Между Персийския залив и Каспийско море (Иран 2015)

[damon]

Започвам този разказ за пътуването до Иран почти 2 години след като се завърнахме през 2015. Преди години започвах да пиша почти веднага след завръщането. Защо този път е след две години, след като навярно това е най-интересното пътуване, което сме правили? Причината със сигурност не е само една. В началото се оправдаваш, че ти трябва време за да не изкривиш разказа с емоции. Опитвайки се да го изчистиш от вълненията, рискуваш да загубиш емоционалната инерция на пътуването, превръщайки го в едва ли не в научна работа. Естествено се намесва и мързелът, а и всички останали неща, които отвличат вниманието. През тези две години доста често си мислех дали изобщо мога да напиша нещо интересно, а и колкото и голямо желание да имах, сещайки се за няколко страници от Колин Таброн си казвах: “Ти пък! къде си тръгнал!? Не си давай много зор, няма нищо кой знае какво за писане. Някой ден ще напишеш…” Е, това време дойде!

[green]

От: Между Персийския залив и Каспийско море (Иран 2015)

Давай Сезона започна

[slowtraveler]

От: Между Персийския залив и Каспийско море (Иран 2015)

Давай давай - чакаме Точно откъслечната информация за вашето пътуване ме подтикна към моето пътуване 2015г (макар и в друго направление )
Сегашната история може да подтикне още много народ

[bochkata]

От: Между Персийския залив и Каспийско море (Иран 2015)

Чакам продължението!

[damon]

От: Между Персийския залив и Каспийско море (Иран 2015)

Много бързате. Аз 2 години нищо не правих, а сега да не мислите, че така бързо ще стане.
Но поне пуснах тая тема да има кой да дава зор...

[Asteri]

От: Между Персийския залив и Каспийско море (Иран 2015)

В началото се оправдаваш, че ти трябва време за да не изкривиш разказа с емоции. .........През тези две години доста често си мислех дали изобщо мога да напиша нещо интересно

Айде пиши, че изстинаха пуканките! Емоциите са интересни, то другото се вижда от снимките. Пиши какви са ароматите по пазара, пък и на улицата , лесно ли се кара през градското движение без маркировка по пътищата, имаше ли камили насядали на пътя, колко е топло в кожената униформа с която карате, влиза ли ти прах във врата и има ли къде да се окъпе човек, каква е онази малка сграда край пътя на 6:57м от видеото, и прочее дреболии.

[darkrose]

От: Между Персийския залив и Каспийско море (Иран 2015)

Ами ще следим Надяваме се да има много разказване. И снимки.
И да е по-скоро

Поздрави,
Калин

[s_s1]

От: Между Персийския залив и Каспийско море (Иран 2015)

И аз и много други очакваме...

[damon]

От: Между Персийския залив и Каспийско море (Иран 2015)

Сега правя справка и виждам, че сме тръгнали на 23 април, Четвъртък, 2015-та. Подготовката за това пътуване започна преди нова година. Някъде там решихме, че ще ходим, като аз бях особено настоятелен, че ако сега не отидем после няма да е много лесно. Това - сега - в 2017-та е само донякъде вярно. Някои от кюрдските райони в момента вероятно вече не са толкова лесни за преминаване, но в Иран все още може да се отиде.

Самата подготовка не беше кой знае какво - документално имахме притеснения, но успяхме да извадим визи сравнително лесно. Аз прочетох една книга за Иран, нарисувахме някакъв предварителен маршрут, който почти спазихме после. Прегледахме Lonely Planet, сменихме маслата на моторите, и сложихме подгреви на ръкохватките (нещо доста ценно впоследствие). Все пак беше края на Април и началото на Май. Ясно беше, че ще се кара на студено в Турция, но пък в Иран времето трябваше да е отлично за пътуване с мотор.

Това са и купчината документи с които се тръгва за Иран. Паспорти, визи, международни книжки, карнети за моторите, зелена карта:

И тръгнахме. Беше студено наистина. Тези първи дни съм ги запомнил със студ. Караш, пече слънце, но е 10 градуса. При 120 км/ч за два часа и измръзваш малко по малко.





Босфора на здрачаване:







Спряхме в азиатската част на Истанбул и трябваше да решавам технически проблеми с тракинг системата:



На другата сутрин:



Продължаваме на изток към Иран. Първоначалният план е да караме през Ерзурум, обаче студът е голям. Десетина градуса, на магистралата при 130 след два часа е неприятно. Караме по два часа и спираме за да се стоплим. За пръв път ми се наложи да се топля на сешоара в една бензиностанция. Тук решихме, че ще свием директно на юг към Адана и ще минем по южния път. Газиантеп - Диарбакър, и чак към Ван евентуално пак ще стане студено. Би трябвало поне два дни да е топло.



На този етап не се случва нищо особено интересно, просто трябва да минем около 2000 км за да стигнем в Иран, почти само по магистрали.



