама сега, какво ще правим"... За това доверието в тях е над 80%. Ще те спрат, обаче, ако грубо си нарушил правилника и си сгазил лука, и ще ти напишат акт, който трябва да платиш по банков път. Ако не го направиш и не си платиш акта няма да можеш да напуснеш Грузия, защото на границата ще те спрат...
Но полицаите в Грузия няма да те спрат, защото преди 1 км си настъпил леко непрекъсната линия. Такива измислени "нарушения" са само за рекет, но не и в Грузия.