От: С Голф из Кавказ (2017)
Планът за деня беше да се разходим из Ереван, а в късния следобед да отидем до един от интересните манастири наблизо. Първо трябваше да намерим хостела, в който щяхме да отседнем. Намираше се на 1-2 км от центъра. Спрях на един непретенциозен паркинг и към мен дойде един човек, който очевидно събираше такса за него. Попитах го колко струва паркирането?
- 200 драмов (250 драма = 1 лв.)
- На час?
- Нет, на день.
Как да търсим безплатен паркинг при тази повече от скромна цена . Оставихме колата, настанихме се и се отправихме към центъра. Минахме през площада на републиката. Сградата вляво е парламента на Армения.
Направихме един обяд, естествено дегустирайки местна бира.
Пресякохме целия център, за да стигнем до водната каскада. Паметникът пред нея е на бивш главен архитект на Ереван, който има най-голяма заслуга за съвременния вид на града и неговото планиране.
Изкачихме се по стъпалата покрай каската и продължихме още нагоре, понеже искахме да стигнем до парка на победата, където се намира монументалната скулптура "Майка Армения".
Ето я и нея - с меч в ръката, гледаща към Турция и планината Арарат.
От монумента имаше хубава панорама над града:
Най-хубавата гледка обаче си е от водната каскада. В ясен ден може да се види планината Арарат, но ние имахме късмет само частично. Пак доста по-добре от нищо .
Главната пешеходна улица на Ереван беше доста добре направена. Беше пълно с хора и всякакви улични артисти. Като цяло много приятно място.
Лека-полека тръгнахме отново към колата. Сграда на Националния музей, който също се намира на площада на републиката.
Гербът на Арменската ССР, който продължава да стои на сградата на парламента.
Само на 40 км от центъра на Ереван, в подножието на планината Арарат, се намира древният арменски манастир Кхор Вирап. Каквото и да кажа за това място все ще е малко. Красиво, феноменално, възхитително.
За първи път манастир на това място се появява през 7-ми век, като естествено през годините е имало много преустройства. Църквата в двора на манастира датира от 17-ти век. Манастирът се свърза с личността на Свети Григорий Просветител - покръстителят на арменците.
Съгласно легендата бащата на Григорий убил арменския цар, след което на власт дошъл синът му - Тиридат III, а Григорий бил негов съветник и бил приел християнството също така. Царят бил голям противник на навлизащото в земите му християнство и когато разбрал за вярата на Григорий заповядал да го завържат и да го хвърлят в тъмница на мястото на манастира. Между другото на това място се е намирал град Арташат, който е бил столица на страната по това време. Древният Арташат е разрушен и от него не е останало почти нищо, а модерният град се намира на 5-6 км от тук. Григорий живял в тъмницата 13 години, а през това време царят полудял и хвърлил държавата в хаос. Сестра му имала сън, че трябвало да потърсят и да освободят Григорий от тъмницата и той щял да излекува царя. Така и станало, след което последователно царя и целият му двор се покръстили, а християнството станало официалната религия в държавата.
Широкоизвестен исторически факт е, че Армения е първата държава в света, която приема християнството за официална религия. Това се случило през 301-ва година.
За посещаване на манастира не се заплаща никаква такса, което важеше за всички действащи религиозни обекти в Армения и в Грузия. Аз си го обяснявам с набожността на хората в тези страни. Явно смятат, че не е редно да се искат пари за такива места.
Качихме се на един от хълмовете до манастира.
Гледката към планината беше изумителна. Толкова красиво и спокойно място, че просто заседнахме на едни камъни и се възхищавахме.
Тук е мястото да спомена за една от драмите на арменския народ. На следващата снимка отново виждате планината Арарат с нейните два върха - голям и малък Арарат. Това е свещена за арменците планина и дори е изобразена на техния герб. Според Библията това е мястото, където е акостирал Ноевият ковчег. Освен това планината се е намирала на централно място в историческото землище на арменците. Съгласно договора от Карс от 1921-ва година планината е в границите на Турция, макар и само на 50 км от град Ереван.
Любопитна история. По Съветско време, на една среща между Хрушчов и тогавашния турски президент вторият го попитал:
- Защо позволяваш на арменците да слагат Арарат на герба си? Тази планина е в Турция.
Хрушчов трябвало бързо да отговори подобаващо и измислил много остроумен отговор.
- Луната в Турция ли е?
- Не.
- Тогава защо я слагате на знамето си?
До ден днешен арменците не губят вярата си, че някой ден Арарат отново ще бъде арменски.