Планината Хасан, 3268м, южно от Аксарай:



Спим в Аксарай, едно съвсем безинтересно място. Но пък само в Турция може да се види на едно място джамия, Ататюрк и мол. Не знам кой надделява, но един турчин ми каза, че там ако управляват вярващи, всички стават вярващи. А ако управляват атеисти, всички ще станат атеисти.





Продължаваме към Адана, явно е имало защо да спра да направя тези снимки, но тук си спомням, че рязко започва да става топло, и вече карането беше приятно. Минава се един планински масив и се излиза към Адана, непосредствено на Средиземно море.







Малко след Адана стигаме Газиантеп, който е на 120 км от Алепо и на петдесетина от границата със Сирия.







Нямам снимки но по магистралата между Газиантеп и Шанлиурфа беше пълно с бензиновози или нефтовози. Страшно много камиони навсякъде, паркингите бяха пълни само с тях.

След Шанлиурфа се зававива на североизток към Диарбакър и Ван. По това време на годината е много красиво. Били сме там в средата на лятото и няма никаква зеленина, но сега е друго:



Оставаме да спим в Сиверек. Кюрдски град в който няма нищо особено, няма никакви туристи, никакви чужденци и никой не говори чужди езици. Хората, които са ходили в Анталия със самолета и са решили, че знаят какво е Турция трябва да дойдат в Сиверек за да се запознаят с реалността.

[s_s1]

От: Между Персийския залив и Каспийско море (Иран 2015)

Благодаря и очаквам продължението.

[damon]

От: Между Персийския залив и Каспийско море (Иран 2015)

На третия ден продължаваме към Ван. Тук сме минавали през 2012-та, но беше Август. Помня непоносимата жега от 45 градуса около Батман и изсъхналата почва. Земята е доста неблагодарна - цялата покрита с едри камъни. На места хората са ги разчистили за ниви, на места ги ползват за огради на кошари или къщи.







Спираме в град Силван да си вземем нещо за хапване. И където и да спрем веднага започва пиене на чай и снимки. При кюрдите е така.









Тук масово ползват Google Translator на телефоните за да общуват с чужденци. Всъщност се получава и е доста по-добре от това да си махаме с ръце:





И Татван, на западния бряг на езерото Ван. След 3 години отново тук, на фона на Немрут Даг.



Бяхме решили да спим във Ван, който е на източния бряг на езерото и само на около 200 км от границата с Иран. Този път минаваме по южния път. Това е Сюпхандаг, втората по височина планина в Турция (4056 м) след Агръдаг (Арарат):



Южният път, който е по-главен се оказа много красив. Качва се доста високо (самото езеро е на 1600 м). Периода на годината е такъв, че има много зеленина, а по планините - все още твърде много сняг.









Пристигаме във Ван на залез слънце.







На другия ден (четвъртия от София) бързаме да тръгнем за границата. Оттук са само около 250 км през провинция Хакари. Това е сърцето на турски Кюрдистан, само допреди няколко години недостъпен за чужденци. За мен това е един от най-красивите райони на Турция - огромни полета оградени от високи планини. А това, че избързахме да тръгнем през 2015-та донякъде е правилно, защото през 2016-та точно по тези земи вече се водеха отново военни действия и преминаването оттам вероятно е невъзможно. Проблеми имаше и в граничния град Есендере, и във Ван през лятото на 2016-та.





По тези места е така:





Проходите са на такива височини:





По тези планини отсреща минава границата с Ирак. Гледал съм документални филми как дори и зимно време върви контрабанда с цигари - с мулета, пеша през 3-4 хилядници...


И най-сетне пристигаме в граничния пункт в Есендере - почти в Иран. Тук сме още в турската част, а Силвето си е покрила главата, готова за Ислямската република.



По разказа на Димо, на този пункт трябваше да няма никакви хора, и да ядем череши. Обаче засега хора имаше много, а за черешите щяхме да разберем скоро...

[s_s1]

От: Между Персийския залив и Каспийско море (Иран 2015)

Искам и още, и още...
Много увлекателен.

[damon]

От: Между Персийския залив и Каспийско море (Иран 2015)

... На турската граница обстановката се различава от очакваното. Уж трябваше да няма никакви коли, а се оказва, че има огромен трафик от камиони, бусове, автобуси. Едвам намираме някакъв път да преминен напред и то през "пешеходната зона".



Заварваме обичайния хаос по такива места - влизаш в някакво помещение, не се знае какво трябва да направиш. Тираджии, пътници и бусаджии се пререждат, нареждат, карат...