Планът за деня беше да се разходим из Ереван, а в късния следобед да отидем до един от интересните манастири наблизо. Първо трябваше да намерим хостела, в който щяхме да отседнем. Намираше се на 1-2 км от центъра. Спрях на един непретенциозен паркинг и към мен дойде един човек, който очевидно събираше такса за него. Попитах го колко струва паркирането?
- 200 драмов (250 драма = 1 лв.)
- На час?
- Нет, на день.
Как да търсим безплатен паркинг при тази повече от скромна цена . Оставихме колата, настанихме се и се отправихме към центъра. Минахме през площада на републиката. Сградата вляво е парламента на Армения.
Направихме един обяд, естествено дегустирайки местна бира.
Пресякохме целия център, за да стигнем до водната каскада. Паметникът пред нея е на бивш главен архитект на Ереван, който има най-голяма заслуга за съвременния вид на града и неговото планиране.
Изкачихме се по стъпалата покрай каската и продължихме още нагоре, понеже искахме да стигнем до парка на победата, където се намира монументалната скулптура "Майка Армения".
Ето я и нея - с меч в ръката, гледаща към Турция и планината Арарат.
От монумента имаше хубава панорама над града:
Най-хубавата гледка обаче си е от водната каскада. В ясен ден може да се види планината Арарат, но ние имахме късмет само частично. Пак доста по-добре от нищо .
Главната пешеходна улица на Ереван беше доста добре направена. Беше пълно с хора и всякакви улични артисти. Като цяло много приятно място.
Лека-полека тръгнахме отново към колата. Сграда на Националния музей, който също се намира на площада на републиката.
Гербът на Арменската ССР, който продължава да стои на сградата на парламента.
Само на 40 км от центъра на Ереван, в подножието на планината Арарат, се намира древният арменски манастир Кхор Вирап. Каквото и да кажа за това място все ще е малко. Красиво, феноменално, възхитително.
За първи път манастир на това място се появява през 7-ми век, като естествено през годините е имало много преустройства. Църквата в двора на манастира датира от 17-ти век. Манастирът се свърза с личността на Свети Григорий Просветител - покръстителят на арменците.
Съгласно легендата бащата на Григорий убил арменския цар, след което на власт дошъл синът му - Тиридат III, а Григорий бил негов съветник и бил приел християнството също така. Царят бил голям противник на навлизащото в земите му християнство и когато разбрал за вярата на Григорий заповядал да го завържат и да го хвърлят в тъмница на мястото на манастира. Между другото на това място се е намирал град Арташат, който е бил столица на страната по това време. Древният Арташат е разрушен и от него не е останало почти нищо, а модерният град се намира на 5-6 км от тук. Григорий живял в тъмницата 13 години, а през това време царят полудял и хвърлил държавата в хаос. Сестра му имала сън, че трябвало да потърсят и да освободят Григорий от тъмницата и той щял да излекува царя. Така и станало, след което последователно царя и целият му двор се покръстили, а християнството станало официалната религия в държавата.
Широкоизвестен исторически факт е, че Армения е първата държава в света, която приема християнството за официална религия. Това се случило през 301-ва година.
За посещаване на манастира не се заплаща никаква такса, което важеше за всички действащи религиозни обекти в Армения и в Грузия. Аз си го обяснявам с набожността на хората в тези страни. Явно смятат, че не е редно да се искат пари за такива места.
Качихме се на един от хълмовете до манастира.
Гледката към планината беше изумителна. Толкова красиво и спокойно място, че просто заседнахме на едни камъни и се възхищавахме.
Тук е мястото да спомена за една от драмите на арменския народ. На следващата снимка отново виждате планината Арарат с нейните два върха - голям и малък Арарат. Това е свещена за арменците планина и дори е изобразена на техния герб. Според Библията това е мястото, където е акостирал Ноевият ковчег. Освен това планината се е намирала на централно място в историческото землище на арменците. Съгласно договора от Карс от 1921-ва година планината е в границите на Турция, макар и само на 50 км от град Ереван.
Любопитна история. По Съветско време, на една среща между Хрушчов и тогавашния турски президент вторият го попитал:
- Защо позволяваш на арменците да слагат Арарат на герба си? Тази планина е в Турция.
Хрушчов трябвало бързо да отговори подобаващо и измислил много остроумен отговор.
- Луната в Турция ли е?
- Не.
- Тогава защо я слагате на знамето си?
До ден днешен арменците не губят вярата си, че някой ден Арарат отново ще бъде арменски.
Коментар