Бях се наредил само аз с паспортите, обаче извикаха Силвето - да я видят. После тръгваме и едвам се върнахме на пътя през един изкоп. Моя мотор опря на тръбите, та се събра някаква групичка да дава акъл и да го повдига. Накрая след около час в турска страна преминахме в Ислямска република Иран. И там ни посрещат с "Welcome to Iran. Welcome, welcomе". Ние доволни си казахме - "Е, това е. Сега ще ядем череши!". Разпитвам аз какво правим, обаче нищо не се случва - освен да ни кажат къде да паркираме и по 5 пъти "Welcome, welcome to Iran". След малко се появи някакъв младеж по панталон и риза, говорещ слаб английски и казва "Елате с мен". Този ако не е шефа на митницата, поне е негов секретар! Така решихме по дрехите.

Обикаляме с него вътре в митницата - при началника, слагат печати. Пишат номерата на моторите и след малко нашият приятел взема едни бележки и казва - готови сме! Нещо взе да ме усъмняват нещата. След малко се появява с някакво Пежо и ме кани да седна. Обяснява ми - "Така и така, оправих нещата, дължиш ми 50 долара!" Работата излезе друга, си помислих. Значи в Иран ако нещо изглежда много добре, като това някой да те оправи да минеш всички формалности, то значи вероятно не е така. И обратното, естествено. Викам му "Ти хубаво си ги оправил нещата, ама аз 50 долара няма да ти дам." Пазарихме се известно време, та накрая му оставих 40, което пак му беше много, но вече исках да влезем в Иран и някак си ми беше все тая за 10-20 долара.

Излизам от колата и какво да видя. През това време 5-6 човека зарибяват Силвия за чейндж. В този бизнес явно няма задръжки и алъивериша върви свободно със сами жени. В Иран не работят никакви банкови карти, и всички туристи трябва да носят долари в брой за да обменят в местната валута - ирански риал. Чейнчаджиите там са навсякъде в самата митница.



На мен ми става интересно и започват да ме обикалят - "мистер, мистер, гуд рейт, гуд рейт". Естествено Силвето знае какъв е "гуд рейта" и разбира се никой от тези не го дава. Един предлага едно, пишейки на телефона, след малко някой вкарва по-добра оферта, Силвето ги атакува с правилния курс, но те няма как да го приемат, понеже няма да изкарат нищо, и лека полека се отказват. Аз само викам - "Каквото каже жената, аз от пари не разбирам." за да продължи театъра. Накрая остана един единствен, който ни догони чак след като излязохме от митницата и спряхме да си слагаме каските. Обменихме 50 долара за милион и 250 хиляди риала, което е долу горе добре.



В Иран парите са доста объркващо нещо. Риалът е много обезценен и се работи в милиони. Имат и разговорна дума за 1000 риала, което е туман, нещо като нашия 1 бон. Обаче и толкова просто не е. Често казват едно, което пък значи 1 туман т.е. 1000 риала. Може да кажат например 4 долара, което е 4 тумана. Никъде никой не работи с целите риали. Ако е написано 1.50, значи е 1500 риала, просто 1 риал на практика е нищо. Доста е объркващо в началото, но след няколко дни се свиква. По-нататък ще разкажа и как най-добре се обръщат пари в необятния ирански финансов свят.

Това ни е първата снимка в Иран - на знака с фарси, малко преди Урмия:


В Урмия спираме при световноизвестния Хюсеин, който е с противоречива репутация сред мото пътешествениците, но следи всички форуми и урежда временни карнети на западняците на доста солени цени, но пак много по-евтино отколкото ако си ги вадят в Германия например. Аз бях говорил с него и той знаеше кога ще минаваме, но не му бях обещал да спираме. На входа на Урмия една бяла кола взе да свири и да мига, и се оказа бащата на Хюсеин - нямаше как да не отидем при него. За наша изненада в двора на Хюсеин имаше Нисан Патрол с българска регистрация - Дончо от Офроуд форума. Бяха пристигнали 2 часа преди нас.







"Ще ме карат да слагам кърпи на главата!"



Влизаме в едно заведение да хапнем нещо. Тук за пръв път се сблъскахме с прословутия ирански обичай или етикет "таароф", за който бях чел в Lonely Planet. Взимаме си храната от собственика, и на моя въпрос "Колко струва?" той казва - нищо. Прието е при такива отношения между непознати той да откаже, но аз трябва да продължа да настоявам поне 3 пъти да си платя. Ако след третия път той откаже, значи чак тогава може да се смята, че наистина иска да ме почерпи. Просто по този етикет би било лошо за него да поиска да му платя още първия път, но също толкова лошо за мен ще е ако аз приема да не му платя. На третия ми въпрос естествено ми каза колко струва и си платих. И добре, че бях чел за това, иначе имаше голяма вероятност да не му платя още на втория му отказ, което не е приемливо. Доста туристи се объркват при първите си сблъсъци с таарофа. Затова и преговорите с иранци са си цяла наука, има много неясноти при общуването, които се очаква да се подразбират, и е много трудно за незапознати с персийската култура.

Това е безалкохолната им бира, представлява нещо като газиран студен чай Нестий Алкохолът в Иран е напълно забранен.